[MechoPuh]

Вече от две седмици отлагам пускането на тази тема. Един ден си мисля, че има смисъл и трябва да се пробва, на другия се отчайвам и обезверявам от това колко много красиви и добри животни има по улиците и как моите с нищо не са по-различни и никой няма да им обърне внимание. Е, да, но докато аз се люшкам в тези крайности 2 от тях вече ги няма ... и на мен ми е ужасно тъжно, че дори и по една тяхна снимка нямам. Ей така за спомен, че някога ги е имало на този свят и че не са само плод на въображението ми. Някакъв вид отдаване на почит към тези безименни същества, които често остават незабелязани от повечето хора.
С героите на тази тема се запознах по някое време лятото на тази година. Появиха се на място, на което преди с много търпение и усилия бях кастрирала и задомила всички котки, които оцеляха след кучешки и човешки посегателства. Уви някои нямаха този късмет и ги намирах мъртви или просто изчезваха безследно. Така или иначе на въпросното място много дълго време нямаше нови попълнения от котки и котенца. До това лято. Една вечер след пазар в близкия супермаркет реших да мина напряко през кварталната градинка. В сумрака видях дребно кльощаво коте. Винаги нося в мен суха храна и, разбира се, оставих торбите на земята и извадих хапването. Когато се наведох да сипя храна, забелязах, че котето има и рана на муцунката. Вдигнах я на ръце да я нося на лекар и с изненада установих, че това същество, което на вид и размери беше като 3-4 месечно коте е майка и кърми! Не можех да я взема, защото някъде я очакваха котенца. Така започнаха обаче почти ежедневните ми посещения при невръстната майка. След няколко дни видях отдалече и двете и бебта - черно-бяло и кремаво и бяло. Също така съвсем скоро установих, че на същото място има още една изключително гальовна и контактна майка с 3 котенца.
Това са двете майки:

И двете са неописуемо гальовни. Позволяват ми да ги вдигам и нося на ръце. Тичат щом ме видят, бутат се в краката ми и да ги галя. Тигровата е по-толерантна към други котки и няма нищо против и с тях да се гушка и да дели храна, докато трицветната хубавица не обича много конкуренцията.
А ето ги и трите останали дечица:


Този е най-големият мазник, който познавам. Иска да го нося на ръце, а когато го пусна на земята вместо да си стъпи на краката се отпуска настрани или по гръб. Беше изчезнал за цяла седмица и се появи куцащ и унил и някак цялостно схванат. Ходеше като стар човек, който го болят кокалите. Мога само да предполагам какво му се е случило . По същия начин се държеше и братчето му, което също като него беше добро и доверчиво малко преди да изчезне безследно.
А ето ги и другите две котачета, които също ми позволяват да ги галя, но за мое облекчение не са чак такива балами, че да позволяват на всеки да ги мъкне на ръце насам-натам. Е, това не ги защитава от колите и кучетата, разбира се.

Сигурно вече и сами се досещате, но ... търся домове за тях. Може и приемни. Кастрацията им, обезпаразитяване, ваксини и издръжка са от мен. Само да се намери по някое кътче и за тях. Прекалено са добри, за да бъдат бездомни и живеят на 20 метра от оживен булевард, по който нощем някои карат като луди.

[MechoPuh]

Не че има много голям интерес, но все пак няколко нови снимки.



Не ми се мисли какъв ужас ще им бъде с пиратките и всички останали гърмежи по Нова Година, а кварталната градинка, където живеят със сигурност ще бъде преустроена в ракетна установка като единствено открито и подходящо за целта място . Имаше уж някакви варианти за приемни домове поне за някои от тях, но лека-полека всяка надежда умря и съм в съвсем изходна позиция. Жалко, че ми падна батерията на апарата и не можах да направя клипче как рижкото ми ближе ръцете .

[ane_lia]

Уфффф страшно ми е мъчно за котаците.
Гарнитурата ми с едното кебапче се застояха за съжаление,а при Пухла не мога да сложа никой :(
А ми се искаше да помогна.
Дано някой друг реши и се отзове с приемен дом и тези красоти за Коледа да са в дом,макар и временен.Стискам им палци.

[Мъни]

Две каза мъжо - рече и отсече - НАЙ-много две. Не точно приемно, но на топло и с еднократно дневно обгрижване. При поети от теб режийни. За около месец-месец и половина.

[Мъни]

Тигровата трицветка е ужасена, черно-белият младеж е доста стреснат, но започнаха да се отпускат. Размина им се цесталът, вероятно след два-три дни ще им го дам. Оставих им масивна порцеланова купа с вода и прилично количество гранули; символично местенце за криене и 3 близко разположени места за спане. Тъпо е, че са сами, но поне температурата е около 20 градуса.
Ще видим утре как ще се държат

П.С. Мечо Пух, настаних ги в кухнята. Иначе завирането им под единия от гардеробите беше в кърпа вързано.

