[punchev]

Здравейте
Нов съм в този форум и предварително се извинявам ако е писано вече по тази тема и не съм я открил.
Проблемът се състои, както може би става ясно, с домашното ми куче, което не е породисто - навремето го осинових от едно изложение в Музея за земята и хората и още тогава ми направи впечатление, че има примес или от голдън ритрийвър, или от лабрадор.
Та, проблемът е следния: все по-убедително си позволява да си налага волята с агресия и вече става опасен. По мои изчисления, т.е. от момента, в който го взех, досега, би трябвало да е на 6-годишна възраст - все пак нямаше видимо нямаше 3-месечна възраст, когато го взех. Мога да гарантирам, че откакто го имам, не съм го тормозел, винаги се е радвал на глезотии, разбира се, случвало се е да се наказваме, но в рамките на педагогичното - нищо брутално не е имало, както не е имало и издевателства.
Още отначало, смея да заявя със съжаление, изтървах важна част от възпитанието му - такава ми е работата, че ме няма по цял ден вкъщи и се прибирам по различно време, което също си оказва своето влияние.
Първоначално проблемите, които са актуални и до ден днешен, започнаха с това, че когато ме няма или спя през нощта, се изпикава вкъщи - главно на плочките в коридора. Задължително - сутрин и вечер. Знае, че е направил нещо нередно, защото когато се появя, се оттегля гузен и почти се крие. Наказвали сме се за това - ефектът е никакъв. Остана ли вкъщи цял ден - проблем няма, може да издържа, и или спи, или регулярно идва, за да бъде гален и лигавен, проси си внимание - натиска се, бута с лапа, скимти и прочие. Т.е. може да издържа, проверено и от ветеринар, когато можеше да се ходи на ветеринар. Защото сега като види клиниката или човек в престилка - вкопава се в седалката на колата и не мърда и милиметър и всеки, който има неблагоразумието да го дръпне или посегне да го извади по друг начин - комплект зъби в комбинация със силна захапка са му повече от сигурни.
Постепенно вървим към същността на проблема. Важен факт за съвета, за който ви моля, е че около година и половина бе командирован на едно село, първоначално свободно движещ се в двор с кокошки в компанията на по-малко, женско, куче, а в последствие връзван през деня, тъй като....крадеше яйцата на кокошките, нищо друго не правеше. Или правел. Причината за "селската" командировка беше непрекъснатото пикаене вкъщи.
В последствие така стана, че пак си го прибрах, с презумпцията завинаги докато е жив, вкъщи и си стана отново домашно куче. Беше си същия, но скоро се проявиха определени промени. Най-напред - при спречкване с друго куче. До преди това всяко куче, което му изръмжеше - моят подвиваше опашка и бягаше. Тогава обаче противникът срещна зъби и отбрана, чак се изненадах на тази решителност от страна на моя домашен любимец. По-късно ще установя, че не му липсва решимост и без колебание се нахвърля на друг мъжкар в момента, в който другия изръмжи, а може би само като се появи.....И като малък, и сега не се завърта много около кучета, все си ходи по собствена програма нанякъде, гледа да съм му в полезрението или поне помни къде ме е оставил, за да ме потърси после, когато му потрябвам - винаги се връща, за да провери дали не е останал изоставен, едва ли не. Заради тези си прояви си спечели и разходки с флекси повод - 8 метра дължина. Което сякаш му дава още по-голяма решителност да се дъвче със себеподобни, въпреки че в повечето случаи съм забелязал, че го прави едва ли не с идеята да ме защити мен. Или моята приятелка наблизо и нейното кученце - дакел. Примери за това много, не искам да се отклонявам.
Истинският проблем обаче е, че вече започна да хапе и хора. Т.е. приятелката ми и а-ха и мен да ме хапе, но при мен само се спуска и в последния момент се разубеждава сякаш, поне засега.
