drido, в 28 May 2012 - 09:23 AM, написа:
Здравейте приятели!
От вчера към семейството ми се влкчючи нов член-мъжки НОК на 2 месеца.
Веднага след радоста ни се появи и притеснението.
Кучето е много игриво и жизнено.
Определено е доминантен тип
-не си дава играчките-не се противи много като ги взимам но като я грабне бяга с нея и не я дава
-още първата вечер се опита да спи при нас на леглото
-5 мин след като влезе в къщата беше опознал всеки ъгъл и играта започна
Та проблема е следния- както си играе спокойно играта изведнъж става по-груба и налита да хапе краката на жена ми.Когато вижда ,че не ги докопва почва да лае и ръмжи (само тогава лае,иначе е много тих) и я гони из стаята.
Когато го побутвам да не я закача се опитва да ми хапе ръцете пак в комбинация с ръмжене и лаене.
После тръгва из апартамента и хапе всичко което му попадне като си върти главата ляво-дясно всеедно разкъсва плячка.
След този репертуар ляга в краката ми и заспива.
И мен се опита на няколко пъти да ми захапе палеца но като цяло не ме закача.
Иначе първо налита на чехлите на жена ми и и ги върти като бесен.
Та агресия ли е това или е нормално на тази възраст да прави таки работи?
Как да го парирам за да не хапе хора а само играчките си?
Притеснява ме този навик да не остане и като поизрасне
Вие хубаво се кахърите,съгласявате със съветите на съфорумците,после спроменлив успех описвате отношенията помежду Ви, но има и друго...Чудно как за толкова страници никой не Ви поясни защо всъщност кучето „играе” по този начин?Вярно,тук всеки иска да помогне, няма спор, но освен да пречупва въпросът през собствената си призма,човек нагърбил се с тази задача трябва да е в състояние и да поясни още неща:при кученцата първичната социализация /още в кучилото / е вратата към законите на общуването и без нея на по-късен етап от развитието си контактите им биха се затруднили.Природата се е погрижила да въведе кучето в сложният свят именно чрез нея-т.е.,общувайки с останалите си събратя то усвоява законите на йерархията-факт,който на този етап все още не носи абсолютен характер и е силно променлив от физическото състояние.Издебването и гоненето, борбата за играчки и храна,избиране на най-доброто място за почивка са отговор на сложните социални отношения и обхващат различни поведенчески прояви в развитието,развивайки освен това двигателната и изследователската активност.И тъй като кученцето е социално животно,съвсем естествено е да прехвърли тези отношения в новият дом опитвайки се да структурира поведението си спрямо Вас.И ако преди контролът е бил задача на майката,то сега той е Ваш,ако ме разбирате.Представете си за миг че живеете с кучета-неминуемо ще Ви се наложи да се „съобразявате”с реда в групата и колкото по-бързо се научите да разчитате сигналите на различните видове комуникаций,толкова по-добре ще се интегрирате.Hо кучето живее при човекът,а той е приел вече модел на съществуване-задачата му е така да пренастрои кучешкото поведение,че да извлича от него единствено полза.Ако разберате това, уверявам Ви ще имате прекрасно куче!
Много от хората във форума са чели материалите „Откровено за кучетата”- това са части от книга и ще Ви запозная с един случай.
Вашият случай не е такъв,просто искам да знаете докъде човек може да стигне...
Преди години ме посети мой познат и помоли да видя кучето му,както и да преценя поведението му.Купил го на около 70-80 дена /НОК/ и го завел на вила,където живеели родителите на съпругата му.ЛОТ растял,тичал по цял ден в големият /2дка/ двор,хранели го....и толкова.Щом навършил 9мес. го завързали на дълъг синджир точно до входната врата.Един ден когато ЛОТ вече станал на 14 мес. семейството отишло на вилата.Влезли,прекосили двора,а кучето размахало весело опашка.Поздравили го и влезли.Не след дълго излезли и кучето без видима причина атакувало младата жена,като успяло да я захапе няколко пъти,но съпругът успял да я дръпне,без да успее да направи нищо друго.Изплашени те побързали да отидат в болница,а синджирът на ЛОТ бил скъсен толкова,колкото да влиза в колибката и муцуната му едва да докосва прага на вратата-когато по-късно го видях той /синджирът /беше дълъг 1,5м.Два месеца те отказвали да посещават вилата,но накрая все пак решили,макар че не били сигурни в „комитетът „ по посрещането.Всичко било като дежа вю- пристигането,прекосяването на двора,радостното скимтене на кучето,влизането във вилата.Този път обаче мъжът решил да вземе инициативата в свои ръце,излязъл и отишъл до ЛОТ,който лежал до колибката си,без с нищо да издава намеренията си.Точно когато човекът се изравнил с нея,кучето скочило и го захапало за корема.Колко е продължило това дори сега не е ясно,спасило го това,че синджирът ограничил пространството за атака и че той е висок почти 2м,но докъдето е могъл ЛОТ го разкъсал.Докато гледах раните човекът ме попита поправимо ли е поведението на кучето?
Държа да спомена,че още щом стана дума за съвместни упражнения човекът отказа-все пак ако той желаеше отношенията им да се променят рано или късно щеше да се наложи да застане отново до кучето си.
Развръзката
Говорих с приятел-водач от Плевеският затвор дали ще приемат кучето като дарение?После изпратих колега да доведе „лошото”момче.Ще пропусна моментът на посрещането,очакваното,както и резултатът...ЛОТ беше типичен – средно висок,средно силен,с отлична пигментация и заъгляване.Бавно и методично „новият”стопанин започнал да изгражда връзката,а накрая двамата отишли в школата към МВР.
Ето как често се случва кучето да не оправдае очакванията и вместо полза да донесе разочарование,дори да всее страх със „странното” си поведение.Ние хората неправилно понякога мислим,че кучето ни трябва да е благодарно за полаганите грижи,без да познаваме и разчитаме действията му.Всъщност описаният случай не е изолиран – много четириноги по същите причини се разделят със стопаните си до,или малко след навършване на тази възраст,защото „осъзнават” превъзходството си и отстояват мястото си.Това важи със същата сила и за кучета от малките и средни породи и ако при тях поведението се приема на шега /макар да съществуват хапещи индивиди /,то при останалите това поведение може да се окаже опасно за здравето,а в отделни случаи и за животът на човека.
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
, само когато аз съм на другия им край и той не ме хапе
-когато си играем я взимам на ръци-иска да ме хапе но и давам едно парцалче и я галя по корема-може леко за подръпваш парцалчето за да не изгуби интерес.Иначе тя е на 2 месеца и преди имах много белези от нея понеже и тя е нок и хапе силно -даже още си имам -от преди няколко дни.И един съвет-може да му даваш моркови-хем си начешва зъбките а и е полезно.Успех и честито за малкия. 
И още нещо-откача само когато я сърбят зъбките затова си имай нещо под ръка дори и когато сте навън.
