[ane_lia]

От снощи красивото трицветно момиченце е у дома.И тъй като до сега не беше кръстена,а аз обичам да ги наричам с именцата им ,реших да я кръстя.След дълго чудене/зле съм с имената/ се сетих,че бях чела някъде,че тази година модерни имена били Георги и Виктория.Така,че харесва ли ви или не,момиченцето се казва Вики.
Ужасно стресирано и несоциално момиченце е .Снощи докато Кики я превози до в къщи,се беше притеснила,да не и стане нещо от стреса,така тежко дишаше.Вече у дома ,след малко почивка за да се посвести,тя беше порядъчно нагалена.Не драпаше да бяга,но цялата трепереше през цялото време,а личицето си забиваше в лакътя ми,за да се крие.Цялата нощ прекара под леглото,а сутринта се беше навряла под гардероба.След като я изкарах от там ,тя беше пак порядъчно нагалена,при което, за моя радост вече не се тресеше от страх и имаше няколко вдигания на главичката,за да огледа наоколо. Няма да я насилвам,но със сигурност ще стане едно прекрасно ,гальовно коте,просто и трябва време и галещи ръце :)
Снимки малко по нататък ще има,но искам да отбележа,че на живо е мноооооооооого по красива отколкото на снимките

[MechoPuh]

Виктория е страхотно име! Едно от любимите ми е. Освен това преди 4-5 години имах една друга трицветна Вики, която от бездомна страхливка се превърна в глезена домашна маца. Надявам се името да донесе същия или още по-добър късмет и на това момиченце. Много благодаря за помощта !

[Мъни]

Вики
Анелия, благодаря ти, че я прие в дома си!!!
И не я жали - насилвай я (нежно и умерено, разбира се) - тя усеща, че е гот да я галят, но пусти ужас...
Толкова неагресивни котчици са и тя, и черно-белият - умират от ужас, паникьосват се, но дори когата хъскат и/или ръмжат НЕ се опитват да одраскат, да ухапят... дори не се опитват да се предпазят с лапа - душици златни

[Elizd]

Мъни,

много ти благодарим за невероятната и навременна помощ, без теб нямаше да се решим да действаме.


Въобще без вас, приемните стопани, сме за никъде...

[Мъни]

Ели,
Боя се, че няма за какво да ми благодарите. И не съм им била приемен стопанин, да му се не види - като приемен стопанин съм добра! Не съм сигурна какво направих с тези дечица Беше за добро и в резултат са живи и здрави. (повтарям си го непрекъснато). Моля се да не съм влошила нещата, да не съм дръпнала социализацията им назад. Но не съм сигурна, глождят ме съмнения... Не успях да им дам нищо, ама нищичко
Надявам се до седмица да стане ясно и много разчитам на приемните стопани - котетата са разкошни, но са костеливи орехи - далеч са от търсещите, бутащи се, жадуващи за ласка котки. Но и не оказват съпротива - зер, ужасно се надявам да ме изненадат в рамките на няколко дни (а и са мънички - животът е пред тях).
Благодаря ви, че ви има - всички вас (е, не сте толкова много ), които се ангажирате с ТЕХНИТЕ съдби. За всички вас, които сте ХОРА!
Обичам ви!

[trontinia]

И аз да се включа малко закъсняло - черно-белият пишкун е при нас. Дойде много уплашен и похъскващ и намиращ невероятни места за криене. Е, вече повечето от тях са блокирани и сега се е установил зад дивана. Вчера бях доста притеснена за него, но днес, след като приятелят ми се зае с обилно галене и глезотене, (доколкото можеше да се изчекне към мястото, на което се е скупчил мъникът) тоя малкият взе, че почна да върти иначе доскоро напълно вдървената от ужас тиквичка и да притваря очички! По-късно реших и аз да видя дали още ми е сърдит (вчера имахме неразбирателства за това къде да се крие) и се заех и аз с чесане - той пък взе, че подаде гушката! Е, все още няма никакво желание да излиза от скривалището, но случилото се днес е достатъчно голямо чудо, имайки предвид вчера как не помръдваше и дишаше учестено.

С принцеса Леми още не са се запознали, ще поизчакаме да стане по-отворен момъкът. Дано всичко да е наред.

Мъни, изобщо не се притеснявай - дала си на децата шанс за нов и по-хубав живот, както и всички замесени в ситуацията. Сговорна прекрасна дружина

[ane_lia]

Явно тези двамата са спецове по скришните места
Вики нощес се беше завряла зад хладилника,едва я извадих от там сутринта.Днес след като ми опика леглото ,се беше качила отгоре на гардероба,тъй като съм наредила всички налични клетки пред него и не може да се завира под него.Нямам шкафчета наблизо и ми е чудно как се е качила
В момента е на коленете ми ,галим се и ръмжим и съскаме на разхождащата се наоколо Киара и Тинчо Но ако реша да я вдигна,започва да трепери и се вкопчва с нокти в мен или драпа да избяга.
Незнам черно-белият пишкун дали се е хранил,но тази примадона не забелязвам да е хапвала,а единственното и ходене до тоалетна е това на леглото ми.Но съм сигурна,че от глад няма да умре,тъй като купичките им винаги са пълни.

Мъни и аз да допълня,че благодарение на невероятната и навременна помощ от твоя страна,тези пухкави топки имат шанс за по добър живот.

Сигурна съм,че с малко повече търпение и усилия,тези двамата ще станат големи лигльовци.

[MechoPuh]

ane_lia, в 30 January 2013 - 09:06 PM, написа:

Днес след като ми опика леглото ...

ОМГ . След като днес Кики ми разказа по телефона как се е държала тази неблагодарна примадона, вече съм твърдо решена да им дадем някакво определено време, да ги реваксинираме и кастрираме междувременно и ако не се поддават на социализация да ги върна на мястото, от което ги взех. Много ще ми бъде тежко, но не мисля, че е честно да ви подлагам на такива изпитания, а и някак не ми се вижда редно да подминаваме добри и социални животинки, а в същото време да се мъчим да опитомяваме диви ... Е, те имаха коренно различно поведение докато бяха на улицата, но може би пък това означава точно, че там не им е било толкова зле, колкото аз си мислех.

[ane_lia]

тук я е страх от апарата

[кикита]

Нее, няма да ги отписваме, ще им трябва малко повечко време, но ще се справим. На нас не ни пречи, не ни тежи, че е направила някоя беля, не се притеснявай. Заслужава си да се потрудим малко, за да се отпуснат. На Льольо също му трябваше доста време, макар и да не беше чак толкова стресиран, но ето че се получи! Децата заслужават да направим всичко възможно. Ще стане

[trontinia]

Мечо, и аз не съм съгласна за връщане, не се чувствам подложена на изпитание, пишкунчето е по-скоро предизвикателство :) Освен това няма никаква гаранция, че добро и гальвно на улицата коте няма да се държи също толкова дивашки в дом в началото. Надявам се и че ane_lia и кикита ще ме подкрепят, че едно изпишкване на неподходящо място не е краят на света (каза тя отворено, защото на нейното легло не е пишкано още ).
Аз пък сега отново галих свенливия господин зад дивана, той си попърпори и вярвам, че нещата ще стават все по-добре.
Относно пишкането - засега е пишкал веднъж, за щастие където трябва, хапва по съвсем малко. Още няма име, но има прозвища като Пъзел, Мъфин и, за мое огромно съжаление, Адолф. Казах на приятелят ми ако желае да го нарича така, да си го нарича като са насаме.

[ane_lia]

trontinia напълно съм съгласна с теб
Ако знаех,че ще е такава реакцията на Мечо ,нямаше да го спомена това пишкане.
За да е спокойна Мечо, матрака ми е със свалящ се калъф и има химическо чистене и пране,не е края на света Пък и да не беше,здраве да е.
Не може да искаме от две стресирани душички, на втория ден да се държат нормално.Аз моята Вики не си я давам за улицата,така,че ....кастриране,реваксиниране,чипче...всичко както си му е реда и накрая собствен дом
Мечо,виж на снимките,каква е размазана/на последните две де/.А е само от два дни у дома.

[ane_lia]

Усетила,че Мечо и се е заканила,я вижте Вики колко се е кротнала на коленете ми





Сигурна съм,че след няколко дни ще се оплаквам,че не ме оставя на мира и все се бута да се гали

[trontinia]

Много ме радват снимките на малката Вики :)

Ние тук с шубеливото господинче имаме прогрес - вече позволява, даже направо си иска галене и мижи, и пърпори, и е най-важният. Главен виновник за отпускането на мъника е приятелят ми - днес му показах как да го храни с пръстче, защото не беше яло нищо през нощта котачето, и оттам се почна едно хранене, едно галене, пък после ресане с четка... Вече се къпе най-охолно, даже си позволи да подремне в наше присъствие. За момента всичко това се случва върху библиотеката, но според мен пак е много голямо постижение. Понеже го оставяме сам и спим с принцеска Леми, през нощта по едно време плака за внимание. За последно тогава опитах да го гушна, но той не беше съгласен, въпреки целия рев, който му тегли за едното галене. Та днес изобщо не сме го насилвали да го взимаме на ръце, но затова пък той позволява всякаква друга проява на почитание към него и изглежда направо неочаквано отворен вече там на върха на палатчето си. С две думи - доволни сме.

За пишкането - пак си е свършил работата в тоалетничката нощес. Още нямаме номер две, но той за първи път днес хапна малко повече и то пак е далече от полагащата му се дажбичка.

Това е от нас, надявам се и с Вики нещата да са добре.

[ane_lia]

Много се радваме за вас,то вие вече сте си за осиновяване направо
След като нощес се занимавах 2-3 часа с Вики и тази вечер също , имаме голям напредък.
Мотора е пуснат ,наслаждава се на галенето ,а допреди малко се премяташе до мен на леглото вирнала коремче,нагаждайки го по ръката ми
Това не и попречи да духне по някое време, гледайки ме недоверчиво.
Но съм доволна,че я виждам как се разхожда в стаята и разучава /ами тя досега беше все я под гардероба,я под леглото или зад хладилника/ .
Незнам дали е хапвала,утре съм си у дома и ще и обърна повече внимание ,но сега отиде до паничката с храната и водата,подуши ги и отмина.
В момента пиша ,а тя се е настанила в коша и самодоволно наблюдава
Щракнах няколко снимки за доказателство ,а тя малко се понацупи,че и нарушавам спокойствието.
Не е за вярване,как за 2 дни с малко повече внимание и става друго коте.





Мнооооооого е сладуреста

Вашият хубавец кога ще го видим?

[Мъни]

Въобще не им се впрягайте за неяденето - те повече от месец се угояваха почти без прекъсване (само преди обезпаразитяванията им налагах някакви рестрикцийки), и на практика нямаше какво друго да правят освен да ядат.
Значи наистина можели да мъркат, а? Не й вярвах аз на Мечо Пух като казваше, че ги е чувала
Иначе си знаех (не става въпрос за надежди - знаех!), че след седмица в нормална домашна среда ще се очовечат до N-та степен. Просто такова отсъствие на агресия и "диви" са несъвместими понятия.
Прекрасни са дечинята и категорично не са за връщане на улицата. Не са типичните бутащи се и търсещи човешко внимание размазани, но и не са дивачета. Много страх има у тях, но са дечковци (не им личи - и визията им, и излъчването са като на над 1-годишни котки) и все още са бели листа...
Пишете, момичета! По тях, в темата...Пишете!

[ane_lia]

Мдааааааааа мъркат и още как.
Ето и едно клипче......ъъъ... понеже незная как да го кача,давам линк

https://www.youtube....h?v=xaGVHEWhSQI

[trontinia]

Ние днес сме най-смелите котьовци на света! Сутринта започна доста срамежливо, пак беше на скришно място, но видимо си искаше галене. Решихме да го галим, галим, пък после да галим пода и канапето на малко разстояние, току-виж се сетил, че извън ъгълчето не е страшно. Подаде няколко пъти наполовина телцето, но бързо се скриваше. После притича набързо през хола и хоп - на библиотеката. Там вече нещата станаха сериозни. Първо направихме фотосесия и лека закуска, все още се хранехме от ръцете на двукраките. После последва дъъълго галене и лигавене, без да мърдаме от кутиите на библиотеката. След това няколко часа подремнахме (не знам дали му се беше събрал много сън през изминалите три денонощия). Между дрямките решихме да се кекерчим най-глезливо и дадохме няколко пъти коремче за галене, толкова сме доверчиви вече!

Междувременно Леми влезе в хола, разходи се, полегна, тегли си един душ и почна да блее през прозореца. Дребният я дебна, дебна отгоре, пък пак заспа. Тя въобще не забеляза пришълеца. Това стана по-късно, по време на втората обиколка на Леми из хола. Поръмжа тихичко и си тръгна. После вечеря. Леми за пръв път от 4 дни ще хапва в хола. Малкият - горе, нашата - долу. И се пулят мълчаливо един в друг. Накрая Леми не издържа на напрежението, доизяде си и отиде да дремне в стаята. После един час седя на една от вратите на хола и пъзливо шпионираше котака.

Вече най-големия хит настана след като дребното пак поспа, стана, похапна остатъци и тържествено слезе сред нас! Направи разходка, повъргаля се на пода и при звука на звънеца отново се върна на наблюдателницата.
Освен това вече си има име - Франки .

Открих му на коремчето една раничка с коричка и под коричката се усеща по-твърдичко, като топче. Изглежда старо, ще го проверим. Единствено това помрачи иначе чудесния ден на прогрес и нови преживявания.

Ето го дребен Франки, всичко е от сутринта на библиотеката.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[MechoPuh]

Последната снимка е просто . Не мога да ви опиша с думи колко много се радвам на прогреса на малките социопатчета. Гледам снимките и на мога да повярвам, че Вики вече се е настанила в скута на Ани, че и корем за галене дава . Вие явно сте някакви вълшебници. Изключително признателна съм ви за усилията и любовта, които влагате в тези същества. Тони, Ани, Кики, Ангел .
За малко да забравя, че имам 3 нови снимки и от Борко и Ели.





Те още го играят леко недостъпни, но както и сами виждате от снимките им, очевидно добре си живеят на топло и меко. Третият тигър на снимките е котаракът на приемната им мама. Борко, както винаги е с вирнати върху майка си краци. Мамино детенце!
ПС: Така като гледам темата май само на моята Изабела липсват снимки

[ane_lia]

https://www.youtube....h?v=0C0uAqeVlTw

Вики все едно не е била социопатче

Играе,хапва ,след втори опит/не успешен/ да ми ползва леглото не по предназначение,разбра за какво е тоалетната
С една дума съвсем друго коте е .
Борко и Ели са страхотни пу пу,пу.
Франки,красиво име и му отива.С тези изрисувани мустаци си е направо господин Франки