[bushkata]

Много отдавна се чудя дали да пусна такава тема. Проблема е, че в нея няма особен смисъл. Няма да има и полза. Само приказки.
И все пак - тези дни за пореден път имам повод да искам да пиша за това.  Так че - ще споделя.
Как си представяме съжителството с домашното ни куче? Приятел, дете, грижа, любов, задължения. Едва ли някой свързва домашния си любимец с негативни емоции.
И тук се появяват ОНЕЗИ кучета. Изпуснати от стопаните, доминиращи, правещи каквото и когато си поискат.
Примери колкото щеш. Кучета, които влизат и излизат от избраното от ТЯХ помещение, когато те поискат. Ако ги прикоткаш мило - започват да те гледат втренчено и глухо да ръмжат. Ако посегнеш да го хванеш - започва да лае и ХАПЕ, ама наистина. Куче, което по време на вечеря се скрива под масата, ръмжи и лае неистово, ако някой се помръдне. Хапе краката на масата, ако не успее да захапе твоите. Решението - когато им идват гости го дават на хотел bl) . Куче, на което единствения начин да му накапеш външно обезпаразитяващо е докато се храни лакомо. Пропуснеш ли момента - край, на следващото хранене. Кучета, които постоянно носят нашийници, с влачещи се след тях поводи, за да можеш да настъпиш повода, опитвайки се да го хванеш и прибереш - друг начин няма. Кучета, които пишкат и акат из къщи. Редовно и винаги. Големи, порастнали кучета. Куче, което лае неистово, щом види че се обличаш за излизане. Трябва да си много пъргав - иначе те захапва за дрехата, дърпа и не пуска. И това не е игра.
Всичко това кучетата не правят при мен, защото не съм им стопанка. Те СА такива - с такова поведение и у дома.
Никой не може да  ме убеди, че съжителството с подобни тероризатори е удоволствие.
И никой не може да ме убеди, че е оставил и децата си без всякакво възпитание и им позволяват по същия начин да им се качват на главата и да вършат своеволия. Това е все едно сина ви да се прибере у дома, да ви напсува; да легне на вашето легло, да хвърля обувки по вас, когато му кажете, че искате да си легнете; като ви дойдат гости - да троши чаши и да блъска масата. Аз такива деца не познавам. Но кучета.... n)
Разбирам, че възпитанието на едно куче не е лека работа. Особено по-доминантните. Но как е възможно да изпуснеш едно куче до такава степен. Как изобщо се живее е подобен "любимец".
Някой във форума веднъж беше се чудил, как е възможно собственото ти куче да те хапе. Има такива и те никак не са малко! 

[emetic]

Ами тук е разликата между кучкар и човек който обожава котки. Нали разбираш не е 25 кг а е 5. Ама ... може да нанесе поражения за доста повече. Ако поиска.
Може би на мен проблемът ми е че не се опитвам да се налагам и да доминирам а това е първото правило при вас. Че вкъщи и котки и кучета обожават да правят наопаки(е пропусни пишкането, котките са чисти животни а дворно куче на 6 месеца неизвестно защо имаше перфектни навици) но всичко останало. Вой на умряло когато искат нещо. Само че има една разлика - 99% от времетно говоря с един тон, карам им се и т.н. и те си правят каквото си искат. В момента в който сериозно поискам нещо те го правят.
Всички кучета които познавам от край време обичат да ме ползват за дъфка или играчка. Да не говорим за една мацка дог - по тежка от мен, която беше крайно решена да седне в мен да я гушкам като котка.

Мисля си че и с кучето и с котката може да има друг подход. Като с равен, да не се подценяват решенията му, и да не се принуждава и да се лишава от достойнство. Не по прищявка на някой да сяда става и ляга до безкрай. Е аз съм 100% коткар де, дори кучетата около мен точно като котки свиват ушите и правят една определена котешка физиономия тип - аз знам че правя беля, и че не трябва, но съм твърдо решен да го направя защото ... w)

Изпуснати от стопаните им. Дали не говориш за кучета които отчаяно имат нужда от малко спокойствие и забавление? Сещам се какви истории се разказват чат пат за сиамските котки. Само че аз имах. (love)

