grima, много благодаря за подкрепата!!!
Предварително извинете за дългия пост, знам, че на никой не му се чете много, но пък аз имам склонност и необходимост да се извинявам и обяснявам и ще ме търпите
И аз да добавя, че
Салваторе в началото освен епилепсията, беше и напълно сляп (сега имаме надежди, че вижда поне сенки). Но това не му пречеше да се справя отлично. 6 месеца бях много щастлива част от живота му като приемен дом. Първите дни всеки миг се радвах с него на малките му откривателства. За седмица се отпусна напълно. Не мога да ви опиша усещането да си част от живота на тези специални котаци. Със сигурност мога да кажа, че това е по-добро от всеки анти-депресант :)
Може би е редно и тук да кажа защо не мога да взема Топчо или което и да е коте със съмнения за нисък имунитет и най-вече преди ваксина: именно заради Торе, който дойде у нас излъчващ вируса на преболедувана Панлевкопения (от това ослепя и получи гърчове (епилепсия)). Вирусът остава в средата минимум 6 месеца, понякога и около година. Не смея да рискувам да взема неваксинирано/със слаб имунитет коте.
Ужасно ме е яд и за 3те котета, на които реших да се опитам да помогна в последните няколко седмици. И трите, разбира се, нямат ваксина. Но трябва да мисля най-вече за здравето на приемното животно и затова разчитам на приятели :)
Сигурно някой ще си помисли, че се предвземам (то и аз се чудех дали не прекалявам), но втори Салваторе няма да имам морална, физическа, финансова и каквато и да е възможност да преживея. Простете крайността :)
Мога да приемам ваксинирани и изградили имунитет котки. За съжаление, в България не се предлагат тестове дали котката е изградила имунитет към Панлевкопенията (както примерно има за гана за кучета).
Макар и строго индивидуално, обикновено отнема около 20 дена изграждането на имунитет. Пу-пу, ако всичко е наред, планираме поливалентна ваксина на Топчо на 7 май, т.е. в края на месец май най-рано бих могла да го поема у нас, да е жив и здрав.
Още веднъж да благодаря за страхотните доктори в Добро Хрумване - Борово. Без тях пък съвсем нямаше надежда за котачковците... И съм сигурна, че любов и внимание не им липсва в стационара.
Все пак, дано не се наложи през цялото време да чака в стационар... Така се получи именно с Торе и котилото му и винаги ще се обвинявам, че не съм им осигурила това, което заслужават, а именно дом, слънце, тичане, игри. Пари не исках да споменавам, но все още връщам дълговете си от кучешките приключения и едва ли ще е по силите на Силвия и мен да плащаме за стационар или хотел...