Вход
Регистрация
Помощ
Той е красавец. На четири години е и разполага с тръпкопобивна биография.
За първи път се запознахме с него преди година. Навърташе се около ЖП Гарата в Перник. Ходеше напред-назад, клатеше главичка хаотично. Заподозряхме, че нещо в здравето му не е особено в ред и с приятелки го заведохме на ветеринар. Беше много послушен, дори и с каишка. Доктора му би инжекция и ни каза, че най-вероятно е бил ударен от кола или пък е бил сериозно пребит. Черепа му е леко смачкан, в следствие на което не си държеше главата изправена, муцунката, очите и ушите не бяха в пълна изправност от към форма и употреба. Загубил е, ако не целия поне 80% от слуха си и не на последно място задното краче е било счупено, костта се е разместила и е зараснала неправилно. И въпреки това някак си е оцелял.
Нямаше как да се погрижим за него и след доктора го оставихме на същото място, където го намерихме. На другия ден изчезна и след време решихме, че го е застигнала съдбата на повечето бездомни животинки.
Но един хубав, слънчев ден, докато се прибирах вкъщи видях смешната му походка и наведена главичка пред нас. Погалихме се, нахранихме се. След този ден пак изчезна и разбира се аз пак си помислих най-лошото.
След месец може би, обаче го видях пред блока ми доволно да се изпружва пред една хендмейд къщичка за кучета. Явно се беше настанил за постоянно там. И от този ден до края на зимата все си беше там. И така постепенно много се заобичахме.
С всичките си недъзи и ужасии, произлизащи от живота на улицата се появи точно в моя кварта, на моята улица, пред моя блок... Подозирам, че на това му казвам съдба.
Знаех, че трябва да се измисли нещо и историята на умуването на "нещото" е дълга и симпатична, но в крайна сметка събрах смелост, пари, Диана и съвети и го заведох на село при баба и дядо.
Изкъпахме го, заведохме го в Богров за кастрация, обезпаразитихме го и го ваксинирахме.
Кръстих го Джакс още миналата година, на любимия ми Джакс от Синовете на Анархията.
Беше много мило и социално куче, когато беше на улицата. Със сигурност е бил нечий, преди да го изритат и пребият. Галеше се, не се кара с кучета, играе с котки. Но сега... сега е най-щастливото куче на света. По цял ден се излежава, вече лае по-малко, ляга на земята и вирва коремчето само като го погледнеш. А най-голямата промяна са очите му. Сега са едни такива вечно ококорени и топли и щастливи... Има отлични хигиенни навици, държи се чудесно на каишка. Съжителства с котето Маги. Харесва всички - и хора и животинки.
Едно много възпитано, кротко, добро и любвеобилно създание.
Всичко му е хубаво, но лятото ще свърши и баба и дядо ще се приберат в града, а Джакс трябва да си намери мило семейство, постоянен, а не приемен дом. Разбира се, че искам да е мой, но живея с "мама и тате", заек и морско прасе, баща ми си пада малко тиранин и никога няма да позволи да го взема вкъщи. Знам, че шанса му в България, такъв глухичък, накуцващ не е много голям, затова се надявам някой чужденец да си го хареса и вземе.
И така Джакс си търси семейство и дом, съответно и вашата помощ. Така, че моля Ви разпространявайте сред приятели и познати, надявам се,че все някой няма да успее да устои и ще си го вземе.
Горе
Цитиране +
Обича разходките, но уви тъй като сестра ми го гледа по голямата част от времето рядко ги получава( в резултат малко се е ошоишкал). Днес бяхме на разходка, много се зарадва (въпреки че пак ходих да го будя, той спи до късно), заиграва се, души като луд.
, която дори не го беше срещала до заминаването му! Много ще съм и благодарна, но със сигурност не колкото Джакси 
