[boi4ka]

Аз съм от Асеновград b) Тука има един човек,който гледа добермани,казва се Сашо.Само че са в затворен кръг и нямам представа дали ги развъжда или само ги гледа.
Когато купирах ушите на моя Алекс,бях при него да го види и да ми каже как да ги опаковам с тампони и тогава видях поне 7-8 кучета малки и големи,виждал съм го да разхожда 2 прекрасни добермана в един от парковете в града.Тогава той не прояви никакъв интерес към моето куче само ми поясни за шевоевте и превръзките на ушите.Беше споменат в един от постовете тук във форума и имам молба ако някой знае нещо повече за него да ми пише,аз през това време ще разпитам в Асеновград за да видя дали още се занимава с кучета.
Иначе Крис,страхотен ентусиаст си наистина,радват ме такива хора и се възхищавам на интереса ти към доберманите.Надявам се да поддържаме връзка за всичко интересно свързано с любимите ни кучета,поздрави cheers

[Mad_Max]

Боичка, защо не опиташ и ти да сравниш главите на онези два добермана след като си прочел всичко до тук... Да си кажеш мнението, а? Трябва да се научим да ценим истинското! Поздрави!

[boi4ka]

Цитат

Боичка, защо не опиташ и ти да сравниш главите на онези два добермана след като си прочел всичко до тук... Да си кажеш мнението, а? Трябва да се научим да ценим истинското! Поздрави!

Ами аз в сравнение с вас още уча за породата bl) и не искам да ставам смешен и да коментирам,но само искам да кажа,че определено черният на първата снимка е доста съразмерен и мускулест,наистина прекрасен екземпляр.
Според мен положението на самите снимки е доста различно и малко подвежда.
Ако говорим чисто художествено b) доберманът на втората снимка е доста по грациозен /лично мнение/и с по- красиви и нежни линии,предполагам неща ,които се харесват повече на нетренираните очи/като моите/.
Чакам мнението на спецовете във форума.
Между другото Крис как се сдоби с твоето куче,интересен екземпляр d) сигурно щуреете много двамата super

[ongal]

Здравей Боичка да Сашо се занимаваше с добермани но от година и половина доколкото знам се занимава с ливни кучета,но и си гледа доберманите.Но колко са и какви нямам имформация.За снимките които е пуснал Тайсан огледайте ги внимателно много извени добермани са.

[Mad_Max]

boi4ka, съжалявам, че съм те заблудила... Изглежда понякога се изказвам като че ли знам всичко и сам запозната с всичко, или просто грешно съм тълкувана... Не знам точно кое, но истината е, че аз абсолютно нищо не знам... Коментирам, участвам, питам точно за да науча нещо... Благодерение на тези хора имам промяна в главата си и т.н. от преди да участвам във форума и сега... Но това далеч не означава, че знам... Не аз съм човека на чиито постинги трябва да обърнеш внимание... За Макс разказах някъде назад по страниците... Ще потърся и ще цитирам... Ами... Макс е страст... ЛЮБОВ... Чиста... ПРИЯТЕЛ!!!... Слънце... Щастие... Едно голямо диване... w) Щe разказвам, обещавам... Доберманско СЪРЦЕ е той... w) l)

Гледам снимките!!! Гледам ги!!! w) ;)

[Mad_Max]

