[Flashback]

Здравейте пак тук.
Разбирам, че тук винаги е препълнено, стискам много палци на всички и се надявам, много се надявам!
Но и аз пак трябва да помоля за помощ.
Имам едно чувство, че ще излезе нещо добро от цялата работа.

Озовах се у дома с трима герои.

Вместо отново да казвам, че е спешно, просто ще спомена, че живеем в далеч неголям апартамент със две големи котки и едно кутре. Сега със тримата малчовци, армията наброява шестима. Тревожно е - струва ми се, че нарушавам всички създадени закони за квадратни метри, необходими на животно в жилище.
Финалните щрихи на съмнителната картинка са лекциите и работата, на които ходя. Взех ги едва вчера, затова мога да кажа, че засега се справям.
Много се надявам да не събудя ничие възмущение с това, че въпреки невъзможността си да ги гледам адекватно, ги взех. Казах си "Този път не. Стига.". След това си легнах и след като не можах да спя, мислейки, разбрах, че не точно този път е "Стига." И повярвах, че с помощ от добри хора ще успея.


И трите са мъжки, на около 30-40 дни. Много ми беше трудно да определя пола, защото са наистина малки, но опитах, след това помолих и лекар да потвърди, така че би трябвало да няма изненади, когато пораснат.
Това е албумче във Фейсбук, където написах всичко, което мисля, че е важно да се знае - как ги храня, как обезпаразитявах, има и много мили снимки.
Те са съкровища - любопитни, игриви, социални и смели. В момента са поели командването над цялото мое домочадие. Големите котки са "стой-млък", а кучето е на повикване да ги почиства всеки път, когато се намажат до опашките с храна. Очарователни са!

Телефонът ми е 0878 87 30 77, дала съм повече контакти и информация в албумчето във Фейсбук, където в момента постоянно наглеждам какво се случва, така че съм на линия и там. Ще се радвам да отговоря на всички въпроси, искам да отидат на възможно най-доброто място, и съм благодарна на всеки, който иска да помогне.

Котешки поздрави:

[Flashback]

Щастлива съм, много съм щастлива да ъпдейтна информацията с новината, че този разкошник утре поема към новия си дом. И то не какъв нов дом, а домът на мой приятел. Честно, мислех си, че тези около мен, които мога да тормозя с котки, са свършили преди години.

Е, сега той ще бъде щастлив. Остават двама.

Снимка (и)

• 

[Flashback]

Не че ви заплашвам, но ето как свършват котетата у нас, които не са се спасили достатъчно бързо.


Извинявайте, сама си пиша, но ми се щеше да побутна малко, за да може ако хората на тези котета са тук, а са изпуснали, да видят. Пак ви благодаря.

[Elizd]

Котетата са прелестни! Само спамя, но пък от сърце им желая най-добри стопани. Възхищения за доброто, което творите!

[MechoPuh]

Flashback, в 13 October 2012 - 03:48 PM, написа:

Не че ви заплашвам, но ето как свършват котетата у нас, които не са се спасили достатъчно бързо.

Така като гледам, свършват като добре огладени и предоволни котаци .

ПС: Ясно ми е, че няма как всички, които минават през домовете ни да си остават наши завинаги, така че пожелавам на двете пухчета и те по-скоро да си намерят стопани!

[Flashback]

Благодаря!
Нищо казано не е безсмислено, на всичко се радвам.
И понеже вие тук всички разбирате до болка, ми е още по-спокойно - защото е споделено.
Благодаря за хубавите думи.

Исках да кача още малко снимки и когато ги разглеждах открих, че са основно на този хулиган:


И затова реших, че сега, след като имам наблюдения и върху поведението им, е важно да обясня защо. Той е напаст. Постоянно прави нещо, което просто трябва да се снима. Търкаля се натам-насам, вре се на най-невероятни места, досажда на всички и на всичко, толкова енергия в толкова малка животина, направо не е истина. Бях решила имената да останат за новите стопани, но след като се позастояха, нямаше начин и им дадох едни първоначални имена. Та, това е Джунипър.
При едно идеално развитие на нещата, той трябва да отиде в семейство с дете. Просто трябва някой да се справи с тази мъркаща и завираща се в лицата на хората досада, а какъв по-добър начин от стискане и дърпане за опашката? Може и да не е истинско дете, хахха, но за да се чувстваш добре с него в дома си, задължително трябва да имаш "онзи" поглед над животните и общуването с тях.

