[drido]

Здравейте приятели!
От вчера към семейството ми се влкчючи нов член-мъжки НОК на 2 месеца.
Веднага след радоста ни се появи и притеснението.
Кучето е много игриво и жизнено.
Определено е доминантен тип
-не си дава играчките-не се противи много като ги взимам но като я грабне бяга с нея и не я дава
-още първата вечер се опита да спи при нас на леглото
-5 мин след като влезе в къщата беше опознал всеки ъгъл и играта започна

Та проблема е следния- както си играе спокойно играта изведнъж става по-груба и налита да хапе краката на жена ми.Когато вижда ,че не ги докопва почва да лае и ръмжи (само тогава лае,иначе е много тих) и я гони из стаята.
Когато го побутвам да не я закача се опитва да ми хапе ръцете пак в комбинация с ръмжене и лаене.
После тръгва из апартамента и хапе всичко което му попадне като си върти главата ляво-дясно всеедно разкъсва плячка.
След този репертуар ляга в краката ми и заспива.
И мен се опита на няколко пъти да ми захапе палеца но като цяло не ме закача.
Иначе първо налита на чехлите на жена ми и и ги върти като бесен.

Та агресия ли е това или е нормално на тази възраст да прави таки работи?
Как да го парирам за да не хапе хора а само играчките си?
Притеснява ме този навик да не остане и като поизрасне

[ira67]

Та то повече неща зависят от вас.Много може да се пише по тема.,то край няма
http://forum.dog.bg/...BD%D0%B8%D0%B5/

[drido]

Мерси за линка.Чел съм го.
Вчера реших,че ще го преборя психически и щом ме захапа за крака започнах да се боря с него.
След 15 мин борба стана още по-зле.Не само не се укроти ами се и нахъска още повече.
Днес след първото захапване не реагирах въобще и той ме остави.
Осъзнах,че просто не откликвам на игра и не съм му интересен.
Лошото е ,че вечер преди лягане му избива много енергия и става експлозия вкъщи.
Номално ли е вечер да е толкова див?
Ка да му изхабя енергията,че да е по-кротък вечер?

[VGAlexandrov]

drido, в 29 May 2012 - 09:26 PM, написа:

Мерси за линка.Чел съм го.
Вчера реших,че ще го преборя психически и щом ме захапа за крака започнах да се боря с него.
След 15 мин борба стана още по-зле.Не само не се укроти ами се и нахъска още повече.
Днес след първото захапване не реагирах въобще и той ме остави.
Осъзнах,че просто не откликвам на игра и не съм му интересен.
Лошото е ,че вечер преди лягане му избива много енергия и става експлозия вкъщи.
Номално ли е вечер да е толкова див?
Ка да му изхабя енергията,че да е по-кротък вечер?

Има един научно доказан и много ефективен метод да накараш кучето да се измори - разходи го!! 50 процента от хората тук пишат за проблеми свързани предимно с много енергични кучета - абе разхождайте ги тия кучета бе хора, играйте с тях, карайте ги да изпълняват команди (да и това ги уморява!)

[drido]

Така е лесно.С разходки и команди наистина се изморяват стабилно.
Самоче моят мъник ветеринара ми каза да не го извеждам до 3 тата ваксина.А и около нас има доста бездомници и ме е страх да не му лепнат нещо на тази възраст.
За команди не му ли е още рано.Знам,че командите почват след 3-4 месец.Той още името си не е запомнил.

[mil_]

drido, в 29 May 2012 - 09:26 PM, написа:

Ка да му изхабя енергията,че да е по-кротък вечер?

Писах ви и на лични, казвам ви и тук - учете го на команди. Седни, легни и подобни. Сложете му нашийниче и започнете ходене редом сухи тренировки в хола. Хвърляйте му играчки. Викайте го да идва. Това е полезно психическо натоварване, което също изморява и укротява.
Не е рано, има във важни тема за обучаване на кутрета, трябва да е съобразено с възрастта - позитивни поощрителни методи без много взискателност, но упорито.
Абсолютно нормално е да вилнее, като стане на 3 месеца ще вилнее още повече в чудо ще се видите последните седмици преди да започнете разходки, така че си намерете начини за изразходване на енергията.

