[Persefona_86]

Здравейте. Пак пиша тук с молба за помощ. За сега се оказва, че само мога да поискам, но не и да предложа такава все още...нещо, което се надявам да се промени с времето.

Обръщам се по-скоро към старите кучкари, кучешките треньори и такива, които са имали случаи на травмирани психически животни, с които са се справили. Трябва ми решение на проблем, за който ми свършиха идеите и съветите от приятели как да реша...

Та проблема е следния. Имаме 2 социопата на приемен дом вкъщи, които са преживели много лоши неща, които са се отразили сериозно на психиката им. Понеже от медицинска гледна точка вече всичко възможно е направено и те са горе-долу добре (до колкото е възможно да са) се надявам да намеря начин и да реша психическите им фобии. Това ще спаси мен и приятеля ми от изселване, а тях ще направи по-"годни за осиновяване".

Социопат 1 - Рита:

Тя е на около 5-6 месеца. Намерих я на улицата срещу сградата, в която работя. Беше буквално разглобена. Най-вероятно ударена от кола, с 3 счупени крачета и счупен таз. Беше престояла на студа в калта поне ден и беше пред прага на смъртта. В болницата, където я заведнох директно ме заубеждаваха за евтаназия. След преместване в ЦВК, доста приключения, операции и престой в болницата, тя се оправи от травмите, но малко преди да й бият първата ваксина след като се беше възстановила достатъчно за такава, тя се разболя от гана. Болестта започна само като кашлица, но после премина в нервни тикове, които напредваха и се усилваха всеки ден. След месец лечение в приемен дом при нас, признаците спряха да се разпространяват, но останаха тикове на главата и коремните мускули.
На кратко това е за физическото й състояние. Тя преживя наистина много, но наистина няма да ми стигне темата да го разкажа. ако на някой му е интересно, във фейсбук съм писала подробно за патилата й
Така я намерих -> http://www.facebook....275659162455364
А това е албумчето, с всички останали снимки и случки -> http://www.facebook....64999497&type=3

Сега за проблема: Още откакто беше в състояние да осъзнава какво се случва около нея, Рита се страхува. Страхува се от хора, предмети, звуци, движения. Докато оздравяваше в болницата, ходехме всеки ден да я виждаме, давахме й лакомства, галехме я, говорехме й и правехме всичко, за да й покажем, че не сме лоши, но всеки път като отваряхме клетката, тя се свиваше в ъгъла, с надеждата да не я докосваме. След като започнахме да я извеждаме от клетката и да я караме да ходи, я пускахме в затворена стая с нас и тя все се опитваше да стои на другия край, въпреки бисквитките, стоенето с гръб, плавните движения, говоренето и галенето.
От месец е в приемен дом с нас. В началото мислехме, че страховете й от всичко ще започнат малко по малко да отшумяват, но може би от катастрофата или от ганата или и от двете, тя е много наплашена и много странна.

Страх я е да стъпва по плочките вкъщи и преди всяко отделяне от възглавничката й в ъгълчето, където спи, започва едно скимтене, едно колебание и страх. След минута-две скимтене и чудене, тя слиза на плочките и, стъпвайки несигурно и хлъзгайки се, отива до коридора, като продължава да скимти през цялото време, изхожда се и се връща тичайки към кърпата. Половината от хола са плочки, както и коридора, а другата половина е ламинат и там е най-големия й ужас. От страх, тя стъпва на нокти, а не на възглавнички, хлъзга се и пада. Независимо от нашите опити да я накараме да свикне с ходенето по плочки, това просто за нея е мъчение. След като сме се опитали да я задържим на пода по-дълго, за да се движи (защото иначе 90% от времето лежи) накрая се добира до легълцето си, сърчицето й ще се пръсне, а тиковете й се засилват. Страх я е да излезе и през вратата, когато тя не е достатъчно отворена, за да мине през нея без да се докосва никъде. Имам чувството, че и от купичката с вода я е страх, защото винаги стои възможно най-далеч от нея като пие и това също става придружено с нещо между мрънкане и плачене...

