[petro]

Да подам малко важа инфо- Когато обучаваш чехословашки вълчак няма да постигнеш много успех, ако го мотивираш с хапка бисквита или безотказната- кремвирш. С късчета сурово месо, нарязани на ситно, цялото му внимание е насочено към теб и е готов да изпълни всичко...което е разбрал. За сега само проблемът с играчката остава, но може би има някакъв начин и там да се подходи според характеристиката на породата...овълченоста...един вид А много ми се иска да отидем и на работа с ръкав...но спомените ми са, че там се работи основно, или поне в началото с игровия инстинкт- играчка, вместо плячка. Ама вълкът не ще да се върже на измамата Пък сега да го обучавам с живи пилета и зайци ми се струва прекалено перверзно. Чехите със сигурност имат някакви подходи, ама как да разбера мамка му!&nbsp;<img class="bbc_emoticon" alt="" src="http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/eg_033.gif">

[Furia_S]

petro
Това не е само при вас - при нашата порода е същото: не са лакомници, не са апортировчици, не са зациклящите се върху игрови стимул. Към всяко едно куче сериозно се подбира определена мотивация. Помня аз как се намъчих с Лео като бебе: ти му предлагаш кашкавал или специални кучешки меса за наградка а той ги плюе. Топки-въжета-играчки- пръчки? Не е работа на един чау да ходи да ги гони и носи.

Постигнахме го с контакт. С изграждането на доверие. С желание на кучето да достави видима радост на стопанката си от добре свършена работа. После се научи да носи пръчки чрез подражателен начин, но го прави точно защото иска да ми достави удоволствие лично на мен и вижда кефа ми.

[parcheka]

Скоро прочетох една дискусия именно на темата за хапането и покриването на ИПО от Вълчаците.Основната теза на един от известните развъдници беше интересна. Ще пробвам да я пресъздам по памет.
"Всички се учудват,че масово Въчаците не искат да хапят фигуранта или ако го направят то не е с хъс и злоба,а по-скоро просто го маркират. Това до някъде си има и що годе логично обяснение.Те като цяло се отличават от останалите кучета с възможността да вземат самостоятелни решения.В природата вълците рядко влизат в пряка фронтален контакт.Това е опасно за тях понеже могат да бъдат наранени.Най-често те избират и най-слабата жертва която малко ще се защитава. Атаките са винаги отзад,въртейки я ,уморявайки я и така успявайки да свалят грда й.Друго което е трудно разбираемо за Вълчака е атаката на ръкава.В неговата глава след като трябва да защити своя господар по-логичната атака е тази на тялото,събаряне и достигане на врата.Ръката не е жизнено важна и дори захапана позволява дълга съпротива от страна на жертвата (фигурранта)
Често кучета които се опитват именно да заобиколят фигуранта оглеждайки го за потенциално слабо място биват дисквалифицирани за несигурност.Фронталното нападение е самоубийствено в техните очи и не заслужено опасно."
Тук да вметна и моите скромни наблюдения над нашата глутница.Как протича нашата игра която в очите на Непросветените хора изглежда като кървава саморазправа
Цялата банда се насочва да гони един/една без значение от статута който е строго наложен.Малък-голям започва гонитба при което всички вкупом го гонят.Следва залававяне при което започват щипвания по дупето,по корема,по вратът и това наистина е едно голямо въртене.Като добре сработени екип командоси които не позволяват на "жертвата" да атакува друг от групата.Обърне ли се към някой в този момент е подръпнат отзад. И така докато не легне по гръб на земята и някой тържествено го хваща за врата.Понеже той вече е победен се минава на някой друг който да види какво е от другата страна на барикадата и така се завърта колелото ГОНЕН/ГОНЕЩ . Интересното е,че напрежението никога не ескалира.В момента в който на някого му писне да го гонят играта се разваля или продължава с друг. Просто всички рабират,че е на игра и няма сърдити.
Проблема на тази игра е,че другите кучета не си играят така.И когато настане нашата игра на поляната всички се чудят какво става? хахахаха

[petro]