Цитат

Макс е с нечисто потекло от страна на баща си и с родословие до девето коляно от страна на майка си, което не ме интересува особено (честно да си призная), защото си обичам животинката и ТОВА Е! Но майка му беше (тя почина) много красив кафяв доберман, който беше с отвратителна съдба. След закупуването и от Пловдивския развъдник Ема две години е стояла при собственика си - доволна , щастлива... Докато в един прекрасен ден жената на собственика й не забременява и решават да я дадат някъде. Той работи на бензиностанция с чийто шеф разговарят и решават да я оставят извън града близо до едно село да пази един хамбар в клетка два на два метра, която по-късно дели с дъщеря си Мима (тя е черна - много красива). Докато се роди бебето собственика й я е хранил и я оставя там с уговорката, че и шефа му ще я храни... Когато отидохме да я видим (след като вече имахме Макс) заварихме отвратителна картинка - кучето занемарено, слабо, на места без козина, с гной в очите и т.н. Такъв несигурен и мрачен поглед имаше, че тръпки ме побиваха!!! И разбрахме каква е историята - тя се хранела два пъти в годината стабилно - когато разтоварвали житото и в клетката й изпадало случайно и когато ябълката до клетката й презрее и плодовете почнат да падат вътре... Иначе стопанина й й пращал каквото може - хляб, манджички, които работниците в хамбара изяждали... След две - три години живот в онази клетка на открито, стопанина не издържа и отново си я взима обратно (той много си я обича, а и след като с Макс започнахме да го посещаваме честичко му върнахме тръпката и любовта към породата). Когато я беше взел тя беше бременна - първото забременяване след раждането на Макс, което се оказа и последно. Дойде смъртта и каза кротко "МЛЪК!"... Макс остана сираче... Опитваха се да ни лъжат за това кой и какъв е баща му, защото ние искахме доберман. Не държахме на родословие, държахме кучето да е доберман! Не да ни кажат, че е доберман и то да порасне и да се окаже, че прилича повече на овчарка, примерно... Човекът, който ни го даде в началото ни обяснява, че баща му е черен доберман и кучето имало генетична мутация за това нямало граници... Той и той не знаеше какво да ни каже... После се оказа, че Ема е избягала от клетката си докато е разгонена и е срещнала някой, който ние никога няма да разберем кой е... И така дойде Макс на белия свят. Ние много го обикнахме! Имам предвид всички вкъщи... И от там се почна едно лудо четене, един прилив на информация - къде вярна, къде - не... Не веднъж са ни лъгали, не веднъж са ни взимали парите без да има защо... Но за съжаление така се УЧИ ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ... Единственото, което не мога вече да поправя са ушите на кучето - купирани отвратително широко и без никакъв професионализъм... Предпочитам да ми бяха казали, че до сега не са го правили и аз да им дам същите пари, и след това да се насоча към друго място, отколкото ги изрежат от джобчето на око с крива, отвратителна линия, дори не съм сигурна дали са ползвали шаблон... И това преглътнахме - НАЛИ СИ ГО ОБИЧАМЕ!!!... Всякак ще ни харесва... НАЛИ СА СИ НАШИ ГАРДЖЕТА... И така, веднъж се опарихме, вторе път се опарихме, на третия път изгоряхме... И постепенно придобихме така подробно описания във всяка една книга ХАРАКТЕР НА ДОБЕРМАН... Недоверчиви, злопаметни, крайно справедливи, крайно привързани към хората, които са ни доказали, че ги е грежа... и т. н. и т.н. Дали ако живеехме в някоя централно европейска страна това щеше да ни се случи без да има последствия и без да има наказани??? a)

b) l) Леле... Като се 4ета понякога ми е... oleeee l) Та това ми е историята... Нали каза че си прочел всичко? Хванах те! Хванах те!!! b) l) super best victoryVVV

[dakel_fenka]

Е много гадно...! Горката... s) (майката на Макс)!!! Но според мен ,ако тоя стопанин наистина я е обичал, при никакви обстоятелства не бия оставил...! s) Поне така си мисля аз...! d)

[boi4ka]

