The Dogs friend, axelcharry много ви благодаря!
Нямам хубави снимки на новите клетки, но ще пусна няколко с лошо качество! Както знаете кучетата се гледат на две места- около Перник и на 120км. от София - гр.Роман. Съседи сме с The Dogs friend

Намира се в северозападна /северозападнала/ България в подножието на Стара Планина. Това е малък град от селски тип със затихващи функций, заради лошото икономическо състояние на страната. За сметка на това има уникална природа, хубав климат и най-важното най-добрият въздух в БГ. По комунистическо време са правили изследвания и затова там има най-големият санаториум за белодробни заболявания.
Всички кучета както съм писала и друг път са "минали през леглата ни"

Те не са само кучета за размножаване и продажби - това са наши кучета с които не искаме да губим и емоционалната си връзка. Пиша в множествено число, защото това важи и Маги, Емо, майка ми, които са по цял ден с кучетата докато аз съм на работа. В апартамента ми в София в момента живея с 3 от кучета



Това е родилното в Перник, в Роман родилното е в хола ми на 2-рия етаж

Както ви писах по-горе, ако ще се увеличава бройката развъдника ще се изнесе извън населеното място. Имам вече избран парцел, в който имам една чест наследство. Баба ми и дядо ми от отвъднато ще са много щастливи! Преди време видях във фейса една снимка на гора от черники. Зловеща снимка - вижте я!
Беше ми много позната - чудех се от къде?!?! Докато не тръгнах да обикалям наследтвените си имати след 25 години. Зад тази много красива гора на един южен склон е това което търся

Асфалтов достъп, близост до населено място и същевременно извън града.
Всяка свободна минута отделям за кучетата си и за деца, накои от тях от семейства с проблеми. Понякога близките ми се сърдят, че има много работа а в нас е пълно с деца. Даже миналата седмица им обяснявам, да отложим излизането с кучетата за другата седмица, защото "баба Радка" /майка ми/ ще ми се сърди, едно от тях ми отговори "Това е 14-тия ден в който те чакам да си дойдеш и да излезнем заедно...." Стана ми много болно, защото това дете беше без майка......
След като завърших бях на стаж в Дом за деца с увреждания - това е нещо, което ми остави отпечатък за цял живот!
Детето с коня е от ромски произход, което от малък управлява конска каруца и язди кон. От 6 часа е навън да храни животните, но това не му пречи да е отличник в училище, въпреки че расте без майка. Две от другите деца живеят в не добри условия - ангажирах баща им да ми прави клетките.
Живота е цветен....
Надявам се, че не съм ви досадила