Днешният ден мина превъзходно, защото откритието ми с мотивиращата хапка се отразява в разни неочаквани посоки. За пъв път от както е при мен Арто започна да настоява за храна. Не, че изплюска всичко, но просто много активно настояваше да си получи дажбата. Не знам дали има всъщност връзка с хапката при тренировките, но това е моментът в който започна и това активно искане на храна. Другото е, че все едно някаква стена падна. При команда "при мен" при която изискването на инструктора е да дойде и седне много близо пред мен, той винаги сядаше на една крачка разстояние. Сега почти се бутва в мен- това беше целта- да има силна мотивация. Но има и ефект в отношението му към мен- просто стана рязко по- доверчив. И най- голямата ми победа...тя всъщност не се дължи на мен, а просто се случи. В парка доста активно за темперамента му игра с една гумена играчка с мен и малката ми дъщеря...малка,малка...на дванайсет. Игра като истинско игриво куче, с гонене, с дърпане и т.н. Аз просто това го бях отписал, ама реших да пробваме и накрая горкия каталяса. Това всичкото има връзка и с горните неща написани от Руси. С всички тях съм съгласен- логиката е желязна, но...е вълча. А все пак нали защитаваме идеята, че това са кучета, с влияния, да, но кучета. Така де, аз няма да се боря да постигна невъзможното, но пък е интересно да се стигне максимално далеч.
И накрая на тоя роман: Понеже Фурия говори за изграждане на контакт и доверие, мисля, че е време тези понятия да се уточнят някак, да се систематизират и да се извадят простите действия които означават- Изграждане на контакт и доверие- подробно описание, което ще ползва и много хора във форума.

[Furia_S]

petro
Ако някой ти даде точната формулировка по въпроса и аз ще конспектирам:-)))

[parcheka]

petro радвам се да чуя,че намираш път към мотивирането му Това е ключа от палатката дето се казва.ДА те са кучета,но именно знаенето и познаването на тези влияния,ще ти помогне да направиш 100% контакт пълен реален истински.
Игрите с децата са изключително важни за мен.Както и Фурия сподели мястото на кучето е на дъното на йерархията,но е нужно и децата да знаят как да се държат с него.Той ще има силна връзка с теб,но не трябва да си мисли,че другите са по нисши (от семейството) от него.
Онзи ден на разходката с Аслан бях го пуснал на по безлюдно място да се надивеем малко и се появиха едни деца. Той ги погледна,гледа мен и тръгна направи 3-4 крачки и се спря.Разбра,че тези деца не са Филип и се върна при мен.На разходка той и Сибир винаги държат малкия по око.Преди време играейки в една групичка деца Филката си пищи нещо там по детски.Всеки път Сибир зарязва всичко и отиваше да провери какво става голям майтап беше
От сега говори и работи с треньорката по отказа от скачане и бурното изразяване на радостта.Аслан е голям лигльо в това отношение и с неговите
50 кг нежност да не ти обяснявам какво става

[petro]

Ами за скачането- тъкмо бях решил, че съм случил на куче, но наистина той явно е много сдържан вече повече от двайсет дена, защото след тренировките със местните хапки, чак тази сутрин почна и да скача върху мен радостно...така да се каже- куче на 100 процента, а и от радост ми дърпа крачолите и джобовете със зъби. Парирам веднага, но днес пък имахме инцидент с деца. Покрай моите четири броя се поотпуска и днес на детски рожден ден в парка направихме луда игра с гумения пищящ кокал- всичките ми притеснения, че няма да се научи да играе олетяха. Детската банда обаче- над десет, го погнаха да му вземат играчката, а той не си я дава. Накрая видях как погледът му се променя, изпада в паника, чуди се кво става, пусна играчката, а едно доста смеличко момиченце посегна да му я вземе. Последва лай и доста бързо ухапване по дупето. Веднага се появи лилаво петно, колкото леща с червен център на гъзеца на детето. Добре го беше ощипал. Аз успях да извикам не и той се спря, ама доста се беше изнервил.
Отделих го настрани и осъзнах, че доста сложна задачка му се струпа- моите четири, а изведнъж още един билюк такива и сега кой кой е!?! Нанагорно му дойде и за това си изпусна нервита- иначе мисля, че не е такъв. Пробвах в играта и някакви начални опити за работата с ръкав- имам някакъв спомен от предишното ми куче. Има перфектна дълбока захапка на задни зъби и стиска здраво. И това е само на втория ден в който се отпусна да играе. Доста съм обнадежден.
Всеки който го види е във възторг от него и въпросите дали е вълк и подобните, че много ясно , че е вълк, сигурно си го гледате от малък - вече малко ме изнервят. Чудя ви се как сте свикнали във Варна на това. В рамките на петнайсет минути три пъти обясняваш едни и същи неща- малко като рокзвезди се чувстваме с децата. Та такива истории- мисля, че напредваме, а може би просто кучето си напредва, а аз си мисля, че някак аз движа нещата.

