Вход
Регистрация
Помощ
Преди 30-на дни видяхме снимките на нашето момче, че е в приюта в село Каменар до Варна и разбрахме, че това е нашия човек. Данните за него получихме благодарение на един пост от Bushkata тук във форума, беше пуснала линк към facebook. На 12.10.2012 се срещнахме за пръв път с момчето ни, кръстихме го Джакс (на главния герой от Son of Anarchy).Приюта имат много забутана страница, която никой не знае, а информацията за кучетата е добре, че Animal Hope Varna публикуват във Facebook, a от там нещата стигат до много хора. От приюта дори не знаеха , че имат материали за животните във facebook, както може би се досещате, там условията са ужасни !!! Чистотата и хигиената не съществъват, като такова понятие т.к. вонята направо те задушава! Бяхме получили данни за женско куче, на около 10-на години, което е със слабо зрение, като отидохме видяхме че е мъжко, но пак со го харесахме. При първия преглед във Варна същия ден се оказа, че е между 6 и 8 години, но не се знае на колко точно. Живота на улицата преди това (а никой не знае колко е бил) му се е отразил много зле,а като прибавим и приюта резултата, е 14 кг. при вземането, множество мазоли по крайниците, които са преминали на места в рани, увеличена секреция на ушите(гъбички или възпаление-а никой лекар нищо не каза за това), кожни ранички, които събират козината на снопчета в основата и по късно падат, но остават местата леко олесели и бавно се заличават. На предната лява лапа мазола беше преминал в рана(или от лежането на цимента, или възпаление от сбиване, никой не знае) а от известно време го наблюдаваме, че и му е проблем тази лапа. Има леко накуцване в нея, като цяло трудно забележимо, но може би и за това са стоповете по време на разходка и запъването, може и да го боли. 2 от цицките му са прорастнали като образувания заради лежането на цимента и живота на вън. Не знам какъв е бил живота му преди да ни срещне, но жената от Animal Hope която ни беше свързка, ни каза че е отказвал да се храни в приюта, не знам какво му се е случвало и преди това, но често, като се събуди в първия момент се чуди къде е, оглежда се и след това, като се осъзнае започва да маха с опашка и да ни се радва да скача по нас и да ни ближе... Кошмара е свършил :) Ако го разхождаме двамата, почти няма стопове по време на разходка, но ако сме по отделно разходката му е скучна и сякаш му е апатично. Не иска да ни дели сякаш.
30 дни по- късно, резултата е добър. Още първия ден ноктите бяха изрязани до като бяхме във Варна, но бяха доста прорастли и сега трябва повече разходка просто. Капваме капки на очите, защото има нещо , като пелена която според ветеринарите се появява след 7-та година приблизително, а капките щели да стопират процеса да не се развива. За това според тях везната натежава към осмата година, иначе съдейки по зъбите, не може да се каже, защото е живял на улицата и живота там не се знае как му се е отразил. Давахме му антибиотик за раната на крака и мазахме с крем-антибиотик раната и остналите мазоли. Сега вече, повечето мазоли се затварят с козина( все пак не спи на твърдо и студено ;) ) Проблемната рана започва да се закрива с козина, затвори се но като цяло остана едно малко местенце от където след дълга разходка се появяваше, капчица кръв. Тази седмица сме решени да направим 2 снимки, както ни посъветваха в клинка "Добро Хрумване", защото имало вероятност да е и стара травма. Най- важното нещо до тук бе установено при снощното притегляне, че е качил за 5 килограма за 30-те дни при нас и вече е цели 19 килограма.
Момчето има уникален апетит и нямаме проблем с храненето. Разбира се живота на улицата му се е отразил по някакъв начин и сега, като излезем навън често заравя нос и започва да търси храна. Понякога уж спокоен и почти унил до като си ходим изведнъж надига глава започва да тегли и хваща някаква посока и след 10 метра в еди коя си градинка, намира по следата някакво парченце хляб :D С животни обаче е малко проблемна ситуацията. Ако куче реши да му обърне внимание и го приближи дори и добронамерено, се обръща и го схарква, колкото да го предупреди да не се занимава с него. Иначе, колкото и да лаят по него, да скачат по огради и поводи, хич не му дреме, най много да се обърне да погледа и след леко подръпване на повода забравя за това. За това като позаякне и може да прави по дълги преходи ще търсим начин за социализация с други кучета. С хора се дъжи супер, иска само да се гуши в някой и да го галят. Когато дойде за пръв път у нас беше толкова немощен, че не можеше да се качи на дивана, вдигаше само предните 2 лапи и тропаше със задните в желанието се да се качи. Сега вече, може да се качва с подскок ;) Разбира се идва и момента как да бъде убеден, че само на неговото място може, не може на всякъде да се качва, но това е въпрос на време/обучение и търпение. Вече се завръща към живота, връща си настроенията, махането с опашка, качването на предните 2 лапи на крака на човека и всички номрални за едно куче неща
На едното ухо забелязахме татуировка. Първата цифра е доста заличена и не знаем дали е цифра или буква. Ако е буква е V, ако е цифра или 5,6 и 8 едно от тези неща е. Средните са 262, последната е пак проблемна. Според мен е 3,5 или 6 но пак е трудно да се разбере. Според мен опитен човек, би могъл да каже какви са. Би ни се искало да разберем каква му историята :)
Живот и здраве момчето ще си възвърне килограмите, ще влезе във форма и като подобрим социализацията ще се присъединим кум були разходките ;)
Пускам този линк за това как бяхме преди https://www.facebook...94938267&type=3
и прикачам снимки как сме сега.
Горе
Цитиране +
Особено последната снимка 