[ane_lia]

Радвам се,че поне двама са на сигурно място.Ще се отпуснат.
И мой Льольо се криеше доста време/не бях имала такъв котак,толкова да се крие/ ама елате да го видите сега.
Нахален та нахален,сам се бута в мен да се гушка и само тресе дупе нагоре надолу.
Трябва им малко време да се успокоят и са нааааай гальовните котаци

[Мъни]

До колкото разбрах и другите трима са прибрани
Иначе ще се отпуснат, няма спор, но доста по-бавно, отколкото ако живееха с човек.
Но и сега си личи, че са мили и човеколюбиви

[MechoPuh]

Мъни, в 23 December 2012 - 04:10 PM, написа:

П.С. Мечо Пух, настаних ги в кухнята. Иначе завирането им под единия от гардеробите беше в кърпа вързано.

Мисля, че така е по-добре. Много ти благодаря, че така бързо се отзова и то точно по празниците, Мъни! Черно-бялото момченце днес ми даваше да го взимам на ръце и да го гушкам, но все пак много му се събра на миличкия в последните 2 дена, така че не го упреквам, че е стреснат. А малката трицветка днес я ловихме с кепче, защото доста бързахме да ходим и при едни други котки в парка, а пък тя беше в особено закачливо и игриво настроение и само ни бягаше. Та и на тази душичка, която иначе мога дори да докосвам предпазливо и тя да не бяга панически, днес просто и се насъбраха много емоции. Искрено вярвам, че макар и да няма човек при тях постоянно съвсем скоро ще разберат, че е за тяхно добро.
Двете майки и дебелия риж добряк още вчера съвсем лесно и бързо ги натоварихме по клетките и сега си чакат кастрацията и тестовете в Добро Хрумване-Борово. Утре ще ги кастрират. Стискайте палци всичко да е наред, че и те, колкото и да са добри не се радват особено да са затворени по клетки. А пък черно-белия малчо даже сам се навираше в клетката вчера ама понеже не е още за кастрация (на малко над 4-ри месеца е) се наложи да го изкараме оттам и чак вечерта да се върнем за него . Тогава пък реши, че е много гот да се търкаля по гръб до клетката и аз буквално само го придърпах за козинката вътре. Големи будали са ми всичките.
Не на последно място по важност, сърдечно благодаря на Ели, Петя и Лили, които ми помогнаха и с ловенето на котките и с осигурена топла нощувка за едно от котетата .

[MechoPuh]

Мъни, как са хлапенцата? Затопляте ли отношенията лека-полека? Имам първи две снимки от приемната мама на 2-ма от Лозенската тайфа. Представям ви Борко (от борче) и Ели (от ела) . Тези имена им даде приемната им стопанка.

Трицветното мамче у нас се адаптира доста добре. Беше и протекло едното око, но за щастие днес вече почти не забелязвам секрет. Надявам се да е било просто нещо от стреса и многото промени, които и се струпаха на главата за толкова кратко време. Много деликатно коте е. Засега поне изобщо не е лакома. Реших да се казва Изабела. Обещавам скоро снимки.

[Мъни]

Ох, че са хубави дръвчетата

При нас не само няма затопляне, ами даже захлаждане се наблюдава - много ги е страх от мен, та гледам да не им досаждам.
Снощи им свих храната и тази сутрин им пробутах цестала шпикован в парченца пауч. Момчето моментално го омете, девойчето се затутляви, но в крайна сметка го изяде и тя. Ще видим дали ще изкарат нещо, макар че нямат вид на опаразитени.
Много нежни и деликатни котета са - тоалетната се ползва без да се попилява силикон навсякъде, паничките за храна не се бутат насам-натам... Девойката е леко катерлива, а и двамата правят опити да отворят прозореца.
Чудя се дали да не хвана да ги нагаля, но имам чувството, че ще им докарам инфаркт. Най-многото, което понасят е леко да ги пипна по носа. Дори не знам какви са на пипане

[MechoPuh]

Аз мисля, че съвсем спокойно може да окажеш лек натиск и поне като за начало да нагалиш момченцето. Аз го гушках без никакви проблеми още в неделя преди да ти ги доведем. Е, малко му беше тревожно като го взех на ръце, но нямаше никакви бурни реакции и възражения. Мисля, че така по-скоро ще стопите ледовете.

ПС: А и на пипане е мноооого мекичък .

[Мъни]

Мекичък си изглежда, зер - плаче да се прежаля Но причината да не "напиням" да осъществявам контакт с тях е, че ги виждам за по час на ден. В нетипична и очевидно неприятна за тях среда. Първия ден облазиха, обскачаха и изровиха прозорци и стени. Сега мирясаха, защото знаят, че няма как да се измъкнат. Но им се измъква.
Иначе видимо не изкараха паразити; имахме леко насилствено докосване, ама момъкът стиска очи и се прави на невидим, а девойката с ужас оглеждата вратата и прозорците...
Да ги хвана и нагаля, означава да им покажа, че съжителството с хора е готино. Но в случая не е така. Нечестно ми се струва да им създавам мимолетни впечатления.
Ако настояваш ще съм по-настоятелна, но според мен за сега е по-добре да ги оставя на мира, пък когато сами се престрашат да потърсят контакт - тогава.