[VGAlexandrov]

Ами аз моят го изкарвам от както беше на 50 дни? Вие като ходите навън с обувките къде ги оставяте? Не тъпчете ли по места където кучетата са пикали и акали?? Шанса да се зарази е малък, наистина е рисковано, но аз проблеми с бичето не съм имал...а и има десетки поляни в и около софия където кучета няма...пък и вкъщи едно въже и топка не мисля че ще ви съборят апартамента :)))) успех

[mil_]

Все пак по-добре да не се рискува, едно е да внесеш нещо с обувки (добре е да има изтривалка с белина на вратата), друго да джапа бебо по осраните и опикани улици.
Все пак става дума за малко време, ще се справите.

[Liutenicza]

И разходките не са решение, даже понякога са ми ад на мен. Тръгваме и по някое време решава, че трябва да почне да скача и да се опитва да хапе по ръцете или да се злоби на обувките. Общо взето явно си им е вродено и изчезва с времето, не може да се отучи за 1-2 седмици. Аз процедирам така, когато играта е в начален стадий и кучето още не е уморено (станало е от сън) му давам малко да се злоби, но не позволявам да ме захапва. Ако случайно ме захапе му казвам Не и се радвам, че тази команда що годе е знае. В началото захапваше с все сила но сега и да захапе е рядкост да е нещо болезнено. След 5-10 мин боричкане, след като почне да се озлобява още повече преминаваме на етап Чехъл или каквато и да е играчка. С нея също имаме сравнително спокойствие за 10-15мин, но след като загуби интерес и пак ние сме на прицел, минаваме в режим игнориране, ако иска да играе на хапане, След, което кучето губи интерес за подобен вид игра и ляга да дреме или почва да търси други играчки. Също така, по време на игра с хапане в началото нарочно си слагах ръката, така че да ме захапе и му казвах не и както казах, след около 1000 Не-та вече само си върти главата с отворена уста и се злоби но гледа да не захапва, но чат-пат клъвва.
Не се залъгвайте, че може да го отучете, може да го накарате да не хапе със сила. Когато се появи при нас този вид "агресия", загубих около 1 седмица, в която не играех с кучето, защото смятах, че това не е начин за игра. Но това си им е в природата и просто трябва да премине този период. В повечето случаи изчезва след смяната и порастването на новите зъбки :)

До Александров: макар и автора на темата да ви е отговорил и аз ще допълня, че разходки преди 3та ваксина на малко куче си е почти приключение. Като изключим рисковете, които съм поел във връзка със заразите, които може да хване, идва и момента на среща със всякакви шумове, като лаещи злобно кучета и други фактори, които го карат или да хукне да бяга неистово или да спре да се ослушва и да гледа в една точка без да може да го накараш мръдне. В случая такава разходка е по-изморителна за мен, отколкото за него.

Да заключа, че моето куче е дого на 3 месеца и играта с хапането се появи около началото на 2рия месец. Също така забравих да допълня, че когато примерно играта е в неподходящ момент, го поставям в седнала позиция и му казвам Не в случаите, когато се опитва да си върти главата с отворена уста и се успокоява. Ако знае значението на думата Не, лесно се изкарва от състояние "Злоба" и става мирно кученце.

[VGAlexandrov]

Просто като хапе грубо прекъсвате играта, след 3-4 пъти ще направи връзката и няма да хапе, той що ви хапе ръцете? Те играчките са за това, боя с чехлите не е вариант, кучето рано или късно ще стане по силно от вас и няма да ви помогнат чехлите...когато прави нещо което не ви изнася най лесния начин да му покажете лой е шефа е да го карате да изпълнява най простите команди -седни, легни и тн, така отвърждавате лидерството си ;) не разбирам чак толкоз но от това което ми е показал треньора и от резултатите смея да твърдя, че този вариант действа.