[sanita]

Такива кучета има, има и такива деца.Не знам кое е по-лесно да бъде обуздано. Има хора, като мен, който са изпуснали най- подходящото време за дресировка. Това отчитам като своя грешка, която сега, на по-късен етап , се опитвам да поправя, но незнам дали ще успея. За щастие моето куче не е с доминантно поведение или може би е, но не е опасно за мен и моето семейство, както и за гостите вкъщи. Едва ли бих се справила с някое по-трудно куче като характер. И в този ред на мисли, според мен, всеки човек, който иска да има куче като доберман, питбул и т.н. , трябва да минава на някакви тестове, обучение, както на кучето,така и на бъдещия собственик. Защото тези кучета са опасни. И възпитанието тук е просто задължително. Надявам се никой да не се обиди s) Не казвам, че от дребните породи няма злобни кучета, но те не са толкова опасни.

[areta]

Аз може би не съм достатъчно голяма,за да изказвам такова мнение,но според мен кучето не винаги се превръща в такъв "звяр" само.Много често стопаните на кучето са виновни-дават му подслон,чат пат храна,но не му обръщат достатъчно внимание-не полагат усилия да го обучават и то става като улично и гледа как само да се спаси.Тогава се озлобява и после стопаните "учудени"не доумяват каква е причината кучето им да е станало такова. bl)

[John]

С това се връщаме към,въпросът:Кой за какво си взима куче? Смятам че,тази причина е в основата на повечето проблеми.Ако не си наясно,че това същество е като малко дете,което трябва търпеливо да се възпитава и учи,а не опашат притежател на родословие.То, не трябва да се чудиме че ни е ухапало или че,то ни командва.За щастие тези неща може да се коригират,но само при желание и голяма упоритост.

[bushkata]

Едни от най-"опасните", с които съм се сблъсквала са пуделоподобно и кокер. Първото го отделях в друга стая, като дойде при нас детето ми - дотолкова трябваше да е предпазлив човек. А другото - кокера, не е озлобен. Той просто не иска да се подчинява и не иска да прави каквото и да е, което не е по вкуса му. Това включва всичко необходимо за поддръжката на един кокер - миене и ресане на уши, оцапано дупе и т.н.
Лошото е, че това са животни, които НЕ се чустват комфортно от това, което правят. Непрестанно са нарщек и гледат подозрително. Те са в непрестанна война с човека. Те са напрегнати и объркани, Такива кучета обикновенно са и болезнено любвеобилни - скачат от едната крайност в другата. Имат нужда от любов, която както непрекъснатото им налагане, се превръща в болезнена нужда.
Честно казано - невероятно е, че някой живее с подобно същество, но ми е ужасно жал за тях. Те са психически обременени. От човека. А и самия той не се чуства добре.

[Vabank]

