Хм, имам време за губене, та се напънах да изчета темата :)
И понеже е форум, да изкажа и моето мнение.
1. Оставам с впечатлението, че microchip наистина смята, че онова, което възнамерява да направи, е за ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО, смята, че понеже всички пищели как няма единен регистър, той ще се заеме да направи това добро дело в полза на ВСИЧКИ хора. (Дали от това ще печели той или не, никак не ме интересува, акцентът за мен е върху ОБЩЕСТВЕНОТО БЛАГО).
В тази връзка коментирам какво точно е това ОБЩЕСТВЕНО БЛАГО в настоящия момент в България.
Бездомните кучета са проблем за ВСИЧКИ хора - както и за онези, които ги мразят, така и за онези, които ги обичат. За да се разреши проблема с бездомните кучета (т.е. да няма такива по улиците), ЕДИННИЯТ РЕГИСТЪР е само една стъпка. Неговата функция не е да връща загубените кучета на стопаните им, а да контролира изхвърлянето и да глобява всеки, чието куче се озове на улицата - най-малкото собственикът, който си е загубил кучето, трябва да заплати разходите по отглеждането на кучето, докато то е било приютено от някого.
Друг е въпросът, че за мен чипирането не разрешава проблема с изхвърянето, защото чипирано куче може да роди и малките, още нечипирани и нерегистрирани, без проблем да се изхвърлят.
Но за да има ОБЩЕСТВЕНА полза от такъв единен регистър, първо трябва да се намери начин ВСЕКИ собсвеник на куче да се задължи да чипира и регистрира кучето си. Не само това да е написано в закон, а реално да бъде осъществено, особено за дворни кучета в градове и най-вече в села (най-вече за кучетата пазачи, вързани на синджир, чиито собственици пет пари не дават за благосъстоянието на кучето).
От тази гледна точка идеята на microchip никак не е в обществена полза, защото не предлага решение за чипиране и регистриране на ВСИЧКИ кучета. Предвид и че ще бъде платена, услугата не знам точно каква реална ОБЩЕСТВЕНА полза ще има.
2. Microchip старателно отговоря на всички писали в темата му, но на един от най-смислените коментари нищо не е отговорил.
Илит, в 15 August 2012 - 12:10 PM, написа:
Изчетох цялата тема и продължавам да не разбирам ползата от подобен регистър.
Таргетът Ви очевидно са отговорните стопани, които доброволно и платено да се включат в него. Дори да предположим, че има достатъчно такива хора, за да има изобщо някакви включени животни, нереалистично е да се счита, че те ще бъдат повече от 1000 души.
Трудно ми е да повярвам, че 200 клиники ще се съгласят да въвеждат данните във Вашия регистър безплатно. Особено предвид факта, че не желаят да го правят безплатно за държавата. Това изцяло обезсмисля ползата за стопанина, който чисто и просто плаща, за да въведе публично личните си данни, без да знае кой и защо има достъп до тях.
Средностатистически (некучкар) гражданин намира домашно куче. Грешите, ако считате, че започва да го води от ветеринар на ветеринар с надеждата, че ще попадне на такъв, който е чувал за Вашата база данни. Не. Той се обажда в някой от приютите и кучето се озовава или в Сеславци, или в Богров.
Казвате, че Екоравновесие ще работи с Вас. Представям си Илинка, ровеща из разни бази (всяка с по 1000 кучета), водена единствено от желанието да помогне на кучето. Всъщност, дори с моето въображение, това не мога да си го представя.
Най-големият приют в София обаче не е Сеславци. С други думи, по-вероятно е да се озове в Богров. Там практиката е - намира се домашно куче с/без чип, проверява се скромната единна база данни (не Вашата) и след установяване, че кучето не е регистрирано, се пускат обяви със снимки. Компютърно грамотният и отговорен стопанин (т.е. - именно Вашият таргет) намира кучето си. Това, че преди това е дал 20 лв му помага, как по-точно?