До лптеница : при среща с непознати шумове вашето пренебрежение кара и кучето да ги пренебрегва, моето приятелче не се страхува нито от пиратки нито от кучета нито от рейсове, за заразите съм съгласен, но както съм написал - поляни на 5-6 км от всеки дом има бол... И състояние "злоба" за 3 месечно пале е абсурдно, няма и такива с вродена агресия - има силни и слаби, тренирани и нетренирани, от стопанина зависи дали ще гледа ламя вкъщи или агънце, имам бултериер на 8,5 месеца и кучето е като войник, по ръцете не посяга никога, изобщо не си и помисля да ме хапе, ако му се играе ми носи играчката си или някой клон, варианти има хиляди, трябва желание и търпение.

[Liutenicza]

Никъде в темата не виждам да се споменава думата бой :) Дори в моя пост Чехъла и другите играчки са за ръфане, демек, показваш му кое може да ръфа и кое не. Отделно, когато е в състояние "злобна игра" действа единствено командата Не и може да се ползва за изкарване от това състояние както казах (може да звуча като Сизър, макар че не съм му фен, но спрямо състоянията и изваждането им от тях е прав в повечето случаи). Загубената седмица за която също споменах премина само в обучение на команди и затова казах, че е загубена, липсваше ми по-близкия допир с кучето. Просто това му е играта и така иска да се забавлява, ако постоянно му се забранява и цялото време с кучето ви преминава в обучение, то играта с боричкане се забравя и не може да му се радваш пулноценно. Поне така смятам аз.
За да не бъда голословен ще добавя едно клипче от преди седмица, за да видите послушанието на кучето ми, когато изпълнява команди. Някакси не е същото да се занимаваш с него с команди и когато се боричкате :) Не отнемайте играта на кучето,просто въведете правила, кое и как може да се хапе.
http://www.youtube.c...h?v=OoKOUyiNns0


едит: Александров, без грам нотки на заяждане от моя страна искам да вметна някои допълнения към това, което си насочил към мен. Говорим за куче, което е нямало допир до такива шумове и според мен и вашето куче е реагирало по подобен начин в началото. Когато го изкарвам нарочно преминавам през дворове със лаещи кучета и показвам, че няма от какво да се страхува. Със всяко следващо преминаване става все по-спокоен и игнориращ случващото се около него. Също така състояние злоба нарочно е в кавички, защото всъщност не е, но се оприличава един вид на нея. И за да стане мирно и послушно като вашия бултериер, да почне да се сеща да носи играчките, с които иска да си играе, трябва да мине относителен период от време. Не може да се очакват такива неща от 2-3 месечно кученце, което тепърва опознава околния свят и всичко заобикалящо го.

[VGAlexandrov]

Аз не съм разбрал за чехъла, и аз играя с кучето, просто по друг начин, просто обича да гони и дърпа разни неща, като в никакъв случай не казвам че вашия подход е грешен, просто споделям моя опит :))) а и ако се боричкам с буштериера който е 50 см висок ще получа гръбначно изкривяване 

[Liutenicza]

Цитат

Не отнемайте играта на кучето,просто въведете правила, кое и как може да се хапе.

И аз предпочитам игрите ни да минават в гонене на разни неща, но все още на тази възраст предпочита контакт със стопанина си. Играем си с играчки, подхърляме пръчки, но губи бързо интерес и гледа да е около мен повече. Все пак не всички кучета спадат под общ знаменател, но виждам прилика в поведението на моето куче и това на автора на темата. Всяко куче предполагаемо има различни нужди, предпочитания и начини на игри.