[Platypus]

Извинявайте, че така се намесвам в темата, но я чета с удоволствие и Petro, ако тази вечер сте се разхождали в Борисовата градина, значи съм ви видяла :). Арто е прекрасен, поздрави за избора и дано продължите да изграждате силна и трайна връзка!

[ShiBumi_GirL]

Petro покажи го тоя младеж де стига го кри за себе си.Ако имате възможност направете няколко снимки от тренировки.Много харесвам такива снимки

[parcheka]

Хм инцидента наистина е леко неприятен, но се надявам да е реагирал по детски "Моето си е мое" Всъщност ако беше изчакало детенцето 5 сек преди да посегне за кокала инцидент нямаше да има (може би).НО и такива момента му трябват за да свиква в лудницата.По- скоро на теб ще се карам къде си пиел бирата да не ги спреш хлапетата при положение,че го гонят
А като няма Арт ето сестра му Айда отпреди няколко дни

[ShiBumi_GirL]

прекрасна

[petro]

Platipus, ние сме били. Имахме няколко срещи с кучета- едно,две хъски и едно много хубаво...не знам каква порода беше, ама такова, уютно куче. А за снимки-ъъъ- трупаме разни, по чужди апарати и телефони, а ние все забравяме. Само голямата ми дъщеря има телефон с камера, ама нали знаете- батерията паднала, или просто забравяме. А Айда е великолепна. Арто е мършав леко, не налита на храната много-много, въпреки, че от онзи ден проявява по- голям интерес. Гледам да не се шашкам, ама като видя едни такива изпънати кучета, не дебели, но някак така изпълнени, леко се потискам. Владо от Black Sea Wolfdog даде една идея за възбуждане на апетита, ама бях в колата и не успях да запиша името на сиропа.
Shibumi_Girl, ще направя снимки от тренировките, ама сега разредихме малко, че много се ошашка момчето и си оставихме повече междинни дни за ошлайфане на нещата. А и още не е много интересно, защото сме на съвсем начално обучение- редом, седни, легни- такива неща. Но честно да си кажа, аз най- много се радвам на нещата извън задачите- че започна с радост да играе, че вече идва смело и му харесва да го галя, да му ровя между зъбите и пръстите на кракатаВ началото, дни наред се държеше изключително подозрително към всяка ръка, която посегнеше към главата му. А след вчерашната случка доооста се позамислих и за това, дали е толкова атрактивно кучето ти да е научено да налита на ръкав. Ами ако в някакъв момент инстинктът се включи на някакви други обороти- извън изградената връзка- команда- нападам? Кво правим!?! Ходи обяснявай и доказвай после, че не водиш вълк в градска среда. Арто няма осем месеца и предизвиква доста странен респект в повечето хора- не е спонтанната радост или лекота от среща с куче, ами нещо като дистанциран интерес- интересно ми е ама стоя малко настрани. Хората от рождения ден казаха, че изглеждал доста страшен, а на мет ми беше доста странно. На мен ми изглежда добродушен и леко глупав- като пале. Айда определено има по внушителен вид, с тези малко раздалечени очи.

Интересното е и друго, че вече трима души ме разпитваха за развъдника, супер изненадани, че в България има такъв. Чудя се дали след няколко години породата ще се разпространи като хъскитата например.

[wind]

Възможно е и да се разпространи.
Но след още известно време след разпространението й бъди сигурен, че и по улиците ще виждаме подобни на вълци бездомни Така че по-добре да не се разпространява, за да не тръгнат и домашните скачки и зооборсите да ги изкупуват ...

[petro]

Така е, това е притеснително и при досегашния резултат на разпространение на"модни" породи, мисля, че трябва доста внимателно да се движат нещата. Струва ми се обаче, че това леко диво излъчване, което има Чехословашкия вълчак ще възпира малко "възторзите". Е, и това не е точно така, защото хъскитата също бяха една порода, която внушаваше респект и дълго време не бяха много разпространени. Кавказката овчарка също, да не говорим за БОК.

