[Pr07o7yp3]

Радвам се за вас. Сега пък ние имаме малко проблеми покрай първото и разгонване и ще я водя на ветеринар. :)
Между другото сега като ни свърши Boschа мисля да взема Josera.

[Annie]

Тимбър е доволен. Дано и на Хера й хареса. А какво не е наред с разгонването ?

[Pr07o7yp3]

Ами аз не съм сигурен, че е заради разгонването.
По принцип тя винаги ме чака и се изхожда, когато я изкарам, не го прави в къщичката и.
Преди няколко дена обаче (2-3 дена след като забелязах, че се е разгонила) спря да се изхожда по-голяма нужда както по принцип.
Изкарвам я, разкарваме се по 15-20 минути и нищо.
Така цял ден не беше се изакала въобще. Накрая на другия ден след обяд се изходи в двора със сериозно разстройство.

Вече днес беше по-добре (2-3 дена след като това се случи).

Другото е, че започна да понамерисва. Знам, че е разгонена, но четох, че ние хората не би трябвало да усещаме миризмата. И се притеснявам, да няма някакво възпаление, не знам.
Не мирише силно, но се усеща повече от преди. Иначе като държание си е същата. Все така лакома и игрива.

Мисля да не прибързвам и да почакам още няколко дена преди да предприемам нещо.

[RH12]

Здравейте,
аз съм сравнително нов почитател на Аляският маламут. До колкото прочетох из форума, много, много не ги обичате такива ново излюпили се като мен :)
Искам да имам такова куче. Пак според прочетеното от форума, отговарям на по-голямата част от изискването за собственост.... примерно, От Стара Загора съм, но отдавна недолюбвам
живота в апартамент, ето защо целогодишно живея в семейна къща на 15 км. от града. Двора ми е около 1.6 дка ... като разбира се имам райграс и цветя, и храсти , но и градинска част, в която следим да не обикаля кучето. До оградата на двора ми минава планинска рекичка, в която до ден днешен сегашното ми куче използва за целодневни бани и разхлаждащи накисвания през лятото. Последна къща съм, на около 500 метра започва горичка и ниска част на Средна гора, река Тунджа ми е на около 1 км. ( съжалявам, малко заприлича на обява за продан на имот, но понеже търся съвет, изказвам всички + и евентуални - ). Има дървета и сянка из двора ...за лятото. Както и колибка ( а и навеси както има казваме тук)
Проблема обаче ми е, както прочетох, че маламутите не обичат да стоят сами. Нямам как да го пусна в самата къща, причините са много, оставям си ги за мен ! Вътре имам 14 годишен кралски сиамец + един осиновен уличен котак, които са си доста големи приятели със сегашното ми куче, което се казва Мишо ( заради големите си уши, а него намерих още сукалче, хвърлен близо до дома ми. ( ще му постна снимка по долу ). Евентуален плюс ще е дружбата с Мишо или ??? Мишката ( както му казваме на галено) стои по няколко часа вързан на ден ! Връзва се сутрин от 9:00 ч. - следобед до 16:00-16:30 ...после следва разходка и цяла вечер миткосва по полето и горичката....разбира се, чак такава волност на маламута, не бих дал. Това пак ще е проблем за маламута нали ? Дойде ли късна есен и двора се изчисти от зеленчуци и прочие, чак до Април кучето се движи свободно из целият двор.
Съжалявам, може би отегчаващият пост, но ми трябва съвет от вас.... ставам ли за собственик на Аляски маламут, при тези обстоятелства. Защото съм свикнал, ако ще правя нещо, да го правя както трябва. А прекалено малко все още знам за тази порода. Иначе хъскита въобще в селото има много, както и чау чау, самоеди, санбернари, алабай и т.н. кучета на които високите температури оказват влияние ......
Очаквам Вашият съвет.

А ето сега моя изключителен образ Мишо, вече на 2 годинки ..... намерен до рекaта, съм основател на породата Golden ТунджаRiver, може би и за това обича водата, че на -5 градуса зимата скача и плува в Тунджа :D

Снимка (и)

• 
• 

[Finwe]

RH12, в 22 June 2014 - 01:13 PM, написа:

.... ставам ли за собственик на Аляски маламут, при тези обстоятелства. Защото съм свикнал, ако ще правя нещо, да го правя както трябва. А прекалено малко все още знам за тази порода. Иначе хъскита въобще в селото има много, както и чау чау, самоеди, санбернари, алабай и т.н. кучета на които високите температури оказват влияние ......
Очаквам Вашият съвет.

