[uCnaHeTcA]

Здравейте.
Не знам как да започна, че не ми е леко...
Преди 2 месеца имах малко работа в един зоомагазин. Влизам и докато чакам, си викам, че ще разгледам животинчетата... Кученца, папагалчета и т.н.
Изведнъж срещу мен стои затворено в 50х50см алуминиева "къщичка" малко сладко златисто кученце с големи ушички...
И да вземе да драска по стъклото с лапичка...
Лелее, голям човек съм, ама така не ми се е късало сърцето, не знам от кога.
След една нощ на размисли и страсти, на умуване кой ще го гледа, къде ще се гледа, как ще се гледа, реших, че искам това кученце за мен и реших да го капарирам, за да не ми го вземат.
Отивам отново в магазина на следващия ден и преди да реша тотално да го капарирам, отново отивам да го видя и отново жално драска по стъклото
Същият ден, вечерта, вече му избирахме легълце, храна и т.н., а то беше женско кокерче на 3 месеца с 2 ваксини (в момента въобще не ме е интересувало нито пол, нито порода, нито цена, нито нищо, просто го исках това кученце) и след това минахме през ветеринар, който го огледа, прегледа и каза, че е 6 точки...
Радостни, си го прибрахме в нас и с всеки изминал ден все повече и повече се привързах към нея.
Първоначално правеше купчинки и локвички навсякъде, а живея сам и грижите започваха да стават непосилни за мен...
Вечер и когато ме няма, стои/спи в банята, в специално легълце за нея...
Вече знае само на терасата, но ме измъчва факта, че често стои самичка в банята.
Имам работа извън града за 2 седмици този месец, след това цяло лято сигурно ще съм извън страната, та още повече се измъчвам за това и за това, че не помислих за това преди да го взема, т.е. помислих, но тогава стояха други обстоятелства, с които няма да ви занимавам.
Та не мога да избера правилното решение на това как да постъпя... Общо взето има 3 варианта... и се надявам да ми помогнете да взема правилното решение...
1) Остава в нас, като продължава така самотно да си стои често и когато ме няма в града/държавата, да стои на село, при бабата
2) Да стои за постоянно на село при бабата, но тя едва ли ще го иска в къщата, за това ще трябва да стои на двора, но там идва проблемът - зимата, която идва и не знам как ще му понесе. Там поне има голям двор, на който да бяга свободно, да играе, да души (че както знаем са ловци малко или много и постоянно душат), две кучета, с които да си играе и т.н. Смятам , че ще му е доста по-добре там, отколкото затворена в апартамент. След малко ще ходя да преговарям с нея, да видим какво ще измислим по тоя въпрос
3) Да се даде на добри и грижливи стопани (семейство) с доста свободно време. От този вариант ме боли най-много и като знам как съм се привързал към нея, ще ми е ...
Извинявам се , ако ви занимавам с глупости и че съм пропуснал да се представим в другата тема, но... лоши обстоятелства...
Ето ни и нас - Мони (Моника) - преди около две седмици
http://imageshack.us...4122011990.jpg/

[Vicktoriya]

Добре си направил, че си пуснал историята си тук! В случай, че трябва да се разделиш с нея - има достатъчни добри хора тук. Не пускай обява в сайтовете за тази цел, там има много хора, които ще я вземат заради породата и не се знае в какви условия ще я гледат. Много, ама наистина много внимавай на кого я даваш, ако трябва проучи хората, разпитай, имали ли са други животни, как са се отнасяли с тях и т.н. Мони е прекрасна и в никакъв случай не е дворно куче, ако я поверяваш на баба си се убеди, че ще я гледа вътре. Успех!

[agalina]

uCnaHeTcA, в 10 January 2012 - 02:01 PM, написа:

Преди 2 месеца имах малко работа в един зоомагазин. Влизам и докато чакам, си викам, че ще разгледам животинчетата... Кученца, папагалчета и т.н.
Изведнъж срещу мен стои затворено в 50х50см алуминиева "къщичка" малко сладко златисто кученце с големи ушички...
И да вземе да драска по стъклото с лапичка...
Лелее, голям човек съм, ама така не ми се е късало сърцето, не знам от кога.
След една нощ на размисли и страсти, на умуване кой ще го гледа, къде ще се гледа, как ще се гледа, реших, че искам това кученце за мен и реших да го капарирам, за да не ми го вземат.

Ами търговците на плът живеят от такива със скъсани сърца . Захранващите месомелачката - търговците от фермите за "кучета на кило" - също.
После "Има ли добри стопани тук ?"....