[Arolski9111]

Liutenicza, в 30 May 2012 - 02:42 PM, написа:

И разходките не са решение, даже понякога са ми ад на мен. Тръгваме и по някое време решава, че трябва да почне да скача и да се опитва да хапе по ръцете или да се злоби на обувките. Общо взето явно си им е вродено и изчезва с времето, не може да се отучи за 1-2 седмици. Аз процедирам така, когато играта е в начален стадий и кучето още не е уморено (станало е от сън) му давам малко да се злоби, но не позволявам да ме захапва. Ако случайно ме захапе му казвам Не и се радвам, че тази команда що годе е знае. В началото захапваше с все сила но сега и да захапе е рядкост да е нещо болезнено. След 5-10 мин боричкане, след като почне да се озлобява още повече преминаваме на етап Чехъл или каквато и да е играчка. С нея също имаме сравнително спокойствие за 10-15мин, но след като загуби интерес и пак ние сме на прицел, минаваме в режим игнориране, ако иска да играе на хапане, След, което кучето губи интерес за подобен вид игра и ляга да дреме или почва да търси други играчки. Също така, по време на игра с хапане в началото нарочно си слагах ръката, така че да ме захапе и му казвах не и както казах, след около 1000 Не-та вече само си върти главата с отворена уста и се злоби но гледа да не захапва, но чат-пат клъвва.
Не се залъгвайте, че може да го отучете, може да го накарате да не хапе със сила. Когато се появи при нас този вид "агресия", загубих около 1 седмица, в която не играех с кучето, защото смятах, че това не е начин за игра. Но това си им е в природата и просто трябва да премине този период. В повечето случаи изчезва след смяната и порастването на новите зъбки :)

До Александров: макар и автора на темата да ви е отговорил и аз ще допълня, че разходки преди 3та ваксина на малко куче си е почти приключение. Като изключим рисковете, които съм поел във връзка със заразите, които може да хване, идва и момента на среща със всякакви шумове, като лаещи злобно кучета и други фактори, които го карат или да хукне да бяга неистово или да спре да се ослушва и да гледа в една точка без да може да го накараш мръдне. В случая такава разходка е по-изморителна за мен, отколкото за него.

Да заключа, че моето куче е дого на 3 месеца и играта с хапането се появи около началото на 2рия месец. Също така забравих да допълня, че когато примерно играта е в неподходящ момент, го поставям в седнала позиция и му казвам Не в случаите, когато се опитва да си върти главата с отворена уста и се успокоява. Ако знае значението на думата Не, лесно се изкарва от състояние "Злоба" и става мирно кученце.

Искам само да Ви поправя.

Поведението на вашето кученце, зависи изцяло от вас ! Това означава, че зад всяко негово поведение, стои ваше действие или бездействие. Може да е умишлено или неумишлено, но със всяко свое действие, Вие показвате на кучето си, как точно трябва да се държи в определен момент.

Това което казвате, че когато " Тръгваме и по някое време решава, че трябва да почне да скача и да се опитва да хапе по ръцете или да се злоби на обувките", не видях да сте написал вие как процедирате в този случай ! Вие сте водача на това куче до толкова, до колкото трябва да го насочвате и научите как да живее в средата на хората. Кучетата не са приспособени да живеят в човешките градове, и много често не знаят какви опасности се крият зад ъгъла. И Вие като негов водач, сте длъжен да се грижите за неговото здраве и да отговаряте за неговото поведение. И щом кучето ви се държи по този начин, означава че вие не предприемате никакви стъпки да ограничите това поведение.

И в кучешката психология нараства мисълта, че след като вие не показвате, че не сте съгласен с това поведение, което то показва в определен момент, това означава че вие директно се съгласявате с него !

Друго което исках да Ви поправя, е че кучетата това поведение им било вродено ( " Общо взето явно си им е вродено и изчезва с времето, не може да се отучи за 1-2 седмици " ).
НЕ, не им е вродено, те го придобиват, когато вие като техен водач не им показвате до къде се простира тяхното възможно поведение. Съответно те правят, това което сметнат за добре.
Няма да видите, никъде в природата, поведението на малкото кученце да не бъде съобразено с по - големите кучета. Това е така, защото кучета са социални животно и живеят в групи, а в тези групи има строго определни правила, които кученцата научават още от деня в който бъдат показани на глутницата !