Чета и леко недоумявам... r)
Бушката е права, такива кучета има в количества и, за нещастие, най-проблематични в това отношение са по-дребните породи... може би точно защото са дребни и хората махват с ръка, че те не са опасни, нямат нужда от възпитание... Какви ли не чудеса съм виждала и аз, включително един чуден кокер, който си хапеше стопаните съвсем не на шега, ако опитат да седнат до него на дивана или му забранят нещо. А онзиден подслушах при докторите безумната история, как кокерът на една госпожа ухапал сина й по ръката, защото момчето изтървало една хапка от масата и посегнало да я вземе, но кучето било по-бързо... n) Навремето имах и една позната от кучата полянка, чийто дакел я хапеше по краката (съвсем сериозно, не на майтап) и тя му взе втори дакел, дано се поосвести... в резултат на което после почти с гордост си показваше белезите от ДВЕТЕ кучета по глезените... Но пък съм виждала само един такъв доберман, който налиташе на хората из къщи и бяха принудени да го държат вързан на верига за... дивана в кухнята. n)
В повечето случаи тези животинки са врагове на самите себе си l) - с психопроблем, създаден от собственици-идиоти, крайно объркани (защото те нито са шефове на глутница, нито могат да се справят с тази задача, нито изпитват реално желание да са такива...); неспособни да комуникират нормално с човека, с когото живеят... Ясно е от 100 километра, че техните собственици за чеп за зеле не стават и наистина е трябвало не да мъчат куче, а да си вземат камък за домашен любимец. Но: парадоксално!, голяма част от притежателите на такива кучета изобщо не осъзнават, че те и животинките им имат проблем.
Вината за подобни ексцесии е у хората - психически повредени животни има малко, наистина много малко; друг е въпросът, че някои породи - тъкмо дакели, кокери, болончести и пуделести (не истинските пудели!), пекинезковци - са по-склонни да изпадат в такива ситуации точно заради характера си... а хората дори не си дават труда да прочетат нещо за породата, преди да си вземат такова чудо. Някои такива чудовища са поправими - стига им само смяна на дома (например на пансион...) и стават най-милите и сладките на света; други и пред други хора са пълни откачалки.
Както казах, за мен проблемът е В ЧОВЕКА. Плюс, евентуално и до някаква степен - в леееекинко психическо отклонение у самото куче, което обаче при нормални собственици никога няма да изплува на повърхността. Просто... има хора, които НЕ СТАВАТ да гледат животни. Не може, не ги бива, нямат онази искрица на... де да знам, възможност за влияние върху любимеца си?
Ще цитирам тук случка от една моя любима книга. В "Ротвайлерът днес" авторите-англичани разказват за едно бабе, гледащо четири чудно възпитани ротвайлера. Веднъж бабетката присъствала на тренировки на техния разплодник-рот, който при команда "Напред!" припкал, както е по програма, стотина метра в права посока, но пътем се "разсейвал" и подпишквал някой храст, изобщо - подчинявал се, но си правел едно-друго, каквото той си има наум. Та бабето питало:
- Защо му позволявате да прави така?
Собствениците, в недоумение:
- И как да го спрем? Той знае, че нямаме възможност да упражним контрол на такова разстояние!
Бабетката:
- Ами просто не го ДОПУСКАЙТЕ!
С други думи, има хора с излъчване. С въпросната "искрица" на влияние. Хора, над които кучето ще се пробва да доминира и те само ще го изгледат изумено: Я стига бе! и кучо повече няма и да си помисли за подобни глупости. Явно има и хора, напълно лишени от подобна аура, които тотално му изтърват края, когато си вземат куче.
Ето пример от постовете по-горе: emetic пак съди за света по себе си b) , то и аз я правя тази грешка. Все едно кучета или котки, ти очевидно си имаш "искрица" и дори оставяйки животинките "лабавко", те няма да си помислят да ти се качват на главата повече, отколкото според теб е допустимо. А дори и да се пробват, просто ще ги изгледаш недоумяващо... и край на проблема. (сериозно го казвам, не саркастично) Но според мен не си права за обучението: всеки си взима куче за това, което му харесва... някои - за да спортуват с тях и удоволствието се крие именно в стопроцентовото, безпогрешно изпълнение на команди. Други - за да общуват с тях и хич не им пука за обучението. Впрочем, усещането да общуваш с добре обучено, възприемчиво куче е невероятно (особено когато кучето е твое!). Разбирате се само с поглед, с лек жест, със загатната команда.... то буквално ти чете мислите. Лично за мен даже по-голямо удоволствие е да общувам с УМНО (да се чете - хитро и изобретателно) куче, което винаги има с какво да те изненада, да те разсмее с номер, да измисли нещо ново... Породи и кучета има за всеки стил и вкус. Но въпросът е друг - ако нямаш "искрицата", не ти иде отръки да се разбереш с кучето си... да контактуваш с него... да се сработите... то удоволствието от присъствието му може да е налице (почти всички хора с "повредени" кучета си ги обичат), но истината за това, че кучето (или котето) е част от... самия теб... така и няма да бъде възприета. Малко все едно да не ти иде отръки да си мърдаш носа или ушите - ЗНАЕШ, че може, нали другите хора го правят, ама как точно става... Тъмна Индия n)
John... изненада! На тотално погрешна пътека си: и притежател на родословие, и без такава ценна хартишка, кучето си е куче. Хората не си взимат куче САМО заради родословието, то е по-скоро екстра към самата животинка. Поне аз не познавам НИТО ЕДИН човек, взел си куче САМО защото е с документи. Хм... Едно време, когато бях малка, си мислех, че родословието прави кучето... специално. После си мислех, че, едва ли не, шампионската титла прави кучето... супер-специално. Всъщност не е вредна заблуда, но истината е, че разлика няма. ЕДИНСТВЕНАТА разлика е, че кучетата "съседско развъждане" имат по-голям шанс да са с психически проблеми и нетипичен за породата си характер (и със сигурност са с несъвсем типичен вид), докато, поне по принцип, наличието на документ подсказва по висок шанс за поведение, присъщо на породата и също такъв външен вид. Не, че няма изключения и "в двете посоки", но... ето за пример купищата немски "овчарки" по полянките - разликите между "овчарката" и НОК-а са видими и драстични дори за неразбиращите. Тъй или иначе, тези, които си купуват куче с родословие, ПО НАЧАЛО искат да имат куче, а ако все още смятат, че документът придава допълнителна аура на животинката - още по-добре... защото той всъщност Я ПРИДАВА, просто не е нимб над главата b) Съвсем трети пък е въпросът, че родословието отваря вратата към изложбите, а това е един съвсем различен свят, за някои забавен, за някои - не толкова... но също е начин да споделиш приятна емоция с кучето си. Още една приятна емоция.
Но, да се върнем на темата: въпросът не е ЗА КАКВО си взима човек куче и не, не е вярно, че "родословните" са по-голям проблем, защото човекът им е искал и чакал именно куче с документи, а не "просто куче". То е малко като да си избираш телевизор - от теб зависи дали ще е марка SALAMIO и това те задоволява или ще е PHILIPS с 200 екстри и се чувстваш вдъхновен от наличието на екстра-функциите, дори ако не ги използваш. И в двата случая е телевизор, дава картина... и "саламските" марки имат добрия шанс да работят по 10-20 години без проблем. Просто някои хора искат повече. Лошо няма. И кой знае каква разлика в практическия живот също няма. Така е и с кучетата - и с документи, и без... кучето си е куче, еднакво прелестно, еднакво сладко и еднакво любимо. Просто "марката" дава и няколко по-различни екстри. Та, въпросът е СТАВА ЛИ ЧОВЕКЪТ да има куче или не.
Едно примерче за заключение: преди няколко години един дъргел ме питаше за колко си продавам хъскитата. Обясних му, похвалих ги... нали стоката трябва да се реализира и кучовците - да намерят добър дом b) Той пък ми обясни, че имал НОК, но му бил омръзнал и мислел да го разкара bl) bl) ...
Мдам...

