[Ариел]

Бари е неродословен на около 3 години.Кастриран и чипиран, в отлично здраве.Намира се в Пловдив.Не е успял да се привърже към новите си осиновители и на няколко пъти се отскубва от повода (карабината) , отпрашвайки към хоризонта или някъде, където да се крие.Кучето е страхливо с хората, но игриво с други кучета.Сегашният му осиновител след малко ще допълни поста ми и със снимки, като от тук-насетне можете при интерес да се свържете направо с него.Отсега отговарям защо не могат повече да го задържат-понякога го изкарва майката на момчето, но тя има здравословни проблеми, които и пречат да го гони и търси.То и за здрав човек не е толкова лесно.От мен желая Бари да намери своя нов дом и попадне на хора, които ще се справят с тези негови измъквания и забежки.Няма да толерирам критики от сорта "защо хората не са се постарали повече и като не могат-защо са го осиновили?".Гарантирам, че се дали всичко по силите си, особено любов и грижи по това куче, то имаше и здравословни проблеми, които напълно изчистиха, след като го осиновиха,Направиха страшно много, но понякога не всичко зависи от един човек само.
П.П.
Моля мод да ми коригира запетайките в заглавиета,а аз обещавам вече да пиша с очила.Само рецептичка да си набавя!

[Benji85]

Здравейте! Аз съм настоящият собствени на Бари - бретон шпаньол. Кучето е на около 2,5-3 години, в отлично здраве. Кастриран е, чипиран, вътрешно и външно обезпаразитен. Изключително кротък и спокоен. Страхлив е. Стряска се от силни шумове и резки движения. Социален сред кучета - стига да му доподнат иначе просто не им обръща внимание. Осинових го през февруари 2012 г. Беше приютен от възрастни хора, които са го намерили да се лута като "свободен електрон" между две села. Те бяха само временен дом за него, за да не е на улицата, и му търсеха осиновители. След като ми беше представен чрез снимки във фейсбук и кратка история, отидох на място да го видя. Кучето беше слабо (8-9 кг) и проскубано - все пак хората го бяха намерили на полето, а при тях живееше на двора. Хранеха го добре от момента, в който са го приютили, и беше вътрешно обезпаразитен. Харесах го. Мил добродушко. Преценката ми (сега разбирам, че е била погрешна за съжаление) беше, че ще се справим двамата с майка ми с отглеждането му. Цял живот сме имали кучета и след като го видях като едно спокойно хайванче не предполагах, че ще има някакви по-специални нужди освен МНОГО обич и спокойствие. С чиста съвест мога да твърдя, че и двете сме му дали в изобилие. В деня, в който го взех, веднага го заведох на доктор. Освен проблема с ниското тегло се оказа, че има гъбички. Постарахме се и дадохме всичко, което зависи нас, и беше излекуван. В момента няма никакви здравословни проблеми. С хубава и блестяща козина е. Достигна оптималното си тегло - 12 кг. В последствие беше и кастриран. Надявахме се, че това ще окаже влияние върху неговото успокояване. Аз лично не видях разлика да си призная.
На 2 пъти вече се случва да се откачи от каишката и да избяга - карабината на повода се засуква при халката на нашийника и се отваря. И други кучета са водени с тях, но никога не е имало проблем. След първия път смених карабината с чисто нова, но се случи пак - преди дни (на 08.06). Вечерта майка ми го свалила за последната разходка към 22 ч. и се откачил. За нещастие аз бях извън града и жената трябваше да се оправя сама, което не й е във възможностите. Обади ми се по телефона разстроена и ми съобщи. В последствие се е опитвала да го примами с лакомства, седнала на пейка с надеждата Бари да се върне при нея. Но не би...само се въртял около нея и ако се опитала да го приближи - бяга. Хванали са го заедно с други хора, които по това време също си разхождали кучето. Използвали техния любимец за примамка-играчка тъй да се каже. Когато Бари се заиграл с другото куче, са успяли да го хванат. А първият път се беше покрил в "наркоманска" горичка, цялата обрасла в къпини...сами преценете какво съм правил, за да успея да го хвана там.
С майка ми не можем да се справим с тази част от характера на Бари. Не можем да си позволим и постоянно да се притесняваме дали, ако го изпуснем (макар че се стараем да не допускаме такива моменти), ще успеем да го хванем, за да го приберем вкъщи на сигурно (при първото бягство въпреки усилията ни заедно с още 5 човека пренощува 1 нощ в споменатата горичка). Поради това желаем да намерим любвеобилни и грижовни хора, които да му предложат сигурност и дом. Да са хора, които освен търпение и свеотдайност, ще са способни да се справят с неговата страхливост.
Някой би казал, че трябва повече търпение, спокойствие и т.н. Както споменах по-горе - смея с чиста съвест да твърдя, че освен грижи за здравето, сме му дали и обич и спокойствие.
Разхождаме ме го 3-4 пъти на ден (последно към 22 ч.). Няма хигиенни навици и ако бъде оставен прекалено дълго да стиска, ще се изходи някъде из жилището (не напр. в баня - там не б влезнал сам). Храним го смесено - гранула и готвено. Не е претенциозен, но ако има избор, като всеки себеуважаващ се наследник на LUPUS ще предпочете мръвката. Спокоен, дружелюбен към хора и животни. Играе с кучета (ако му допаднат иначе ги подминава), а котките "не съществуват" за него. Вкъщи постоянно стои до някой - ако се преместя в друга стая идва и ляга в нея. Страх го е от силни шумове, резки движея, близко разминаване. Гальовен - винаги готов за ласки.
Надявам се да се намери добър човек, желаещ и имаш възможност да се грижи за Бари.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[blueocean]