Преди няколко месеца моята приятелка го заведе на разходка и имала неблагоразумието да го хване за нашийника докато лежи, за да го премести или и аз не знам какво. Резултатът е, че благодарение на това действие тя се сдоби с дълбока колкото кучешки зъб рана в мекото на ръката, която месеци наред не можеше да зарастне и трябваше да се шие и въобще стресът беше голям. Интересното в случая, е, че след това действие, секунди след това той й се радва и продължава да я обожава, както и сега - чудесна плячка е да го гали и лигави. В последствие няколко пъти ми се е спускал с ръмжене и почти захапа веднъж-два пъти, когато исках да го накарам да направи нещо, което той явно не искаше - да влезе в помещение, да се върне, да се премести и прочие. Хвана ли го за нашийника - не ми мърда захапка, затова и не съм пробвал де, той от малък ми ръмжеше когато съм го хващал така на улицата.
Проблемът обаче ескалира с времето и след няколко месеца реши, че трябва да подгони приятелката ми докато той ми се радваше от прибирането ми вкъщи - просто изръмжа и се хвърли към нея и се втурна да я годи и чак след няколко крачки спря и явно тогава чу, че го викам и сякаш се окопити, един вид осъзна, че нещо се е объркал. И пак така - опашка се върти, все едно нищо не е станало.
Последния случай е от днес - понеже се качва на един диван, на който му е забранено - все пак има друг в съседство, само негов и никой не му прави проблем да се качва и да си спи и живее на него, реших да му наредя да се премести. Той се направи, че не чува, докато си ближеше опашката. Побутнах го за секунда за единия крак и, реакцията последва след 2 секунди - този път не само изръмжа, но направо се хвърли на пода и с един скок беше до крака ми и вече се бях подготвил за мощно захапване, но...такова не последва - в момента, в който си допря носа до крака ми и се спря и демонстративно се върна на забранения диван. Трябваше пак да вадя прахосмукачата и да му я държа до муцуната, без да го удрям или закачам с нея, докато след минута ръмжене и зъбене и, както се е случвало и преди, захапване на тази прахосмукачка, все пак се премести на неговия диван.
Разказвам толкова подробно, защото ме притеснява, че кучето, което отглеждам с внимание, и което все пак изтървах откъм възпитание, въпреки че е преминавал през определено обучена на 2-годишна възраст ("седни", "легни", "спри"), може следващия път да не се спре и да захапе сериозно - и притеснението ми е не толкова мен, колкото някой друг човек. Сякаш става все по-уверен в силата си и не му мисли много да хапе, а си е така добре сложено средно на ръст куче - 35 кг и достатъчно висок, за да стигне я торс, я гърло, я нещо друго.
Моля ви, дайте съвет как да процедирам. Започнах да си мисля, че проблемът е в това, че стои по цял ден сам вкъщи и вече като е живял вече навън, не може да стане домашен лигльо. И друго ми е минавало през ум, за което нямам сърце, защото все пак всеки стопанин си обича животното и не дава и косъм да падне от това, което е отгледал от парче месо. Но ако започне да напада хора, независимо дали е вън или вътре, сами разбирате, че проблемът е сериозен, че и наказателна отговорност се носи за такива прояви. Та, ако няма друг изход.....но да видим какво ще кажете, неслучайно се впуснах в толкова подробни обяснения. Все пак предпочитам ако ще се разделяме с него - да отиде да живее някъде в двор на къща, на открито, дори съм склонен да продължа да го издържам и да го храня и прочие. Но...такива хора нещо липсват явно и наистина съм голяма дилема какво да правя. Не ми е лошо кучето - търпи дакела, който е на 1 г., да му виси на врата и на ушите, не го е изял досега, освен това толкова обича котки, че една година живя с един котарак, който го газеше и му спеше върху гърба и ядяха заедно от една паница, но....явно нещо откача, не мога да го разбера.
Предварително ви благодаря за мненията.
Владислав

