Смесени, дизайнерски породи

Здравейте! Аз, като повечето хора в този форум, съм негативно настроена към нерегламентираното развъждане на кучета. Но ми е много интересно как се процедира със създаването на нови породи или хибридни породи? Има ли изобщо устав някакъв, според който може да се започне подобна дейност? Причината да попитам е, че от доста време попадам на информация за разни....лабрадудали и т.н....все в чуждестранни сайтове, а повода е, че наскоро видях подобно озаглавен "експеримент" обявен за продан из българските сайтове за обяви (който съм убедена, че не е нито целенасочен, нито регламентиран - дори да има такъв регламент)..все пак, сигурно има някакъв нормален (федеративен..кекеке :db_046:

) начин, по който хора добре запознати с кинологията и кучешката генетика да могат да предпиемат стъпки в създаването на нови породи или поне на що годе еднакви на вид и качества хибриди, "дизайнерски" породи..имам предвид не просто някакви кръстоски с интерсни имена, а нещо съвсем целенасочено и обосновано :)
П.П. Извинявам се ако е имало такава дискусия, търсачката не ми извади нищо :)

Хм, ще се запъна веднага и ще заявя, че специално лабрадудъла и голден-дудъла хич не са "просто кръстоски", даже напротив - създадени са и се произвеждат планирано и обмислено. Друг е въпросът, че хибридизирането на породи в ръцете на любители води до съвсем непланираното сътворяване на, меко казано, чудовища...
Всъщност разликата между породата и дизайнерския хибрид е по-скоро в това, че породните признаци са затвърдени и се предават на потомството - два голдъна раждат голдънчета, бебетата им на свой ред съчетани с голдъни дават голдънчета и т.н. Не дават немски овчарки и белезите не се разпадат. Е, в дългосрочен план при безразборно съседско развъждане СЕ разпадат и потомството все по-малко и по-малко прилича на породата, но това е друг въпрос.
При дизайнерския хибрид породните признаци НЕ СА затвърдени. Поколение 1 обикновено има предвидими и стандартни качества на екстериора и характера (стабилен дизайнерски хибрид), в поколение 2 се получава разпад и децата не приличат на родителите, а често и на изходните породи, в поколение 3 става пълно мазало... и така.
Да се върнем на лабрадудлите, тъй като на мен лично тази тема ми е интересна. "Изходните" експерименти се правят в Австралия. Целта е да се получи по-удобно за работа със слепи куче. Естествено, разказвам легенда и опростен вариант. Търси се съчетание от интелигентността и гъвкавостта на пудела, както от хипоалергенността на козината му, и от стабилната психика, способността за концентрация и другите сладки черти на лабрадорите, плюс лесната за поддръжка козина - т.е. по-къса и не толкова сплъстяваща се.
Резултатът е въодушевяващ, но... не се повтаря в следващите поколения. И продължава да не се повтаря вече доста години, въпреки усилената работа по дудълите. За сметка на това кръстоските с пудел... стават дизайнерски популярни.
Ф1 лабрадудъл (и голдендудъл) е смес от родител лабрадор/голден и родител пудел, като в зависимост от размера на татко пудел е размерът на потомството: по-малък, среден, голям. Кученцата са рошави, с твърда, гъста козина, вълниста, но не къдрава; обикновено едноцветни, в зависимост от цвета на тати пудел най-често, но и черният/рус лабрадор си казва думата. Кучетата от Ф1 се отличават с отлична психика, лесни за обучение, интелигентни, много дружелюбни и кротки. Това ги прави, освен отлични водачи на незрящи и помощници на хора с други увреждания, също и отлични домашни любимци за семейства с деца. Ето един типичен Ф1:
Качена снимка

Ф2 лабрадудъл (съчетание на два хибрида от Ф1) запазва сладкия характер и интелекта на Ф1, но се получава разпад по фенотип - външен вид. Срещат се и рошави, и късокосмести кучета, изчезва "запазената марка" - хипоалергенността на козината - варират размерите, самият вид на кучето... Ф2 също се използват доста за работа с наркотици, експлозиви, ей такива неща.
Правят се и възвратни кръстоски на Ф1 с родител от едната изходна порода, както и на Ф2 с родител от изходна порода и т.н., всяка "кръстоска" с някаква принципна цел на поощряване и стабилизиране на определени качества. Ето един от твърдокосместите отроци на Ф2:
Качена снимка

Стига се дори до Ф3 (кръстосване на Ф2 хибриди) и тяхното смесване с изходни породи или с Ф1.
Но, като цяло, предвидим остава резултатът само от Ф1... Тук на картинката: Ф3, възвратна кръстоска с изходна порода:
Качена снимка

Освен това, разбира се, за да получи човек ДИЗАЙНЕРСКО КУЧЕ, трябва да разполага с правилния изходен материал - за хубав, със стабилен характер и външен вид лабрадудъл, който ще е мил, интелигентен и "правилен", са необходими здрави, с необходимия размер, костна система, характер и ум лабрадор и пудел. Простото смесване на някаква лабра и някаква пуделяшка НЕ води до дизайнерски хибрид с нужните качества, а до мелез...
Всъщност, ТО ТАМ Е РАЗЛИКАТА: лабрадудлите и голдендудлите се "създават" от опитни развъдчици. Всичко останало е пъпи-милс и вятър и мъгла...
--
Имах удоволствието да се запозная с един от много малкото лабрадудли в България. Беше собственост на английско семейство, смес на руса лабра и бял голям пудел. На годинка беше звер над 75 см. в холката, много обаятелно същество, много по-масивен от пудел с подобен размер, но и значително по-спокоен и уравновесен от пудел; експанзивен (все пак - младо куче, домашно, съвършено необучавано), но не колкото лабра, която "зацикля" и определено не колкото пудел, който може да подскача като гумена топка с часове. Кучето се водеше лесно, буквално с едно пръстче - повтарям, необучено и съвършено неподготвено, хората просто си го гледаха... Схващаше от раз, без необходимост от повтаряне, търсеше контакт с човек... Накратко, хареса ми повече и от общуването с лабрадор, и от общуването с пудел. Признавам, пристрастна съм и към двете породи и ги харесвам много, но не гледам такива кучета.
---
Отново: съвсем друг е въпросът, че извращението "дизайнерски хибрид" шества по света и всеки ползва за извинение дизайна, за да шитне на пазара безумни смески от померанчета и малтезерчета, от пуделчета и мопсчета и т.н. ТОВА не е дизайн, това е малоумие и безразборно развъждане. В по-голямата си част.
В заключение, ето един мил дизайнерски пъгцу: мопс с ши-тцу.
Качена снимка

Dog.bg Форуми : Смесени, дизайнерски породи