На следващата сутрин пак натам ме теглеше (е, може и в сомнабулско състояние да съм издирвала кафе). И този път видях, че малчото има голи петна на врата. Почудих се какво да правя и го подминах. Отново. Ама нали съм луда, а и имам най-невероятните ветеринари, които ме подкрепят и от разстояние :) малко по-късно се върнах. Успях да намеря вет клиника и да взема срещу депозит транспортна клетка. Просто го гушнах и го затворих вътре. Е, за да съм напълно честна, звучно възропта и не бяхме приятна гледка/мелодия по главната, докато стигнем клиниката :)
Огромни благодарности към д-р Стоян Николов и колегите му от клиника Анимо Бургас, които го прегледаха, изследваха за краста, обезпаразитиха и задържаха до края на работния ден. Особено съм задължена на Виляна (съжалявам, ако не изписвам правилно и че не попитах за фамилно име), която след като клиниката затвори, взе малчо у тях, не спа цяла нощ, за да се срещнем в 4 сутринта и да ми го предаде!
Благодаря на всеки един от тези хора, които направиха МНОГО повече от очакваното, за да помогнат на котко.
Ето малко и за него :)
Мац е под годинка, съвсем млад. Предстоят му всички процедури, пу-пу, да е жив и здрав: обезтопчване, ваксини. Засега е само обезпаразитен и с работна диагноза дерматит, предизвикат от бълхите. Тук в София го поемат добрите доктори от Добро Хрумване, надявам се работната диагноза да се потвърди, защото е малкият дявол.
Като характер: ами какво да кажа повече, освен, че през целия път до София не се чу котка в колата, единствено като го погледнех, клетката започваше да вибрира от силно мъркане. А като го извадихме в стаята (deni_avr, MechoPuh, благодаря ви!), се разходи, ползва тоалетна и се нахрани все едно винаги си е бил там.
Търсим му приемен дом, не е заразен за други (хора или животни), не изисква особени грижи, а отплатата му е несравнима: мъркане, гушкане, лиготене :)
-----------------------------------------
*Това не е упрек към града и хората му. Напротив! Докато бях там се изумих от няколко неща - градът е чудесен, чист, хората са засмени, сториха ми се по-спокойни от спомените ми за преди. Изненадах се, че има кошчета за 'кучешки отпадъци' (както пише) и найлонови пликчета - цяло руло, никой не го беше задигнал. То вярно, че сигурно моите представи вече са извратени, но ми стана мило, че никой не е злоупотребил.
И най-вече: поклон към двете момчета на около 13-14 години, които ловяха риба на кея и които спасиха гларуса, заплел се в кордата им!

Не успях много да помогна, но съм възхитена от добротата им, бързата и естествена реакция и най-вече - че дори не се замислиха, а подадоха ръка.
