Вече сме добре, но исках да споделя случилото се на скоро...
Повечето вероятно ме познават, но за който не имам два Голдъна, голямата ми е на 9 години и преди 2 седмици обърна стомах. Много за малко щяхме да я изтървем, но Господ я опази и сега всичко си е на мястото!
Всичко започна след като кучетата вечеряха.. в момента са на Pro Plan (аз храня само с гранула, но за "десерт" винаги им давам или кучешка бисквитка, или плод/зеленчук). Ашли е куче, което никога не е повръщала, ако й стане лошо- само се плюнчи, даже и стомашен сок не връща... Към 11.30 обаче повърна- повърна малко храна и парче домат. От там се стреснах и веднага разбрах, че нещо не е ок. Пипнах коремчето и ми се стори доста подут
![:sad:](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/sad.gif)
Първото нещо което казах беше: "това куче обърна стомах.." и изпаднах в лека паника. Тя продължи да повръща, повърна още 4-5 пъти. Към 12-12 и нещо, звъннах в нашата си клиника (ние ходим в Свети Антим, но само двама от докторите се грижат за тях, предимно д-р Николов), но на смяна беше някой си д-р Борисов- не го познавах, но беше спешно и казах, че ще докарам кучето веднага. Очевидно й беше много лошо, дишаше тежко и коремчето беше подуто нагоре към гръдния кош. Започна да я пъне да повръща и да я присвива- хем легне, хем стане, но си ходеше сама.. болеше си я.. с две думи- имаме проблем! Тръгнахме веднага. Като пристигнахме казах, че идвам със съмнения за обърнат стомах. Казах какво се е случило и как се държи кучето. Последва премерване на температурата, която беше нормална. Доктора я гледа и опипа и каза, че не вижда нищо притеснително, че не е обърнат стомах, но има газове (слуша стомаха със слушалка) и ще й даде аналгин, бусколизин и нещо да разкара газовете. Можело евентуално да я болят бъбреците, но кой знае.. Каза "Ще пръдне два пъти и ще й мине.." Имаше още една докторка или може би стажантка, не знам, но и тя беше съгласна с доктора. Аз попитах дали няма да направим някои изследвания и той каза, че ако искаме ще направи, но той не виждал смисъл.. Можел да й вземе кръв, но така и така ще бъде готова утре, нямало смисъл. Тръгнахме си ние, но мен нещо ме гризе.. Прибрахме се. Кучето обаче се влошаваше- чудех се, на мен ли ми се струва или стомаха още се подува.. подуваше си се определено. На нея й ставаше още по-зле. Дишаше трудно и се държеше странно. Даде зор да излиза и я изведох да ака. Първото нещо като отворих вратата беше да побегне по стълбите надолу- едвам я спрях (Ашли слуша много!). После едвам се качихме в асансьора.. излязохме навън и тя започна да се шляе безцелно.. да се блъска в гаража на комшиите.. Много се уплаших! Тръгнах да я прибирам, но тя не пожела да се прибере.. поразходихме се и тя легна пред вратата на асансьора и не искаше да влиза. Качихме се и реших, че отивам в другата денонощна клиника, нищо, че не познавам никой от докторите там- Централна Ветеринарна Клиника. Тръгнахме на там.. дежурен беше д-р Пейчиновски и още един- стажант. Аз обясних пак, че имам съмнения за обърнат стомах и д-ра веднага каза, че не е обърнат. Казах, че сме ходили до Св. Антим и какво са й правили и бих искала да й направим една снимка. Д-ра каза, че рентгена в момента не работи, но нямало да ни разкарва и аз помолих ако може поне на ехограф да я видят защото ме беше страх какво й е. Метнахме я на ехографа и какво да се види от ехографа- въздух, съответно- нищо! Прегледа бъбреците, каза, че били наред и нищо не може да се види друго. Каза, че ще пробва да извади със сонда през хранопровода въздуха, ако не стане ще пробвал с пункция директно през кожата до стомаха.. всичко ми се стори ужасяващо, но исках да й помогнем вече! В случай, че не става и по двата начина, щяло да се наложи операция, която ще струва N-лева. Операция, ама за какво се чудех аз?! Както и да е, доверих му се.. каза, че ще ми звънне след половин час, не ми разреши да остана и тръгнахме без нея... След час и половина (може би е било към 3 сутринта) ми звънна и каза, че е пробвал да изкара въздуха, но не става и кучето продължава да се пълни с въздух и иска да я реже. Нещо много се издразних, че я третираше като опитно зайче, но вече беше късно за решения и претенции. Питаше ме много пришпорено ще оперираме ли кучето или не, което също много ме вбеси. Единия казва, че ще пръдне и ще й мине, другия не знае какво й е, но иска да я реже.. Как да взема решение?!!? Помолих го да се чуя с моя си д-р Николов и той да каже дали да реже или не. Звъннах обратно в Св Антим, казах как стоят нещата и помолих да се свържат с д-р Николов за да даде съвет какво да правим. Обадиха ми се и казаха, че д-р Николов е казал да отидем на сутринта в 9ч. Уплаших се страшно и какви ли не мисли ми минаха през главата
![:sad:](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/sad.gif)
Обадих се в ЦВК и отказах операцията- на мой риск разбира се. Ако нещо се влоши, се надявах, че след като е там ще могат да реагират адекватно... И така .. стиснах си силно палците и след часове рев, в 8ч. бях пред ЦВК да я взема... Имаше абокат и крачето й беше не синьо, ами лилаво .. също й много подуто- като боксова ръкавица
![:mad:](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/mad.gif)
Сумата беше доста дебела, която заплатихме, но в такива моменти човек не мисли за това.. Едвам стигнахме до Св.Антим- много й беше зле- успиваше се.. болеше я. Като пристигнахме и вече всичко започна да се прави както трябва- температура, рентген- 2 снимки, система и накрая упойка. Още ме беше много страх- кучето е на почти 10 години, а това е пета или шеста операция.. малко или много си ме беше страх.. Но като знам, че е в сигурни ръце, някак ми олекваше мъничко... след няколко часа, едната докторка излезе и каза, че вече я шият. Зарадвах се! Надявах се, че всичко ще е наред! Като излезе д-р Николов с Ашли на ръце и още под упойка, си помислих, че излиза с лоши новини... Сърцето ми спря, хора! Като спря пред мен и каза, че проблема е бил в половин костилка.. костилка от праскова.. кога и как я е изяла- никой не знае! Хем е учена да не взима от земята, хем я гледам нон-стоп и пак стана беля
![:sc_123:](http://forum.dog.bg/public/style_emoticons/default/sc_123.gif)
Докато излизаше от упойка броях дишанията и се надявах всичко да е наред.. Като отвори очички и беше най-милото нещо! Оставих я да се възстановява :) Всичко от там нататък си беше наред, благодарение на точна диагноза и прецизна работа от страна на д-ра! Сега вече е наред и се радвам на чисто новото си куче!