Моето първо море. Пътепис.

Моето първо море. Пътепис.

Четвъртък ме нахраниха много рано. Бях още толкова сънен. Сигурно беше към 6 часа. Викам си „тия моите какво ги прихвана?“, ама кво да правя, нали съм послушен – ям. Минаха 2 часа и ме накараха да се кача в колата. Не искам в багажника. Искам от преееееед! Казаха, че още съм малък и аз се кротнах. То толкова скучно в тая кола...реших да си поспя. По едно време спряхме и реших да се разтъпча. До нашата кола имаше още една кола, от която слязоха двама симпатяги и един оранжев чичка. Тоя чичка малко ме издразни. Хем голям, хем оранжев, пък не ми обръща внимание и аз взех да го лая. Показах му и зъбките си. Да види, че и аз си имам няколко постоянни зъба. Останалите още са млечните, ама нищо. Той взе да ми ръмжи и той...абе пенсионерска работа ви казвам. Миришеше странно на това място. Имаше и много други коли, а се чуваха и още да профучават. Май бяхме на бензиностанция. Добре, че си тръгнахме бързо. После си попътувахме още, спирахме пак и накрая стигнахме – под лапите ми беше странно. Хем меко, хем твърдо, много голи хора и голяма паница с вода. Ама толкова голяма, че можеш целия да влезнеш в нея, даже по-голяма. Мисля, че и като порастна пак ще мога да влизам целия. Водата беше странна на вкус, не като моята. Не ме изкефи. Ама това под лапите ми...лелеее! Мноу яко! Можеш да си копаеш, можеш да се въргаляш. А как хрупа яко, няма да ви разправям! И на вкус не беше лошо, та реших да си похапна от него. Вечерта ми стана лошо...ама много лошо ви казвам. Взех да повръщам, корема ме болеше, май имах и температура. Едвам преживях тая нощ, честно!

В петък ми беше много гадно, болеше ме корема още, нямах сили, не ми се ядеше. То и времето беше едно гадно. Само там някакви с хвърчила се кефели в голямата паница с водата, ама нашата
глутница не хареса времето. Другите казаха, че ми е зле, щото съм го ял това миналата вечер. Било пясък и не се ядяло. Как пък не, мноу разбират. Деня мина бързо, аз бая си поспах.

В събота бях като нов! Беше ми минало и силите отново се върнаха в мен. Беше и много топло. Нямаше вятър и гледах да стоя на сянка повечко. Пробвах го оня оранжевия чичка да си играем, ама той не ми обръщаше внимание много, много. Имаше и други на плажа. Разни големи, малки, абе всякакви. Една кокерка взе, че ме и ухапа. Много хубаво си изкарвахме, даже се престраших да пробвам голямата паница с водата. Беше по-голяма, отколкото си мислех в началото. Със сигурност ще ме побере и когато порастна. Можех и да се движа в нея. Много яко-все едно си ходиш, ама под краката ти няма нищо. Само трябва да си пазиш ушите и носа, че не е яко да ти влезе вода вътре. Вечерта ходихме в Лозенец на кръчма. Беше скучно, през цялото време си лежах под масата, добре, че поне намазах малко рибка...

Неделя вече бях супер. Станахме рано, че много ми се пишкаше, а в тая палатка не си е оферта да пишкаш. Събудих го оня моя, добре, че стана, щото спят като пашкули. Завили се в някакви чували и не мърдат цяла нощ. Той ме изведе и се изпишках. Беше раничко, ама аз се бях наспал вече. Ходихме да потичаме, после седнахме да пием кафе. Е, аз кафе не пия, ама намерих на едно друго куче храната и я ометох цялата! Докато ме усетят изядох една кофа. То не беше кофа, а срязана туба от минерална вода, ама това са подробности. Ух, че беше вкусно! После пак напред-назад, разбудиха се и другите, и чичката стана. Ходихме пак да пият кафе. Аз си намерих една сянка и дремнах. По обяд се върнахме към палатките и глутницата реши пак да влиза в паницата. На мен хич не ми се влизаше, щото ми беше хладно...добре де, не ми беше хладно, умирах от жега, ама ме беше бъзе малко. Те ме гушнаха и ме вкараха навътре. Походих си аз из паницата, ония моите много ми се радваха. „Браво на кученцето, как плува, браво Кай, ала-бала“. Голям праз! Излязох си аз по едно време и така. Видях, че чичката се въргаля в пъсъка, та реших и аз да пробвам! Мноу яко! И така. После поспахме малко на сянка, да поизсъхнем. Чичката за пръв път ме остави да поспа до него. Много е удобен за спане ви казвам – с тоя оранжев губер много е мекичък. Моите хора през това време събраха багажа и отново потеглихме. Аз бях поуморен и си спах през целия път. Прибрахме се по нощите...добре, че ми дадоха да хапна, че бях умрял от глад. И така.

П.П.: Ако искате да разберете повече за мен, погледнете тук :db_046: