[Furia_S]

Знаете много добре как в забързаното ни всекидневие хората искат да си вземат кутре. Мотивацията им е най-различна: децата искат за ЧРД или Коледа, или младежката мечта трябва да се сбъдне (мама-тати не са давали да си взема куче, та сега като съм пораснал да си осъществя мечтата). Или чисто и просто това тук на картинката много ти допада, и дори ще ти отива на външния вид. Масово хората взимат кучета "за себе си" и за "компаньони", подбудени и мотивирани от егоистични мотиви и социални клишета. Не коментирам многобройните зоо-борси, зоо-магазини, махленските скачки: ако ги нямаше тях, то на гражданина щеше да му е мнооого по-трудно да се сдобие с куче, като му намери оправдание "компаньон", и ще се моля това да се случи един ден. Това е факт- на повечето хора хлебарка и кактус не бива да им доверяваш даже за два дни за поливане, камо ли цяло живо куче. Но аз искам да разгледам понятието "компаньон" на по-сериозно ниво.
Съществува един вид пренебрежение към това понятие във съвременен кинологически свят. И това пренебрежение от страната на специалистите е резонирало сериозно върху обществото ни.
И в крайна сметка се е оформило към компаньоните следно отношение: "какво толкова, да вземеш едно куче за компаньон, да не ти е по изложби и спортни състезания, да не ти е работно и работещо, просто да ти е на дивана вкъщи, ти го взимаш за себе си".

И ето тук на някои не им щраква че всъщност "компаньон - куче (за себе си)" въобще не е толкова безобидно понятие. Ако едно спортно, ловно, работно куче не живее в апартамента ви - то компаньон най-често живее, да. Между другото - само да вметна де - повечето кучетата компаньони живеят в апартамент. Ако сте търсили предварително спортно-ловно-работно куче, то сте положили усилия да проучвате родословия или поне работата на родителите. При компаньон обаче - не, масово хората просто отиват и взимат нещо си "за себе си" и "за компаньон". Двете понятия се объркват ужасно - куче компаньон не е декорация.
И аз за това се обръщам към хората, които искат да си вземат куче - ако не сте готов за куче компаньон - вземете си декорация. Декоративни породи също може да са ви компаньони, но не бъркайте двете понятия. Моля.
Декоративни породи можете да ги контролирате по-лесно, ако не сте готови за компаньон. Съгласете се, да контролираш и да спреш нежелателно поведение на болонка е по-лесно, отколкото на лабрадор. Особено, когато не си наясно, защо изобщо си го взел това куче.
Мотивацията на хората като цяло да си вземат "за себе си, за компаньон" куче от пинчер до БОК изиграва лоша шега на понятието "компаньон". А към куче-компаньон в големия град трябва да се предявяват сериозни изисквания. Представете си, че сте взели за компаньон на децата си едно куче, а то се оказа пълен психо и куку? Вие допускате в дома си и се опитвате да контролирате едно животно, чиято функция е далеч не за пренебрегване. Вие спите нощем с това животно в къщи, излизате навън, възможно излагате на риск случайни минувачи ако реакцията му е непредвидима, и можете да създадете големи проблеми с околните ако вашия "компаньон" е неконтролируем и хапе де що вижда.
Компаньона в градската среда изобщо не за пренебрегване. Компаньоните в градската среда в днешното урбанизирано общество извършват една много сериозна социална функция: да не прекъсва съвременен човек в забързаното си всекидневие връзката с природата. Да не забравя за ролята на "куче домашно" в историята на човечеството. Да не пренебрегва собствената си отговорност спрямо живите същества, сред които на първо място е кучето.

И бих искала да направя няколко уточнения върху това понятие.
Например, подходящо куче компаньон не зависи от размери и породата, а от това колко отговорно стопанина подхожда към подобно понятие и избора на определен индивид, подходящ за тази цел. Може да си вземете дори безпороден пес, или микс между две породи, или мелез между породисто-безпородно. От какъвто и да е ръст, тегло, темперамент, стига да е психически здраво животното и стига вие да сте готови да му дадете необходимите грижи - ще получите куче-компаньон.
И пренебрежението на колеги с работни, работещи и спортни кучета не го разбирам по отношението на компаньоните. Има неоспорима полза за компаньоните в условия на гъстонаселен град, дори една самотна бабичка с дребно кученце като излиза два пъти дневно на разходка, вместо да се свива от самота в жилището си - вече отдалечава инфаркта. Благодарение на кучето.
Предлагам да не бъдем пренебрежителни към "компаньоните". Все пак те са в пъти повече от работни и работещи кучета.
А че качеството им трябва да е също на ниво - с това не споря.

[Furia_S]

Основен проблем около кучета-компаньони и пренебрежението към тях идва....от стопаните им. Та-дам.
Ще обясня защо.
Прочетете внимателно тези две теми и се абстрахирайте от взаимните обиди там, просто проумейте социалните позиции на едната и на другата страна:
http://forum.dog.bg/...80%D0%BB%D0%B2/
и
http://forum.dog.bg/...B5%D0%BD%D0%B5/

В първата тема тече дискусия относно това колко е целесъобразно да се дава в ръцете на редовен стопанин на куче-компаньон подобна джаджа.
А във втората тема вече тече уточнение коя джаджа точно да си купи човека.
Аз се уверих че по принцип на повечето хора въобще не им трябва куче, освен на рисунка. А пък живо куче, и то на което те ще закачат подходяща джаджа - абсурд. И този форум ме убеждава в убеждението ми. Знаете ли защо? Защото сме забравили най-елементарните неща.
Ние, в нашето урбанизирано общество, просто сме заложили на "джаджи".
Не на контакт, не на дресура, не на възпитание, не на обгрижване. Джаджи са му майката.
Но искам да ви питам, стопани на кучета-компаньони, а ПРЕДИ как са възпитавали хората кучетата си без никакви джаджи?
Как са ги карали да ги гледат в очите? Да вървят с вас, да ви обичат, да ви се доверяват?
Сигурно с бой-джаджи-на тъмно е ставало.

Тази тема е повод да преразгледаме отношението си към кучето-компаньон.
И отношението ни не бива само технично, механично, егоистично.

[jujkavn]

Проблема при много хора с кучета е, че все още пазят старовременното мислене. Примерно, че нямат нужда от ваксини или обезпаразитяване или пък от месо или качествена храна като цяло.. Хранят си ги с хляб и ги оставят на синджир и всичко е ок. Преди 20тина години много малък процент от хора са се грижили за кучето си по "специален" начин, и то като покажеш на едно дете подобно отношение към кучето то остава с ясната представа от какво се нуждае едно куче и това не се променя докато не влезе в интернет или кучето му не се поболее, ако това естествено накара собственикът да се зачуди какво му има..
Мое лично наблюдение..

[Flawless]

Furia_S, в 10 July 2012 - 04:16 PM, написа:

Защото сме забравили най-елементарните неща.
Ние, в нашето урбанизирано общество, просто сме заложили на "джаджи".
Не на контакт, не на дресура, не на възпитание, не на обгрижване. Джаджи са му майката.

Това, за съжаление, е много вярно! Аз съм ЗА контакта с кучето, да го разбираш, за да можете заедно да решите проблемите, които неминуемо възникват! Винаги е по-важно да разбера кучето и същността му и тогава да предприемам действия!

[Apso]

някой де ми светне лампичка, какво точно означава думата "компаньон"... Благодаря.

[Furia_S]

Apso, в 27 July 2012 - 09:24 AM, написа:

някой де ми светне лампичка, какво точно означава думата "компаньон"... Благодаря.