И понеже при мен има за всекиго по нещо - Джоунзи.

Джоунзи е малък аристократ. Той не смята за нужно да ти досажда, ако не го искаш, обикновено иска да се занимава с нещо негово си. Старателно се омазва целия с храна още на закуска, а след това може да прекара цял ден почиствайки се в панерчето. Той е много по-спокоен и независим, сякаш.

Продължавам да разказвам, защото са все неща, които ми се струват важни, ако тук попадне бъдещият стопанин на тези котарачета.

MechoPuh, разбира се. Единственото, което можеш да направиш е да се стараеш много и да вярваш, че ще успееш да дадеш най-доброто. И да помниш - всичките, до един, колкото и да са много. Защото накрая това е, което остава и винаги си струва.

П.С. Рижик също ще тъгува. Но е важно да ги задомим преди да е решил, че щом ги почиства и приспива, им е майка. Защото е мъжки и ще е много объркан.

[dile]

Аууу, какви са готинииии, как се гушкат с Рижик!
А какво е отношението на Бари към цялата тази идилия? Само него не видях на снимките...

[Flashback]

Ех, Бари, да! Много исках да направя снимка на всички заедно, опитвах се дори докато бяха още и трите котета тук, но не успях. Просто няма как да стане. Те са пет, трудно е на едно място.
Бари по принцип е много мързелив и няма никаква енергия за нищо. Като легне на едно място, може да остане там до следващия ден, та затова него е най-трудно да го снимаш във вихъра на събитията. Но пък, интересно, сякаш започва да се вдетинява и той покрай котарачетата, виждам го да изтичва метър-два, когато го заиграят. Харесва ги, обаче с Рижик е съвсем различно, той си ги осинови.

Последната нощ, в която и трите бяха вкъщи, се събудих, защото усетих, че не мога да си местя краката. Поглеждам - петте котки оплетени като змии върху коленете ми и кой хърка, кой мърка, една купчина пух. Поглеждам надолу, за да видя защо ми се случва всичко това, защо не са си в креватчето, а от там ме гледа песчето свито на три, за да се събере вътре. (Е, тогава се опитах да снимам, обаче фотоапаратът ми е от онези полупрофесионални, чиято светкавица се включва, отваряйки се със страшен шум и така стреснах мъжа ми, че всичко се разбяга и се провалих. )
Но ще имам предвид Бари и снимките, обещавам.

[Flashback]

Този сезон явно на черно-белите им върви най-много. Днес заведох Джоунзи на новото му място, където, убедена съм, ще бъде съвсем, съвсем на място.
Та, отново побутвам тук със поправката, че едно малко котараче търси дом. Много се надявам да извади същия късмет.

[Flashback]

Не можете да си представите колко бързо расте!
Разкошен е, много красив се очертава да бъде.
И смел, и много, много досаден и пакостлив. Снощи, когато остана без пряко наблюдение само за секунда, открадна от масата кюфте, по-голямо от главата му. Като малък вампир - отворил огромната, зъбата уста и влачи с ококорени очи.

Сега, ако тук чете бъдещия му стопанин, да не каже, че е невъзпитан. Той просто си се пробва, ех, щастливият живот с бебе-коте. Научи се и в затворената тоалетна на големите котки да ходи, скача, малка жаба, за да се качи вътре, но ходи много старателно. И е мъркащ и гушлив.

[insult]

Какъв прекрасен хулиган!!! Дано му провърви бързо и да намери дом поне наполовина толкова топъл и уютен, колкото е настоящият му!

[Flashback]

Благодаря! Много топло ми стана, едно такова, много благодаря!
Разбира се, че ще намери, ще намери и по-уютен и топъл!

