[Гери0707]

Здравейте,имам куче кръстоска между пекинез и хин.Диагнозата му е дископатия и започнахме лечение с НЕВАЛИН-инжекции,милгама-хапчета.Ветеринарният лекар иска лечението му с НЕВАЛИН да продължи един месец.Това не е твърде дълък период,тъи като ме е страх от страничните ефекти.Искам да попитам също дали няма някакви хомеопатични лекарства с които може да се лекува дископатията?Благодаря предварително

[shifter]

--

Това мнение е редактирано от shifter: 09 January 2013 - 09:46 AM

[shifter]

Кой и къде му е поставил тази диагноза и въз основа на какво? Правени ли са рентгенови снимки, ако да - можете ли да ги снимате и да ги постнете тук? Какви са симптомите и какво се случва с животинчето? Така "наслуки" надали някой от лекарите може да каже каквото и да е за случая...
Иначе по въпросите:
1. Не, не е твърде дълъг период, може и по-дълъг да бъде. Страничните ефекти... кои точно ви плашат на фона на (евентуална) парализа например? Нивалинът обаче не е "панацея" и в много случаи няма да бъде от никаква полза, затова и са по-горните въпроси за установяване на "какво всъщност му има на кучето". Ще се учудите колко ветеринари поставят диагноза "дископатия" или така обясняват ситуацията на стопаните (или стопаните така ги разбират), а реалното заболяване е съвсем различно. Да не говорим колко пъти стопаните "така ги разбират", а докторът току-що им е казал нещо коренно-различно, но е споменал думата "нерв"...
2. Не питате в правилния форум за хомеопатично лекарство, тук мисля пише само един ветеринар-хомеопат, на който най-добре да напишете лично съобщение. Аз въобще не съм убедена дали има повече от двама в България, честно казано. Така или иначе... Този въпрос сериозно ли го задавате? На фона на (евентуална) парализа на кучето, ако още не се е парализирало, и при диви болки, каквито се предполага, че изпитва, вие се притеснявате от конвенционалното лечение и питате за "мека и щадяща" хомеопатия?!?
Може да прозвучи странно, но не отхвърлям хомеопатията, дори я ползвам върху себе си чат-пат, но не си представям, че за себе си или за кучетата ще прибягна първо до нея, особено в по-сериозна ситуация и ако от това зависи живота ми или този на животните. Даже всъщност по-скоро бих потърсила други алтернативни варианти, може би това предизвиква недоумението ми по т.2. Парализираното животинче не е като да те боли малко гърло и да глътнеш едно оксинококцинумче.

[homeovet]

Колегата за едно е прав че трябва да се разбере какъв точно е проблема а за хомеопатичното лечение е далеч от истината защото при остри случаи на дископатия най-късно на вторият ден кучетата скачат и бягат без никакви проблеми

[AXEL Бултериерът]

Колега,можеш ли да потвърдиш думите си с факти?Покажи някои пациенти с доказана дискова херния/миелография,скенер,магнитен резонанс данни от неврологичен преглед преди и след проведеното лечение и лично ще те предложа за нов Нобелов лауреат в областта на медицината.
Ако не можеш да си защитиш твърденията, означава,че си обикновен шарлатанин.Тъй,като при това заболяване причината е травма на гръбначния мозък,всякакви движения на пациента трябва строго да се ограничат за период обикновено около четири седмици.Би ми било любопитно как едно куче с пареза/парализа ще се разиграе на следващия ден след приема на хомеопатичен продукт............имам даже подходящ пациент,ако искате мога да ви го пратя,но ви предупреждавам,че стопанката стреля на месо!!!!