[isi_ar4i]

Здравей, Владислав, гледам, че е тъпкано с коментари......

Аз не съм спец с кучетата, макар да гледам доминантно ( агресивно съм животни) куче, но пък съм чела това онова и мога да ти кажа, че това че си "изпуснал" момента с част от възпитанието не е причина кучето ти да напада хора!!!!!!!!!!!!!

Аз разбирам, накъде могат да отидат нещата (евтаназия) и те съветвам моментално да потърсиш специалист, който ще прецени "какво му е на кучето ти". Защото явно нещо "превърта" ( рабираш какво имам впредвид) в някакви нелогични моменти, а в моменти, когато е по-вероятно да е агресивен (примерно, когато дакела се катери по него, или това с котето) е съвесем спокоен.

Само би ли обеснил пак това с прахосмукачката, че нещо не разбрах добре - така си му се карал, като защита да захапе маркуча, а не ръка ти ли?

[g_tanov]

Пунчев, няма начин да ти се даде съвет във форума. Нещата са отишли твърде далеч и имаш спешна нужда от профисионалист. Хубавото е, че рехабилитацията на кучето ти е възможна. От теб обаче се изисква да отделиш време и да слушаш внимателно какво ти казва специалистта, защото със сигурност проблемът е в теб. Повярвай ми, говоря от личен опит. Ако се заемеш отговорно, след няколко месеца ще имаш куче - мечта. Евтаназията и наказателната отговорност ги забрави. Те са за други случаи.
Поздрави и успех.

[aldald]

Здравей Владислав,
аз също не съм специалист, но съм виждала част от нещата, за които пишеш - едни у нас, други на тренировки, трети ми ги е обаснявал треньор. Доста чета и търся.
Всичко, за което пишеш, по мое непрофесионално мнение е доминантност.
Кучето ти е "шефа" у вас. Ти си му подчинен и от там идва неразбирателството и посягането. Той прави с теб това, което ти би трябвало да правиш с него - строява те.
Много е мил начинът, по който говориш за кучето си - как е глезен и наказван само "педагогически". И как гледа гузно, когато направи беля.
Но ми се струва, че за едно куче пишкането не е някакво голямо провинение. Да той може да стиска, но защо да го прави - като може и да не стиска. Доколкото разбирам той не ти опикава къщата - просто ходи до тоалетна на място, на което е свикнал. Ако ти го наказваш по-късно, а не в момента на пишкането -той не свързва двете неща. А гледа "гузно", защото незнайно как човекът му пак се е събудил накриво и му вика безпричинно. Крие се, за да избегне караницата.
Всичко останало обаче - идването да се гали, бутането с лапа, скимтенето е просто начин да ти каже - ела тука да се галим и да си играем. Изглежда сладко - но си е команда към теб.
Смяташ, че проблемите са се задълбочили от "командировката" на село - на каква възраст е бил тогава? Защото ако преди това е бил още дете -бебе и се е стахувал от големите кучета, а после е възмъжал - при големите породи май става около годинка - съвсем нормално е да започне да се ежи и да иска да доминира над другите. И ако не е бил възпрян в тези си опити - той негласно е бил поущрен, че така е добре да се държи.
Другото - с ухапването на приятелката ти - ами че той - главния във вашата група си е легнал и идва някой от обслужващия персонал (не ми се сърди за грубостта) да го мести я от полянката -я от дивана - много ясно че ще реагира и ще отстоява първенството. Колкото е нужно. Ти сам си го написал в случката с дивана - бутнал си го - не му е харесало - скочил е, ти си се отдрупнал и си се приготвил да си понесеш наказанието - не е било нужно да те хапе - предупредил те е и " демонстративно се върна на забранения диван". А ти си взел прахосмукачката... Но той явно знае, че без прахосмукачката си слаб. И ти го знаеш и с това подхранваш неговото лидерство.
Наистима имате голям проблем, защото той лесно няма да отстъпи - щом толкова сила и съмочувствие е набрал. Ще продължи да ви натиска, да ви стоява, да ви хапе, щом не слушате... А дакелът верояно си спазва мястото в йерархията и затова няма конфликт.
Хубавата новина е, че не е откачен - съвсем нормален си е - просто той не живее във вашия свят - а вие в неговия.
Като съвет единствено мога да ви дам - намерете си треньор който да ви помогне. Каузата не е загубена - просто трябва да обърнете нещата - така и за кучето ще е по-добре. Бих ви препоръчала моя - най-вече, защото съм го виждала как работи с "проблемни" кучета, защото взима всеки проблем присърце, защото обяснява и показва безброй пъти и най-вече, защото отчитайки моя мекушав характер ми предсказа всички проблеми, които ще възникнат и те ми се случиха. При нас нещата не са толкова тежки, вероятно защото кучето ми е още младо и аз се опитвам да работя с него и най-вече над себе си постоянно. Не съм много добра и често се изкушавам да избягам от проблема, защото не съм достатъчно уверена да го реша на място, но аз нямам страх от кучето си и това е много важно.