А ето сега моя изключителен образ Мишо, вече на 2 годинки ..... намерен до рекaта, съм основател на породата Golden ТунджаRiver, може би и за това обича водата, че на -5 градуса зимата скача и плува в Тунджа :D

Не разбрах, имате намерение да връзвате маламута ли? Няма ли възможност да направите някакво заграждение, където през деня то да стои? Имайте предвид, че мъжките маламути като пораснат стават много доминантни спрямо други мъжкари и боевете са често явление - освен ако не попаднете на изключително добро куче. В случая с Мишо е по-добре за него да има за другарче женски маламут - те са по-спокойни и по-послушни от мъжките.

[isi_ar4i]

имотът ви навярно е мнг подходящ за маламут, но както пише Finwe, дали не може да заградите една клетка, колкото да не стой вързан. Иначе с Мишката може би ще имате проблем, ако вземете мъжки маламут. Освен ако не вземете пораснал такъв, който се разбира с мъжки, т.е преди да го вземете, го срещнете и заведете у вас и пробвайте.
Нещо прочетох, че вечер скитосва по полето. Да разбираме ли, че дворът ви е не с ограда навсякъде? Това ще е голям проблем, защото маламутът със сигърност ще митка по полето и има голяма възможност дори да не се върне, да не говорим какви бели може да постигне по съседните къщи и животни. Като говорим за ограда, мислете за нещо от около 2 м високо....
Иначе като ви слушам в каква хармония живеете, дано да я оценявате, защото след като си вземете маламут тази хармония ще остане само спомен :), но пък ще ви е забавно

[RH12]

Благодаря за отговорите,

Мишо е на тел, и по принцип може да се движи няколко метра напред назад, само че вържеш ли го ... ляга да спи, и така до 16:00 часа :D това беше и вариант за маламута, но относно някакво заграждение като клетка, мога да направя на много места, даже под сянка на дървета. Което май е правилното решение, за което благодаря за съвета !
Двора ми е опушен от всякъде ( т.е. заграден) ..... просто вечер излизам и му оставям вратата, кучето си излиза митка където митка.... и като се прибирам, да речем към 1, 2 часа..той вече се е прибрал и спи. Когато е горещо през деня пак го пускам и му оставяме отворено, да ходи на реката и да се кисне, голям образ, Познава комшиите и винаги иска да играе с тях, което обаче е досада в повечето случей .... Мишо е изключително добродушен, играе с други кучета, освен ако трябва да дели храна или ако добермана на съседа не влезе в нашия двор по някакъв начин.... от негова страна мисля, че няма проблем ... та, ако взема съвсем малък маламут, дали като израсне около Мишката, ще решим до някъде проблема с доминацията и отношенията ?! Женско куче, повече НЕ искам ! Айде тя доминацията е зародена, говоря за някакъв компромисен вариант около двете кучета на съжителство. Сигурен съм, че Мишо ще си играе по цял ден с него, докато е малко ....

По притеснителното за мен е от поста isi_ar4i :""Иначе като ви слушам в каква хармония живеете, дано да я оценявате, защото след като си вземете маламут тази хармония ще остане само спомен"

Също което ми направи впечатление, за привързаността към стопанина ...за което пишете доста хора. Сегашното ми куче също си мисля, че склонен към изключителна привързаност... доста вечери се изправя на задни лапи, слага предните на перваза на прозореца на хола, или просто качва муцуната на перваза ( стената е ниска ) ... и така откарва доста във взиране към нас, вечер. Но като ни гледа малко, че сме в стаята и се успокоява предполагам, после ляга да спи пред вратата .... Но няма виене, няма лай ..... Което пак бях чел за маламута .....

Но да разбирам ли, че след изчистване на препоръчителните неща от постовете Ви, бих дал добра среда на живот на един Аляски маламут ?