В продължение на месец се опитвахме да не я местим, да не променяме нищо и да я оставяме на спокойствие да се справи със страха си сама, когато е готова. Последните 1-2 седмици обаче, тя започна да се събужда към 2-3 часа сутринта и да скимти, докато някой не отиде да й обърне внимание. След като съм станала и съм отишла при нея, да я погаля и да постоя при нея, след 10 минути тя започва пак. Наистина в този период тя започна да търси контакт с нас и вярвам, че по някакъв начин се е привързала, но не знам дали това е причината да плаче по цяла нощ.
Чувала съм от приятели, че някои кучета се справят със страха си да бъдат сами като ги оставиш една вечер да поплачат и като видят, че никой няма да дойде - спират. Опитахме една вечер за 1 час, но тя не спря да скимти, а стените в този апартамент са като от картон и съм сигурна, че в радиус от два етажа навсякъде съседите са били събудени. Накрая не издържах, отидох при нея и тя цялата подскачаше от тикове. От тогава ставам всяка нощ и стоя при нея, даже спя в стаята при нея, но всеки път, когато се почувства сама или иска да отиде до тоалетната или да пие вода, та скимти силно сякаш моли за помощ. Преди 2 вечери опитахме друго нещо. Пренесохме я заедно с легълцето й в спалнята при нас, до леглото. Цяла нощ я галих и стоях до нея, но тя беше толкова уплашена от промяната, че трябваше на сила да я изкарам да се изпишка в коридора, защото я беше страх да слезе от възглавницата, а вода въобще не пожела да пие. От тогава до днес тя просто отказваше да ходи до коридора и след още повече скимтене ставаше само на 2-3 нейни крачки от легълцето, за да се изпишка. Тази вечер вече става, но пак със същия страх.
Мислех, че страха й идва от звука, който издават ноктите й като ходи по плочките. Сложихме две кърпи на земята, по които да стига до коридора и тя наистина започна да ходи по тях без да скимти много, но скоро спря въобще да слиза от кърпите на плочките в коридора и започна да се изхожда върху кърпите, затова ги махнахме.
Вчера се замислих дали това има нещо общо с факта, че Рита е сама с другарчето си (което е по-голям социопат и въобще не й обръща внимание) по цял ден и сигурно спи. Може би така сме обърнали режима й и сега е активна нощем...? Ако е така, не знам и това как и дали може да се реши без единия от нас да жертва работата си, което за момента не е и опция за опция даже...

Не знам дали всичко това идва от травмата от катастрофата или наистина след ганата нещата се влошиха, но не знам какво да пробвам вече, за да й помогна. Имам чувството, че като не правя нищо, само оставям страховете й да се загнездят трайно и непоправимо, а като правя нещо - я стресирам още повече и й вредя.
Другото нещо, което ме кара да търся помощ е факта, че съседите на приятеля ми вече се опитаха да изселят негов съсед, защото си държал кучето на балкона и то лаело (аз не съм видяла или чула такова нещо), а тя направо пищи и всички чуват :( А и докато не я социализираме честно казано тя има почти нулеви шансове да бъде осиновена. Търсихме дом почти 2 месеца преди да я вземем и не се намери нито един човек, който да поиска да я осинови с всичките й "недостатъци".

Не знам дали някой е попадал на подобен случай и дали някой може да ми помогне, но вече разпитах познатите си кучкари, четох статии в интернет, даже си свалих предаването на Сизър Милан и все още не мога да направя нищо, за да намаля ужаса, който тя преживява всеки ден :(

П.П.: За другия социопат ще пиша в друга тема, че обема на тази скоро ще я направи негодна за четене... :)

[bushkata]

Звучи ужасно Какво ли се случва в бедната й главичка...

Тук има нещо общо за четене.

Възможно ли е (май е риторичен въпрос) да е получила психически увреждания от ганата?
Сигурно ли е, че вижда добре?

Част от нещата звучат като при силно стресирано, несоциално, травмирано куче. Но някои са прекалено странни. Не че имам огромен опит с такива де...

