Бини се оказа от ония кучета, които сякаш сами ти се навират в ръцете и в сърцето.
Спрях до едни казани извън Варна, за да изхвърля боклук. Беше тъмно. Още преди да отворя вратата една скоклива маймуна заподскача край нея, сякаш ми казваше "Айде бе, откога чакам, отваряй де, какво, няма ли да слизаш?"
Имам чувството, че се появи от нищото, т.е. появи се привлечена от шума на двигателя, съвсем целенасочено. Често спирам на това място, никога не съм я виждала. Имах някакви разсипани гранулки в джобовете, дадох й оскъдната почерпка и ... ме загриза съвестта. Молех се да е мъжко кученце, в тъмното нямаше как да се ориентирам освен с напипване - женска! Като си представих какво ще се случи, ако остане некастрирана и ... опитах да се поборя с предопределеността.
Първият опит да я повозя се провали - Мини се изниза още преди да се отдръпна от вратата. Може би и аз имах вина, нямах идея къде да я настанявам. Втория път влязох с нея на ръце откъм шофьорското място, но тя пак се изшмули. Отказах се, затворих, сложих колана и щях да потеглям. В крайна сметка изглеждаше добре здравословно, не беше кльощава ... Обаче ... реших и трети път да опитам, ей така, нали 3 е за щастие.
Третият път успяхме.
Бини е от четвъртък вечер при нас, много дружелюбна и много гладна. Към котки проявява жив интерес, не знам дали на игра или не само, но има голямо желание да ги гони.
Няма нужда да казвам, че е красива - те всички са по своему красиви.
Дали някой не припознава в нея своето куче? Младичка е, предполагам, че няма и година още.
Мини Бини скоклата Варна
#2
Публикувано: 25 March 2012 - 08:17 PM
Момата изкара всички обезпаразитяващи и адаптационни към ново място процедури, но тъкмо дойде ред за ваксина и ... трябваше по спешност да я водим за кастрация, че се разгони.
Скокливката вече е сред множество свои приятелчета, но ... най-много от всичко желае да бъде галена и гушкана.
Скокливката вече е сред множество свои приятелчета, но ... най-много от всичко желае да бъде галена и гушкана.
#5
Публикувано: 03 November 2012 - 02:28 AM
Не знам защо Бини някак все ми убягваше, в смисъл, когато се замислех кои от подопечните ни са подходящи за осиновяване, момичето не се включваше в списъка. А тя си е съвсем нормално куче - ходи на повод, не е страхлива, с кучета и котки няма проблеми (е, отдавна не е виждала котки, но поне преди нямаше проблеми), дружелюбна към хора. И е чаровна и забавна ... Засега едниствената забележка е, че много трудно успявам да третирам рани. Успявам единствено, като я вкарам натясно в караваната, а след доброто й поведение там получава награда - разходка. И ... беше свикнала дотолкова, че когато спрях да й мажа раната на лявото око, тя продължи да скача по мен, един вид да ми напомни, че трябва да я взема и да влезем в караваната за третиране ... Много учудено ме гледаше, когато й обяснявах, че вече няма нужда ... Учуденият й поглед може да видите на последната снимка.
#8
Публикувано: 19 July 2013 - 12:36 AM
Преди две седмици Бини се беше маскирала като за Хелоуин и успешно ме смрази от ужас.
Цялата й муцуна бе подута, а очите изцъклени и кръвясали.
Чичо вет свали маската с инжекция. Е, отне един ден.
Ако някой иска да се маскира по подобен начин, трябва да намери оса или пчела, която да го ужили на подходящо място по лицето.
Не успях да снимам Бини маскирана, иначе щях да плаша непослушни деца със снимката й.
За компенсация, малко по-нормални снимки, ако изобщо могат да се нарекат "нормални".
Цялата й муцуна бе подута, а очите изцъклени и кръвясали.
Чичо вет свали маската с инжекция. Е, отне един ден.
Ако някой иска да се маскира по подобен начин, трябва да намери оса или пчела, която да го ужили на подходящо място по лицето.
Не успях да снимам Бини маскирана, иначе щях да плаша непослушни деца със снимката й.
За компенсация, малко по-нормални снимки, ако изобщо могат да се нарекат "нормални".
Страница 1 от 1