[sundy]

Мисля, че аз бях тази която трудно проумяваше как е възможно да допуснеш собственото ти куче да те хапе да диктува живота ти... Е, още не проумявам - като стара коткарка (имам котки, откак се помня и кучета "едва" от 6г. w) ) действам на принципа на съдружието (то с котките друг начин май няма), но има съдружници и старши съдружници l) И котаракът, и кучетата правят каквото си поискат в къщи и навън... в рамките на позволеното обаче ;) Това означава, че всичко е позволено до второ нареждане - спят в леглото, върху мен, лежат на фотьойлите и където им скимне, седят около масата "броейки залците"... всичко това, докато не реша че нарушават правилата, личното ми пространство или просто прекаляват... Не разбирам хората, които имат куче и живеят според неговите правила - както каза Бушката за самото куче това е тормоз, липсата на установени правила и йерархия коства много напрежение и психически проблеми за кучето (както и за хората около него). Възможно ли е куче да живее в една стая (или вързано за парното с намордник) и за да се изведе на разходка цялото семейство да прави акробации, за да избегне раните... и да се примирява с това oleeee Възможно ли е нощем да отиваш до тоалетната, въоръжен с две туби които удряш една в друга, защото любимото дого се плаши от шума... иначе ще ти откъсне каквото хване, защото нощем коридора е негова територия ouu Възможно ли е да не можеш да си срешеш кучето (или да направиш каквото и да било за хигиената или здравето му) без да го подложиш на упойка bl) Това са неща, които не проумявам но съществуват.
Отново стигаме до момента "Защо взимам куче?"
За домашен любимец- ок, значи това куче трябва да знае елементарните правила на дома и да се съобразява с тях, за да не е домашен терорист, а любим партньор...
За изложби и разплод? - ок, същото като любимеца + допълнителните изисквания като поведение в ринга, работни изпити за породата (ако има такива), изтърпяване на свързаните с поддръжката процедури...
За изфукване? - какво по-подходящо за изфукване от красиво куче, което слуша (вместо красиво куче, което те прави на маймуна пред хората
r) )
За пазач? - това не значи да вържеш кучето и да му викаш от време на време "дръж", нали трябва да имаш контрол над него, да можеш да му обясниш правата и задълженията - все пак това е работник, който трябва да знае че шефа дава заплатата и да се подчинява, да се старае да я заработи...
...Реши ли човек защо иска куче трябва да прецени свързаните с това куче задължения и работа с него - във всички случаи трябва да се положат дори минимални усилия, за да получи от топката косми уравновесен и достоен партньор - не е необходимо да го "роботизира", както четох в някои мнения... за самото куче партньорството е важно и то иска да направи нещо, за да го заслужи - дайте му тази възможност d)

