Приятели, имаме нужда от приемен дом в София за 3 дни(от вторник вечерта до петък сутринта) за едно от нашите кучета, което ще отпътува за Германия! Молим, който може да предостави местенце за късметлийката да ни пише. Да и помогнем да извърви докрай пътя към дълго чаканото щастие..
My link
Спешно!!!! Нужда от приемен дом само за 3 дни Деса чака 2 години
#2
Публикувано: 21 April 2012 - 10:36 AM
Здравейте,
искаме да Ви зарадваме с хубави новини - понеже те са голяма рядкост при нас, и ние страшно много се радваме когато такива събития се случват и дават ни сили да продължим напред
:
Първо искаме да благодарим на нашата Благодателка на Деса - Вивиана Краева, която пое разноски за чип, паспорт, ваксина.



Деса чака от много време своя шанс, и както знаете безпородно куче рядко се осиновява в България. Сега за нея започва нов живот.

Също така голямо Благодаря искаме да кажем на Събина Панайотова, че посрещна нашето момиче в София и се погрижи да отпътува безаварийно към Германия!!
Помогна ни безкрайно много :)
И благодарим всички Ви че не бяхте безразлични към нея и сте я подкрепяли!
До няколко дни ще имаме и снимки от нашата германка.
На добър път, Деса!!!
искаме да Ви зарадваме с хубави новини - понеже те са голяма рядкост при нас, и ние страшно много се радваме когато такива събития се случват и дават ни сили да продължим напред
Първо искаме да благодарим на нашата Благодателка на Деса - Вивиана Краева, която пое разноски за чип, паспорт, ваксина.
Деса чака от много време своя шанс, и както знаете безпородно куче рядко се осиновява в България. Сега за нея започва нов живот.
Също така голямо Благодаря искаме да кажем на Събина Панайотова, че посрещна нашето момиче в София и се погрижи да отпътува безаварийно към Германия!!
Помогна ни безкрайно много :)
И благодарим всички Ви че не бяхте безразлични към нея и сте я подкрепяли!
До няколко дни ще имаме и снимки от нашата германка.
На добър път, Деса!!!
#3
Публикувано: 17 May 2012 - 12:26 PM
Искаме да Ви зарадваме с хубави снимки на вече осиновената Деса 