Така, че разберете че поведението на вашето куче, е такова каквото вие го искате, можете да го моделирате, както пожелаете. И запомнете, че 100 % от проблемите на кучетата са заради човек !

[Liutenicza]

Така, почти съм на ръба да се съглася с теб, но .... Според това, което казваш, доста хора са причина двумесечните им кучета да почват да ръфат постоянно, каквото видят, било то нас, чехли, килими и тн. Само във форума съм прочел десетки теми, както и десетки запитвания в темата за агресия, за посоченото поведение. Да, може да се коригира, но след като това го радва и му доставя удоволствие, защо трябва да му се отнема ? Колкото до това как аз се справям, когато сме на разходка ще опиша днешната ни такава. С излизането от къщата на изминати не повече от 10 метра се прояви това поведение, като се вкопчи изправен на задните си крака и лаейки ме с наченки на закачливо хапане. Моята реакция в случая се изразява в спиране на място и силно и ясно Не, при което кучето "слезна" от мен и седна гледайки ме. След което получи команда свободно и си продъжихме разходката, без да прояви подобно поведение до края й. Съгласен съм, че това поведение е недопостимо при разходка примерно, но ясно личи, че на кучето му се играе, вместо да върви безпричинно и търси внимание по този начин. Друг вариянт. В двора сме и кучето е свободно пуснато, а аз съм седнал някъде. По някое време идва при мен и почва да се закача. Ако му обърна внимание и почна и аз да се закачам, почва една игра, която няма как да е опиша напълно, но в общи линии се изразява в опити да хване ръцете ми, които се движат по цялото му тяло. След като види, че не може се отскубва и прави един спринт в кръг и се връща при мен за още игра. Ако не му обърна внимание, сяда до мен или ако може си ляга в мен. Ако искам пък да спре играта, няколко не-та вършат отлична работа, след което става послушно и мога да го галя и да си вкарам дори ръката в устата му без да има наченка на захапка. Когато сме на двора и съм в изправено положение и да речем го заигравам с пръчка, след като му е хвърля два-три пъти на четвъртия път въобще не е отразява, а почва да се закача с мен. Или случайно ако не ми е върнал, а е занесал някъде да е ръфа, това не трае дълго и пак идва да се закача. Според това аз тълкувам така психологията на кучето: Желае повече контакт с мен, отколкото с разни неодушевени предмети. В къщи положението е малко по-различно, защото контакта винаги е близък и няма пространство, както на двора, където да тича и да души, като се залисва така. По-горе съм написал как се справям тогава с този проблем за някои и игра за мен.
Също така съм останал с впечатлението, че доста от кучетата си играят по този начин с останалите себеподобни. Побутвания, събаряния, с отворени усти, готови за захапка, но не го правят, а само си играят, дори и да има леки погризвания, не са болезнени вероятно за другото куче. След което боричкането преминава в гонитба, след която пак има боричкане или и това не е нормално и трябва да се коригира ? Давам и пример със снимки от форума, както и обяснение след тях:

mimi8376, в 09 December 2011 - 11:05 AM, написа:

*****************. А на останалите снимки си играе - мисля, че си личи.

[mil_]

Но човекът не е куче и отношенията ни с нашето куче са различни от тези между кучетата.
А дали сте забелязали, че когато те играят така, пак си имат граници? Ако някой изпищи или покаже, че другият е прекалил, всичко спира. Само че нашият праг на болка е доста по-нисък от този на кучетата, затова трябва да им изградим правилния усет колко може.
Много е просто, ако не искате кучето да ви джвака ръцете и краката в захласната игра, просто не играйте по този начин с него.
Ако поощрявате това (поощряване е вкл. да вадите от девет кладенеца вода, че така било нормално), естествено, че то ще играе така.

По абсолютно същия начин моята питбулка прави номер на мъжа ми - ако той рече да й сложи повод, захапва го и почва лудо дърпане, гоненица и суматоха. Нерви, превъзбуда и половин час не могат да излязат. Ако съм аз - това не се случва, достатъчно беше при опита й да пусна повода и да й завъртя гърба си. Убедена съм, че тази дърпаница на повод не й липсва, когато искаме да дърпаме, ще дърпаме въже за дърпане.

