Публикувано: 02 February 2009 - 11:58 AM
Здравей AnubisA
Според мен проблемите, с които се сблъскваш са породени от това, че на кучето не му е съвсем ясно, кой кой е. Дали ТИ, дали майка ти, или пък то е шефа на бандата. Има го и този момент, че е все още младо и тепърва с много постоянство трябва да му се изяснва това. Но все пак да ти припомня, някои прости правила, които особено трябва да се спазват, когато се възпитава едно младо куче.
Кучето трябва да усеща един от членовете на семейството като водач на глутницата. Разлгеждайки йерархичната стълбица на една глутница може да се каже, че има три основни стъпала - Алфа, Бета и Гама. Предполагам си чела за това. Водача на глутницата е Алфа, Бета са всички останали членове на семейството, а чак Гама трябва да бъде кучето.
Трябва да поработите по тоя въпрос. Да се докажеш, че ти си Алфа-та във вашето семейство, а не някой друг, защото при случая когато на кучето не му е ясно кой кой е, то автоматично се опитва да стане Алфа, особено на тази възраст, когато постоянно преоткрива себе си. Това трябва да постигнеш, без насилие, а с твърдост и отстояване на това, което ти искаш до последно. На първо време се опитай да накараш другите членове на твоето семейство поне временно да я лишат от каквото и да било внимание и глезене, камо ли друг освен теб да я храни. Трябва да получава внимание от теб и то само когато ти искаш да го дадеш. Играеш с нея, когато ти искаш, а не когато тя иска. Не я пренасищаш с внимание, за да и доскучава и да очаква с нетърпение да дойде времето когато ще поиграете и ще и поговориш. През останалото време пак повтарям, вниманието от останалите членове на семейството, трябва да се сведе до минимум. Ти трябва да се превърнеш в "центъра на вселената" и в човека, през когото минава всяко едно нещо, което и доставя удоволствие, поне засега.
Други примери:
Ти ядеш първа, след това яде кучето. Не и позволяваш да се доближава до масата, когато се храниш, камо ли да я храниш от нея, когато и ти се храниш.
Минаваш през вратите (особено входната) ВИНАГИ първа, след това е кучето.
Не и позволяваш да спи до теб поне засега, защото това автоматично ви слага на едно стъпало в йерархията.
Когато минаваш отнякъде, но кучето е застанало там, не я заобикаляш, а я принуждаваш да се измести за да минеш.
Ти казваш накъде ще ходите, когато сте на разходка - не тя.
Когато става превъзбудена или агресивна към странични дразнители, веднага заставаш ДО или ПРЕД нея.
Когато играеш с нея, старай се да не я пренасищаш, за да е играта с теб нещо велико за нея.
Общо взето без много много думи, без агресия, а с решителни действия и непоколебимост трябва да покажеш на Добермана КОЙ - КОЙ Е.
Заедно с всичко това ви трябва един курс на послушание, в група, например в Сириус. Трябва да се вземете насериозно обаче и да го посещавате. За предпочитане е да започнете от самото начало. Добермана има нужда от работа, за да е спокоен и да слуша. Резултатите не закъсняват.
Това е мнението ми накратко, като не претендирам то да е професионално. Нека и други да изкажат своето мнение, защото проблема е наистина основен.
Интересно ще ми е да чуя, от хора с повече опит, конкретни техники, които се използват по време на разходка, когато Добермана отказва да се подчини, освен превантивното водене единствено на повод, докато абсолютно се изясни кой командва парада и докато постепенно се натрупа опит с различните дразнители. Това е горещо препоръчвано от много хора, с които съм говорил по темата.
Поздрави!