[homeovet]

Колега разбирам притесненията ти но когато човек не е запознат напълно с хомеопатичният метод на лечение не бива да изказва мнение какво е възможно и какво не.А ето и един случай от моята практика -7 год ризеншнауцер бях повикан на адрес по повод че от няколко часа кучето лежи и не се движи предупредиха че кучето е агресивно.на място в двора на къщата кучето пежеше с изпънати задни краиници без да може да помръдне беше се оакал защото не можеше да се придвижи.повреме на прегледа само ръмжеше без да може да направи нищо друго.ЗА този които разбира от хомеопатия това е ясна картина на едно лекарство NUX VOMICA давано през 2 часа на друггият ден кучето се изправи и започна да се движи на следващият ден беше напълно добре и си е така вече 3 години но това едва ли ще е ви е достатъчно.А поповод нобеловата награда не съм го измислил аз а други по-умни хора много преди мен

[d-r Bobadova]

то супер, но не разбрах диагнозата на шнауцера.

[д-р Коджабашев]

Колега Хомеовет,
Това куче е имало някъкав проблем, който не е установено какво е. Има описание на клиника, но не и на диагноза. Може да е изяло например една шепа транквиланти и това би обяснило както тази клиника, така и чудодейното изцеление.
Какво щеше да е обяснението ти, ако бе дошъл някой да му чете молитви за здраве и на другия ден бе станало? А може би се е оправило само защото си го докосвал? Аз например с докосване мога да лекувам папиломи и хистеоцитоми.......
А и случая, който описваш няма нищо общо с дискови хернии и тяхното хомеопаткологично лечение....

[homeovet]

Каква според вас е диагнозата при внезапна парализа на задни крайници и болки в гръбнака и това не е изолиран случаи а един от всичките и това стандартно лечение в такива случаи на дископатия което колегите на запад ползват от години без да има нещо чудотворно

[AXEL Бултериерът]

......и така колега нека бъдем коректни:с термина парализа се обозначава трайна и невъзвратима загуба на инервация/както сетивна ,така и двигателна/ на както вие твърдите задните крайници на този шнауцер-тоест това куче,ако е имало парализа ,то никога няма да може вече да движи засегнатите крайници.....предполагам,че имате предвид,че кучето е имало пареза/временна загуба на инервация/,важно е да използвате правилно термините за да не става объркване/допустимо за стопаните и недопустимо за вет.лекар/
.Не споменавате резултатите от неврологичния преглед,само не ми казвайте,че не сте правили такъв/не е нужно специално оборудване/.Когато някой твърди нещо е редно да го подкрепи с факти/резултати от обективни изследвания и др/,а не да разказва басни от времето на баба ми.

[CAPNEMO]

НАШАТА ИСТОРИЯ

Здравейте приятели!

Ние сме сем. Вълчеви от гр.Бургас и бихме искали да Ви разкажем за нашата история, с надеждата да бъдем полезни на всеки един, обичащ и носещ истинска отговорност за домашният си любимец в най-труден за него час, както и да вдъхнем вяра и увереност на всеки, че трудностите са преодолими, когато истински желаеш да постигнеш нещо.

Преди 5 години нашето петчленно семейство се увеличи с още една малка душичка, Рони – австралийско териерче. Да, не предполагахме, че има и такава порода териерчета, защото уговорката с търговеца, от когото го взехме бе за йоркширско, а и той като малък много приличаше на такова, но това впоследствие, след като го разбрахме, ни най-малко не ни попречи да заобичаме Рони от цялата си душа и той да стане равноправен член на нашето семейство. Той разбира се ни се отблагодаряваше за всичко това с безрезервната си обич, дори и когато направеше беля и трябваше да му се караме, с огромната си привързаност и вярност към нас, със закачливия си и игрив характер.

