С тази мила приказлива дебеланка се запознахме преди година на улицата, на която живее Дора. Тя започна да я храни и да се сближава с нея, за да може лесно да я хванем за кастрация, когато стане на подходяща възраст. Когато поотрасна и стана на около 6 месеца, както бяхме запланували, въоръжени с клетка се отправихме на лов. Плановете ни обаче бяха осуетени от една лелка, която ни се разкрещя, че котката била нейна (нищо, че свободно се разхождаше между 2 булеварда и всъщност ние я изхранвахме) и не можело да я взимаме и кастрираме, защото искала да и ражда котенца и да лови мишки. Така или иначе не можахме нищо да направим, защото тя я грабна и я вкара в къщата си, където я държа няколко месеца и не я пускаше навън. Преди няколко месеца отново видяхме котката, само че вече в компанията на две котенца. Изчакахме ги да поотраснат малко и я грабнахме за кастрация. Мислехме си, че сме го направили дискретно и незабелязано, но на другия ден Дора намери гумите на колата си срязани - явно наказание за стореното от нас. Така или иначе, колкото и да ни се искаше да помогнем на това котешко семейство с нещо повече от кастрация, уви нямаше как. Нямаше къде да ги настаним. Все си казвахме, че трябва да направим нещо и все излизаха по-спешни и трагични случай. Времето си минаваше. Едно от малките изчезна безследно, другото отрасна дивичко и недоверчиво. Котката зачезна за известно време и точно, когато вече бяхме отписали и нея, тя се появи ... пострадала. Едното и око липсваше или поне на нас на пръв поглед така ни се стори. Оказа се всъщност, че окото е вътре, но е хлътнало и няма начин да се оправи. Лекарите ни обясниха, че такова нещо се получава в следствие на силен удар по главата. Дали от кола или ритник, умишлено причинено или неволно няма как да разберем. Разбрахме обаче, че сме изпуснали момента да помогнем на това коте преди да пострада

. За щастие макар и леко обезобразена все пак е в добро здраве и ще може да води един напълно нормален живот. Сега е настанена в приемен дом, където се чувства чудесно и където се надяваме да дочака постоянните си стопани и оттук насетне да и се случват само хубави неща.