Цитат

Цитат

Макс е с нечисто потекло от страна на баща си и с родословие до девето коляно от страна на майка си, което не ме интересува особено (честно да си призная), защото си обичам животинката и ТОВА Е! Но майка му беше (тя почина) много красив кафяв доберман, който беше с отвратителна съдба. След закупуването и от Пловдивския развъдник Ема две години е стояла при собственика си - доволна , щастлива... Докато в един прекрасен ден жената на собственика й не забременява и решават да я дадат някъде. Той работи на бензиностанция с чийто шеф разговарят и решават да я оставят извън града близо до едно село да пази един хамбар в клетка два на два метра, която по-късно дели с дъщеря си Мима (тя е черна - много красива). Докато се роди бебето собственика й я е хранил и я оставя там с уговорката, че и шефа му ще я храни... Когато отидохме да я видим (след като вече имахме Макс) заварихме отвратителна картинка - кучето занемарено, слабо, на места без козина, с гной в очите и т.н. Такъв несигурен и мрачен поглед имаше, че тръпки ме побиваха!!! И разбрахме каква е историята - тя се хранела два пъти в годината стабилно - когато разтоварвали житото и в клетката й изпадало случайно и когато ябълката до клетката й презрее и плодовете почнат да падат вътре... Иначе стопанина й й пращал каквото може - хляб, манджички, които работниците в хамбара изяждали... След две - три години живот в онази клетка на открито, стопанина не издържа и отново си я взима обратно (той много си я обича, а и след като с Макс започнахме да го посещаваме честичко му върнахме тръпката и любовта към породата). Когато я беше взел тя беше бременна - първото забременяване след раждането на Макс, което се оказа и последно. Дойде смъртта и каза кротко "МЛЪК!"... Макс остана сираче... Опитваха се да ни лъжат за това кой и какъв е баща му, защото ние искахме доберман. Не държахме на родословие, държахме кучето да е доберман! Не да ни кажат, че е доберман и то да порасне и да се окаже, че прилича повече на овчарка, примерно... Човекът, който ни го даде в началото ни обяснява, че баща му е черен доберман и кучето имало генетична мутация за това нямало граници... Той и той не знаеше какво да ни каже... После се оказа, че Ема е избягала от клетката си докато е разгонена и е срещнала някой, който ние никога няма да разберем кой е... И така дойде Макс на белия свят. Ние много го обикнахме! Имам предвид всички вкъщи... И от там се почна едно лудо четене, един прилив на информация - къде вярна, къде - не... Не веднъж са ни лъгали, не веднъж са ни взимали парите без да има защо... Но за съжаление така се УЧИ ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ... Единственото, което не мога вече да поправя са ушите на кучето - купирани отвратително широко и без никакъв професионализъм... Предпочитам да ми бяха казали, че до сега не са го правили и аз да им дам същите пари, и след това да се насоча към друго място, отколкото ги изрежат от джобчето на око с крива, отвратителна линия, дори не съм сигурна дали са ползвали шаблон... И това преглътнахме - НАЛИ СИ ГО ОБИЧАМЕ!!!... Всякак ще ни харесва... НАЛИ СА СИ НАШИ ГАРДЖЕТА... И така, веднъж се опарихме, вторе път се опарихме, на третия път изгоряхме... И постепенно придобихме така подробно описания във всяка една книга ХАРАКТЕР НА ДОБЕРМАН... Недоверчиви, злопаметни, крайно справедливи, крайно привързани към хората, които са ни доказали, че ги е грежа... и т. н. и т.н. Дали ако живеехме в някоя централно европейска страна това щеше да ни се случи без да има последствия и без да има наказани??? a)

b) l) Леле... Като се 4ета понякога ми е... oleeee l) Та това ми е историята... Нали каза че си прочел всичко? Хванах те! Хванах те!!! b) l) super best victoryVVV