Австралийските териерчета са малко по големи от йоркширските (нашето тегло е около 5 кг.), но и те както и другите са много игриви, пъргави и жизнерадостни. Може би защото през повечето време трябва да стои сам в къщи, когато всички се приберем вечер, както и през почивните дни, Рони просто е във вихъра си. Постоянно бяга след някой, захапал малката си топка или жълтото пате с надеждата, че някой ще му отдели малко от времето си, за да поиграе с него. И ние неусетно се заиграваме въпреки домашните си ангажименти поне за час, смеейки се и радвайки се на малките му номера. Така до слънчевия съботен ден на 2-ри ноември 2013 г. Времето бе хубаво, но студено, затова, когато се прибрахме от разходката не ни направи силно впечатление, че Рони изглеждаше малко отпаднал. Поради малката си порода и енергичен характер, много бързо се уморява и му трябва малко време за почивка преди отново да скочи и да бъде готов за игри. На това отдадохме и малко отпуснатият му вид както и, че може би нещо е настинал. В последствие от нашият лекар разбрахме, че кучетата никога не боледуват от настинка....

Всеки живял повече от година с домашният си любимец опознава характера му и веднага може да разбере когато нещо с него не е наред. Така и ние на другия ден усетихме, че Рони не се чувства добре, най-вече поради клюмналите му ушички, подвитата опашка и нежеланието за никакви игри и движения. Просто си лежеше в единия ъгъл на стаята, гледаше ни с влажните си малки очички и сякаш искаше да ни каже нещо, но ние не го разбирахме. От време на време само и само за да не е сам в стаята ставаше и малко олюлявайки се на задните си крачета идваше при нас. Не му се пиеше вода, не искаше да яде дори любимото си саламче. Усещахме, че нещо не е наред, но до тогава не ни се беше налагало и не знаехме къде в Бургас да потърсим помощ в неделя, а и не предполагахме колко сериозни могат да бъдат нещата, за да обезпокоим личният си ветеринарен лекар д-р Стоян Николов. Така изкарахме една безсънна нощ. Рони постоянно скимтеше, не можеше да си намери място в стаята, не можеше и сам да скочи на спалнята при нас, където обикновено заедно спяхме. Галехме го и му говорехме в желанието си да го успокоим и същевременно ни се късаше сърцето като го гледахме как страда, а нищо не можем да направим. На сутринта вече едва мърдаше задните си крачета и с големи усилия успяваше да се закрепи на тях.

Бяхме първи при лекуващият ни лекар д-р Стоян Николов от Централна Ветеринарна Клиника – Бургас (за бургазлии, до старото кино “Септември”). Още при първоначалният преглед д-р Николов изрази съмнения за най лошото - Дискова херния. Дори не бяхме и чували, че нашите четириноги приятели страдат като нас хората от това заболяване. Чудехме се как е възможно, та той нито е скачал от високо, нито е имал някакви травми, нито е бил в пряк контакт с други себеподобни.

Тук искаме от името на нашето семейство да кажем едно голямо “Благодарим” на д-р Николов и неговия помощник за професионализма и отношението, което проявиха към нас в този труден момент, защото ако не бяха бързата и професионална намеса нещата може би щяха да се развият много по зле за нас.Направиха му веднага изследвания за евентуално ухапване от кърлеж и от там заразяване на кръвта, която да води до срив на имунната му система, но резултата се оказа отрицателен. Това още повече наведе д-р Николов на убеждението изхождайки от опита и други подобни случаи в практиката си, че е най-лошото - Дискова херния, а лекуването от нея е само едно – операция. Но за да се потвърди това бе необходимо да му се направи второ изследване, резултатите от което излизат след 2 часа.

Шока за нас бе голям - каква операция? Къде?

Оставихме Рони в къщи и с мисъл за него отидохме на работа, а там потърсихме в Интернет информация за този вид заболяване при четириногите. Научихме доста както и това, че специалисти от Централна Ветеринарна Клиника – София http://www.centralvetclinic.com редовно извършват такива операции и то на 100% сполучливи, ако собствениците навреме закарат своите любимци. Статията на Д-р Владислав Златинов - Дискова херния (Дегенеративно заболяване на междупрешлените дискове при кучетата) подробно и на достъпен език описва целият процес от заболяването до физиотерапията и възстановяването.
Това ни вдъхна, макар и малка доза оптимизъм, че всичко може да завърши добре.