Споменавате карабна - понеже не успявам да си представя нещата, не ми се сърдете за въпроса - опитвали ли сте със заключваща се карабина? Като на алпинистите - при отвора/затвора има елемент, който се навива около него, за да не може да се отваря карабината.

[Benji85]

blueocean, в 11 June 2012 - 06:31 AM, написа:

Споменавате карабна - понеже не успявам да си представя нещата, не ми се сърдете за въпроса - опитвали ли сте със заключваща се карабина? Като на алпинистите - при отвора/затвора има елемент, който се навива около него, за да не може да се отваря карабината.

Снимки 1 и 2 са съответно на оригиналната и сменената карабина. А снимка 3 е...изглежда странно, но сигурността е по-важна...комбинацията, която направих след второто откачане, като съответно съм запазим въртящия момент, за да няма усукване.

Снимка (и)

• 
• 
• 

[Benji85]

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[lillis]

Аз имах същия случай с едно куче дадено за осиновяване.В началото много бягаше на осиновителите си,даже са ме викали да го хващам,защото не желаеше да идва при тях когато се откачи от повода.Чакали са го по няколко часа,докато се съгласи да го хванат.Започнаха да го водят на по-дълъг и здрав повод.А иначе кучето е страхотно по характер,в къщи все едно го няма.С много търпение и любов те успяха да го научат да идва при тях.Постигнаха го,а и той разбра,че това са неговите хора.Сега даже и да е пуснат,ги следва неотлъчно.Когато много обичаш едно животно,правиш всичко възможно да остане при теб.

[Benji85]

lillis, в 16 June 2012 - 08:27 AM, написа:

Аз имах същия случай с едно куче дадено за осиновяване.В началото много бягаше на осиновителите си,даже са ме викали да го хващам,защото не желаеше да идва при тях когато се откачи от повода.Чакали са го по няколко часа,докато се съгласи да го хванат.Започнаха да го водят на по-дълъг и здрав повод.А иначе кучето е страхотно по характер,в къщи все едно го няма.С много търпение и любов те успяха да го научат да идва при тях.Постигнаха го,а и той разбра,че това са неговите хора.Сега даже и да е пуснат,ги следва неотлъчно.Когато много обичаш едно животно,правиш всичко възможно да остане при теб.

Както вече съм споменал смятам, че любов и търпение Бари получава и от мен, и от майка ми. Нямам намерение да се впускам в дълбоки философски размисли с други хора на тема "Дали и колко любов и търпение сме дали на Бари". Явно сте прескочили момента, в който определям себе си и майка ми като неспособни да се справим с тази част от характера на Бари (въобще не ме е срам да си го призная и не смятам, че трябва) и че търсим стопани, които освен любов и търпение (като нас), ще успеят да му дадат и това, което ние не можем - а именно по-добри познания и разбиране на кучешката психика и справяне с този вид проблеми.
Бари не ни е първото куче, за да се каже, че сме напълно невежи. Но всеки си има и силни, и слаби страни. И при положение, че се вижда пропуск, невъзможност в наше лице, не разбирам какво му е лошото да се признае и да се намери друго решение. Все пак не говорим за вариант да захвърля един хайван на улицата, на произвола, а за това да му се намери по-добър дом и стопани. Ако Вие или някой друг не мисли така, с риск да обидя някой ще кажа - значи НЕ обичате животните в частност кучетата толкова, колкото "тръбите". Замислете се над това добре преди да ми отговорите каквото и да е било.