[Pilio]

Проблема понякога може де е породен и от факта, че не един човек се грижи за кучето, а цялото семейство. При мен лично проблема е от чати такъв ( имаме пуделобулонесто куче) Малкия още не може да реши кой е на върха на глутницата и от време на време оспорва решенията ни, но иначе не се е стигало до захапване или нещо подобно (е само по време на игра се случва да ми подъвче ръката).
Ситуацията обаче се подобри след пристигането на по-голямото куче

[agalina]

bushkata,аз се чудех как е възможно собственото ти куче да те хапе.И го писах по повод на това ,че десетки пъти са ме питали- а Вас Вашето куче хапе ли Ви -щото моето...... bl) Не искам да се изкарам супер нещо ,но наистина не проумявам как е възможно да храниш и да си общуваш с куче години и това....Колко пъти сме чували как кучето не давало да го прегледа лекар ,как например за ваксина му хвърляли отгоре одеало ,за да успеят и ....мили ,Боже-колко още дивотии..Най- готиното е ,че такива неща съм чувала ВИНАГИ казани с нещо между гордост и съдба ,бе ..- ако схващам откачения нюанс- май е нещо за хорицата за хвалене и различността на лигавите им псета е гордост, в краен случай - примирение с домашния тормозител....
Много е яко - вися си аз и кучо , потенциално "опасно" куче - и слушаме за кой ли път речта за ''моето как ме ухапа и какво направи при вета''....После за довиждане ми тръсват - то твоето нали е особено ...А особеното ми се е скапало от прозявки ,докато неособеното се скапало от лай и полуудушило от дърпане , мъчейки се да докопа нечия част от тялото за ръфане.....

[bushkata]

Направо съм бясна.
Има два варианта - хората наистина си мислят, че подобно поведение е нормално, щом оставяйки ми кучето - не споменават за подобен проблем. Или ЗНАЯТ, че това не е нормално и затова не казват. На второто е безсмислено, защото то се вижда на втория час.
Остава ми само да се догаждам (когато ми го доведат) по реплики от рода:
аз: - Ще му махна нашийника - тук не му е нужен.
тя: - Ааа, аз не го свалям, че после не мога да го сложа...

Ухапа ме (леко, защото аз съм бърза и нащрек) 3 пъти за 4 дена. Само защото искам от него да се прибере, а той не иска. Ама все пак неможе да стои цял ден и цяла нощ на двора! След което обезумява. Не може да се успокои. Горкото куче!

Не съм бясна, че ме ухапа - случва се и не ми пука. Бясна съм от погледа на кучето, което е в ужас, страх, бяс. Знае, че прави нещо нередно, но то само така си знае. Това е заученото му поведение. Ако беше човек - щяха да го вкарат в лудница. А той живее с тези кошмарни емоции, които го увреждат и объркват.