Ххахахахах,Крис наистина изчетох целия форум,обаче ми дойде толкова информация,че повече няма на къде bravo Още като го намерих и като захапах компютъра на работата колегите започнаха да ме гледат подозрително,хвърлят по един поглед,гледат на монитора разни добермани и иконки с кученца l) ама аз си чета упорито,съжалявам ,че оставих такива впечатления s)
Иначе искам да изразя искрената си ненавист към хора които взимат животни и после не ги гледат a) ....няма ли при нас закон против такива хора?
Гледал съм "анимал полис" по реалитиТВ и на такива хора ги арестуват и им налагат солени глоби,като между другото им конфискуват кучетата и ги дават на хора да ги гледат super
Нека ви разкажа и моите премеждия,когато бяхме на 6 месеца и тъкмо започнахме да се развиваме/в мускулно отношение b) /един ден се прибирам и на вратата ме среща майка ми с тъжна и кисела физиономия,каза ми"ами на Алекс го блъсна кола...заведи го на лекар...."
В първия момент мозъка ми не разбра точно какво става ,но бързо разбрах,че работата е сериозна.Взех кучето и десния му крак направо висеше без да дава признаци на живот...направо полудях,не можех да повярвам,че се случва на моето куче s) На секундата го грабнах и към ветеринарната лечебница/там са най-старите лекари-кучкари.Още с влизането единия само го погледна и ми каза,че крака е счупен....и че тук не могат да ми помогнат тъй като не правили такива операции?!?!?!?!!?!?
Запалих пак колата и към един частен кабинет с пълна газ.Тук любезно ми беше обяснено,че счупването не е сериозно и че ще се налочи операция която ще трае един два часа,след което мога да си взема кучето.Така леко неорентиран и почти в несвяст оставих кучето и започнах да снова нагоре-надолу пред кабинета s)
След 3 часа ме извикаха да видя какво става....влизам,кучето спи упоено,крака превързан и на масата стоят наколко малки парченца,явно от коста.Питам какво става ,доктора ми се усмихва сконфузено и ми казва,че счупването май е било доста сериозно и че ако кучето се оправи АЗ трябва да черпя a)
".....ама то е младо куче и би трябвало да се оправи....."Не ми беше до скандали,благодарих,платих и се измъкнах колкото се може по-бързо.Беше ми обяснено да му давам по две хапчета калций за да може да калцира крака по-бързо и да внимавам да не си маха превръзката и да не си хапе раната.
След няколко седмици му беше сложен пирон в коста,горния край на който излизаше през кожата и беше грозна гледка,но така трябвало.Носил съм го на ръце да пишка тъй като не можеше да си свива крака и да ходи.После дойде другия проблем,крака така се калцира,че около коста се събра топка.Лекаря каза веднага да спирам калция a) .....и така след дълги мъки реших да не ходя повече при него и взех нещата в свои ръце,комшията ми се занимава с ловни кучета попитах тук там и се оказа,че нищо повече не мога да направя,всичко зависеше от кучето...........което за мое огромно удовлетворение се оказа истински герой и се възстанови напълно,като има едно леко мятане на крака когато бяга с всичка сила но иначе всичко си дойде на мястото.
Не знам дали отчасти вината за мъките му беше моя,можеше да го закарам и в Пловдив,но с уверението на лекаря,че операцията ще е лека и при моето състояние на паника тогава мислех,че съм направил най-доброто за Алекс.
Но ако операцията не е лека,защо тогава той не ми каза,че не може да се справи и да ме прати другаде вместо да ми го съобщи при свършен факт.
Миналото-минало айде ,че се отплеснах и направо се разписах b) поздрави на всички victoryVVV

[boi4ka]

Цитат

Е много гадно...! Горката... s) (майката на Макс)!!! Но според мен ,ако тоя стопанин наистина я е обичал, при никакви обстоятелства не бия оставил...! s) Поне така си мисля аз...! d)

Здравей,донякъде си права,но жените стават доста параноични когато забременеят и четат разни безобразни статии как могат да си загубят рожбата и такива мити работи bl) Мисля,че не трябва да има проблем когато кучето си е ваксинирано и обезпаразитено d)
Иначе дакел фенка,вчера ходих с колелото малко на разходка/без кучето/и минах през един приятел който има черен дакел...е не съм виждал по щуро и пъргаво животно,като го изведе ошета за 3 минути де що има подгони няколко котки b)
разхвърля на бързо съседските кучета l) ,изяде една бутилка ПВЦ от "pit bull " и си мушна носа във всяка дупка която успя да намери,направо ме втрешти дето се вика l) безценна порода,поздрави super

[Mad_Max]

онгал, Tyson ще чуем ли вашите мнения за двете глави и кои со въпросните красавци? Благодаря!

Поздрави на всички!!!

boi4ka ти и Алекс сте вторите претърпяли този ужас... caki и Зара също минаха през огъня! Радвам се, че Алекс е добре!... Не знам какво да кажа освен много да внимаваш... Това е! Поздрави!!!
cheers

[boi4ka]

Благодаря ти cheers и аз чакам мнението на спецовете с нетърпение а до тогава останете със здраве d)

[agalina]

