Александър Стефанов, в 28 March 2012 - 09:09 AM, написа:
По-острото не (или друга позната дума), за което Finwe говори, има най-добър ефект, при повечето неща, които е нежелателно да прави.
В момента Ганди сяда, ляга, дава лапа и почти се е научил да носи пръчка (или играчка) - нещо което съм чел, че е трудно при тази своеволна порода. Много е забавно, когато демонстрира пред приятели, как може да дава лява или дясна лапа по команда. Той просто дава една от двете и понякога уцелва коя кога :]
Търпение и любов и ще се научите на много неща :]
Успех
Александър,
Много се радвам, че се включихте с мнение, особено от "първа ръка", на човек също гледащ в момента маламут-бебе. Прав сте, че с търпение и любов почти всичко може да се постигне. Хубаво е, че Гандалф знае толкова команди. Много ми е любопитно какъв е станал в момента, покажете ни го на снимки
Относно вземането на храната - не всички маламути ръмжат, когато им се посяга да се вземе чинията, но повечето го правят, защото са много ревниви към храната и не обичат да я споделят с други. Писала съм и преди аз как научих моите кучета да не ме ръмжат и те знаят, че посягането към храната /кокала/ не е опасно. Докато се хранят стоях до тях и добавях гранули към чинията - така те свикнаха, че ръката ми не взема, а дава. Сега само като кажа докато ядат "Я чакай" - те се отдръпват и чакат - така мога да взема чинията /кокала/ спокойно.
Александър Стефанов, в 28 March 2012 - 08:49 AM, написа:
Не знам защо, но винаги се надушват, че са от една порода и симпатиите към "съпородниците" са винаги по-големи, отколкото към другите