Това е вид функционална дейност, която не зависи от ръст и килограми, но е незаслужено пренебрегвана не знам защо:-)))

[Arolski9111]

Темата е супер интересна и ще я следя с интерес !

Както стана дума по горе, много хора взимат кучета от егоизъм. Огромен процент от тях нямат никакви познания върху това как трябва да се отглежда куче в домашна обстановка. А дори и да имат те или са грешни или са прекалено малко, за да могат да оглеждат кучетата си адекватно.

[Furia_S]

Повдигам темата отново, заради една снощна реплика навън. Ситуацията бе донякъде комична: един младеж с породата ХХХ (нарочно не я посочвам, да не стане и тук пореден холивар) докато ни гледаше с Рижавия, как му командвах да прави лицеви упори със задръжка, метна пренебрежително:
- Тоа норматива на БХ ня`а да мине, кака.
- Първо съм ти леля като възраст, и то без никакъв напън, второ - не, няма да мине, десетта година кара.
Младежа и кучето му се разлаяха (тоз моя остър език ще ми го отрежат някъде) и си тръгнаха.
А преди една седмица момичето с дакела ми призна че я е срам да отиде при треньор в група с другите кучкари защото щяла да се изложи и я е било срам.
- В крайна сметка, тя ми е за себе си, ей така, компаньон.

Срам да се изложи с първото си куче. Кой от нас не е почвал с първото си куче?

Сега... Нормативите за ВН (БХ) са за кучета с над 12-месечна възраст. Става дума за BegleitHund - куче компаньон. Стопаните като правило се плашат от такива думички и бягат та дим да ги няма. Всъщност, в цялата тази история няма нищо страшно, повярвайте ми:-))) Чисто и просто това е проверка на кучето относно неговата адекватност и послушание. Идея си нямате колко ми беше трудно преди 9 години, когато малкото намерени от мен инструктори категорично ми заявиха че точно чау-чау е тъпа порода и не се дресират, щото в Китай са ги гледали за храна. И трябваше сама да проглеждам че тъпи породи няма, има мързеливи и неграмотни стопани. Трябваше да постигам доста неща сама, като голяма, ако можех да върна времето назад - да, щях и за изпит относно БХ да се явя (защо не? в крайна сметка работих с кучето ми упорито, защо да не ни оценят компетентни съдии? още повече че умея да губя). Сега, когато любимият ми рижав инвалид кара десетта година, е късно, няма да го тормозя с изпити и нормативи.
Но искам да ви кажа нещо друго - куче компаньон като функция не зависи от изпит или норматив. Това понятие включва в себе си не само послушание-нормативи, а чиста емоционална ангажираност, изключително важна за човека. Разходки сутрин рано, контакти с други стопани (едните ги ожених без да искам: запознах момичето с дакела с момчето с кокера), а и не на последно място - осъзнаване от факта, че кучето ти има нужда от теб. Забелязах че депресивните личности нямат време за депресия, ако имат за кого да се грижат - в случая това е кучето.
Не се чуствайте ощетени или обидени, ако обучавате кучето си на команди и нещо не се получава, или ако решите да вземете някакви оценки - ще се провалите с гръм и трясък. Голяма работа! Не сте взели БХ, чудо невиждано, и аз с моя инвалид не съм го взела и няма да го взема. Кучето-компаньон има нужда от възпитание, социализация и дресура, работете с кучетата си, но не се сдухвайте, ако не успеете на някой изпит:-)))И няма от какво да ви е срам.

[starrkopf]

Аз срамуващи се не виждам – е,ако на безразличието се казва срам,това е друга работа...

[Furia_S]

starrkopf, в 11 September 2012 - 07:54 AM, написа:

Аз срамуващи се не виждам – е,ако на безразличието се казва срам,това е друга работа...

