Просто искам да разкажа

ОТ малка живея сред природа и животни (Хасково,Кенана),преди много време татко ми имаше две кобилки,но аз бях малка,той ги продаде бях още на 3 4 годинки ,но не това е историята всъщност много след това вече бях на 13 години и любовта към тези великолепни животни (конете) беше превзела сърцето ми ,когато един ден се разхождах видях сиует на кон който пасеше, бързо тръгнах натам. Приближих се и видях русокосо конче, чийто поглед ме плени беше изпълнен с грациозност ,бе с рамене и широко изправени гърди.....тогава бавно се приближих и осещтах как настръхвам той направи няколко крачки и вече бяхме очи срещу очи посегнах бавно с ръка и допрях дланта си на челото му .Галех го ,приказвах му ,и го почесвах зад ушите и така лека по лека почнахме да се сближаваме усетих как след дълго контактуване със жребеца той видя ,че нямам зли намерения и почна да се успокоява в присъствието ми ... минаваха дни .. продължавах да бъда с него почти по цял ден ,но един ден беше различно ,той се доближи и подпря глава на рамото ми тогава очите ми се насълзиха стоях и не мърдах ,бях толкова дори нямам думи да го опиша ... прегърнах го и тогава осъзнах ,че почвам да обичам този кон .Собствениците му го бяха вързали и разчитаха на това той само да пасе и един овчар ходеше и му слагаше вода ..,аз му давах ябълки захар бонбони и винаги когато отивах почваше да цвили и да идва към мен .Всяка вечер сънувах как го яздя из огромни полета ,как тича галоп а аз съм на гърбът му и не ми се искаше да ставам.. разказах на тати и той каза ,че ще попита собственикът му дали може да го яздя да го разхождам и така нататък ( хафлингер беше ,много кротки животинки).Срещнахме Ангел (собственика) тати го попита,но той каза че конят не е обязден и ще го дава на един човек Арсо (името му) за да го обязди .Закараха го за една седмица ,поне толкова издържа Арсо ,той твърдеше че конят е много буен и див хапел ритъл и трябвало да бъде кастриран или умъртвен защото щял да нарани някого ,той каза на майка ми да ме пази от това животно ,мама ми забрани да ходя но аз не я слушах ,след време кака ми съобщи че ще ходим на море за 10 дена щях да припадна но го приех и отидох да се сбогувам с коня тогава го прегърнах силно и му казах ,че много го обичам,защото знаете нищо не се знае какво може да стане, както и да е отидох тези 10 дена ми се сториха като 12311324232 дена но се върнах жива и здрава. И отидох до коня беше толкова приятно като го видяххххх :)) играехме си тичахме гонехме се и на другия ден отивам отново но конят го нямаше търсех го обиколих 2 дена го търсих най накрая отидох до Ангел и го попитах къде е конят той ми каза ,че го е продал ........................................ тогава просто почуствах ,че сърцето ми го няма беше си отишло със коня оттогава се надявам да го видя отново плача моля се на господ минаха 2 години просто ми е толкова тежко .. :dh_188:

Ами отдайте се на тях 14 е голяма цифра и със сигурност имат нужда от колкото се може повече внимание да им се обръща и да се работи с тях.
Запълвайте времето с научно-популярни филми,книги ,статии за коне щом са Ви страст.
В моята тема има много полезни линкове и статии,книги с които да запълвате времето си.
И занапред не се обвързвайте така емоционално с животни,които не са ваши за да не страдате пак.

Dog.bg Форуми : Просто искам да разкажа