Ние лично много се радваме. Новата мама на Деса също много й се радва и казва че е куче мечта. Деса получи нов живот, пълнен с грижи и любов. В България тя получаваше само ритници. Затова порадвайте се заедно с нас за това момиче!!!!
Ние лично много се радваме. Новата мама на Деса също много й се радва и казва че е куче мечта. Деса получи нов живот, пълнен с грижи и любов. В България тя получаваше само ритници. Затова порадвайте се заедно с нас за това момиче!!!!
#6
Публикувано: 26 October 2012 - 10:45 AM
Темата е за местене от Без дом. Деса се чувства все така прекрасно! Получихме много мило писмо от новата стопанка на Деса, което наистина ни разчувства и стопли сърцата ни, четейки го и гледайки снимките на нашето скъпо момиче. Вижте го и Вие и се порадвайте за Деса:
“Здравейте!
Влюбих се в Деса от пръв поглед! Вече две години търся куче, което да се разбира с котки и затова помислих, че отново няма да имам късмет. Бях много радостна, че ми предложиха за осиновяване куче, в което се влюбих още в първия миг. Да, тя е едно съкровище! Леко плашлива и много послушна. След 4 дни, тя пристигна в новия си дом.
Денят за нея започва в леглото ми. Деса спи в нашата спалня. Става заедно с мен към 7 сутринта. Тогава отиваме на разходка в гората. След това е ред на закуската, а после отиваме в двора. Там тя лудее наоколо, пасе тревичка, търкаля се и си играе на криеница с нас. Всяка сряда ме придружава в пазаруването и се вози с мен в колата, а вечер отново отиваме на разходка в гората. Мисля, че тук тя има прекрасен живот и много контакти.
Забелязох, обаче, че Деса се страхува от тъмното. Когато отивам с нея до мазето, тя се насочва към вратата и стигне ли до стълбите, спира и не прекрачва, докато аз не пристъпя първа. Когато я побутна да мине пред мен, тя се връща уплашено назад. Като си помисля за всичко, което е преживяла, не мога да си обясня как може да е толкова любвеобилна и благодарна. Благодарна съм, че Деса е при мен и всеки ден се радвам на нейното присъствие. Благодаря Ви за обратната връзка, за мен бе много важно да науча повече за моето сладурче! Благодаря!
Сърдечни поздрави,
Анжелика”
И понеже Анжелика не може да се нарадва и да се отблагодари за Деса, тя ни прати и второ писмо! Прочетете и него:
“Толкова съм благодарна, че има хора, които се грижат за тези бедни същества! Винаги, когато поглеждам в очите на Деса, прочитам в тях: “Моля, не ми прави нищо лошо, аз вече достатъчно съм страдала!”
Деса е толкова благодарна за всеки жест на внимание, за всяка ласка и понякога ми иде да заплача, виждайки, че тази кучинка едва днес открива живота. При всяко непознато за нея нещо, тя отваря широко очи, сякаш пита: “Това позволено ли ми е?” или “Това пък какво ли е?” Всеки ден тя преоткрива нещо ново и винаги в началото реагира с несигурност. Много се страхува от вода и тъмнина. Също и от резки движения. Но е толкова послушна, че чак е нереално! Няма нужда да й се повишава глас. Казвам й: “Иди в кошчето.” И тя отива веднага. Казвам й: “Не” и тя веднага оставя това, което е взела. Чака търпеливо да й сложа повода, с който ходи на разходка; изчаква без да ръмжи или лае, когато трябва да ида да купя нещо и не мога да я взема с мен... Радва се на моето завръщане, получава нещо вкусно за награда, че е пазила къщата, колата и двора и че е толкова послушна! Когато я каня да се качи в колата, тя знае съвсем точно какво трябва да направи, сякаш цял живот го е правила! Всичко е толкова просто с нея. С гласче тя ми дава да разбера кога й се пишка; показва си, когато й се играе... Обича разходката в двора ни и разходките покрай езерото, но се изморява бързо. След това ляга и заспива. Мисля, че никога не се е разхождала дълго. И аз съм толкова щастлива, когато тя просто лежи, припичайки се на слънце или се търкаля в тревата, сумтейки доволно.
Тя е и ще си остане нашето златно съкровище! Хубаво е, че Вие сте я намерили за нас. Благодаря Ви за това!
Доскоро и мили поздрави,
Анжелика”
А ние просто сме без думи и от своя страна благодарим на Анжелика за шанса и живота, който тя дари на Деса и широките усмивки, които породиха у нас нейните мили и топли писма! Дано всички са като Вас, Анжелика!
“Здравейте!
Влюбих се в Деса от пръв поглед! Вече две години търся куче, което да се разбира с котки и затова помислих, че отново няма да имам късмет. Бях много радостна, че ми предложиха за осиновяване куче, в което се влюбих още в първия миг. Да, тя е едно съкровище! Леко плашлива и много послушна. След 4 дни, тя пристигна в новия си дом.
Денят за нея започва в леглото ми. Деса спи в нашата спалня. Става заедно с мен към 7 сутринта. Тогава отиваме на разходка в гората. След това е ред на закуската, а после отиваме в двора. Там тя лудее наоколо, пасе тревичка, търкаля се и си играе на криеница с нас. Всяка сряда ме придружава в пазаруването и се вози с мен в колата, а вечер отново отиваме на разходка в гората. Мисля, че тук тя има прекрасен живот и много контакти.
Забелязох, обаче, че Деса се страхува от тъмното. Когато отивам с нея до мазето, тя се насочва към вратата и стигне ли до стълбите, спира и не прекрачва, докато аз не пристъпя първа. Когато я побутна да мине пред мен, тя се връща уплашено назад. Като си помисля за всичко, което е преживяла, не мога да си обясня как може да е толкова любвеобилна и благодарна. Благодарна съм, че Деса е при мен и всеки ден се радвам на нейното присъствие. Благодаря Ви за обратната връзка, за мен бе много важно да науча повече за моето сладурче! Благодаря!
Сърдечни поздрави,
Анжелика”
И понеже Анжелика не може да се нарадва и да се отблагодари за Деса, тя ни прати и второ писмо! Прочетете и него:
“Толкова съм благодарна, че има хора, които се грижат за тези бедни същества! Винаги, когато поглеждам в очите на Деса, прочитам в тях: “Моля, не ми прави нищо лошо, аз вече достатъчно съм страдала!”
Деса е толкова благодарна за всеки жест на внимание, за всяка ласка и понякога ми иде да заплача, виждайки, че тази кучинка едва днес открива живота. При всяко непознато за нея нещо, тя отваря широко очи, сякаш пита: “Това позволено ли ми е?” или “Това пък какво ли е?” Всеки ден тя преоткрива нещо ново и винаги в началото реагира с несигурност. Много се страхува от вода и тъмнина. Също и от резки движения. Но е толкова послушна, че чак е нереално! Няма нужда да й се повишава глас. Казвам й: “Иди в кошчето.” И тя отива веднага. Казвам й: “Не” и тя веднага оставя това, което е взела. Чака търпеливо да й сложа повода, с който ходи на разходка; изчаква без да ръмжи или лае, когато трябва да ида да купя нещо и не мога да я взема с мен... Радва се на моето завръщане, получава нещо вкусно за награда, че е пазила къщата, колата и двора и че е толкова послушна! Когато я каня да се качи в колата, тя знае съвсем точно какво трябва да направи, сякаш цял живот го е правила! Всичко е толкова просто с нея. С гласче тя ми дава да разбера кога й се пишка; показва си, когато й се играе... Обича разходката в двора ни и разходките покрай езерото, но се изморява бързо. След това ляга и заспива. Мисля, че никога не се е разхождала дълго. И аз съм толкова щастлива, когато тя просто лежи, припичайки се на слънце или се търкаля в тревата, сумтейки доволно.
Тя е и ще си остане нашето златно съкровище! Хубаво е, че Вие сте я намерили за нас. Благодаря Ви за това!
Доскоро и мили поздрави,
Анжелика”
А ние просто сме без думи и от своя страна благодарим на Анжелика за шанса и живота, който тя дари на Деса и широките усмивки, които породиха у нас нейните мили и топли писма! Дано всички са като Вас, Анжелика!
Страница 1 от 1


Вход
Регистрация
Помощ






Горе
Цитиране +


