Изхвърлена, разосиновена, шар-пейоподобна! Шери търси дом!
#1
Публикувано: 02 June 2012 - 11:43 AM
Шери имаше вариант да замине за Казанлък и там да чака късмета си, но нямахме с кого да я изпратим, а от куриерските фирми ни обявиха 16 часа престой в клетката, докато я натоварят и я транспортират до целта. Абсурд!!! Намерихме приемен дом, при друг шар-пей. Там беше седмица, но приятелката ми си замина за родния град за няколко седмици и нямаше как да я вземе. Така Шери се оказа при мен. В началото стресирана, свита, неуверена и доста притеснена от кастрацията, Шери се превърна в чудесно, игриво и жизнерадостно куче. Не й отне много време и успя да се разбере и с моята войнствено настроена Хера. Сега почти не се ръмжат и дори се опитват да се заиграят.
Шери е вече едно спокойно и уравновесено куче, на 3-4 години. Има нужда от кратка активна игра и после по цял ден си мързелува на постелката. Когато за пръв път се види с някое куче се опитва да покаже, че не позволява да я доминират и започва да ръмжи и да "качва" противника. Но след час вечв си играят без проблеми. До сега с всяко куче прави така, но Хера се оказа по-едричка и я постави на място. Това обаче изигра лоша шега на Шери и осиновителите й ми я върнаха много бързо. В малък апартамент с котка, решиха,че Шери не се разбира с котарака и ми я докараха след седмица. Не им беше лесно, но прецениха, че не могат да се справят. Проблемът се оказа, че с появяването на Шери в дома им, те не са й показали какво е позволено и какво не. Първите дни Шери е предпочитала да стои на терасата, но после се настанила в леглото на котката и никой не й направил забележка. Така котаракът се е оказал по-ниско в йерархията и е станал обект на тормоз от страна на Шери. Нещо, което е притеснило младото семейство.
Сега прекрасната Шери търси дом отново. Кастрирана и обезпаразитена, социализирана, куче-мечта.
На Вашето внимание - Шери!
#2
Публикувано: 02 June 2012 - 12:26 PM
#3
Публикувано: 09 June 2012 - 11:52 PM
Е, ние с Шери продължаваме да чакаме Идеалните. А през това време тя се превръща в прекрасно домашно куче, което има сколнност да пази стопанина си. До дворът ни не може никой да припари. Двете с доберманката ми станаха опасна комбина. Обича деца, пусната се разхожда по-спокойно, отколкото вързана. Мисля, че когато я пусна се притеснява да не я оставим и да избягаме. Обича да пие вода от кални локви, колкото по-кални, толкова по-добре! Не яде боклуци от земята, а ако се изкуши е достатъчно да й кажеш "Не" и веднага се отдръпва. Ако нямах ултиматум от мъжа ми, Шери щеше да е новото ми куче. Невероятна е!
Малко снимки от днешната и вчерашната разходка в Морската.
#4
Публикувано: 09 June 2012 - 11:57 PM
Camellia, в 09 June 2012 - 09:52 PM, написа:
До дворът ни не може никой да припари. Двете с доберманката ми станаха опасна комбина. Обича деца, пусната се разхожда по-спокойно, отколкото вързана
Абе Ками ми то животното вече си е намерило къщата бе.Най-големия ти зор беше да се разбере с Хера е спогодили са се.Искахте и куче пазач ей го де
Айде дай да го врънкаме тоз твоя мъж не може да е такъв инат,пък и дворче си имате.
Ако проблема е в храната мога да помогна с едно чувалче .
#5
Публикувано: 10 June 2012 - 12:13 AM
#6
Публикувано: 10 June 2012 - 12:26 AM
#7
Публикувано: 10 June 2012 - 12:36 AM
#8
Публикувано: 11 June 2012 - 10:36 AM
#11
Публикувано: 11 June 2012 - 11:22 AM
#13
Публикувано: 11 June 2012 - 11:37 AM
#14
Публикувано: 13 June 2012 - 08:36 AM
Та ако някой скоро има път към Стара Загора и може да придружи тази безпроблемна пътничка, цял живот ще му бъдем благодарни и ако мога ще върна услугата!
#15
Публикувано: 15 June 2012 - 10:56 PM
#16
Публикувано: 16 June 2012 - 12:03 AM
Дано.....
ПС:Уговорката за храната остава ли?
#17
Публикувано: 16 June 2012 - 08:59 AM
#18
Публикувано: 16 June 2012 - 09:05 AM
#19
Публикувано: 16 June 2012 - 11:06 AM
А ние имаме място в Аврен така,че може да я постим някой път с предварителна уговорка
#20
Публикувано: 21 June 2012 - 08:24 PM
Извинете, че реагирам така отрицателно, но в крайна сметка кой ги е проучил и одобрил тези хора?!
Не съм нито расист, нито нищо друго подобно, но каквото и да си говорим, шар-пей е нежна порода и много от кучетата (естестветно, особено при нерегламентиран произход) са предразположени към кожни, очни, ставни, бъбречни, автовъзпалителни и други заболявания и имат нужда он наистина сериозни стопани, както и от такива, които ще имат както отговоността, така и възможността да се погрижат за тях при нужда (вкл. и финансово). Много много много важно е да се хранят с качествена и почти винаги с хипоалергенна храна. Не понасят жеги изобщо, както и големи студове и влага. Не бива да живеят на открито и заради чувствителната си кожа, и заради типичната си муцуна на молос, че и не само. Много от здравословните проблеми имат признаци, които незапознат достатъчно с породата лекар няма да разчете, а повечето стопани изобщо няма и да забележат.
Не казвам всичко това с упрек, че хората са й помогнали, защото в крайна сметка аз самата в момента не бих могла да помогна нито с нови стопани, нито с приемен дом, нито със средства. Но определено усещам, че изборът на тези стопани никак не е бил подходящ и се чудя каква ли ще бъде съдбата й.
Кучето изглежда прекрасно, възпитано е и с хубав характер, няма здравословни проблеми... сигурна съм, че щяха да се намерят много по-надеждни хора, защото съм сигурна и че е имало доста кандидати.
Съжалявам наистина - знам колко е лесно да се коментира отстрани, но все пак - кой е избрал тези хора и защо е сметнал, че са подходящи?