[isi_ar4i]

RH12, с изказването ми "Иначе като ви слушам в каква хармония живеете, дано да я оценявате, защото след като си вземете маламут тази хармония ще остане само спомен" не искам да ви стряскам, а да ви обърна внимание, че спокойствие с маламута няма. То разбира се е строго индивидуално, но с един маламут винаги трябва да си нащрек. Това да го пуснеш да митка и да се прибира през нощта, както Мишо го прави, мисля че няма шанс. Маламутът се привързва към стопанините си, но те са страшно любопитни животни и хване ли ги инстинкта, никоя привързаност не може да ги спре (може само каишката). Понеже чета, че с Мишката ви е доста спокойно.... някак си това доверие, което му имате, на маламута едва ли бихте имали. Най-малкото може да направи някоя беля на съседите, да нападне някое жвотно и т.н, а пък какво може да се очаква от съседите........ И от тая гледна точка не мисля, че ще е правилно да пускате едното куче, а другото да го държите вкъщи, защото това би "нажежило" отношенията м/у тях. Пък трябва да сте доста смел или безотговорен (в добрия смисъл, докато опознаете характера му де), за да ги пускате и двете навън.


Иначе смятам, че имате условията да дадете добра среда за всяко едно животно, вкл. маламут. Всъшност според мен проблемът не е толкова пространството (макар че в апартамент е доста мъчително), а по-скоро проблемът е какъв характер ще ви се падне и колко силен е вашият, за да успеете да промените и да се промените с това същество. :) И все пак ви съветвам, ако взимате пораснало куче първо да го запознаете с Мишо, после по-малко да го оставяте у вас, за да видите как ще се адаптира. И случай, че не се получат нещата, да можете да го върнете на старите му собственици или приют. Не се впускайте направо на куче, без да сте опитвали комуникация с Мишо и без опция да го върнете, защото е мнг вероятно да се озовете в голям филм и в един момент да трябва пък вие да му търсите стопани. Ако взимате кучето от малко, мисля че няма да имате проблем, но все пак е добре първо да запознаете Мишо с малкия и най-вече да проверите дали Мишо, завеждайки малкия в двора, няма да развие някакво чувство на собтсвеничество към двора и да има някакъв проблем.
Абе като цяло помислете за всички негативни сценарии, а не да мислите колко хубав би бил живота с още едно куче, защото само така ще можете да избегнете евентуален негативен развой.


Типичен пример при мен за "спокойствието", което ми липсва, е че когато идем някъде сред природата на палатка примерно и го пуснем без каишка, съм винаги нащрек. Винаги го наблюдавам, без той да ме вижда, защото не го знаеш на къде ще тръгне най-малкото. Уж отиваш да си починеш, дефакто доста се натоварваш психически. Разбира се има хора, които не се "впрягат" като мен, то си зависи от отговорността на човека все пак :)ю




И с връзка на по-горните постове, искам да ви обърна внимание да помислите за два мнг важни сценария.
1. толкова животни биха ли ви пречили при евентуално бебе/дете, защото и с дете трябва и за тях да се грижите. Да не се случи да ги изоставяте и т.н
2. ако нещо се случи с вас (отивате сте на почивка, наложи се да заминете за чужбина, преместите се на друго място и не можете да ги вземете, недай си Боже болести), има ли човек, който би могъл да поеме грижата за тях

[RH12]

isi_ar4i, благодаря за съветите.
В нито един момент не съм си мислил да оставям маламутта да митка, както Мишо. Ще е малко по различно с него. Именно затова искам да е от малък при мен, за да може да свикне с Мишо, а и вярвам в това, че правилното възпитание и изграждане на навици ще ми е от полза за по нататък.
Не вярвам да имам спънка за куче и деца ( още нямам ) все пак е двор, все пак е село, а дори мен да ме няма ( чужбина, почивка и т.н. както казахте ) родителите ми са постоянно там. Мен всеки ден ме няма от 8:30 до 19:00 ... работя все пак, в Стара Загора...но дори и да ме помързява да извеждам Мишо на разходка след работа, майка ми го прави .... всеки ден ! Така ще е и с маламута.
Другото което споделихте е за палатките .... и спокойствието там. Аз ходя доста ..е от година на година времето ми намалява, но 2-3 дена ако е на язовир Копринка или в Старозагорска област... даже от палатката, в къщи ( я на къщата, я в апартамента, че и на работа имаме душове) правя баня, изкарвам работния ден ... и за вечета отново отивам на палатка при моите хора. Така съм откарвал на Копринка 3-4 дена, но за повече омалявам от бирата и късното лягане и ранното ставане ахахахахаах ( малко се отклоних, но .. ) Ако ще нощувам, не бих взел кучето си с мен ! За 1 ден, барбекю до късно, за риба примерно - ДА, но иначе... и аз имам нужда от почивка ... така че си мисля, че и на това имам решение. Просто ако къмпингувам, няма да взема кучето.

