- (4 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Красиви и добри, но бездомни несгодите на уличния живот
#1
Публикувано: 18 December 2012 - 11:31 PM
С героите на тази тема се запознах по някое време лятото на тази година. Появиха се на място, на което преди с много търпение и усилия бях кастрирала и задомила всички котки, които оцеляха след кучешки и човешки посегателства. Уви някои нямаха този късмет и ги намирах мъртви или просто изчезваха безследно. Така или иначе на въпросното място много дълго време нямаше нови попълнения от котки и котенца. До това лято. Една вечер след пазар в близкия супермаркет реших да мина напряко през кварталната градинка. В сумрака видях дребно кльощаво коте. Винаги нося в мен суха храна и, разбира се, оставих торбите на земята и извадих хапването. Когато се наведох да сипя храна, забелязах, че котето има и рана на муцунката. Вдигнах я на ръце да я нося на лекар и с изненада установих, че това същество, което на вид и размери беше като 3-4 месечно коте е майка и кърми! Не можех да я взема, защото някъде я очакваха котенца. Така започнаха обаче почти ежедневните ми посещения при невръстната майка. След няколко дни видях отдалече и двете и бебта - черно-бяло и кремаво и бяло. Също така съвсем скоро установих, че на същото място има още една изключително гальовна и контактна майка с 3 котенца.
Това са двете майки:
И двете са неописуемо гальовни. Позволяват ми да ги вдигам и нося на ръце. Тичат щом ме видят, бутат се в краката ми и да ги галя. Тигровата е по-толерантна към други котки и няма нищо против и с тях да се гушка и да дели храна, докато трицветната хубавица не обича много конкуренцията.
А ето ги и трите останали дечица:
Този е най-големият мазник, който познавам. Иска да го нося на ръце, а когато го пусна на земята вместо да си стъпи на краката се отпуска настрани или по гръб. Беше изчезнал за цяла седмица и се появи куцащ и унил и някак цялостно схванат. Ходеше като стар човек, който го болят кокалите. Мога само да предполагам какво му се е случило . По същия начин се държеше и братчето му, което също като него беше добро и доверчиво малко преди да изчезне безследно.
А ето ги и другите две котачета, които също ми позволяват да ги галя, но за мое облекчение не са чак такива балами, че да позволяват на всеки да ги мъкне на ръце насам-натам. Е, това не ги защитава от колите и кучетата, разбира се.
Сигурно вече и сами се досещате, но ... търся домове за тях. Може и приемни. Кастрацията им, обезпаразитяване, ваксини и издръжка са от мен. Само да се намери по някое кътче и за тях. Прекалено са добри, за да бъдат бездомни и живеят на 20 метра от оживен булевард, по който нощем някои карат като луди.
#2
Публикувано: 21 December 2012 - 02:29 PM
Не ми се мисли какъв ужас ще им бъде с пиратките и всички останали гърмежи по Нова Година, а кварталната градинка, където живеят със сигурност ще бъде преустроена в ракетна установка като единствено открито и подходящо за целта място . Имаше уж някакви варианти за приемни домове поне за някои от тях, но лека-полека всяка надежда умря и съм в съвсем изходна позиция. Жалко, че ми падна батерията на апарата и не можах да направя клипче как рижкото ми ближе ръцете .
#3
Публикувано: 21 December 2012 - 03:01 PM
Гарнитурата ми с едното кебапче се застояха за съжаление,а при Пухла не мога да сложа никой :(
А ми се искаше да помогна.
Дано някой друг реши и се отзове с приемен дом и тези красоти за Коледа да са в дом,макар и временен.Стискам им палци.
#4
Публикувано: 21 December 2012 - 11:53 PM
- Докторе, кучето ми постоянно гони колите...
- Нормално е, всяко куче го прави.
- Да, но моето ги хваща и ги заравя в градината...
Пише се ПОМИЯР - идва от помия. Не пумияр, нито пумяр...
#5
Публикувано: 23 December 2012 - 06:10 PM
Ще видим утре как ще се държат
П.С. Мечо Пух, настаних ги в кухнята. Иначе завирането им под единия от гардеробите беше в кърпа вързано.