[aldald]

И още нещо - съвсем непедагогично - ако не си уверен, че можеш да победиш - не създавай конфликти. По-добре кучето на дивана, а ти цял, отколкото - ти нахапан и кучето пак на дивана. Знам, че не може да се живее така и затова намери бързичко треньор, който да ти покаже как да се държиш и как да реагираш. Поемеш ли веднъж командването - диванът ще е свободен ;) - образно казано.
Пожелавам ви успех и чакаме положителни новини.

[punchev]

Много благодаря, aldald
Не оставам с впечатление, че не си специалист, напротив – много адектватен ми изглежда твоя коментар :-)
Нищо грубо няма, фактите са си точно такива. А истината си има допълнение – още отначало имах резерви при взимането на куче в апартамент, първо защото е апартамент – градска среда, ограничено пространство, прочие, второ защото по цял ден ме няма и не мога да му обръщам внимание. Това е от първия ни ден заедно и резултатите вече са налице. Иначе съвсем не е лош, въобще не е лош, даже е доста смешен, понеже по цял ден спи (това е в случаите, когато все пак съм си у дома и мога да го наблюдавам) и току стане като му доскучее, дойде за доза галене – така приясада до теб и стои като кокона и след манипулацията, пак си тръгва и си ляга и заспива на неговия диван.
Както и да е, няма да се отплесвам, просто исках да кажа, че келешът не е лош не защото е мой, ами защото по принцип не е злобен, а е тарикат и своенравен и много добре надушва къде и какъв му е интересът.
Но и g_tanov е прав де, мерки трябва да се вземат, за да не стане като в старата българска поговорка: старо куче не се учи.
Това му е третата къща, която обитава, като между втората и тази беше тази „командировка” в едно село, когато го оставих там беше на около три години. То и сега го е страх от кучета – малките въобще не ги забелязва, дори да му лаят и да се спускат или да му скачат на главата – от тях гледа да се отърве. Но като види голям – изправя гребена и гледа втренчено. И понеже от малък има навика да се „усмихва” – оголва зъбите и стои като прилеп когато му е най-голям кеф, примерно догато го галят или сресват, та се е случвало друго куче да не му разчете правилно сигнала. Но това с усмивката го прави още от 3-месечна възраст, така се радва, и при други подобни нему съм го виждал.
Прахосмукачката е краен вариант, първо опитвам с добро, с лакомства също съм пробвал или пък отивам и сядам на неговия диван и го викам да го галя и в 99% от случаите идва със скоростта на светлината, да не изтърве лигня. Но нахитрява и като разбере, че ще бъде излъган и изигран, гледа „нагло”, както казва майка ми, или пък, както казва един мой приятел, който също се занимава с кучета – „гледа и се държи като селски гамен”. Та прахосмукачката е като заплаха, че ще му се стовари, както и обект, върху който да си излее бесовете, вместо да хапе нещо друго – така или иначе металната тръба остава надвиснала докато не се махне от там, от където е целта да се махне. Но не е решение, първо защото не може само с лошо, второ – в един момент ще си го изкара върху този, който държи прахосмукачката. Беше се научил да не се качва на този диван, но....както и други животни - сеща се да се пробва, един вид „може пък този път да мине”.
Много бих се радвал и бих бил благодарен, ако ми дадеш контакт с този твой треньор, така или иначе сигурното нещо е, че ми куца подхода и методологията. Иначе не мисля да отстъпвам, даже напротив. Може би споменах, че се занимавам и с коне, през свободното ми време, и към тях философията е същата – налагане на воля, естествено, по възможност без насилие, понеже тогава резултатът в повечето случаи е негативен, а може и да е фатален – все пак конят е с доста по-големи размери и сила от едно куче и ако човек не внимава и не подхожда както трябва, може не само да пострада, ами и да се прости с живота.
Така че, ако не е неудобно, моля те за контакт с този треньор.
Обещавам да информирам интересуващите се за развитието на казуса :-)