Общо взето... мисля че изчиствам евентуалните спънки които мога да имам ..при отглеждането на маламут. Ще ми трябва време малко, преди да го взема.Но то и няма как да съм перфектният стопанин ! Разбира се понякога, от човешка гледна точка, може да бъде пренебрегнат ... все пак... сигурно и само с желание не винаги става.
Единственото за което може би ще съжалявам ... е зимата. За маламута ще е супер, но сегашната ми работа, без значение от сезона е винаги до 18:30, а зимата вече е доста тъмно... тоест разходките лично с мен, ще са кратки или по скоро само по тъмно. Иначе по светло има кой да го разхожда. Почивните ми дни в месеца ...в по-голямата част е само 1 ден в седмица. Разчитам на кратка отпуска зимата + официални почивни дни, че да има да миткосвам с маламута по цял ден в снега ...в гората !
На всякъде чета, че хората не го дават, ако ще се впряга кучето .... не мисля да го впрягам разбира се, но ми е доста НЕ логично. Все пак са северни впрегателни кучета. Не говорим за експлоатация на кучето, но при правилно развита мускулатура ( особено на задните си крака, до колкото четох за маламутите) не виждам пречка, да тегли шейна с дете примерно, или човек със ски .... Няма да тегли 2 тона въглища разбира се ... Но донякъде сега като се замисля, имат право и хората.... българина едно приказва, друго върши, лъже, маже и липса на всякакъв морал и ценности ...
Както и да е ...
Благодаря на всички, които помогнаха със съветите и това да придобия понятие за отглеждането на породата Аляски маламут.
Бъдете сигурни, че стана ли собственик, ще се похваля тук. До тогава, ще наглеждам форума, и ще се включвам тук-таме където мога :)

[Finwe]

RH12, в 24 June 2014 - 02:00 PM, написа:

isi_ar4i, ..но дори и да ме помързява да извеждам Мишо на разходка след работа, майка ми го прави .... всеки ден ! Така ще е и с маламута.

Дори и не си помисляйте да оставяте маламута на майка си да го разхожда! Възрастните хора НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ТЕЗИ ЯКИ ЖИВОТНИ, особено пък жени! Опасно е за тях. Мъжките маламути са толкова силни и много често дръпват така силно и рязко, че този който го води, ако не е силен и подготвен, може сериозно да пострада!
Вижте, извинявам се, ако съм груба, но съвета ми е хубаво да си дадете сметка, че маламута е на 180 градуса различен от Вашия Мишо, и от всяко друго "нормално" куче. Иси е права за това, че животът Ви ще се промени и няма да е вече никога така спокоен. При маламута опита с други кучета почти не помага. И всички се учим след грешки с тях. Някои свършват с трагична раздяла. Ето по-нагоре има примери. Ако Вие няма да поемете на 100% грижа и отговорност за маламута (а не родителите Ви), значи не сте готов да бъдете стопанин на такова куче.

[isi_ar4i]

Finwe, в 24 June 2014 - 07:56 PM, написа:

......Дори и не си помисляйте да оставяте маламута на майка си да го разхожда! Възрастните хора НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С ТЕЗИ ЯКИ ЖИВОТНИ, особено пък жени! Опасно е за тях. Мъжките маламути са толкова силни и много често дръпват така силно и рязко, че този който го води, ако не е силен и подготвен, може сериозно да пострада!......