- Докторе, кучето ми постоянно гони колите...
- Нормално е, всяко куче го прави.
- Да, но моето ги хваща и ги заравя в градината...
Пише се ПОМИЯР - идва от помия. Не пумияр, нито пумяр...
#6
Публикувано: 23 December 2012 - 06:29 PM
И мой Льольо се криеше доста време/не бях имала такъв котак,толкова да се крие/ ама елате да го видите сега.
Нахален та нахален,сам се бута в мен да се гушка и само тресе дупе нагоре надолу.
Трябва им малко време да се успокоят и са нааааай гальовните котаци
#7
Публикувано: 23 December 2012 - 06:38 PM
Иначе ще се отпуснат, няма спор, но доста по-бавно, отколкото ако живееха с човек.
Но и сега си личи, че са мили и човеколюбиви
- Докторе, кучето ми постоянно гони колите...
- Нормално е, всяко куче го прави.
- Да, но моето ги хваща и ги заравя в градината...
Пише се ПОМИЯР - идва от помия. Не пумияр, нито пумяр...
#8
Публикувано: 24 December 2012 - 12:20 AM
Мъни, в 23 December 2012 - 04:10 PM, написа:
Мисля, че така е по-добре. Много ти благодаря, че така бързо се отзова и то точно по празниците, Мъни! Черно-бялото момченце днес ми даваше да го взимам на ръце и да го гушкам, но все пак много му се събра на миличкия в последните 2 дена, така че не го упреквам, че е стреснат. А малката трицветка днес я ловихме с кепче, защото доста бързахме да ходим и при едни други котки в парка, а пък тя беше в особено закачливо и игриво настроение и само ни бягаше. Та и на тази душичка, която иначе мога дори да докосвам предпазливо и тя да не бяга панически, днес просто и се насъбраха много емоции. Искрено вярвам, че макар и да няма човек при тях постоянно съвсем скоро ще разберат, че е за тяхно добро.
Двете майки и дебелия риж добряк още вчера съвсем лесно и бързо ги натоварихме по клетките и сега си чакат кастрацията и тестовете в Добро Хрумване-Борово. Утре ще ги кастрират. Стискайте палци всичко да е наред, че и те, колкото и да са добри не се радват особено да са затворени по клетки. А пък черно-белия малчо даже сам се навираше в клетката вчера ама понеже не е още за кастрация (на малко над 4-ри месеца е) се наложи да го изкараме оттам и чак вечерта да се върнем за него . Тогава пък реши, че е много гот да се търкаля по гръб до клетката и аз буквално само го придърпах за козинката вътре. Големи будали са ми всичките.
Не на последно място по важност, сърдечно благодаря на Ели, Петя и Лили, които ми помогнаха и с ловенето на котките и с осигурена топла нощувка за едно от котетата .
#9
Публикувано: 26 December 2012 - 06:24 PM
Трицветното мамче у нас се адаптира доста добре. Беше и протекло едното око, но за щастие днес вече почти не забелязвам секрет. Надявам се да е било просто нещо от стреса и многото промени, които и се струпаха на главата за толкова кратко време. Много деликатно коте е. Засега поне изобщо не е лакома. Реших да се казва Изабела. Обещавам скоро снимки.
#10
Публикувано: 26 December 2012 - 07:53 PM
При нас не само няма затопляне, ами даже захлаждане се наблюдава - много ги е страх от мен, та гледам да не им досаждам.
Снощи им свих храната и тази сутрин им пробутах цестала шпикован в парченца пауч. Момчето моментално го омете, девойчето се затутляви, но в крайна сметка го изяде и тя. Ще видим дали ще изкарат нещо, макар че нямат вид на опаразитени.
Много нежни и деликатни котета са - тоалетната се ползва без да се попилява силикон навсякъде, паничките за храна не се бутат насам-натам... Девойката е леко катерлива, а и двамата правят опити да отворят прозореца.
Чудя се дали да не хвана да ги нагаля, но имам чувството, че ще им докарам инфаркт. Най-многото, което понасят е леко да ги пипна по носа. Дори не знам какви са на пипане
- Докторе, кучето ми постоянно гони колите...