[Hucki]

уфффф ще си спестя коментара, че на никой няма да помогне.

Какви са възможностите кученцето да пътува с вас?

Кокер на селски двор е безобразие, кокерите са нежни същества, откажете се от този вариант. Моят съвет е да намерите стопани, но ВНИМАВАЙТЕ НА КОГО ГО ДАВАТЕ. Или опитайте да намерите приемен дом за лятото.
Защо я затваряте в банята през деня вие добре ли сте? Скъса ви се сърцето да я гледате на витрината, но не ви мига окото да я държите по цял ден в банята ...

[ShiBumi_GirL]

Започнете да подбирате хора на,които да я подарите.От кой град сте?На каква възраст сега е кученцето?

[kari2011]

ЗДравейте!! Аз имам кокерка на 15,01.ще навърши 4 месеца.Когато я взех всичко беше наред тоест можеше да се грижа за нея,сега нещата нестоят по този начин.неискам да обяснявам защо,много ми е тежко,но немога да се грижа за нея повече.Искам да й намеря добри стопани който много много да я обичат и да се грижат за нея.Ако някои иска едно малко съкровище за приятел може го намери в моето кученце.Напълно здрава е има чип,всички ваксини и необходими неща за отглеждането й.Старашно обичливо и игриво кученце.Истинско съкровище :)))

[ctefani]

Според мен положението е следното -ако някой стопанин е много болен и му предстои тежко изпитание и борба със живота -не го пожелавам на никой разбира се ,или ако стопанинът инцидентно му се налага да замине в чужбина за дълъг период от време --само тогава при тези две обстоятелства хора ви разбирам . всичо друго са оправдания--ако сега ми вземат кокерчето въпреки че имам 2 деца и съпруг незнам как ще го преживея-то си е като още едно дете!като взимате животно мислете малко то не е играчка това си е отговорност!във вссяка друга ситуация с изключение на горните две, начин се намира кученцето да си е при ВАС самите -стига да го искате достатъчно обаче!никой не искам да обидя -просто мнение-ако имате дете и него ли така 3месеца и след това немога?

[kari2011]

Mоля ви като незнаете неговорете подобре!! Мислите ли че на мен ми е мн лесно да седна и да питам кои иска кучето ми след като го взех и го отгледах от съвсем малко?! То е част от живота ми и колкото и да е смешно ми е като дете
Няма да се обяснявам повече и пак казвам като незнаете неговорете.

[Hucki]

kari2011, в 11 January 2012 - 12:17 PM, написа:

Mоля ви като незнаете неговорете подобре!! Мислите ли че на мен ми е мн лесно да седна и да питам кои иска кучето ми след като го взех и го отгледах от съвсем малко?! То е част от живота ми и колкото и да е смешно ми е като дете
Няма да се обяснявам повече и пак казвам като незнаете неговорете.

Вижте, не очаквайте аплодисменти това първо. Второ кученцето е на 4 месеца - далеч сте от "отгледах го". Просто това е форум на хора, които обичат наистина животните и подобно поведение предизвиква гняв. Преглътнете го, за да намерите наистина добри собственици на кучето си.

Като цяло обаче призовавам и другите потребители, нека помогнем с каквото можем, няма да променим хората. Нито е първата нито за съжаление последната собственица на куче, която изоставя любимеца си. Поствам темата в моя ФБ. Не поемам ангажимент лично да посреднича, но колкото повече хора видят това, ктолкова повече се увеличават шансовете и на двете кученца.

[uCnaHeTcA]

Чакайте, чакайте... Целта на темата не е да се намерят стопани за куче, явно заглавието подвежда...
Целта на темата беше за съвет, за това какво да правя в такъв труден момент.
Само тук съм пуснал тази тема, тъй като съм сигурен, че тук бих получил най-добра подкрепа, разбиране и разбира се, съвет.
Вариантът с раздяла с кучето е последен и твърде краен. За мен ще е, като да си дам детето на чужди хора и по цял ден, цял живот, да се чудя дали не съм сгрешил и дали не рови в момента по кофите, как е, здраво ли е, гладно ли е и т.н.
Днес го занесохме на село, но ми е тежко и най-вероятно ще си го прибера обратно, въпреки всички трудности и ангажименти.
Ще помоля хората, които ще се изказват крайно, ще критикуват или просто не им харесва темата, нека просто я подминат.
Нито очаквам/е аплодисменти, нито пък имам/е нужда от крайни коментари.
В момента се проверяват всякакви варианти, за да си задържа "детето" при мен.