е може пък жената да е силна психически и да го удържа. Аз смятам, че маламута слуша силните психически хора, а не физически. Самият факт, че съм 45 кила и с мен не си позволява да дърпа, а хора с по 80кила трудно го удържат, сам говори.
Обаче ако майката вземе превез в тези отношения, мисля че маламута ще слуша повече нея, а не момчето и ще приема нея повече за стопанин и водач, а не вас. Така че рискувате да "изпуснете" водачество :).
А иначе за тея дръпвания- миг разсеяност и може да ви струва доста скъпо. Аз лично съм била блъскана в дърво и за малко да отидат ребрата... така че сам си преценете родителите ви дали биха издържали.
Относно разходките вечер - че аз моя го извеждам към 7 вечерта зимата и нямам проблеми. Тъмно е, но по улиците е осветено, така че. Гадно е когато има мъгла или вали сняг, но си е една пълноценна разходка, дори по-дълга от летните, така че тъмнината не пречи.

Все още не разбирам, защо хората предпочитат да си взимат малки на възраст кучета, като предимствата на едно пораснало ( над 3 години) куче са мнг повече от недостатъците :) Да не говорим, че след като станат на 5 години така се кротват, да ти е кеф да си го гледаш :)

[deede]

извинявам се че се намесвам но съм напълно съгласна с isi_ar4i
""е може пък жената да е силна психически и да го удържа. Аз смятам, че маламута слуша силните психически хора, а не физически. Самият факт, че съм 45 кила и с мен не си позволява да дърпа"
по същата причина аз също тежа толкова и не си е позволявал да ме дърпа ама ела да видите приятеля ми който е два пъти колкото мен за какво дърпане става на въпрос :)
с времето и аз осъзнах на 100% че избора на водача им е най важен за тях и не трябва никога да отстъпвате водаческото си място :)

[Finwe]

isi_ar4i, в 26 June 2014 - 08:24 AM, написа:

е може пък жената да е силна психически и да го удържа. Аз смятам, че маламута слуша силните психически хора, а не физически. Самият факт, че съм 45 кила и с мен не си позволява да дърпа, а хора с по 80кила трудно го удържат, сам говори.

deede, в 26 June 2014 - 10:00 AM, написа:

извинявам се че се намесвам но съм напълно съгласна с isi_ar4i
""е може пък жената да е силна психически и да го удържа. Аз смятам, че маламута слуша силните психически хора, а не физически. Самият факт, че съм 45 кила и с мен не си позволява да дърпа"
по същата причина аз също тежа толкова и не си е позволявал да ме дърпа ама ела да видите приятеля ми който е два пъти колкото мен за какво дърпане става на въпрос :)
с времето и аз осъзнах на 100% че избора на водача им е най важен за тях и не трябва никога да отстъпвате водаческото си място :)

И двамата/двете сте прави... но и млади, нали? Аз говорех за възрастни хора, макар да нямам идея на каква възраст е майката на питащия, просто предположих, че е по-възрастна.... и това, че пиша тези неща, е защото имам нагледни примери, и то не един или два. Въпросът беше "Ставам ли за стопанин", но може би трябва да е: "Става ли майка ми за стопанин на маламута?" Ще се повторя, но явно има нужда хората да си дадат сметка, че маламутите могат и да бъдат опасни, защото са силни, не говоря за агресия, макар и до това да се стига понякога, просто физическа сила. Кучето може да бутне/събори дете, бременна или възрастна жена, с такава сила, че те да бъдат сериозно наранени, без самото куче да е искало да направи това умишлено!
Освен това, какво се наблюдава най-често в България: Младите си взимат хъски/маламут, защото е модерно, защото е красиво, расово, екзотично куче... и докато е малко всички му се кефят, после то пораства, става силно, неуправляемо, инатливо, със собствено мнение, непослушно, разрушително, шумно /вие, пречи на съседите/, пуска косми, копае, гони и убива кокошки, котки, и други животни, бие се с другите кучета и на всичкото отгоре иска внимание, а пък стопанина няма време да се занимава с кучето, защото си има друг дневен ред: спи до късно, пътува много, излиза с приятели, няма да се занимава с някакво си куче постоянно, а родителите не могат да се оправят, и така тези кучета свършват най-често или вързани до живот на синджир, или СПЕШНО им се търси нов дом, или по-страшното - просто ги изхвърлят... Без изобщо хората да си дават сметка колко тежко е за самите кучета.
За какво изобщо е всичко това тогава?!
Аз бих спестила на майката такива излишни изживявания, освен ако разбира се тя самата не иска много такова куче.