Цитат

Цитат

Цитат

Макс е с нечисто потекло от страна на баща си и с родословие до девето коляно от страна на майка си, което не ме интересува особено (честно да си призная), защото си обичам животинката и ТОВА Е! Но майка му беше (тя почина) много красив кафяв доберман, който беше с отвратителна съдба. След закупуването и от Пловдивския развъдник Ема две години е стояла при собственика си - доволна , щастлива... Докато в един прекрасен ден жената на собственика й не забременява и решават да я дадат някъде. Той работи на бензиностанция с чийто шеф разговарят и решават да я оставят извън града близо до едно село да пази един хамбар в клетка два на два метра, която по-късно дели с дъщеря си Мима (тя е черна - много красива). Докато се роди бебето собственика й я е хранил и я оставя там с уговорката, че и шефа му ще я храни... Когато отидохме да я видим (след като вече имахме Макс) заварихме отвратителна картинка - кучето занемарено, слабо, на места без козина, с гной в очите и т.н. Такъв несигурен и мрачен поглед имаше, че тръпки ме побиваха!!! И разбрахме каква е историята - тя се хранела два пъти в годината стабилно - когато разтоварвали житото и в клетката й изпадало случайно и когато ябълката до клетката й презрее и плодовете почнат да падат вътре... Иначе стопанина й й пращал каквото може - хляб, манджички, които работниците в хамбара изяждали... След две - три години живот в онази клетка на открито, стопанина не издържа и отново си я взима обратно (той много си я обича, а и след като с Макс започнахме да го посещаваме честичко му върнахме тръпката и любовта към породата). Когато я беше взел тя беше бременна - първото забременяване след раждането на Макс, което се оказа и последно. Дойде смъртта и каза кротко "МЛЪК!"... Макс остана сираче... Опитваха се да ни лъжат за това кой и какъв е баща му, защото ние искахме доберман. Не държахме на родословие, държахме кучето да е доберман! Не да ни кажат, че е доберман и то да порасне и да се окаже, че прилича повече на овчарка, примерно... Човекът, който ни го даде в началото ни обяснява, че баща му е черен доберман и кучето имало генетична мутация за това нямало граници... Той и той не знаеше какво да ни каже... После се оказа, че Ема е избягала от клетката си докато е разгонена и е срещнала някой, който ние никога няма да разберем кой е... И така дойде Макс на белия свят. Ние много го обикнахме! Имам предвид всички вкъщи... И от там се почна едно лудо четене, един прилив на информация - къде вярна, къде - не... Не веднъж са ни лъгали, не веднъж са ни взимали парите без да има защо... Но за съжаление така се УЧИ ЧОВЕК В БЪЛГАРИЯ... Единственото, което не мога вече да поправя са ушите на кучето - купирани отвратително широко и без никакъв професионализъм... Предпочитам да ми бяха казали, че до сега не са го правили и аз да им дам същите пари, и след това да се насоча към друго място, отколкото ги изрежат от джобчето на око с крива, отвратителна линия, дори не съм сигурна дали са ползвали шаблон... И това преглътнахме - НАЛИ СИ ГО ОБИЧАМЕ!!!... Всякак ще ни харесва... НАЛИ СА СИ НАШИ ГАРДЖЕТА... И така, веднъж се опарихме, вторе път се опарихме, на третия път изгоряхме... И постепенно придобихме така подробно описания във всяка една книга ХАРАКТЕР НА ДОБЕРМАН... Недоверчиви, злопаметни, крайно справедливи, крайно привързани към хората, които са ни доказали, че ги е грежа... и т. н. и т.н. Дали ако живеехме в някоя централно европейска страна това щеше да ни се случи без да има последствия и без да има наказани??? a)

b) l) Леле... Като се 4ета понякога ми е... oleeee l) Та това ми е историята... Нали каза че си прочел всичко? Хванах те! Хванах те!!! b) l) super best victoryVVV