[Hucki]

Действително не става ясно от темата...

Вижте, имам ивестен опит с гледане на кучета, особено кокери. 12 години съм гледала нашия кокер, кучетата на свекърите ми също са кокери. Трябва да ви кажа, че това са изключителни същества, за които стопанина е абсолютен бог. Имат непрестанна нужда от общуване. Затова ви писах, че да го държите затворено в банята дълго време е безобразие, та ако ще на копринена възглавница да лежи. Представете си вие да изкарате и 1 час затворен в тясно помещение без естествена светлина. Не го казвам с укор, моля ви не ме разбирайте погрешно. Кокера е нежно, любвеобилно куче и страда ако стои дълго време само, да не говорим, че това може да доведе до промяна и отклонения в характера. Заради изключителния си интелект, това са кучета, към които трябва да имате отношение, като към отделна личност, затова според мен стопаните са задължени да развиват вродените му качества, а не да ги оставят да закърнеят. Ще ви дам пример ... представете си едно дете гледано от грижовни родители и едно дете със същия потенциал израстнало изоставено в институция... по всяка вероятност едното ще израстне будно човешко същество, другото няма да може да разгърне и половината от капацитета си
Сега кученцето е малко, значи има нужда да бъде гушкано, целувано, обичано, учено. Има нужда да му говорите, да се разхождате, да общувате. Абсурд е кокер да се гледа и да спи на двор, просто е жестоко за самото кученце. Чудесно че ще може да си играе с други кучета, но има нужда и от човешко общуване. Извън двора, кокера се нуждае минимум от 1 час активна разходка сутрин и вечер, отделно от игра с вас през деня.

Чудесно е че го обичате, дори го наричате ваше "дете". Убедена съм, че му желаете само доброто и искате да се отнесете към него с грижа, но за жалост не е толкова просто, колкото сте си го представяли. Животното има нужда от време. Това е ... ако нямате да отделите по два часа за него (моля ви не ви съдя ), особено в детския му период просто колкото и да ви е тежко, погрижете се да намерите човек/хора, които могат да го направят.

Честно да ви кажа, според мен или направете възможното да пътува с вас или му потърсете подходящо семейство.

ПС
коментара ми за аплодисментите беше към Кари, на която проблемът с отгележдането е свързан основно с пишкането на 4месечното и кученце ... съдейки по постовете и в други теми

[GAG]

Тук никой не говори за изоставяне.
Какво да правиш - колкото хора, толкова и мнения ще събереш. За да вземеш обаче най-правилното решение трябва да погледнеш това, което е добро за кучето, без да се влияеш от своите емоции (което вероятно за теб ще е доста трудно, с оглед неправилното решение да купиш куче от зоомагазин, наливайки пари в един изключително мръсен бизнес, далеч от представите на хората за любов към животните. То всъщност те нарочно ги държат в такива условия, за да може жалостивите и немислещи да купят животинчето, без да си дават сметка че с такива покупки на тяхно място ще идват и други и други до безкрай или по-скоро докато има купувачи. За справка откъде идват кученцата в зоомагазините потърси и виж какво стои зад термина "puppy mills").
Така или иначе ти си обичаш кученцето, затова си отговори сам на няколко въпроса и сам ще решиш какво да правиш:
- отделяш ли му достатъчно време - поне 3 разходки на ден, поне 2 от тях за социализация с др. кучета и беснеене на воля.
- ако отговорът е "не" как виждаш това да се промени в бъдеще (а трябва да се промени, защото това е абсолютният минимум, за да не мъчиш кучето. Ако само се надяваш горното да се промени - подари го.
- осигуряваш ли му елементарната човешка компания, за да не стои толкова време само. Според мен отговорът ти и тук е не.
- учиш ли го на команди, т.е. занимаваш ли ума му - все пак това не е украшение. Ако и тук си не и нямаш конкретна , точна и ясна перспектива да промениш нещата - подари го.
Понякога хората водени от емоции допускат много грешки. Помисли ясно какво предлагаш на животното и какво всъщност би трябвало то да получи. В противен случай, освен че си сбъркал, купувайки животинката от зоомагазина, ще имаш едно нещастно куче, което е можело да попадне на някой също толкова жалостив и емоционален човек като теб, който е можело да го гледа далеч по-добре.
Накратко - ако перспективата пред кучето е все същата - подари го на добър стопанин.

