Много ми харесват.
Историйката им:
Ами такава няма! Просто няма такава порода!
Има само предистория на различните видове кучета, участвали в оформянето на облика на днешните, населяващи Балканите.
Историята започва със създаването или раждането на нещо. За Българското овчарско куче тя ще започне с признаването му от FCI /Международната федерация по кинология/. Кога ще стане това? Май повече зависи от нас - хората, обичащи кучетата и съответно държавата.
За целенасоченото изграждане на една порода и оформянето на облика й са необходими десетилетия, да не кажем и век. Има доста примери в тази насока. За това е необходимо постоянно, компетентно и целеустремено действие за признаването на породата. Киноложки компетентно селекциониране.
Наличният генофонд се характеризира с големи ръстови амплитуди, богата гама от цветови окраски и различна по тип конституция. Постепенно това различие /разнообразие!/ трябва да премине в една порода - описана в стандарта. Така еднозначно и недвусмислено ще бъде ясно кое е Българското овчарско куче.
Защо сме решили да наречем нашите кучета БОК, а не каракачански, планински и т.н. Бихме могли да ги наричаме Русенски - защото харесваме града си. Може и Добруджански, защото са от него край. Преди всичко ние сме българи и бихме искали страната ни да има собствена порода. А имаме и светлия пример с бараците, наричани в различни краища Родопски, Турски, Братански... А Босна, малка Босна, има призната порода Босненски барак. Съществуват още много примери в областта на кинологията и не само в нея.
Стандартът, приет от БРФК, е една добра насока за работа по породата БОК. Тя описва идеалното куче - пропорции, цвят, структура, поведение.