[Herz_]

aldald ,
от къде си, защото и ние имаме проблеми с нашето куче и искам да се свържа с добър треньор, ходили сме при 2ма, но за мен няма резултат
Благодаря предварително

[VGAlexandrov]

Влади хубаво са те посъветвали за треньора, ама ти не усещаш ли че кучето и диктува хода на живота? Най-малкото което можеш да направиш на този етап е да накараш кучето доброволно да прави това което ти искаш, я с играчка, я с мръвка. Като седне на дивана викни го с един кренвирш е ръка, накарай го да седне, после да легне, щом може да стои на място и това го накарай, говори му игриво не злобно, след това седни на дивана ти и със забранителна команда не му позволявай да се качва. Така кучето ще осъзнае кой е баш майстора. Аз лично бих му извил вратлето в момента в който ме изръмжи, ама тука във форума тия методи не ги тачат. Работата с контрастен метод е най-добра за мен. След като слезне от диванчето за да си вземе мръвката, ако след това те изръмжи за да се преместиш скочи му на врата и го надвии физически. Все пак един добър инструктор би ти помогнал много повече от мен, но можеш за начало само позитивни методи да използваш за да накараш кучето да прави това което ти искаш.

[Flawless]

VGAlexandrov, в 18 December 2012 - 09:07 PM, написа:

Влади хубаво са те посъветвали за треньора, ама ти не усещаш ли че кучето и диктува хода на живота? Най-малкото което можеш да направиш на този етап е да накараш кучето доброволно да прави това което ти искаш, я с играчка, я с мръвка. Като седне на дивана викни го с един кренвирш е ръка, накарай го да седне, после да легне, щом може да стои на място и това го накарай, говори му игриво не злобно, след това седни на дивана ти и със забранителна команда не му позволявай да се качва. Така кучето ще осъзнае кой е баш майстора. Аз лично бих му извил вратлето в момента в който ме изръмжи, ама тука във форума тия методи не ги тачат. Работата с контрастен метод е най-добра за мен. След като слезне от диванчето за да си вземе мръвката, ако след това те изръмжи за да се преместиш скочи му на врата и го надвии физически. Все пак един добър инструктор би ти помогнал много повече от мен, но можеш за начало само позитивни методи да използваш за да накараш кучето да прави това което ти искаш.

Понякога направо оставам втрещена от някои моменти в коментарите ти!

До автора: най-важното е да спреш да ползваш прахосмукачката за друго освен за това, за което е предназначена, да чисти дома! Приятелката ти да не го лиготи много, трябва и двамата да си промените отношението! И двамата с приятелката ви трябва да си смените поведението !

[isi_ar4i]

VGAlexandrov, в 18 December 2012 - 09:07 PM, написа:

.....ако след това те изръмжи за да се преместиш скочи му на врата и го надвии физически......

междудругото аз също щях да напиша подобно нещо, но не знам какъв ще е резулата от "битката".
Предполагам под "скачане" не врата имаш впредид да застане над него и да го сграбчи за онази част, където нямат чувствителност и не ги боли и да го натисне на земята. Аз поне това го прилагам мнг над моя, когато прояви агресия към друго куче.
Това не е насилие, моля да се подчертае!!!!!!

В глутницата кучето трябва да седи по-ниско от човека и точно такъв тип демонстрация, му показва, че човекът е по-силен. Въпросът обаче е, собственикът да се престраши и да е сигурен, че ще спечели, защото окаже ли се той отдолу, ще стане мнг лошо. Именно заради подобен ефект не го написах като съвет.
Имам позната с маламут, която ми е казвала, че кучето не елсушало и се е опитвало д адоминара и над нея и се е стигнало до подобно съприкосновение. В случая тя го е ухапало по ухото и от тогава това куче я уважа и има респект.
Не говорим за бой и прибиване, а съвесм безболезнено демонстриране на физическа мощ!!!!