[deede]

най точното и искрено мнение - признавам си преди и аз бях от лекомислещите но това куче наистина променя живота ти - в моя случай много многооо положително но сега всеки който ме пита първото което казвам е "наистина помисли сериозно готов ли си на тази промяна!!!!"
Затова и моя съвет е наистина помислете хубаво.

[RH12]

Такаааа чета и си мисля, че не говорим за куче, а за извънземно.... от Мелмак, може би става въпрос за Алф :)
Усещам с какъв ентусиазъм и любов говорите за маламута, за което и благодаря, за предупрежденията и съветите, но наистина започвам да си мисля, че не говорим за куче ...
Без значение от породата, та ако ще да е бенгалски тигър, кобра или стръвница, гъсеница да е, щом е жива твар и от малко е между хората... подлежи на промяна, дресура, обучение и т.н. Изграждат се навици съвместими с живота на стопанина. Разбирам, че при тази порода, много от познатите неща са различни. Но с тези постове направо ме разбихте.
Ако обобщя от написаното от вас, стопанин възрастен човек, не би могъл да е. Ще го има да го влачи, пък и възрастните рано си лягат. След като не е възрастен, то би следвало да е млад.... Млад, млад, евентуално младо семейство, евентуално с деца, ама ако заради децата ще го пренебрегваш, то ще страда, пак не става... трябва да е по-млад собственика, без деца - ок.. аз съм такъв ! Ама ако работи и пътува, пак не става.. ще изтърве лидерството, а и заради работата, няма да има тези 14 часа на ден да обръща внимание на кучето. Ок, още по-млад, няма да работи, ама кой ще храни маламута ? Ваксини, прегледи .. това са пари ... пак не става. Дете, е не трябва да ходи на училище ли ?! Май, май .. няма да си взема Аляски маламут !
Обобщението е с хумористичен привкус, ако го долавяте ! Като не целя да засегна никой.... но наистина, ако се замисля за всичко това, верно излиза че не става. Даже, освен милиардер на Северният полюс, не виждам кой би могъл да отглежда тази порода в идеалния смисъл, с всички своеволия и нрави на маламута ...
Така че както ще има жертви от моя страна, така и маламута ще прави ... но все се надявам на хармония в отношенията ни :)

[Finwe]

RH12, в 30 June 2014 - 05:57 PM, написа:

Такаааа чета и си мисля, че не говорим за куче, а за извънземно.... от Мелмак, може би става въпрос за Алф :)
Усещам с какъв ентусиазъм и любов говорите за маламута, за което и благодаря, за предупрежденията и съветите, но наистина започвам да си мисля, че не говорим за куче ...
Без значение от породата, та ако ще да е бенгалски тигър, кобра или стръвница, гъсеница да е, щом е жива твар и от малко е между хората... подлежи на промяна, дресура, обучение и т.н. Изграждат се навици съвместими с живота на стопанина. Разбирам, че при тази порода, много от познатите неща са различни. Но с тези постове направо ме разбихте.
Ако обобщя от написаното от вас, стопанин възрастен човек, не би могъл да е. Ще го има да го влачи, пък и възрастните рано си лягат. След като не е възрастен, то би следвало да е млад.... Млад, млад, евентуално младо семейство, евентуално с деца, ама ако заради децата ще го пренебрегваш, то ще страда, пак не става... трябва да е по-млад собственика, без деца - ок.. аз съм такъв ! Ама ако работи и пътува, пак не става.. ще изтърве лидерството, а и заради работата, няма да има тези 14 часа на ден да обръща внимание на кучето. Ок, още по-млад, няма да работи, ама кой ще храни маламута ? Ваксини, прегледи .. това са пари ... пак не става. Дете, е не трябва да ходи на училище ли ?! Май, май .. няма да си взема Аляски маламут !
Обобщението е с хумористичен привкус, ако го долавяте ! Като не целя да засегна никой.... но наистина, ако се замисля за всичко това, верно излиза че не става. Даже, освен милиардер на Северният полюс, не виждам кой би могъл да отглежда тази порода в идеалния смисъл, с всички своеволия и нрави на маламута ...
Така че както ще има жертви от моя страна, така и маламута ще прави ... но все се надявам на хармония в отношенията ни :)