Ххахахахах,Крис наистина изчетох целия форум,обаче ми дойде толкова информация,че повече няма на къде bravo Още като го намерих и като захапах компютъра на работата колегите започнаха да ме гледат подозрително,хвърлят по един поглед,гледат на монитора разни добермани и иконки с кученца l) ама аз си чета упорито,съжалявам ,че оставих такива впечатления s)
Иначе искам да изразя искрената си ненавист към хора които взимат животни и после не ги гледат a) ....няма ли при нас закон против такива хора?
Гледал съм "анимал полис" по реалитиТВ и на такива хора ги арестуват и им налагат солени глоби,като между другото им конфискуват кучетата и ги дават на хора да ги гледат super
Нека ви разкажа и моите премеждия,когато бяхме на 6 месеца и тъкмо започнахме да се развиваме/в мускулно отношение b) /един ден се прибирам и на вратата ме среща майка ми с тъжна и кисела физиономия,каза ми"ами на Алекс го блъсна кола...заведи го на лекар...."
В първия момент мозъка ми не разбра точно какво става ,но бързо разбрах,че работата е сериозна.Взех кучето и десния му крак направо висеше без да дава признаци на живот...направо полудях,не можех да повярвам,че се случва на моето куче s) На секундата го грабнах и към ветеринарната лечебница/там са най-старите лекари-кучкари.Още с влизането единия само го погледна и ми каза,че крака е счупен....и че тук не могат да ми помогнат тъй като не правили такива операции?!?!?!?!!?!?
Запалих пак колата и към един частен кабинет с пълна газ.Тук любезно ми беше обяснено,че счупването не е сериозно и че ще се налочи операция която ще трае един два часа,след което мога да си взема кучето.Така леко неорентиран и почти в несвяст оставих кучето и започнах да снова нагоре-надолу пред кабинета s)
След 3 часа ме извикаха да видя какво става....влизам,кучето спи упоено,крака превързан и на масата стоят наколко малки парченца,явно от коста.Питам какво става ,доктора ми се усмихва сконфузено и ми казва,че счупването май е било доста сериозно и че ако кучето се оправи АЗ трябва да черпя a)
".....ама то е младо куче и би трябвало да се оправи....."Не ми беше до скандали,благодарих,платих и се измъкнах колкото се може по-бързо.Беше ми обяснено да му давам по две хапчета калций за да може да калцира крака по-бързо и да внимавам да не си маха превръзката и да не си хапе раната.
След няколко седмици му беше сложен пирон в коста,горния край на който излизаше през кожата и беше грозна гледка,но така трябвало.Носил съм го на ръце да пишка тъй като не можеше да си свива крака и да ходи.После дойде другия проблем,крака така се калцира,че около коста се събра топка.Лекаря каза веднага да спирам калция a) .....и така след дълги мъки реших да не ходя повече при него и взех нещата в свои ръце,комшията ми се занимава с ловни кучета попитах тук там и се оказа,че нищо повече не мога да направя,всичко зависеше от кучето...........което за мое огромно удовлетворение се оказа истински герой и се възстанови напълно,като има едно леко мятане на крака когато бяга с всичка сила но иначе всичко си дойде на мястото.
Не знам дали отчасти вината за мъките му беше моя,можеше да го закарам и в Пловдив,но с уверението на лекаря,че операцията ще е лека и при моето състояние на паника тогава мислех,че съм направил най-доброто за Алекс.
Но ако операцията не е лека,защо тогава той не ми каза,че не може да се справи и да ме прати другаде вместо да ми го съобщи при свършен факт.
Миналото-минало айде ,че се отплеснах и направо се разписах b) поздрави на всички victoryVVV

как така пиронът излизал от кожата-тия луди ли са ,бе ?Все бях виждала остеосинтези ,обаче това... Топчето едва ли е от калция....Просто си има правила за антисептика....

[Tyson]

Привет на agalina, искренно се радвам да се срещнем и тук. Да, въпросното "топче" няма нищо общо с приема на калций, което само по себе си е абсолютно безсмислено.
Такива "топчета" се получават винаги при определен етап от зарастването на костите. Впоследствие изчезват поради преустройството на костните пласники, изграждащи костта , което е относително бавен, но все пак динамичен процес.
boi4ka, под спец се надявам да не визираш мен, аз съм аматьор като повечето участници в този форум.
Относно главите. Черното куче има относително по-груба като цяло и по широка в черепната част глава. Главно това го отличава от кафевия мъжки, който има по-правилна, относително по-дълга, по "добермански" клиновидна глава. Не случайно споменах думата "ТИП". И двете кучета са елитни, просто принадлежат към различни вътрепородни типове. Все пак, разликите бяха открити.
Поздравления

b) bravo !