[desi79]

Не рискувайте с никакви експерименти просто потърсете добър треньор и започнете работа по възможно най-бързият начин.От къде сте ? Дано някой от по-опитните и запознати Ви препоръча някой,който няма да подбутва,натиска и захапва кучето Ви.
Успех

[lusi4ka]

Здравейте.Писах в друга тема,но никой не ми отговори.Мисля,че моят проблем е подобен..Имам проблем с моето куче Бари,което е голдън ретрийвър.Преди няколко месеца за първи път изръмжа по едно момиче.След известно време,като беше на разходка с моя приятел,се е нахвърлил на едно момиче и я е захапал за ръкава и ръмжал.Предната седмица бяхме на балкан в една вила,хазяинът влезе за нещо вътре и Бари се засили радостно към него,но човека се уплаши и се дръпна,при което аз казах,че няма проблем,да не се страхува.Той тръгна да влиза и Бари скочи,захапа го за ръкава,ръмжеше...Не беше много сериозно захапване,но не беше и леко.Много се притесних,но наистина не съм очаквала това от него.Мислехме си,че другите пъти е бил провокиран от нещо в човека,примерно страх.Когато кучето усеща,че човека го е страх,не знае какво да очаква и напада,за да се защити.Преди няколко дена,като бяхме на разходка,мина едно момиче.Аз казах на Бари да седне,за да изчакаме момичето да мине,за да не се уплаши нещо.Момичето дойде и започна да му се радва,Бари скочи и я близна,аз го дръпнах да седне, и момичето посегна да го погали и той започна да ръмжи...Видимо беше,че момичето не го беше страх,но защо той почна да ръмжи.Ясно е,че вече Бари ще се разхожда с намордник.Но просто винаги се е радвал страшно много на всички хора и съм му имала пълно доверие,но вече не знам какво да очаквам от него.Не мога да разбера от какво се породи това..

[KOKO_ko]

punchev, в 16 December 2012 - 04:30 PM, написа:

Здравейте
Нов съм в този форум и предварително се извинявам ако е писано вече по тази тема и не съм я открил.
Проблемът се състои, както може би става ясно, с домашното ми куче, което не е породисто - навремето го осинових от едно изложение в Музея за земята и хората ... един котарак, който го газеше и му спеше върху гърба и ядяха заедно от една паница, но....явно нещо откача, не мога да го разбера.
Предварително ви благодаря за мненията.
Владислав

Имаш много сериозен проблем. Ако имаш време и нерви и си готов да спазваш неотклонно определени правила, както и да вършиш неразбираеми за теб, но очаквани от кучето неща, всичко ще си дойде на място.

Тези неща не се оправят със съвети по форумите, затова потърси съветите на професионалист в тази област.

Аз самият имам немалък опит в рехабилитирането на "зли" кучета, затова можеш да ми пишеш на лични, пък да видим къде сте скъсали нишката на доверието и вярната йерархия в дома ви.

Орлин

[aldald]

Herz_, в 18 December 2012 - 05:03 PM, написа:

aldald ,
от къде си, защото и ние имаме проблеми с нашето куче и искам да се свържа с добър треньор, ходили сме при 2ма, но за мен няма резултат
Благодаря предварително

аз съм от София, но доколкото знам и в Пловдим има чудесни треньори - само че хора -проблемът е ВЪВ ВАС - кучетата са ви нормани и реагират нормално на Вашето отношениe. Ето темата за Пловдивко училище - http://forum.dog.bg/...0%D1%87%D0%B8/.
Но където и да идете - тренирайте вие с вашето си куче.

[aldald]

VGAlexandrov, в 18 December 2012 - 09:07 PM, написа:

Така кучето ще осъзнае кой е баш майстора. Аз лично бих му извил вратлето в момента в който ме изръмжи, ама тука във форума тия методи не ги тачат. Работата с контрастен метод е най-добра за мен. След като слезне от диванчето за да си вземе мръвката, ако след това те изръмжи за да се преместиш скочи му на врата и го надвии физически.

Ама за да го надвиеш физически, трябва психически да си готов - а човека не е и кученцето му го знае. Да не надвие кучето, че тогава още по-трудно ще стане.

