Като чета последните се сещам за разни забавни моменти с незабравимия ни Джимо:
Цитат
Когато, като малък за пръв път видя на поляната голям снежен човек - замръзна в стойка за кратко, след което започна лаейки да се приближава ;D Тръгне напред, спре и лае, после пак... докато стигна до него и го подуши. След това вече го прие като част от пейзажа.
Цитат
Е, при "физиономиите" нямахме равни. Любима ми беше "професорската" - с леко наведена глава в страни и сериозно сбръчкано чело. Седи и гледа умно в очите. Имахме си и "гузна" - като я видех на вратата, вече знаех, че има погром в къщи.