Точно така: правилно сте разбрали и много точно сте го описали, макар и със сарказъм:

Маламутът не е като другите кучета, и въобще не се шегувам - просто НЕ Е, той е труден за отглеждане и специален в контекста на нашите географски ширини и манталитета на балканските народи. Един ден ако имате маламут ще разберете какво съм имала предвид. И ще очаквам той като поотрасне да споделите как са се развили при вас нещата. Може пък аз да съм в грешка, и да имам неправилна преценка.

И второ: маламутът не е куче за всеки - точно сте написали кой би имал трудности в отглеждането и с кого кучето не би се чувствало добре.

Сарказмът Ви не е уместен. Всичко, описано от мен, е на базата на моя опит. Вие поискахте съвет и го получихте. Оттам нататък си решавате.

Успех!

[Furia_S]

RH12

Цитат

Без значение от породата, та ако ще да е бенгалски тигър, кобра или стръвница, гъсеница да е, щом е жива твар и от малко е между хората... подлежи на промяна, дресура, обучение и т.н. Изграждат се навици съвместими с живота на стопанина.

- Не. Това не е вярно. Съществува такова понятие като характер, темперамент и не на последно място "порочна психика". Която се наследява от родители с отклонения по психика. Като страхливо-агресивно поведение, например. И от малко да го вземете, и от биберон да го храните, кучето като е не наред в психиката поради генетичното си наследство - ген с пръст не се размазва. Наследствеността също не е маловажен фактор. За това темперамент и характер на всяка една порода е описан в стандарта на породата и всяко едно отклонение не се смята за норма. И порочната наследственост не винаги може да се пребори.

[Пухче]

съжелявам че се намесвам, но ми е интересно наистина.. и дано няма обидени почитатели на породата.. ако подобно поведение си позволи куче от произволна порода се счита за неуравновесено или с поведенчески проблем ,означава че развъдчикът не си е свършил някъде работата(или поне така се тръби наляво и надясно), а втория вариянт е, че стопанина не се справя с кучето си... тук обаче говорим за темперамент и то не на отделен индивид, а на цяла порода.. в такъв случай защо при други породи не се толерират дори единични подобни случаи и се приписва всичко на гени и човешкия фактор, което лично не ми изглежда правдоподобно, защото това са живи същества и в нашите очи и желания не могат и нямат право да имат пороци и "собствено мнение" за нищо, както и почти никаква проява на характер, при почти никакви обстоятелства.. което прави кучето наш роб.. доста педантично и егоистично ми се вижда, всякаш ние сме перфектни... а уж говорим за най-добрия приятел на човека..

та мислите ли че има шанс да е породен този "порок" при маламутите от лоша селекция през годините или пък от невъзможност стопаните да се справят с потребностите на породата.. като нужда от хабене на енергия, недостатъчно внимание и познаване на поведение на кучетата като цяло.. и третия вариянт просто през годините маламута да се е оказал с твърде корава психика или с меки стопани и инстинктите и темперамента му да са се запазили в доста по-голяма част от другите породи

наистина ми е интересно да разбера какво мислите.. ако на някой му се занимава да ми отговаря.. държа и да се презастраховам в случай че съм написала някоя глупост :D че не се правя на "всезнайко", че всичко почти което знам за кучетата е от интернет пространството и на базата на много крехък(или никакъв?) опит(4 месеца съвместно съжетилство с моето "Пухче")

Edit: в последния пост има някои отговори на въпросите ми, но не съм го прочела при писането на поста...

[Finwe]

Пухче, в 30 June 2014 - 07:21 PM, написа:

та мислите ли че има шанс да е породен този "порок" при маламутите от лоша селекция през годините или пък от невъзможност стопаните да се справят с потребностите на породата.. като нужда от хабене на енергия, недостатъчно внимание и познаване на поведение на кучетата като цяло.. и третия вариянт просто през годините маламута да се е оказал с твърде корава психика или с меки стопани и инстинктите и темперамента му да са се запазили в доста по-голяма част от другите породи

А кой говори тук за порок?! Мисля, че по-скоро става въпрос за неразбиране на породата и нейното предназначение, и оттам идват недоразуменията.