[uCnaHeTcA]

Окей, нека поговорим...
Мисля няма смисъл да повтарям написаното от мен за подаряването в предишния ми пост, но ако има - моля да се прочете отново...
Основната причина да стои в банята през времето, в което ни няма/спим е, че е зима и няма как вратата на терасата да стои отворена и то да се изхожда там, защото иначе се изхожда в апартамента, както всички тук знаете, разбира се. А е малко още, за да стиска.
Другата причина, отново обичайна, е яденете на всичко ((като се почне от скъпи килими, холни маси, столове, та стигнем до опасни кабели и т.н. (тук отварям втора скоба - как да изолираме кабелите? ако някъде има писано, се извинявам, ще помоля за линк)).
В момента стои само по общо около 4-5 часа на ден + спането. (Сам живея и за това така и добре, че в момента не работя)
GAG, това с купуването от зоомагазин... Чуват се всякакви коментари, както за тях, така и за развъдниците... Преди да го взема, се бях насочил към ротвайлер от развъдник (преди да го видя в магазина). Както казах и преди, въобще не ме интересува кой бизнес съм нахранил или нещо подобно... Това да не е вещ, ще ме извинявате ?! Или те грабва, или не те! Така че, нека не отваряме тази тема.
Hucki, няма как да пътува с мен, тъй като пътуванията ми са свързани или с работа, или с учене и тогава ме няма пък хептен в нас. Със сигурност бих желал да пътуваме заедно, но тогава, както казах, няма да ми остава абсолютно никакво време за него. А... и доста повече от 2 часа на ден му отделям, разбира се. Надявам се, че не сте си помислили, че стои денонощно в тая баня, а ако случайно е така, извинявам се, явно отново не съм обяснил добре.
Поздрави
П.П. Колко от съветващите за подаряване на кучето, са подарили такова ? Просто питам...

[GAG]

Ами щом въпросът за подаряване не стои на дневен ред и сте решили да го гледате, какъв всъщност е въпросът, не разбирам?

[uCnaHeTcA]

СтоеШЕ, но след няколко дневен размисъл и след днескашното посещение на село (т.е. по реда на изключванията), реших само тази нощ да пренощува там (а може и да е за добро - поне да разбере какво е била загубила ) и утре ще отида да си я върна обратно.
Някой отговор на въпроса ми по-горе и как се справяте с оставянето на кокера през нощта или когато ви няма, само в апартамента ?
Поздрави

[Hucki]

Ами кокера ми, а сега ретривъра ми прекарва по 8 часа на денонощие сам в къщи, докато сме на работа. Оставям го в обезопасена част на апартамента (в смисъл, че всичко се вдига нависоко, а радиатора се изключва, защото диването гризе кабела и ще го удари ток). Излизането ни става, сякаш се евакуираме, но това е положението. Това се случваше и в най-ранните бебешки периоди. Имаме прекрасно дюшеме (вече не толкова прекрасно ), но който иска куче, ще трябва да се примири с локвите по дюшемето - докато е бебе естествено.Стаите, в които са оставяни за обезопасени, но все пак доста вещи паднаха жертва ... да не изброявам просто, но това е суета както казва Карлсон
Ретривърът само за начало изгриза 2 стола от холната ми гарнитура, кокерът ми свали тапетите в антрето и свали два реда плочки в банята
Докато бяха бебета аз се връщах на обяд, едно за да нахраня гладника, второ за да утеша самотния горканчо.

През нощта не съм оставяла куче само, но естествено се е случвало след вечерната разходка ние да излезем и да се приберем в малките часове.

Пътуваме навсякъде с кучето - трудно е, но си заслужава

Виж, пред мен не е стоял въпроса да си подарявам кучето, но аз съм си взимала куче с повече мислене и не от жал ... пак не мисли, че те съдя или укорявам.