[кикита]

Според мен е най-добре да ги нагалиш хубаво, макар и за по час на ден, за да се престрашат. Без да бъдат докосвани въобще, няма как да се отпуснат дори след известно време. Пипай смело - най-добре е за социализацията. Колкото повече, толкова повече - сугурна съм, че Мечо ще се съгласи

[MechoPuh]

кикита, в 28 December 2012 - 06:30 PM, написа:

Колкото повече, толкова повече - сигурна съм, че Мечо ще се съгласи

Че как иначе . Това е моят девиз и по отношение на бройката и по отношение на напипването им ! Шегата настрана, но наистина смятам, че ако ги оставим на мира при положение, че при тях има човек само по час на ден, социализацията им ще се проточи безкрайно, а уви не разполагаме с това време. Искам да помоля, който има възможност да откликне за приемен дом на котетата, които са при Мъни в момента. Както и тя самата беше писала по-горе, там могат да останат само месец, а той неумолимо изтича лека-полека и от края на януари нямам никакъв вариант за двете котета . Причината да не могат да останат, където са в момента е съвсем обективна. Апартаментът ще има нови обитатели. Имах чудесни оферти и за черно-бялото момченце и за трицветката, но така се развиха нещата за лош късмет, че и двата варианта отпаднаха. Отново по напълно обективни причини. В единия дом има случай на панлевкопения, а в другия някакъв вид коки (не им запомних точно името) и не е редно да подлагаме котетата на риск от зараза. Казано накратко - търся им относително скоро нови приемни домове, заедно или поотделно.

[MechoPuh]

Поздрави от Борко и Ели! Много са добре и както се вижда от снимките започват все повече да ценят семейния уют . Ели все още гледала малко недоверчиво, но за няма и 1 седмица това си е голям напредък!

[Мъни]

Страхотни са Борко и Ели, пу-пу!!!

Подопечните ми се сдобиха с кодовите имена Пъзльо и Паника след като оня ден и вчера ги хващах и нагалвах. Сега и двамата се крият на високия рафт над мивката и ме гледат с ужас. Понасят да ги пипна, но хъскат (и двамата), ръмжат (Пъзльо) и жално мяукат (Паника).
Паника все пак е склонна да се храни в мое присъствие (но бойкотира специалните си хапки), стига да съм на метър от нея и да не мърдам. Много ги е страх от краката ми - явно са ритани милите
Дали от обезпаразитяването или поради факта, че нямат с какво друго да се занимават, започнаха да ядат като змейове. Добре че са с отлични хигиенни навици Леко ме смущава количеството вода, което изпиват за денонощие - около половин литър
Утре ще гледам да си взема апарата и да ги щракна - чистички, лъскави, окръгленки - чудни са. Девойката е много красива, а момъкът - необичаен.

Естествено се появи проблем - ежедневното пускане и спиране на водата скапа спирателния кран и сега умерено се наводняваме. Закрепих положението, но явно ще трябва да ускорим ремонта...

[MechoPuh]

Днес бях на обезпаразитяваща визита при двете хлапета. Всичко мина бързо и безболезнено за тях, а и за мен - всичките ми пръсти са си на мястото въпреки, че им давах хапчетата направо в гърлото . В случай, че не сте схванали намека, искам да кажа, че децата са добрички. Просто са още леко ошашкани от новата обстановка. Много много много би им помогнало за социализацията да живеят в приемен дом, където има по повече време човешко присъствие. Та ... пак да помоля за приемни домове . Ето няколко снимки да ги видите.

[MechoPuh]

Идилия

В горното легълце спи котарака на приемната стопанка. Парното определено действа обединяващо на котките

[MechoPuh]

Вчера двете хлапенца, които са при Мъни ни изкараха акъла и се опитаха да провалят плануваната ваксинация! Бяха си отворили вратата към останалата част на апартамента и се бяха покрили. Да не ви разправям как се търсят траещи си котаци в тъмен апартамент пълен със скришни местенца. Добре че девойчето не беше особено изобретателно и беше във ваната в банята. При това не оказа съпротива като я залових. След като си поиграхме на криеница и нарушителите бяха заловени, се метнахме на едно такси и все пак успяхме да стигнем на време в кабинета. Там им направиха тестове за FIV и FeLv - отрицателни са ! След това им боцнаха ваксините. Продължавам обаче да търся за тях нов приемен дом и имам доста ограничено време да го намеря. Моля, помагайте .
Много благодаря на trontinia, която ми помогна с носенето на децата на лекар и беше много приятна компания .

[MechoPuh]

От неделя Ели, Борко и Изабела са вече ваксинирани ! Боцкането понесоха стоически, а и така се бяха спекли, че сигурно нищо не усетиха. Меренето на температурата обаче на никой от тях не се хареса, най-малко на Борко . Като цяло мога да кажа, че всеки един от тях има голям прогрес по отношение на социализацията, но има и още доста какво да се желае.