Лошото е, че ако не намери, ще си остане мой.
Това са те, двата варианта.
А не го искам - с моите глупаци имам достатъчно драма. Най-добронамерено се шегувам, справям се, не е страшно, но е и малко трудно. Пък и искам най-доброто за всички, а разбирам, че ако събера сто в едно апартаментче, това изобщо няма да е най-доброто за никого.

Хубавата новина е, че имаше потенциални чудесни осиновители, които обаче искаха да е женско котарачето, затова не можах да им помогна. Но ги пратих тук, в Без дом, да четат, разглеждат и избират и предполагам, че някое друго котенце от всички разкошници, които се подвизават тук, ще свърши с чудни стопани. Стискам палци!

[Flashback]

[Flashback]

Понеже обещах снимка на Малчото и Бари, пък и да пообновя информацията, защото малкия расте с дни, ето ги:


Двамата са като гей-двойка с осиновено бебе.

[dile]

Flashback, в 29 October 2012 - 07:58 PM, написа:

Двамата са като гей-двойка с осиновено бебе.

[Flashback]

Между другото, много странно се почувствах, когато видях какво съм написала по-горе: Малчото и Бари. Всъщност Малчо беше Рижик много дълго време. Когато той дойде у нас, Бари беше на около 7-8 месеца, голям, красив, а малкия Рижик, той беше на всевъзможни инжекции и витамини няколко дни за да оцелее недохранването на улицата, толкова беше мъничък и слаб, направо беше страшно. И дълго му викахме Малчото. Всъщност, викахме му така до съвсем малко преди тази торба малчовци да дойде. Той в един момент стана толкова дълъг, здрав, мускулест и лъскав, по-дълъг и по-висок от Бари, просто вече беше тъпо да го наричаме така.

И сега, за пръв път несъзнателно нарекох гостът Малчо.
Хора, дайте да го задомяваме, защото с тези топли, носталгични чувства ще вземе наистина да си остане вкъщи.

[Flashback]

Малкият е воин! Няма някой, срещу който да не смее да се изправи!

[Flashback]

Днес, докато се чудех как да привлека осиновители за котчицата във Фейсбук, стигнах дотам, че да съставя този списък :

Не виждам причина да не си вземете котка. Наистина. Има само причини да си вземете. Например:
1. Котката не заема никакво място. Евентуално може да се налага понякога да я побутнете лекичко от мястото, на което по принцип седите, защото тя
ще го запомни и ще започне винаги да ляга на него. Но пак казвам, с леко побутване всичко се оправя.

2. Котката яде малко храна. (Ако не сте Крис (понеже писах албумчето за фейсбук, затова тук е това име. Крис е осиновителят на едното черно-бяло момченце, което сега гордо носи името Панда), тогава котката ви ще яде много храна!) Дневната дажба качествени гранули на голяма, едра котка е между 50 и 80 грама, зависи от храната.

3. Котката ви (Ако не сте Крис) ще си похапва по малко от купичката, без да се ангажирате да я храните като куче, няколко пъти с определена дажба.

4. Като казах куче - обикновено, ако изведете котката на разходка, тя ще изпадне в ужас. Тоест, в осем часа сутринта, в неделя на 16 декември, вие ще си лежите в топлите завивки с котката си, докато ние ще си навлечем якетата и ще ходим да разхождаме кучето.

5. Противно на всичко, което хората казват, котките обичат хората и са техни верни приятели. Просто имат стил.

6. Ако изведнъж решите, че искате да отидете на почивка за два дни, нито котката, нито вие, ще усетите липса през това време. Има причини за съмнения, че котките се чувстват чудесно, когато се разкараш от тях.

7. Имам подозрения, че вибрациите на котешкото мъркане са вибрациите на струните на Вселената.

8. Звукът, тези приказни златни камбанки, звукът "Мяу".


Слагам го и тук, ако някой чете и си казва "Е, няма смисъл да си взема точно котка" - вярвам, че ще го разубедя.
Освен това давам правото върху всички авторски права, защото всички имаме котки за задомяване.

[bushkata]

Поздравления за оптимизма и позитивизма към ... света

[GAG]

"7. Имам подозрения, че вибрациите на котешкото мъркане са вибрациите на струните на Вселената."

Зарежи подозренията, точно това си е