Има си неща за гризане и това не са ръцете на стопанина, има си и неща за дърпане и това не е поводът

[Liutenicza]

Още в 1вите ми постове написах, че с времето изчезва тази мания за ръфане, било то под наш натиск или от самосебе си. За да разбере, че тази игра е единствено и само м/у него и себеподобните му, трябва 1во да има контакт с такива, а както е общо прието преди 3та ваксина не би трябвало да има близки срещи с други кучета. Следователно до тогава ние сме му спаринг партньора и ние сме тези, с които той иска да се боричка. Постоянно намесвате вече порастнали кучета, които имат изградени характери и ги сравнявате с дву месечни такива, които все още не знаят какво се случва около тях.

[Grisha_Kovachki]

Според мен просто си играе..

[drido]

Мерси много за съветите.Доста ще ми помогнат а и успокоят за поведенирто на мъника.
Пак казвам,че запърви път гледам бебе и доста неща ми идват на мен и жена ми като шок.Е да четохме доста по въпроса ама едно е да гледаш филмче и книжка,друго да се зблъскаш директно.
А относно пикането и купчинките как се справяте.Да го уча да ходи в банята ли като начало или да изчакам да почнат разходките.

[mil_]

Liutenicza, в 31 May 2012 - 01:04 PM, написа:

Постоянно намесвате вече порастнали кучета, които имат изградени характери и ги сравнявате с дву месечни такива, които все още не знаят какво се случва около тях.

Така е , въпросът е, че на тези - непорасналите - ние, хората, им показваме какво да знаят. Мисълта ми е, че е добре още от тази възраст да се поставят границите на допустимото. Иначе в бъдеще ще трябва да се коригира, което е по-трудно. После пък човек се сблъсква с периода на пуберитета, на съзряването ... пак може да си кажем ми то сега хормона го тресе, нормално е, и да изпуснем нещата.
За неопитен стопанин може да е шок, но не е страшно, спокойно, няма да ви се наложи да евтаназирате кучо за агресия. Просто тъпо и упорито спазвайте едно нещо - ако искате да не прави нещо в бъдеще, показвайте неодобрение или игнорирайте, ако ви харесва какво прави - награждавайте го. Може да не схване като светкавица, но ще схване със сигурност. Но и вие трябва да знаете какво харесвате и какво - не.
За купчинките - вие си решавате. Ако изчакате, ще ви е по-кофти сега, но по-лесно после. Ако приучите към банята после ще трябва да отучвате от банята. Важно е едно - да решите какво искате и да се държите последователно, не бива днес да го похвалите, че се е изакал в банята, а утре да сте сърдити за същото. Днес да му се кефите как ви дърпа ръкава, а утре да се ядосвате, че ви е съдрал крачола. И при двата начина ще се научи да ходи навън.

ПП Иначе много добре разбирам автора на темата - преди доста години когато си взех първото кучо и то се заигра една вечер, търчейки от стена до стена с гумена играчка в уста, която давеше с ръмжене и тръскане на главата, всички замлъкнахме, вдигнахме си краката нависоко да не ни изяде и се обадихме на вета да питаме какво е туй бяс по-точно. Второто кучо пък точно на същата възраст разпра устната на мъжа ми, щото той държеше топката много близо до лицето си в екзалтирана игра и после гледах как от кабинета в Пирогов излиза два метра устна и мъжът ми върви половин час отзад след шиенето. На два месеца са терминатори, истина си е. Нито едното от двете кучо не стана агресивно към хора, кучовци като кучовци - приятели.
И като се сещам за тези неща, после пък дъщеричка на втория кучо както си бях легнала ми скочи с остро нокътче в окото, щото трепеше татко си и стана минаваш през мен. И не ми се е съвсем оправило окото и до днес. Тъй че мярка в игрите му е цаката и уталожване, а не да го оставяш да се превъзбужда.