Не съм се обидил грам, дори се радвам, че точно тази тема се поразнищи малко по-подробно, защото когато аз се сблъсках с този проблем и прочетох всичко за него, не останах достатъчно информиран. Сега след толкова писания се връщам пак на 1вия ми пост, за да покажа, че съм се борил с този проблем, но съм го превърнал в игра, дори все още се боря, но с всеки изминал ден се вижда, че тази мания затихва.
Цитат
Аз процедирам така, когато играта е в начален стадий и кучето още не е уморено (станало е от сън) му давам малко да се злоби, но не позволявам да ме захапва. Ако случайно ме захапе му казвам Не и се радвам, че тази команда що годе е знае. В началото захапваше с все сила но сега и да захапе е рядкост да е нещо болезнено. След 5-10 мин боричкане, след като почне да се озлобява още повече преминаваме на етап Чехъл или каквато и да е играчка. С нея също имаме сравнително спокойствие за 10-15мин, но след като загуби интерес и пак ние сме на прицел, минаваме в режим игнориране, ако иска да играе на хапане, След, което кучето губи интерес за подобен вид игра и ляга да дреме или почва да търси други играчки. Също така, по време на игра с хапане в началото нарочно си слагах ръката, така че да ме захапе и му казвах не и както казах, след около 1000 Не-та вече само си върти главата с отворена уста и се злоби но гледа да не захапва, но чат-пат клъвва.
С което мисля, че съм показал, че не му давам да хапе, както не се позволява на голямо куче.
Примера с мастифа ти е много точен и почти доближаващ се до това, в/у което работя сега. Дого-то също не е дребна порода и в момента на почти 3 месеца тежи над 12кг. Ако до преди няколко седмици го пусках свободно покрай съседските деца и се гониха взаимно, в момента не го правя, защото дори детето да седи мирно след "поздравяващ" скок ги събаря без проблем (3-6 годишни дечица, тежащи не повече от 20кг), а ако случайно някое се е затичало, тогава картинката става още по-лоша. Но все пак това е разговор евентуално за друга тема, просто исках да покажа, че работя в/у неща, които не искам да виждам при вече порастналото ми куче.
Искам сега да се опитам да разкажа, как всъщност стигнах до извода, че може с игра също да се опитам да премахна създалия се проблем. Седмица след 2рата ваксина почнах да се престрашавам да го изкарвам на разходки, защото живея в сравнително чист квартал, почти без бездомни кучета и без голям брой такива разкарващи се със стопаните си. Проблема вече се беше проявил и се надявах също с тези разходки един вид да му хабя енергията, но уви, първоначално си беше ад. След като вече близо една седмица минала в игнориране и показване,че това поведение е недопостимо, при изкарването му на разходка, положението ставаше още по-лошо. Постоянно ръфане на обувките, не иска да вървим, след коригиране на поведението, минаваме 20 метра и отново на прицел са обувките или крачолите.И така с доста премеждия по пътя си ходим ние до последната спирка на рейсовете, пресичаме булеварда, общо взето запознаване с околната среда. Ако не се лъжа, точно на 3тата ни такава разходка, както си седим на една пейчица и гледаме спиращите автобуси и преминаващите коли, две момчета(25-6 годишни) минаващи покрай нас се спряха и се заговорихме. Едното от момчетата много го хареса, защото знаел доста за породата но нямал мн контакти с нея и започна да си играе с него. Беше доста учтиво и сърце не ми даде да прекъсна играта му, след като вече 1 седмица се боря с това му поведение. Но всъщност нищо страшно не стана, момчето не даваше по никакъв начин кучето да го захапе и сигурно си игра така с него 15 минути, през това време ми разказваше за неговото куче, амстаф мисля че беше, как по същия начин се боричкали и вече порастанало, никога не го е захапвало. По време на разговора гледах постоянно държанието на кучето и си личеше, че се радва и му е забавно. След тази ни среща реших, че е по-добре да се въведе игра с правила, с която да се забавляваме, отколкото да се игнорираме. Вече близо 3 седмици ако не се лъжа сме на този принцип и с всеки изминал ден тази мания затихва, явно почва да му омръзва. Днес също като вчера се прояви в началото на разходката и след корекция имахме една дълга безпроблемна тренировка за опознаване правилата на разхождане. Вървяхме в крак и спираше единствено, когато и аз го правя. Вече почти преминава игнорирайки лаещите кучета в дворовете. Не се радва на всеки срещнат, с леки корекции разбира се. Стотиците череши, сливки, черници и тн, не са интерес вече, след като минаха дни с Хиляди Не-та и лакомство на всяка черешка, която тръгне да яде от земята. И още сумати неща, с които човек се сблъсква докато кучо му расте.
Надявам се начина, който съм избрал за проблема с ръфането, да помогне и на някой друг, защото при мен има успех и е малко по-различен от това, което съветват повечето хора тук.
Вход
Регистрация
Помощ
Liutenicza, в 31 May 2012 - 11:04 AM, написа:
Горе
Цитиране +
Само да допълня, че на доста места четох, както и с доста хора сме говорили, че това поведение е причинено евентуално от растежа на зъбките и в повечето случаи изчезва напълно след подмяната им. Демек, докато растат млечните зъби имат повече нужда да са захапали нещо и така да успокояват небцето. Колко е вярно не знам, защото при хората, това дразнение се получава, когато зъбките пробиват небцето, а при проявата на това поведение кучетата вече имат такива . От тук идва и широко разпространената фраза "Чеше си зъбките". :)
и става неуправляем.Тогава го игнорирам напълно.Щом ме покани за игра със захапване на палец му казвам НЕ и въобще не мърдам.В крайна сметка се отказава от начинанието си ,но си взима коженият кокал и отива да си го дъвче в леглото си.Заедно с това скимти тъжно,че не му обръщам внимание и ме гледа знаете как 