[Ариел]

Още с експозето, откривайки тази тема, ясно показах, че търсим не вариант кучето да остане при собствениците, а да се намерят подходящите за него, с оглед проблема с бягането.Като да не съм го отразила?Вчера кучето, което е при мен и е в подобно състояние на духа, поради дългия престой на улицата и липсата на доверие в хората, се откачи като по чудо.А аз нося отговорност за него, понеже съм му приемен родител.Последва един доста здрав сърдечен синкоп.Хеле-справих се и този път, хванах изплашеното животинче и се успокоих, здравето ми все още е в достатъчно добра кондиция, че да не направя примерно хипертонична криза от притеснението или да си остана сгъната на 4, докато лазя под кола, за да си хвана добичето.Хората са направили каквото им е по силите.Остава не да дебатираме какво е трябвало да направят и прочието приказки за адаптирането на едно стресирано бездомно куче, а да му се намери подходящия стопанин и дом.Останалото ми звучи като спам.

[ShiBumi_GirL]

Нека е спам тогава,но все пак замисля ли сте се за треньор?Всмисъл не искам да ви убеждавам не задръжте го-решението вече сте го взели,за което не ви виня и аз съм на мнение,че е по-добре едно животно да се подари на хора,които могат да му осигурят по-добри условия,повече време за разходки,упражнения и др.А не примерно най-лесното и безотговорно решение-на улицата
Но в главата ми се върти дали е направено всичко необходимо кучето да свикне с Вас.
Ако имате желание да отговорите как се държи кучо с Вас-вкъщи слуша ли Ви,следва ли Ви,изпълнява ли някакви комади?Само навън ли не Ви отразява,знае ли си името и реагира ли на него.Опитвали ли сте с дълъг повод и награда,играчка,което е стандартния начин за приучаване към команда Ела?
Моля,поста ми да не се приема като заяждане,но това са въпроси,чиито отговори биха дали по ясна представа и на един бъдещ осиновител с какво ку1е се захващат и въобще повече подробности за нрава на куч.
Поздрави и успех с намирането на подходящия стопанин на Бари

[Ариел]

В прав текст- нещата не опират до треньор...кучешки!Иначе Галя отдавна да е решила проблема.Едно и също куче в различна обстановка се държи по различен начин.Прост пример-кучето на приятели ми живее у тях като принцеса, ама то любов, то грижи.....и си прави каквото иска.От мен ласки получава, когато си ги заработи и като им обяснявам как се държи, когато ми е оставена в нас, не могат да повярват, че е същото добиче.Всичко е до енергия и тип характер, както и до химията м/у човека и кучето.Няма ли ги, съветите от книгите не действат.Скочиха в дълбокото с куче, което е имало нещастен живот, разклатил силно психиката му.Разбраха, че не не могат да го реабилитират и затова се търси подходящия за него човек.Аз май пак почнах да се обяснявам.Желаещи за Бари?Ако някой е гледал английски сетер, ще му е ясно, че Бари е типичен по характер и поведение, за тази порода, а не за бретона, които са...хм....по-оперени, май.Вкъщи не ти пречи, не иска и не досажда, навън е оживен, игрив и дружелюбен.Липсва агресия, злоба...-ангелче е!В перфектно здраве, като заслугата е изцяло на настоящия собственик, който се натъкна на няколко здравословни проблема, когато го бе осиновил.Сега са напълно изчистени.

[Ариел]

Моля мод да затвори темата.Кучето наново е успяло да се откопчи и този път не са успели да го открият.Нарочно изчаках, минаха няколко месеца вече, и понеже Бари не е открит, нито имаме новини за него, считам,че повече няма резон от тази тема.

[dikari]

Може би снимки и постове във фейсбук, все някъде ходи и някой ще го види