[agalina]

Сигурно им е нормално.Или имат привкус за вина подсъзнателно или повече съзнателно...Ми тях си ги ръфат - що да не ръфат "персонала"... dribble К`ъв ти е проблема - нали ти плащат.. oo

[bushkata]

Цитат

Сигурно им е нормално.Или имат привкус за вина подсъзнателно или повече съзнателно...Ми тях си ги ръфат - що да не ръфат "персонала"... dribble К`ъв ти е проблема - нали ти плащат.. oo

Ако е така - значи ми имат голяааамо доверие. При подобно поведение, сещаш ли се повечето "песонал" как би постъпил? n) А аз го "ловя" половин час, за да го прибера и да го успокоя cl)

[agalina]

Сещам се.. b)
До тук си казахме какво е това.И т`ва е - май...

[Vabank]

Мрачно казано: в повечето случаи не си признават (собствениците).
Спомен: един далматиноид с 3 абсолютни дефекта (синьо око, освен черните - и жълти петна, че и по-длъжка козинка има). Идва за седмица на пансион... чудно кученце. Заминават хората.
И се почват бесни истерии - вой, припадъци, блъскане и късане на огради... вика се вет да му бие успокоително, че ще си счупи нещо; и се почва звънене по телефони и издирване на собствениците. ОКАЗВА СЕ, че това куче вече е обиколило де що има пансион и все така се е държало... обаче КОЙ ДА ТИ КАЖЕ предварително?! След 5 дни ходене по мъките собствениците дойдоха и си го взеха. Вече се опасявахме, че просто ще умре... n) МОЖЕ ЛИ ТАКОВА НЕЩО????

[bushkata]

Най-ужасно е чуството, че си безпомощен.
Не е за първи път, с такъв или друг проблем. Когато дойдат да си го взимат - аз обясявам, говоря, меко, леко-да ме разберат и да не се разсърдят. Но виждам, че нищо не влиза. Отговора е нещо от рода "Ами да, така си прави".
Толкова сме криви това, хората....
Трябва да има има тестове - кой е способен и кой не, да отглежда и ВЪЗПИТАВА куче. Макар че, знам, че е мноогоо относително.
То всъщност и с децата е така. Само дето травмите не са така видими. И там се поразява психиката, но всичко е по-трудно видимо.
Ай...че се отплеснах в една друга, болезнена за мен тема.

[bushkata]

Цитат

След 5 дни ходене по мъките собствениците дойдоха и си го взеха. Вече се опасявахме, че просто ще умре... n) МОЖЕ ЛИ ТАКОВА НЕЩО????

Леле! worthy
Благодаря ти за това! Започвах да си мисля, че полудявам аз! Или се вманиачавам.
Това беше отговор на много мои въпроси!

[trenertg]

случвало ми се е да ми водят кучета , които абсолютно не признават стопанина си хапят го ръмжат бягат - наплашени ,стресирани s) , последния такъв случай беше една немска овчарка - водена къде ли не за лечение на отит
това животинче не даваше да се пипне по главата - сега след една година вече и операция на ушния канал това животно ми има абсолютно доверие - довеждат я и тя се разтапя r) уши, зъби , крачета опашка манипулации от всякакъв род позволява да и правя и не иска да си тръгва l) bl) , същия случай имам и с 2 боксера
мисълта ми е че не всеки е готов за куче , а и зависи много от характера на животното , когато даден човек си търси куче - / в моя случай нок / ,винаги го питам, за какво ще го използва има ли опит познавам добре бебетата знам кое с какъв тип нервна система е и що годе успявам да дам на точния човек точното кутре ...
според мен трябва да има тест за съвместимост на стопанин и куче или поне всеки начинаещ да минава кратка подготовка

[Ина]

Всичко, което пишете е вярно. Също много често срещан случай е куче да не дава на стопонина да се приближи до храната му. Един от собствениците на такива кучета, които позновам обаче си признава. "Изпуснах го като малък. Аз чак на 10м. реших да го обучавам като го дадох на у-ще. Освен седни и легни друго не изпълнява. А и там го бяха били и наплашили."
Не мога да кажа, че моето куче изпълнява абсолютно винаги абсолютно всичко, но има правила, които наистина се спазват. Аз също не мога да си представя как е възможно да те ухапе собственото ти куче. Действително има такива случаи и се радвам, че при мен не е така. r)