- Нормално е, всяко куче го прави.
- Да, но моето ги хваща и ги заравя в градината...
Пише се ПОМИЯР - идва от помия. Не пумияр, нито пумяр...
#11
Публикувано: 27 December 2012 - 01:39 PM
ПС: А и на пипане е мноооого мекичък .
#12
Публикувано: 28 December 2012 - 01:02 AM
Иначе видимо не изкараха паразити; имахме леко насилствено докосване, ама момъкът стиска очи и се прави на невидим, а девойката с ужас оглеждата вратата и прозорците...
Да ги хвана и нагаля, означава да им покажа, че съжителството с хора е готино. Но в случая не е така. Нечестно ми се струва да им създавам мимолетни впечатления.
Ако настояваш ще съм по-настоятелна, но според мен за сега е по-добре да ги оставя на мира, пък когато сами се престрашат да потърсят контакт - тогава.
- Докторе, кучето ми постоянно гони колите...
- Нормално е, всяко куче го прави.
- Да, но моето ги хваща и ги заравя в градината...
Пише се ПОМИЯР - идва от помия. Не пумияр, нито пумяр...
#13
Публикувано: 28 December 2012 - 08:30 PM
#14
Публикувано: 29 December 2012 - 12:30 AM
кикита, в 28 December 2012 - 06:30 PM, написа:
Че как иначе . Това е моят девиз и по отношение на бройката и по отношение на напипването им ! Шегата настрана, но наистина смятам, че ако ги оставим на мира при положение, че при тях има човек само по час на ден, социализацията им ще се проточи безкрайно, а уви не разполагаме с това време. Искам да помоля, който има възможност да откликне за приемен дом на котетата, които са при Мъни в момента. Както и тя самата беше писала по-горе, там могат да останат само месец, а той неумолимо изтича лека-полека и от края на януари нямам никакъв вариант за двете котета . Причината да не могат да останат, където са в момента е съвсем обективна. Апартаментът ще има нови обитатели. Имах чудесни оферти и за черно-бялото момченце и за трицветката, но така се развиха нещата за лош късмет, че и двата варианта отпаднаха. Отново по напълно обективни причини. В единия дом има случай на панлевкопения, а в другия някакъв вид коки (не им запомних точно името) и не е редно да подлагаме котетата на риск от зараза. Казано накратко - търся им относително скоро нови приемни домове, заедно или поотделно.
#15
#16
Публикувано: 31 December 2012 - 05:22 PM
Подопечните ми се сдобиха с кодовите имена Пъзльо и Паника след като оня ден и вчера ги хващах и нагалвах. Сега и двамата се крият на високия рафт над мивката и ме гледат с ужас. Понасят да ги пипна, но хъскат (и двамата), ръмжат (Пъзльо) и жално мяукат (Паника).
Паника все пак е склонна да се храни в мое присъствие (но бойкотира специалните си хапки), стига да съм на метър от нея и да не мърдам. Много ги е страх от краката ми - явно са ритани милите
Дали от обезпаразитяването или поради факта, че нямат с какво друго да се занимават, започнаха да ядат като змейове. Добре че са с отлични хигиенни навици Леко ме смущава количеството вода, което изпиват за денонощие - около половин литър
Утре ще гледам да си взема апарата и да ги щракна - чистички, лъскави, окръгленки - чудни са. Девойката е много красива, а момъкът - необичаен.
Естествено се появи проблем - ежедневното пускане и спиране на водата скапа спирателния кран и сега умерено се наводняваме. Закрепих положението, но явно ще трябва да ускорим ремонта...
- Докторе, кучето ми постоянно гони колите...
- Нормално е, всяко куче го прави.
- Да, но моето ги хваща и ги заравя в градината...
Пише се ПОМИЯР - идва от помия. Не пумияр, нито пумяр...
#17
Публикувано: 06 January 2013 - 08:48 PM
#18
#19
Публикувано: 09 January 2013 - 04:40 PM
Много благодаря на trontinia, която ми помогна с носенето на децата на лекар и беше много приятна компания .
#20
Публикувано: 15 January 2013 - 11:43 AM
- (4 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »