Ние днес сме най-смелите котьовци на света! Сутринта започна доста срамежливо, пак беше на скришно място, но видимо си искаше галене. Решихме да го галим, галим, пък после да галим пода и канапето на малко разстояние, току-виж се сетил, че извън ъгълчето не е страшно. Подаде няколко пъти наполовина телцето, но бързо се скриваше. После притича набързо през хола и хоп - на библиотеката. Там вече нещата станаха сериозни. Първо направихме фотосесия и лека закуска, все още се хранехме от ръцете на двукраките. После последва дъъълго галене и лигавене, без да мърдаме от кутиите на библиотеката. След това няколко часа подремнахме (не знам дали му се беше събрал много сън през изминалите три денонощия). Между дрямките решихме да се кекерчим най-глезливо и дадохме няколко пъти коремче за галене, толкова сме доверчиви вече!
Междувременно Леми влезе в хола, разходи се, полегна, тегли си един душ и почна да блее през прозореца. Дребният я дебна, дебна отгоре, пък пак заспа. Тя въобще не забеляза пришълеца. Това стана по-късно, по време на втората обиколка на Леми из хола. Поръмжа тихичко и си тръгна. После вечеря. Леми за пръв път от 4 дни ще хапва в хола. Малкият - горе, нашата - долу. И се пулят мълчаливо един в друг. Накрая Леми не издържа на напрежението, доизяде си и отиде да дремне в стаята. После един час седя на една от вратите на хола и пъзливо шпионираше котака.
Вече най-големия хит настана след като дребното пак поспа, стана, похапна остатъци и тържествено слезе сред нас! Направи разходка, повъргаля се на пода и при звука на звънеца отново се върна на наблюдателницата.
Освен това вече си има име - Франки

.
Открих му на коремчето една раничка с коричка и под коричката се усеща по-твърдичко, като топче. Изглежда старо, ще го проверим. Единствено това помрачи иначе чудесния ден на прогрес и нови преживявания.
Ето го дребен Франки, всичко е от сутринта на библиотеката.