Ох, срамуват се хората, повярвай ми, убеждавам ги да отидат на поляната при треньор за тяхно добро а и за доброто на кучетата им. Някои буквално насила съм ги домъкнала на поляната, после като са видяли колко е готино - не мож да ги измъкнеш:-)))

Кинология, като наука, върви ръка за ръка със социология и психология. Защото кучетата зависят от хората.

[starrkopf]

Furia_S, в 11 September 2012 - 09:56 AM, написа:

starrkopf, в 11 September 2012 - 07:54 AM, написа:

Аз срамуващи се не виждам – е,ако на безразличието се казва срам,това е друга работа...

Ох, срамуват се хората, повярвай ми, убеждавам ги да отидат на поляната при треньор за тяхно добро а и за доброто на кучетата им. Някои буквално насила съм ги домъкнала на поляната, после като са видяли колко е готино - не мож да ги измъкнеш:-)))

Кинология, като наука, върви ръка за ръка със социология и психология. Защото кучетата зависят от хората.

Тези неща с убеждаване не се правят.Докато стопанинът не почувства потребност /нужда/ от сближаване с кучето си,трай коньо!....Освен това мнозина виждат отношението с кучетата си от съвсем друг ъгъл.
Всеки ден млада дама извежда клубен далматин и всеки ден е едно и също : „Ред!”,”Ред до мен!”,”Ти чуваш ли?На кого говоря АЗ?!”....И това се прави на Flexi / ? / , но знаете ли защо?Защото на ел. нашийник му свършиха батерийте???!След като разбирате ще Ви стане ясно защо именно Flexi,а не повод...А иначе - ...тя в къщи много „слуша”.
Че аз трябва да съм се намразил за да увещавам такива „стопани”.Такива ги пускам по течението на собствената им недосегаемост и опит и ги подминавам с усмивка!Жалко е за такива кучета,но реалността има и такова лице.

[Furia_S]

starrkopf
Да. От убеждаването и аз съм отчаяна като метод, но не мога да ги пусна хората по течението, особено като се притесняват да не се изложат.
- Мче кой не се е излагал? Аз с моя Риж да не съм се излагала да не би?
Това дава на читави стопани кураж,вдъхва им доверие че ще се справят.

Апропо, видях че тренирате кучета-асисенти за глухи. Може ли да се запозная по-подробно с това? Имате ли нужда от помощ, дали схемата е същата като при водачите на слепи? Само с жестови команди ли се работи? Глух водач обучава ли се на издаване на звуци, привличащи внимание на кучето, като пляскане с ръце, въпреки че не ги чува?

Дайте повече инфо, ако искате на ЛС. интересна тема и бих се включила в каузата ви, но с оглед върху някои неща при отбраковката.

[starrkopf]

С изключение на няколко реда в друга тема,предпочитам да не влизам в подробности,иначе ще излезе че съм безпринципен.
По Вашата тема – притеснява се от грешки онзи,който работи и има желание от помощ.Останалите са „чисти”....Когато стопаните /не засягам отговорните – сиреч знаещите за какво става дума/ преосмислят отношенията с кучетата си и стигнат до извода,че те не са вещи, които могат да допълват както домашният,така и душевният им интериор,а живи същества нуждаещи се от разбиране,тогава може да се говори....

[Furia_S]

starrkopf

Цитат

С изключение на няколко реда в друга тема,предпочитам да не влизам в подробности,иначе ще излезе че съм безпринципен.

Жалко. Темата е интересна и не бива да се премълчава, но щом сте рекъл...

Има много стопани, които наистина имат нужда от помощ, осъзнават го, но им трябва един вид някой да ги побутне в правилната посока. При това да го представи като нищо страшно, защото повечето неопитни стопани наистина се притесняват да стъпят на поляната за да не се излагат. Дори не опираме до пари в даден случай, говорим за елементарно притеснение, особено при възрастни хора "Къде ще ходя аз да се излагам". Хората трябва да разберат че няма страшно, в крайна сметка никой няма да ги изяде, дори собственото им куче:-))))