3. Както mil_ е писала, и както са коментирали и други потребители, microchip не разбира същността за нуждата от единен регистър, а тя, както писах по-горе, е да се РАЗРЕШИ проблема с бездомните кучета по улиците. Това е ВАЖНОТО, за да е в полза на ОБЩЕСТВОТО. Връщането на загубено куче, следене на всички данни за кучето от ветеринарни лица и т.н. е нещо, което засяга отделния собственик, но не и цялото ОБЩЕСТВО. Пиша го само защото microchip смята, че българският народ е неблагодарен, че не разбира, когато някой иска да направи нещо за негово добро и прочие. В конкретния случай няма основание да мисли така - услугата, която той ще предлага, няма да е за ОБЩЕСТВЕНО благоденствие.
4. Тук стигаме и до по-дълбокия аспект, който microchip се надявам да е осъзнал. ОБЩЕСТВЕНОТО благо се състои в това, да се СПРЕ източника на бездомни кучета. А това, съвсем естесвено, е размножаването. (Обществото не се състои само от кучкари, нито само от кинолози. За обикновения гражданин, който няма отношение и не изпитва любов към кучета и котки, киноложките страсти и терзания не означават нищо. Този човек иска когато се движи по улиците, да не бива обезпокояван от бездомни кучета, бездомни глутници или агресивни домашни кучета, пуснати без контрол от стопанина. За него не е важно дали кучето, което го застрашава, е с иделни киноложки стандарти или не, дали дадена порода ще се развива или не). Затова и се говори и се практикува КАСТРАЦИЯ, която е единственият хуманен и категоричен начин да се спре източника на нови и нови нежелани кучета. Повечето хора не могат да осъзнаят важността на този метод, защото не виждат резултати - уличните кучета се кастрират, а бездомниците не намаляват. Да, така е. Именно защото СЕ КАСТРИРАТ (друг е въпросът доколко съвестно общините вършат тази си задача) улични, но голяма част от домашните любимци остават некастрирани. И какво се получава: понеже много обичам кучето си, решавам да го заплодя. Раждат ми се 5 малки. Раздавам/продавам малките на сигурни хора, които след 5 минутен разговор безпогрешно окачествявам като надеждни и съвестни. Те от своя страна обаче също развъждат малките и ги продават/раздават и т.н. и т.н. Дори и само в една от преценките си да съм сбъркала, едно от моите малки може да се озове на улицата, защото съвестният според мен човек заминава в чужбина и не може да намери на кого да остави кучето, защото му се ражда дете и не може бебе и куче да се гледат заедно, защото се развеждат и никой от двамата не може да задържи кучето, понеже се местят на друго място или доходите му намаляват и пр., и пр. Да не говорим какво се случва с поколенията на тези 5 мои кученца, които според мен успешно съм осигурила с дом. Със сигурност аз ще съм причина на улицата рано или късно да се озоват поколения на моя домашен любимец. Няма да говоря за зооборсите, то е ясно.
5. Microchip споменава, че българският МАНТАЛИТЕТ е причина да сме в състоянието, в което сме. Да, така е. Но ако погледне на запад, към чиито стандарти явно се стреми, ще види, че в страните, в които няма бездомни кучета, домашните любимци се кастрират. Ако някой иска кучето му да роди, дори един единствен път, то той задължително трябва да се регистрира като развъдчик и да плати съответния данък. Ако microchip иска манталитетът на хората да се променя, той трябва да започне първо с промяна в себе си.
6. Ако не съм разбрала и microchip няма идея да върши нещо в ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА, то тогава нямам никакво отношение към проекта му - безразличен ми е. Както всеки продукт, който пазарът предлага, но не ме засяга лично. Не смятам, че услугата му ще ми е полезна и няма да съм негов клиент. Но той си е в пълното право да опита и ако успее да постигне успех - поздравления! Ще е пример, че има нюх и умения да се ориентира в пазарната обстановка.