Ех, чудесно!

Съвсем не по темата, обаче бултериерите са разкошни кучета! Много, много!
Нашият също искаше да гони топките, с които играят децата, след като за пръв път игра с топка. Но по същия начин, след като го спра, веднага се отказва. Много държах да го науча да слуша от първото "Не!" и интересно - навън ми се получава повече, отколкото вкъщи. На разходка е железен, докато вкъщи има известни пропуски. Мисля си, че е защото повече съм го учила на правилата навън, защото ми се струваше по-важно за общата безопасност. Както и да е, това не е по темата отново, надълго и нашироко се обяснявах в една друга тема по въпроса, вече се справяме всички много по-добре. Но му давам много играчки и вкъщи, които помагат. Хваща си някоя, занася я някъде на меко, ляга и дъвче. Струва ми се единствения вариант, защото иначе просто дъвче по същия начин нещо забранено. Не знам дали цял живот ще е дивак, или просто сега е тийнейджър. :)
Не знам дали играете с вашия с надута добре скачаща топка, обаче когато аз видях за пръв път гледката, се смях със сълзи. Всички, освен баскетболните, ги пука твърде бързо и не може да стигне до радостта на играта със подскачаща, твърда топка, която не може да захапе. Върти се, лае, подскача, удря я със предните лапи и когато отскочи, бяга и лае отдалече. А когато двама или повече души играят с него, играе истински баскетбол - подскача на два крака, хвърляйки се върху топката с предните лапи.
Но вкъщи я държа задължително прибрана в шкаф, защото се опитва да прави същото в хола. С играчките, които може да дъвче е по-скоро спокоен - просто си я хваща и ляга с нея. И, което ме връща в началото, я съсипва за няколко часа.