
Тази неделя го смазах от гушкане и целуване. Много се обичаме. С GMS се шегуваме, че аз съм втората мама, но ... хайде, хайде, стискайте ни палци - време му е вече да има не мама 1 и мама 2, а просто постоянни, негови си хора.
Дивак е голям. Играе, тича, скача, а накуцването почти е изчезнало. Започва да покуцва като се измори повече от ходене и игра.
Нашишкала го е майка му малко и сега е като трактор - смазва те, реши ли да и се зарадва

Казано накратко, безкрайно ми е мил този чернил, много го обичам и ви моля да му пратите малко положителна енергия и емоции, барем си намери и той пътя в живота в скоро време.