Аз лично бих потърсила съвет от опитен треньор. Тук може да прочетете историята на едно подобно куче. Може би Галя ще успее да ви помогне?

[Persefona_86]

Взех телефона на Галя още преди да пусна темата, но не успях да се свържа с нея днес. Утре ще опитам пак.
Сега чета темите, които си ми дала.
Докато пишех тази тема, реших да направя и едно клипче, за да се види нагледно как преживява тя фобиите си ежедневно и ежечасно. Надявам се, че се вижда, ако не - ще го кача в youtube.
Ето го
Имайте предвид, че първите 6 минути скимтене съм ги изрязала, за да не е прекалено дълго. Това е последната фаза, в която след дълго колебание, тя става, за да стигне до коридора. На връщане, като стигне на метър от легълцето, сякаш я е страх нещо да не я нападне и почти се затичва, за да стигне до него. Преди да й изрежем ноктите това затичване обикновено срършваше с падане, защото се затичва на нокти.

Иначе за психически увреждания от ганата никой не ми е потвърдил, че може да има такива преди състоянието да е станало много по-сериозно от това, до което се стигна при нея.... Но според мен е възможно и стреса от самата болест и от това, че не може да контролира тялото си (не знам до каква степен може да го осъзнае) да са спомогнали да се задълбочи положението. Няма как да сравня, защото преди да започнат нервните признаци беше в клетка, а след това на открито пространство (макар и в ъгъла) и се държи различно.
Няма проблеми със зрението. Като й оставям пастет на разстояние, за да я накарам да мърда, следи ръката ми докато го оставям, после ме следи сокато се отдалечавам и го гледа втренчено докато се усмели да отиде да го вземе, което е подобно на клипчето, с много плачене и колебание.

[lucy60]

Успяхте да ме разплачете-горката душичка. На мен ми се стори безкрайно несигурна- на тази крехка възраст не е могла да понесе цялата болка и шок от ставащото с нея.
Не съм специалист, но имам чувството, че ако живее с 2-3 добронамерени кучета ще успее по-бързо да се възстанови- те сами ще я заинтригуват и излекуват.
Ще я подкрепям с цялото си сърце и душа, дано с времето укрепне и се успокои, дано Галя успее да ви помогне...

[wind]

Миличката, много е преживяла за малката си възраст!

При нас има 4 кучета, които са вече на около година и половина. Когато ги взехме, бяха на около 3 месеца. Не знам какво са преживели, здрави са, но са ужасно страхливи. След толкова време при нас две от тях все още се страхуват от мен, дават да ги галя, но след като са се покрили в къщичката си и оттам подават глави. Вярно, че контактите им с хора са силно ограничени и нямам много време за тях, но вече си мисля, че това е някак до характер.

От опита си мога да кажа следното. За такива кучета е нужно първо много много време и второ търпение. Нещата могат да се получат до степен такава, че да свикнат с ежедневието, но всяко ново нещо ще ги стряска. Необходими са и занимания с кучето, но когато то е толкова стресирано от всичко, трудно се получава.

Според мен ще мине много време, преди кученцето да добие увереност поне в средата, в която живее. Вероятно би се чувствало по-добре примерно в дворче, защото най-вероятно е свикнало вече малко или много в такава среда. Но всяка малка крачка напредък ще се случва бавно, всяка промяна ще се съпровожда със страх. Не знам дали я извеждате, предполагам, че не, но когато се стигне и до този момент, пак ще е много трудно.

Съжалявам, че не мога да помогна. Аз поне така виждам нещата - ежедневни занимания с нея, за постигане на нещо конкретно, било то и само за 5 минутки. И много търпение, защото всичко ще отнема векове.

Стискам палци да успеете и малката да се преборва по-бързо с фобиите си.

