Вход
Регистрация
Помощ
живеел си кокерът подобаващо и безметежно в своя уютен дом, докато в него не се появила дългоочакваната рожба на стопаните.Тогава той бил вече на сериозните 12 години, но осъвместяването на грижи по него и бебето било непосилно за младото семейство, което нямало помощ от баби и прочие.Тривиално!Дават го на "добър приятел" на село, там той е живял 1.5 год.на двор и незнайно как в един момент се озовава в двора на Метро в "Тракия"-Пловдив, избирайки си един бор, под който да спи.Две седмици е пребивавал там, служители и клиенти на веригата са го обгрижвали, този случай стана наше достояние междувременно и отивайки да го вземем и приберем на топло, вече бе изчезнал и от там.Пак две седмици разпитване за него, докато не го намираме свит и зъзнещ в приюта- прибран по сигнал.До там му бяха към сегашния момент мизерните митарства.Начаса го закарахме за изследвания, после в салон за красота, оттам в банята ми и след цял ден боцкане, опипване, стригане, вчесване, сапунисване и прочие, дедко заспа на мекичко и топличко-сит, уморен и спокоен.Защото той е такъв- мил, кротък, тих.Здраве:
Завидно за годините му!. Апетит на вълк, едното око необратимо ослепяло, другото със сух кератит и вижда само на светло къде 20 %.Толкова и чува, но носът е като на младо гонче.Особено относно храна.Яде за 3 работещи хъскита
Кастриран преди време поради рак на тестиса.Нападан и хапан от булмастиф, оцелявал в пожар-раните по него могат да помогнат за цял мемоар.Лекуван, шит и пил антидепресанти поради тези си преживявания.С две думи-богат живот.Поведение:Предимно да яде, да се извежда на 4 часа за по 4 мин.(точно за толкова си върши всичко по много), да го чешат енергично по ушите.Не боледува от нищо.В добра физическа кондиция за възрастта си, прибирайки се от входната врата дори припка в очакване на вкусно блюдо.Равнодушен към животни, миличък с хора, липса на агресия, не досажда, не лае, не те занимава със себе си.Очите му постоянно съъбират обилна секреция, която с мокро памуче се почистват.Само това.И отделителната му система не издъжра на стискане, та затова и се налага честичко изкарване.
Моля, спестете неминуемото си възмущение от отношението на стопаните му- ясно, зарязали са го.Всеки си има своята истина, аз поддържам връзка с тях, и на тях не им е лесно, че с Рони не са заедно и че не могат да си го гледат както биха искали.Дедо не изпитва дефицит от човешка топлина, не тъгува по тях.Те страдат- това е факт!Гледали са го повече от добре, докато са имали тази възможност.Нищо никога не му е липсвало, дори е пращан на училище за общо послушание, тичал е редовно за здраве с тях.Затова и сега е в такава завидна кондиция.
Този, който би го осиновил, би трябвало да има физическата възможност често да го изкарва.Значи-пенсионер.Рони не издържа дълго на разходки, а и не е нужно.Сумарно на ден са достатъчни общо 30 минути навън при лошо време.Не дърпа на повод, ходи повече от отлично.Но търси да ковне храна, защото все не му стига.Отдавам го на порода и възраст.Хапва гранули предимно, но вчера имаше рожден ден и бе на пиле с ориз,после и пекано шаранче.Малките радости в живота.Сега е на курс медицинска гранула за стари кучета-да го подсиля след яденето на боклуци по време на митарствата.Ако не ходя на работа, ще му и готвя-много ясно!Но предпочитам храната като тип да я редувам, за да поддържам и зъбите му в някаква форма.Е, толкова засега относно Рони.Прилагам и линк от темата му в нашата страница от ФБ:
Дядо Рони
Горе
Цитиране +
Деди спи в своя клетка,тъй като е бил свикнал на къщичка на тераса.Е,клетката е в стаята ми,застлана добре и той се чувства доста уютно вътре.Дедито е много възпитан и обича да го чеша по дупето, което дори на моменти вирва с желание за игра.Подвижен, особено като разбере, че вече се прибира на топло и сигурно след разходка- буквално припка през коридора към купата с храна.Има здравословен апетит, държи на хигиенните си навици, не лае и седи кротко, когато трябва да ме изчака малко вързан някъде.Умно и сговорчиво същество-разбира се с всички и вечно е дружелюбен.То за кокер какво друго да кажеш?! 
Наскоро бе почетен гост на Коледното ни издание с благотворителна цел, където имаше много мили дечица и сме се забалявали да гледаме как невръстно едва проходило бебе-детенце,с бибата в устата, го разхождаше из заведението неуморно, а той кротичко вървеше редом. 