Когато след два часа отново се върнахме, за да го вземем за преглед, Рони вече не можеше да се движи, а само с предните си крачета се влачеше по земята в желанието си да ни посрещне, както винаги на вратата. Очите ни се насълзяваха от тази гледка като знаехме колко жизнен и игрив бе преди.

В 12:00 ч. бяхме при д-р Николов и още като ни видя без ни най-малко съмнение ни каза: “100% Дискова херния и ако искате да му дадете втори шанс трябва веднага, колкото може по-скоро, да се оперира. Нито за миг не се замислихме, не се поколебахме и след като д-р Николов разговаря със софийската клиника и от там го увериха, че веднага след като пристигнем ще ни оперират, в 13:30 ч. потеглихме за София. В 18:00 ч. бяхме пред клиниката, тъй като се оказа на лесно и достъпно място - до Зоопарка.

Каквото и да напишем за тази клиника ще е малко, това което можем с няколко думи да кажем е, че хората могат само да завиждат за такова болнично заведение.

Тъй като ни очакваха, посрещнаха ни още от вратата, а лекуващият ни лекар д-р Васил Василев веднага ни прие. Това е другият човек на когото Рони дължи безгрижните си дни, а ние огромната ни благодарност, че върна отново радостта в очите и душите ни.
С много внимание и търпение д-р Васил Василев, който бе и нашият опериращ хирург, подробно ни запозна с това, което предстои да направят на Рони. Първо, тъй като на 100% е потвърдена диагнозата и при рентгенова снимка резултатите може да са подвеждащи, за да не се губи време, тъй като всяка минута е ценна, трябваше да му се направи миелография, при която чрез инжектиране на специален контраст около гръбначния мозък се локализира мястото на притискане. Тази операция обаче е много рискована, тъй като иглата се вкарва между прешлените на около милиметър от гръбначният мозък. Не винаги обаче с едно вкарване на контраста може да се локализира мястото, за това понякога се налага и втора инжекция от друго място, много близо до главният мозък, където едно трепване на ръката може да осакати животното за цял живот. Всичко това ни бе казано чистосърдечно, предварително и подписахме декларация, че се съгласяваме и поемаме всички рискове произтичащи от тези действия. Все пак уверението, че на 1000 един опит е неуспешен ни вдъхна оптимизъм, че не може ние да сме този 1 %.

Държахме главичката на Рони и го успокоявахме, защото целият трепереше от страх, докато го хвана упойката и после седнали в залата за чакащи ни остана само да се молим всичко да мине благополучно. Така след половин час чакане д-р Василев излезе и ни успокои, че манипулацията е преминала успешно и изпадналият дискът е локализиран, но и че има и лоша новина. Дискът с голяма сила е навлязъл в гръбначният канал, почти целият, и притиснал голяма част от гръбначният мозък, а от там и уврежданията навярно ще са по-големи. Това се потвърждава и от симптомите, отговарящи на ІV степен парализа (невъзможност за изправяне), но със запазена дълбока чувствителност (а ние нямахме такава) и V- най-тежката степен - липса на дълбока чувствителност (както при нас, Рони не си усещаше кръстчето от средата назад).

Преминаването от една в друга степен при нас се случи в рамките на ден.

Нямаше време за губене и д-р Василев веднага влезна в операция. Това бе към 20:00 часа. И....започна още едно дълго чакане, чакане с надеждата, че всичко ще мине благополучно, че малкото четириного което е станало част от семейството ни отново ще радва всички ни с безгрижните си игри и понякога неосъзнати пакости.

Междувременно докато стояхме в напрегнато очакване в уютната приемна не преставаха да влизат хора, носещи кой котенце, кой заек, кой екзотичен домашен любимец, всеки с надеждата да му се помогне. А персонала веднага ги приемаше и разпределяше по лекуващи лекари. Гледахме всичко това около нас и си мислехме, колко ли човешки болници могат да се похвалят с този начин на обслужване и отношение.