[blueocean]

Чувала съм за страх от плочки и ламинат. Дори имах подопечена, която изпитваше ужас от големи витрини и трябваше да заобикаляме, за да не минава покрай тях. Бих посъветвала да сложите черги или нещо старо платнено, за да не се страхува от шума и глаткостта на повърхността. Но вие сте се сетили и ето, че кучанка тотално е решила да се възползва. Естествено е да започне да ходи на кърпите (поне за мен) - от плочките я е страх, а кърпите са сигурни и безопасни. Защо й е да ходи на плочките? Решение обаче не знам какво да предложа

[greeneyed]

За другите неща не мога да кажа .Но за страха от разни подове - и аз бях питала за нещо подобно - ужас да влиза в едната стая - тази с ламинат.
И ми казаха същото: да постеля нещо. Проработи!
Сега страхът му мина, но гледам , че като се опита да се забърза /затича и се хлъзва и понякога си разтяга краката в неестествени посоки. Може и да го боли или да е разтегнал нещо.

Постелете нещо дето не се пързаля и стига до коридора. Например дълго парче мокет - може да намерите нещо евтино, изостанало от някои строеж или ремонт. Може да е тясно , като 20см, достатъчно да може да мине по него. И за тоалетна - един голям найлон отдолу, като тези бояджийските ( в случай , че има "разливане") , отгоре една гумена подложка като тези на подовете в колите ( защото се мият) и отгоре вестници или каквото използвате, за да я тренирате.
Или даже oт тесни ивици мокет можете да направите "кучешки пътечки" между стратегическите места : креватчето и , мястото за хранене, тоалетната и ...вашето легло.
Така ако нощем и стане страшно, ще може по пътечката да дойде да си легне във вашата стая.

**************
Off : На някои от снимките се чудех дали изобщо ще успеят да я сглобят. А тя e такава сладурана! Пу-пу

[Persefona_86]

Нещата при Рита се промениха доста откакто написах тази тема. Две вечери след това Рита започна да проявява силен интерес към Рая (другото нещастниче, с което съжителства - писала съм и за нея в тази тема) и за да може да стигне до нея, тя започна да прекосява плочките без проблем. След като преместихме на Рая леглото върху ламината, за да й дадем малко спокойствие от на Рита нашествията, намерихме Рита върху него като се върнахме след 2 часа. Беше преминала половината стая ламинат :)
Малката вече не плаче през цялата нощ. Само като усети, че сме си легнали помрънква малко, докато разбере, че няма да се върнем за нея, след това ве намърдва в на Рая леглото и заспива. На сутринта се събужда и започва да скимти чак към 6:30, когато наближава време за ядене.
Не знам защо промяната стана така изведнъж, но е факт. Може би и това, че й отрязахме ноктите изигра голяма роля, защото сега тя не се хлъзга толкова и не пада и вероятно като не гледа пода от толкова близко и болезнено, не е толкова страшен :)
Тиковете от ганата продължават да са в зависимост от нейната активност. Когато е спокойна, те са по-слаби, когато е много активна или стресирана, има моменти, в които цялата подскача и дишането й става в ритъм с тиковете, защото явно са засегнати мускули около белите дробове.
Докато лекувахме ганата, Рита мина през десетки лекарства. В момента приключва терапията с Нивалин и от 5 дена е на Преднивет, но подобрение (поне различимо) няма.
От доста време се каня да пробвам хомеопатия, но все изниква нещо ново, за което искам да мога да различа дали действа и затова не намесвам повече от един фактор. Продължавам да пробвам. :)
Много е вероятно и нищо да не помогне, но важното е, че малката оживя и ако продължава в същия дух, скоро няма да имаме притеснения от съседите, а нейните фобии ще отшумят с времето и с помощта на Рая.
Благодаря на всички за съветите и помощта. Ще пиша ако има някакво развитие.
Снимки и клипчета от последния напредък:


клипче -> http://www.facebook....150731755334498

[blueocean]

Прекрасно! Това означава, че на Рита й е нужен дом, в който да има друго куче, за да не се чувства сама. За добро или лошо, кучешкото присъствие й дава повече увереност от човешкото, ако правилно съм разбрала, че преди това при галене от човек не се е успокоявала.

[Maggi]

Persefona_86
Ако не те затруднявам, моля те дай линкове към клипчетата и в ютуб.
Не мога да ги гледам през ФБ, а предполагам че и за други хора е така.
Стискам палци за малката бонбонка !