[Mad_Max]

victoryVVV b) l) drink

[boi4ka]

Здравейте всички b) b) b)
Агалина,пирона наистина излизаше и беше огънат във формата на кръг в края и беше зашит за кожата/невероятно гадна картина a) ,но тогава нямах избор и се доверих сляпо явно на човек който не обича животните,а е станал лекар само и само да си вади хляба с нещо.За топчето на крака сега за пръв път чувам от вас,аз си мислех,че е от калция.Но то изчезна с много движения и разходки d)
В крайна сметка кучето се възстанови много бързо и е голяма лудетина l) Искам да ви питам,когато остареят доберманите пак ли са толкова жизнени,Алекс е на 6 години и не се спира за секунда на едно място.Ония ден го гони една голяма овчарка и на няколко пъти направо се разби от резките движения на Алекс b) ,той се забавляваше като правеше остри завои и така набираше,че накрая овчарката се отказа и си продължи разходката.
Имам и още един въпрос,четох,че доберманите са най-бързите не ловни кучета.Има ли нещо вярно?Поздрави cheers

[Tyson]

Доверманите са изключително жизнени и игриви до дълбоката си старост, стига да са в добро здраве. Колкото до бързината - като изключим хрътките е най-бързо бягащото куче, разбира се доколкото е уместно да се сравняват отделните породи.

[boi4ka]

Цитат

Доверманите са изключително жизнени и игриви до дълбоката си старост, стига да са в добро здраве. Колкото до бързината - като изключим хрътките е най-бързо бягащото куче, разбира се доколкото е уместно да се сравняват отделните породи.

Тайсън,благодаря b) Значи не съм се излъгал.Наистина са много бързи,аз пнякога се учудвам какви спринтове прави.Освен това разбирам,че моето куче е в добро здраве l) l) l) d)
Така и така пиша,да ви питам колко често сменяте вида на храната?Моя го храня или с гранули/за една седмица/или с варено рагу,като му давам и кокалите като те в повечето случаи са крехки и имат доста мръвки по тях.
От време на време му давам и кисело мляко и разни наденички,но по малко.
Кажете как да процедирам с подправките,става дума основно за сол в бульона,дали да се слага изобщо и в какви количества.
По принцип не му давам никакви витамини,защото до сега не съм имал проблеми със здравето му.Ако трябва да приемат някакви добавки,моля ви пишете ми.
.....и още нещо b) в тази възраст/6/, на какви килограми трябва да е горе -долу кучето?В момента е 35,но зимата качва по няколко килограма.Благодаря предварително drink

[Mad_Max]

Цитат

Макс яде телешка кайма - 500 гр. на ден, омесена със сухари, а сутрин му слагам по 100 -150 гр. извара понякога с твърдо сварено яйце. Той е на година и половина и се храни веднъж на ден. Яде и гранули, понеже менюто трябва да е разнообразно. Но примерно караме месец натурална храна, преминаваме постепенно към гранулите - месец преход и месец чисти гранули. Веднъж в месеца му даваме по някой добре сварен кокал, колкото да дъвче нещо и така...

Така... А между другото така или иначе се връщаме, Тайсън, каймата опасна ли е за тении, или застрашава ли здравето на кучето (при положение че съм сигурна в произхода й)? Защото повечето казват, че няма проблем даже е добре, а други че е много лошо и противопоказно... Като го гледам обаче, добре му се отразява!!! (което е по-важно)
Поздрави на всички!

boi4ka, никакви подправки! Никакви мазнотии! Много зле се отразяват на стомаха - после имат разтройство и ядат трева постоянно... Никаква сол! Всичко се обезсолява - за това и извара се препоръчва, а не сирене! Можеш примерно в бульона на рагуто да му свариш ориз, после да прибавиш извара и едно твърдо сварено яйце... Можеш да добавяш и зеленчуци разни... Не се притеснявай ако ти прилича на буламач! Макс е луд по тия неща дето на мене ми приличат на буламачи...

[ongal]

Относно двете снимки;първата е на Живаго на много известен развъдник"Вантаис",а втория е на Алфа Аделанте от също много известен развъдник" дел Читоне"и двата добермана са използвани многократно за разплод и са дали много хубави поколения.
Препоръчвам Ви да не ги храните с храна която има подправки,има готова гранолирана която е балансирана и има всичко от което се нуждае едно куче.

[devilin]

Здрасти Mad_Max! Преди време те бях помолила за имената на доберманите участвали на изложбата в софия! Исках да те питам дали си изнамерила нещо? Мерси предварително!!!