Тези "особености", които описахме, са част от неговите породни характеристики, които обаче в съвременните условия се оказват в известна степен проблем за нас и за тях. Но ако хората поне малко се замислят, ще разберат неговото държание и няма да искат да го подчинят и променят, а напротив - ще се опитат да му създадат максимални условия, доближаващи се до неговото предназначение като работно куче. Не казвам, че трябва всички маламути да работят в истински впрягове - но могат да бъдат тренирани в съвременните впрегатни спортове, да бъдат разхождани и натоварвани максимално, за да изхабяват своята огромна енергия, която ако не бъде изразходена - става разрушителна и проблемна за стопаните и околните, а и за самото куче.

Маламутът е създаден и селектиран хилядолетия с една единствена цел: да тегли тежки товари на дълги разстояния. Суровата Арктика е формирала тези кучета, за да бъдат полезни на човека и животът както на хората, така и на целия впряг, е зависел именно от качествата на тази /и още няколко подобни/ породи. Маламутът е трябвало да има собствено мнение, той е взимал решения, вместо човека, именно защото е създаден да му служи, и да го върне у дома жив и здрав. Маламутът НЕ Е бил създаван за домашен любимец, едва преди 100-тина години е започнал да се ползва като такъв, и именно оттук идва големия проблем - защото той не е в пълна степен домашен любимец като лабрадора, голдъна или кокера например!

Да не говорим пък, че на тези наши географски ширини, разбиранията ни за куче са още по-различни, ние даже много често не ги приемаме и като домашни любимци, а просто като местните породи кучета, а какво остава да се съобразим със специфичните им работни качества, формирани не на Балканите, а далече на север! Ние искаме кучето да пази като каракачанка, да изпълнява безпрекословно команди като немска овчарка, да не закача кокошките, котките и козите, да стои мирен и тих, вързан на веригата и т.н.

Но какво се е случвало през всичките тези хилядолетия, докато маламутът е живял в Арктика и се е ползвал по неговото единствено предназначение: Той е помагал на човека да се придвижва по снега и леда, междувременно го е пазил от дивите зверове: вълци и мечки, и му е помагал да лови елени, тюлени и китове. Именно тези три негови функции формират неговият специфичен характер, и това, че е със собствено мнение, взима сам решения, не изпълнява безумни команди (седни, стани, ела тук и пр. - или ако ги изпълнява то го прави с известна неохота или досада), има агресия към други зверове и силни ловни инстинкти към копитните животни.

Маламутът не е куче за послушание. Давам Ви пример: ако начело на впряга стои една немска овчарка, и впрягът се намира пред пропаст, и човекът даде команда ТРЪГНИ - немската овчарка вероятно ще тръгне, защото тя изпълнява безпрекословно командите на човека и целият впряг ще загине. При впрегатните кучето това няма как да се случи, кучето няма да тръгне. То знае как безопасно да преведе впряга през опасни терени, да усети опасността от пропукващия се лед например и ВИНАГИ може да намери обратния път към дома, дори и в най-силната буря, дори и да няма никакви видими знаци за пътя. Той също няма да чака команда и ще се хвърли да защитава впряга и човека от опасни зверове: мечка, вълк или други непознати кучета.

И въпреки, че са минали вече доста години, откакто е започнало одомашняването на маламута, той продължава все още да носи някои от качествата на впрегатно куче, макар че вече и това му предназначение започва да закърнява. Но все пак някои особености остават ярко изразени като - инат, самостоятелност, огромно желание да тегли, засилени ловни инстинкти. Така че трябва да проявяваме повече разбиране към тази чудесна порода и ако поне малко се съобразим с това, съвместният ни живот с него ще бъде по-лесен и интересен.

[Пухче]

супер изчерпателно и много добре представено.. ако знаех повече за породата може би щях да съм и фен преди време(и по-добре, защото нямам условията да отглеждам голямо куче).. написах всичко защото се чудя защо просто това разбиране към характера, темпаремента и възможност за развиване на пълния потенциял и показване на интелигентоста на добичетата го няма при всички кучета.. много благодаря за отделеното време