[VGAlexandrov]

Не съм казал какво да прави той, казах му да използва позитивни методи, явно самият човек и по принцип не е авторитет за това и няма как кучето да го приема за такъв. Казвам че аз бих скочил на кучето ми, за да се сбориме. Винаги подхождам първо с добро, ако случайно кучо реши че е по-силен от мен веднага се убеждава в противоположното, като не използвам шутове или предмети, хващам го за муцуната и си говориме очи в очи, но ние отдавна сме се разбрали за всичко касаещо съвместният ни живот и не използвам вече силови методи. Обаче кой каквото и да ми говори, колкото и да ви втрещяват постовете ми понякога - това е, не може кучето да диктува живота ти, къде да седиш, дали въобще да седиш... Все пак за човека в случая е най-добре да използва изцяло позитивни методи защото той просто не е изградил никакъв авторитет в очите на кучето си. Все едно да очакваш вълк да уважава агне!

[punchev]

Колеги, пак да благодаря за мненията и коментарите. Всички сте до голяма степен прави. Убеден съм, че в 99% от случаите става дума за страх, който не мога да си го обясня, може би донякъде с това, че 2 г. кучето живя на село и, вероятно, в повечето случаи, е трябвало да разчита сам и само на себе си. Преди това, т.е. преди командироването, съм го пускал, когато е имало възможност, на по-свободен режим - живеех в кооперация в двор и го оставях в двора да си обикаля докато съм на работа, само дето току се намираше някой идиот от комшиите да му отвори вратата към улицата, а и той сам се промъкваше де, та и на улицата съм го намирал, легнал на тротоара пред вратата и чака я някой да тръгне да се прибира да му отвори, я аз да се върна да го прибера. Както и да е, сещам се, че винаги се е опитвал да се наложи и когато съм го викал да идва, за да го прибера, отговорът е бил: "я си.....гледай работата". Та се е случвало да го настигна и да го хвана за нашийника, даже сме се пошляпвали, та тогава е ръмжал. Но никога не ме е хапал, и сега още не е всъщност. Когато си го прибрах миналата зима, когато установих, че вече не бяга от кучета, които го нападат, а си се отбранява както си му трябва, имах глупостта да се намеся да ги разтървавам. И тогава, в устрема си, очевидно объркан и с повишен адреналин, ми захапа ръкава на якето и държа 2-3 сек и изведнъж сякаш се усети и се стресна и като пусна, се притисна силно в мен.....Истината обаче е, че когато го пусна сега да обикаля свободно из парка до вкъщи и искам да го прибера, пада едно здраво стягане - полека, полека, с най-мили думи, с лъжене, с правене на луд, гледам да му щракна катарамата на повода за нашийника и тогава вече няма проблем. Но докато това стане - зор, хвана ли го за нашийника рязко или не толкова рязко, ръмжене и зъби не ми мърдат. Не знам в този случай страх ли е, проклетия за налагане ли е....може би и двете. Затова се принудих да взема 8 м флекси, което пак не си е работа, не е като пълна свобода, но все нещо е.
Действително, тия работи с дивана, което само по себе си не е такава болка за умиране ако се качва на него, но не искам не за друго, а за да не прави каквото си иска, ги прави в присъствието на приятелката. Когато я няма си се разбираме идеално вкъщи. Разбира се, с изключение когато искам да му взема нещо от устата. Добре, че вече не краде кърпи и чорапи, но вземе ли нещо, което не трябва - не си го дава - пак ще има ръмжене в този случай.
Но когато приятелката е наоколо, а след като я ухапа, тя буквално изпада в паника и трепери като лист, когато започне да си играе с дакелът й. Иначе той като я види и буквално се хвърля в краката й да й се мазни и тя да го гали, много й се радва, рядко съм виждал така да се радва на някого. Но...страх я е и според мен той усеща и съвсем се олива тогава с проклетията си.
VGAlexandrov, и това с доброто с мръвката съм го правил, но се спирам не заради друго, а за да не го разтълкува като: я, хапва ми се мръвка, като се кача на дивана и ме награждават така, я да скоча и да си чакам наградата. За врата също съм съгласен, даже много, но не знам как ще проработи. Защото: преди време го водих при мой приятел ветеринар и моят келеш не даваше да му махнат кърлеж от гърба - специализирал се е да си сваля намордника, независимо какъв е и колко е стегнат. Та на моят приятел му писна в един момент, хвана го от двете страни за козината около врата и кучето ръмжа ръмжа и като видя, че не може да мръдне - изведнъж увисна като парцал и сякаш изпадна в летаргия и беше като надрусан, абсолютно се остави в ръцете ни и човекът си свърши работата напълно спокойно, пусна го и си извади кърлежа и прочие. Лошото е, че след известно време стана така, че кучето види ли че паркирам колата пред клиниката и въобще види ли човек с лекарска престилка - с топ не можеш го помръдна от задната седалка. Ще се удуши от нашийника, но няма да слезе. Та това се опасявам да не стане - иначе "методът с лопатата", ерго със скачането на врата, ми е ясен, и ако трябва да се приложи, ще го приложа, въпреки че мразя жестокостта и физическото насилие. Просто, пак казвам, опасявам се ефектът да не е обратен, все пак хем ми се иска младежът да има характер и да не се свива като плазмодий при всякаква опасност, вместо да я посрещне като мъж, хем в същото време ми се иска да не си излива келешлъка върху мен и хората вкъщи, че и на улицата.
Все още не съм потърсил треньор, празници са сега и си мисля след Нова година. Та ще споделя какво се е случило впоследствие, засега имаме примирие, след последната сцена на дивана, не си е и помислял да се качва, но не знам кога ще му щукне пак, иначе простотиите ги прави пред публика, в частност пред приятелката, която със сигурност не е авторитет за него и усеща, че умира от ужас, когато види как се панира, когато я приближи.
Сега, засега, весели празници, щастливо посрещане на Нова година и догодина пак ще продължим комуникация :-)