[Nicholay Atanassov]

petro, в 01 October 2012 - 06:53 AM, написа:

Интересното е и друго, че вече трима души ме разпитваха за развъдника, супер изненадани, че в България има такъв. Чудя се дали след няколко години породата ще се разпространи като хъскитата например.

Всякакви сръвнения на Чехословашки вълчак с Хъски са неуместни.

[Nicholay Atanassov]

petro, в 01 October 2012 - 09:29 AM, написа:

Така е, това е притеснително и при досегашния резултат на разпространение на"модни" породи, мисля, че трябва доста внимателно да се движат нещата. Струва ми се обаче, че това леко диво излъчване, което има Чехословашкия вълчак ще възпира малко "възторзите". Е, и това не е точно така, защото хъскитата също бяха една порода, която внушаваше респект и дълго време не бяха много разпространени. Кавказката овчарка също, да не говорим за БОК.

Ще си позволя да опонирам.

Хъскитата, поне според мен, никога не са внушавали респект, защото повечето приличат на лисици.

Кавказката овчарка е куче, достойно за възхищение, но лично аз никога не съм ги срещал така масово по улиците, че да говорим за всяване на респект.

За БОК наистина няма какво да говорим, защото там нещата са толкова оакани, че всяко казано може само да доведе до разпалване на безсмислени полемики.

[petro]

Е, аз мисля, че е очевидна разликата между вълчака и хъскито. Факт е, че хъскито не беше разпространена порода преди десетина години, но сега ситуацията е ...не знам, все ми се струва, че по улиците виждам основно хъски. Това е необяснимо за мен- толкова хора изведнъж да харесат една порода, която е така специфична и определено северна. Нямам против тези кучета. Възхищавам им се и завиждам на тези, които могат да ги ползват във впрягове, да се състезават и да ползват цялата мощ на това куче в средата му, но разпространението му тук е мода, която не е родена от подобни занимания. Надявам се и с вълчака да не се случи това. Не мисля, че съдбата му би била добра, ако се превърне в домашен любимец или компаньон. Аз пък за това изречение се притеснявам, че ще предизвика ненужен спор- темата домашен любимец, живот в апартамент и така нататък, доста е предъвквана. Но за вълчака наистина ми се струва, че би било мъчение/ може би неосъзнато от него/ да влачи такъв живот.

[petro]

Е, аз мисля, че е очевидна разликата между вълчака и хъскито. Факт е, че хъскито не беше разпространена порода преди десетина години, но сега ситуацията е ...не знам, все ми се струва, че по улиците виждам основно хъски. Това е необяснимо за мен- толкова хора изведнъж да харесат една порода, която е така специфична и определено северна. Нямам против тези кучета. Възхищавам им се и завиждам на тези, които могат да ги ползват във впрягове, да се състезават и да ползват цялата мощ на това куче в средата му, но разпространението му тук е мода, която не е родена от подобни занимания. Надявам се и с вълчака да не се случи това. Не мисля, че съдбата му би била добра, ако се превърне в домашен любимец или компаньон. Аз пък за това изречение се притеснявам, че ще предизвика ненужен спор- темата домашен любимец, живот в апартамент и така нататък, доста е предъвквана. Но за вълчака наистина ми се струва, че би било мъчение/ може би неосъзнато от него/ да влачи такъв живот.

[Nicholay Atanassov]

petro, в 01 October 2012 - 05:34 PM, написа:

Не мисля, че съдбата му би била добра, ако се превърне в домашен любимец или компаньон. Аз пък за това изречение се притеснявам, че ще предизвика ненужен спор- темата домашен любимец, живот в апартамент и така нататък, доста е предъвквана. Но за вълчака наистина ми се струва, че би било мъчение/ може би неосъзнато от него/ да влачи такъв живот.

Точно !

[Nicholay Atanassov]

petro, в 01 October 2012 - 05:34 PM, написа:

Факт е, че хъскито не беше разпространена порода преди десетина години, но сега ситуацията е ...не знам, все ми се струва, че по улиците виждам основно хъски.

Това е така, но препускащите по нашите улици хъскита не са нищо повече от шоу-кучета с основно предназначение участие по изложби и трупане на грамоти и награди.

Аз участвам в един международен форум за породата Инуит. И там бората е жестока между собственици от Канада, които също ходят по изложби, но всичките им кучета са работни (впрегатни), макар и това да е под формата на състезания, а не действителна работа. Те дори водят борба с европейците, породата ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА от FCI, защото моментално ще бъде унищожена.