Цитат
Съжалявам знам , че е много тежко.
Здрасти Лора,
За голямо съжаление и аз като моите колеги, които ти писаха, преживях през есента на 2005 (13.09) тази изключително болезнена раздяла. Не бих те занимавал с чуствата си, защото те са много лични, само ще кажа, че загубих много близък приятел, казваше се САРА , който 8 години, ми бе показвал всеки ден любовта си към мен, а и към семейството ми.
Бих искал да ти опиша само "медицинската страна" на това което се случи. Всичко протече за няколко месеца, малко повече от три. Сара не показваше влошено здраве, но симптоми (подути лимфни възли) ме накараха да я заведа на лекар. Лечението протичаше съвместно с изследвания, чрез които да се отхвърли (надявахме се) най-лошото. За съжаление биопсията, която направи лекар (ветеринар) потвърди "лошата" диагноза - рак на лимфните възли. От този момент нататък, всички живеехме с мисълта за раздялата, надявахме се да не е толкова скоро. Някои от лекарите, с които непрекъснато се съветвах, ме съветваха, да "спестя" на кучето болките и мъките, които това заболяване според тях няма как да не причинява. И аз като теб се надявах на чудо и сърцето не ми даваше да я "лиша" от живот. Докато на 13 09 (първи ден от отпуска, която си бях взел за да съм повече време с нея) Сара рязко се влоши, видимо отслабна, не можа да изкачи стълбите в блока (този ден нямаше асансьор), носил съм я на ръце като малко дете. Спря да се храни,пиеше само вода. Заведох я пак на лекар, дадоха и болкоуспокояващо, но ме посъветваха отново да не я "мъча". Аз отново не се реших и чак след като се прибрахме у дома, след няколко часа размисли, легнал до нея, "взех съдбоносното" решение. Не мисля, че сбърках. Другото е може би повече "щадене" на нашите, "човешките" чувства, ние не знаем какво точно изпитва и чуства кучето в този момент в себе си - дори в този момент то показва преди всичко любовта си към нас.
Ако си от София, мога да ти дам телефона на лекарите, които направиха изследванията и след това направиха евтаназията. Не знам как е извън София, но тук лекарите извършват и "приспиването" и осигуряват кремирането, ако пожелаеш.
Не се опитвам да ти давам съвет, само бих ти препоръчал, да направиш изследвания, ако е възможно, и да се консултираш с лекар относно възможността да спестиш на твоя приятел "мъките и страданията", когато те го връхлетят. По човешките разбирания това е хуманно, по "кучешките" никой не може да каже...
Ето една снимка от последния ни ден заедно
Прикачени файлове
-
Image_358_.jpg (38.06K)
Брой сваляния: 68