[Brani and Max]

Знаете ли... извинявам се предварително за малко острия коментар, но ми писна да слушам до припадък едно и също положение, независимо дали става дума за куче, кола, работа, дете или нещо подобно. ама аз като го взех / купих / реших да осиновя нещата в живота ми не бяха точно така, имах други планове и т.н. да никой не може да си предвид ден по ден живота, но прави всеки ден решаващи съдбата му избори. и най-вече след това по един или друг начин се научава да живее с последиците от тях. аз следя темата от известно време и вече честно казано не разбирам - каква е целта й? каквото и решение да се даде, собственикът все не е съгласен и по между временно пита за решение на елементарни проблеми от ежедневието. според вас как се обесопасяват кабели? трябва ви висше образование за това ли? или мислите, че всички тук с кучета не ходим на работа и стои зимата на отворени врати, зада може кученцето да ходи по нужда на двор или тераса? хайде да се покажем малко отговорни и здраво мислещи същества. след като сте поели отговорността за друго същество ще му сърбате попарата както се казва - в добро и зло. всеки сам си намира решението на проблемите и си гони задачите - вие сте хем така, хем иначе. хем много го обичате, обаче мислите първо за себе си - много тъжно как ще го давате на някой? ами тъжно е, точно заради това се мисли ама много преди да се вземе куче. нещата в живота не са песен от сутрин до вечер. налага се да правим неприятни неща. много го обичате, обаче ше го оставяте на двора да си играе при баба ви.... как да го коментирам това ... каза ви се кокерът в член на семейството, не дворен пазач - женско куче на двора при баба е равносилно на постоянно раждащо куче със спластена козина и оттекли очи от възпаления. много го обичате, обаче някак си никак не се вписва в ежедневието ви както и да го погледнете. ето ще ви дам пример: имам кокер от 5 години - от както го взех починаха родителите ми, останах без дом, без работа, заминах в чужбина, омъжих се, влизах в болница за операция. това е най-общо казано. нито за миг не е стоял въпросът какво да правя с кучето. целият ми свят се срина, такъв какъвто го познавах цели 20 год. но Макс жив и здрав да ми е в момента спи на дивана до съпруга ми. взех второ куче преди три месеца. плавих планове, смятах,реших че сега е най-подходящо за тази стъпка. месец след като тя дойде у дома разбрах, че съм бременна. да споменавам ли, че и второто куче както и първо, спи на дивана до съпруга ми в момента ( освен това съм прибрала междувременно и две котки от улицата) . мисля, че няма нужда да продължавам, схванахте идеята.
спомена ви се нещо за купуване от зоомагазин, ами преди да се гневите толкова на казаното, хайде да се замислим малко над него, пък тогава да се обяснявам кой крив кой прав. всички тук искат да ви помогнат да решите неприятната ви ситуация, но първо решете какъв е проблема и после търсете решение. а когато го намерите бъдете готови да живеете с последиците му. не ме разбирайте погрешно - не ви съдя, нито ви се карам, просто апелирам към здрав разум и поемане на отговорност!
дано вземете най-правилното решение и за вас и за малкото сладурче!
Без лоши чувства към никой!

[vlado77]

Когато сме на работа и вечерта Арчи стои в коридора,като вратата на банята е постоянно отворена.

[uCnaHeTcA]

Всички се извинявате за острите коментари... Ми нека и аз се извиня...
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят; Руски форум: питаш нещо и теб те питат; Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.

Вече крайно съжалявам, че пуснах темата и очаквах да срещна разбрани хора тук, но уви... Само на Виктория коментарът, че кокерът не е дворно куче и още 1-2 ми помогнаха... Другите... ми обясняват колко съм тъп, както съм написал...
Ще помоля темата да остане още малко отключена, за да напиша крайния резултат от цялата работа и след това може да се заключва... и без това до нищо хубаво не води...
5 въпроса зададох и само 1-2ма отговориха, останалите ми шляпат през редовете, я прочели, я не и айде... българска работа...
Тенк ю, още веднъж...
П.П. Срещнах трудности още 2рия ден от вземането на кучето, ако бе заради това, до сега да е подарено, аре стига, а ?! Писнало ви... ми и на мен ми писна от такива коментари, хем излишно помолих подобни такива, да не се пускат !
И аз без лоши чувства към никой, все пак тепърва ще ви ставам "колега", макар и вече с не много голямо желание и най-вероятно повечето време ще чета, въпреки първоначалните ми намерения... Жалко...
П.П.2 И аз се надявам да взема най-правилното решение за малката... Доста пъти ми се иска да можех да я разбирам какво мисли, за да знам кое й е най-добре, но...
П.П.3 Обаче никой не ме разбра, че това ми е първо куче и изобщо животинка в изцяло мои грижи и никой не влезе в положение... Как да е... Живи и здрави
Едит... Исках да променя заглавието на "История с неизвестен край", но не мога да си редактирам първия пост...

[Amigo's]

Поредната тролска тема....
автора в един момент говори в множествено число (взехМЕ, НИ няма), а в следващия ред твърди че живее сам. Има някакво раздвоение на личността май