[punchev]

P.S. Качих малко негови/наши снимки от ежедневието, за да е пълно илюстрирането. От малък се "усмихва" като е на кеф, мнозина се страхуват като го видят с оголени зъби, но....така се усмихва още от 3-месечна възраст. Мислех си като решение и да го кастрирам, но....за това нямам сърце, не искам да го осакатявам, а и не изключвам някога да се появи някой мераклия да го ползва за баща. Което малко ме съмнява, все пак не е породист, но знае ли човек....

[KOKO_ko]

punchev, в 24 December 2012 - 02:52 PM, написа:

за това нямам сърце, не искам да го осакатявам, а и не изключвам някога да се появи някой мераклия да го ползва за баща. Което малко ме съмнява, все пак не е породист, но знае ли човек....

Това пък що за простотия беше ... кой ти е казал, че го "осакатяваш" и ако за предното нямаш сърце, как би имал сърце да наплодиш цяла върволица бъдещи безпородни и бездомни кучета?

[starrkopf]

Весели празници,г-н Пунчев!
Ако Ви кажа,че поведението на кучето е напълно в унисон с разказа Ви ще ми повярвате ли?
Всеки дотук (с изключение на Коко) Ви даде съвети и те са насочени единствено към отстояване на позиции.

aldald:
“Всичко, за което пишеш, по мое непрофесионално мнение е доминантност.
Кучето ти е "шефа" у вас. Ти си му подчинен и от там идва неразбирателството и посягането. Той прави с теб това, което ти би трябвало да правиш с него - строява те.”
Кое е доминантност?Кучето пикае и дефекира заради естествени нужди?Или стремежа да избегне физическо и психическо наказание,скривайки се под леглото?
Вие не знаете какво искате от себе си,реагирате първосигнално,а очаквате кучето да търпи издевателства.

Абсолютно всичко разказано сочи непознаване на причините за кучешкото поведение от една страна и налагане на определен модел,нетипичен за което и да е куче.
Тогава не може да очаквате то да идва за да бъде вързано.Или да се оставя в ръцете на Вета...Просто няма как.Кучето няма доверие г-н Пунчев – нито на Вас,нито на околните и затова поведението му е такова.
Върнете се в спомените и вижте какво сте направил за неговата социализация – четейки написаното нищо,но Вие знаете най-добре.
Сега останалите пак ще кажат,че си налагам мнението,или размахвам укорително пръст.
Бих добавил само още едно:не ограничавайте късият кучешки живот в рамките на оскъдните си познания.
Бъдете добър и предвидим с кучето си.
Весели празници!