След близо час и половина чакане продължило сякаш цяла вечност, в коридора се появи д-р Василев и по усмивката на лицето му разбрахме преди още да ни го каже, че операцията е преминала благополучно. Стиснахме му с благодарност ръцете, а той ни показа част от фрагмента, довел ни до тук. Изрази също учудване, че за първи път му се налага да оперира тази порода кученца – йоркширските, което значи, че няма нито една порода застрахована от този вид заболяване, особено тия, които са създадени изкуствено.

Позволиха ни да видим Рони, настанен в една клетчица, сънен още от упойката и ни казаха, че ще остане под наблюдение в болницата, поне до другият ден на обяд, когато е и времето за изписване на пациенти. Поуспокоени малко от благоприятното развитие се настанихме в близък хотел, недалеч от клиниката, в очакване на утрешният ден.

На сутринта, още в 10:00 ч., бяхме отново в приемната, в очакване на новини. Искахме отново да се видим и с д-р Василев, мислейки, че ако работи на смени, в 12:00 ч. би трябвало да приключи смяната му. Оказа се, че когато има нужда от него това е неговият втори дом и за почивка не остава много време. Още като ни видя той веднага дойде при нас с успокоението, че вечерта е преминала спокойно, но с думите, че не трябва да очакваме чудеса. Имайки предвид високата степен на увреждане, Рони за съжаление няма да може веднага да тръгне и оттук нататък възстановяването му е изцяло в наши ръце и в това на Съдбата. Това ни беше казано откровено, за да знаем какво ни очаква и как да се борим за нашият Рони. След разговор по телефона с Бургас и д-р Николов се разбра, че можем да си го вземем и да продължим лечението в бургаската клиника. Дадоха ни всички документи включително и рентгеновите снимки на диск (а аз само до преди няколко седмици лично си правих снимка и изрично ме предупредиха да не я пипам с пръсти) и потеглихме обратно за вкъщи.

Оставихме Рони в клиниката, защото трябваше да е под наблюдение и да му се бият инжекции през определено време, а ние се прибрахме и за първи път откакто го бяхме взели усетихме колко е пусто в къщи.

Тъй като нямаше почти никаква чувствителност от кръстчето назад, трябваше принудително да се изпразва пикочният му мехур, за да не задържа урина и не “хване” цистит. За щастие ходенето по голяма нужда бе самостоятелно, макар и непредсказуемо, така, че не се налагаше да му се правят клизми. Другото важно условие бе първите седмици след операцията да се ограничат движенията му. За тази цел в клиниката го поставиха в тясна клетка, което още повече го притесняваше, тъй като никога преди не е бил в такова тясно пространство, но трябваше и това да преодолее. Така изкара четири дена след операцията и след като мина на хапчета си го прибрахме у дома. Направихме му негова къщурка по уютна, научихме се как принудително да го изпишкваме и започнахме с физиотерапията. Първоначално го изпишквахме два пъти на ден, сутрин и вечер, както, когато беше здрав, но тъй като нямаше никакъв рефлекс за задържане и постоянно пускаше по малко започнахме по-често, по няколко пъти на ден, да го изпишкваме. Когато ни нямаше в къщи и вечер при спане слагахме малки кучешки памперси, които вършеха добра работа. По голяма нужда се изпускаше непредсказуемо, но там нямаше как да контролираме процеса.

Физиотерапията, както ни посъветва д-р Николов да правим, се състоеше в няколкократни (около 20 на брой) последователни свивания на едното и другото задни крачета, разтриването им и принуждаване на животното да стои на тях колкото може. Ние правихме по 50 свивания на едното и другото сутрин по един път преди да тръгнем за работа и вечер по 3-4 сеанса преди да си легнем, а през почивните дни – събота и неделя, през 2 часа целият ден.

Първите 7 дни след операцията Рони не показа почти никаква промяна в състоянието си. Не можеше самостоятелно да се задържи на задните си крачета, а когато принудително го изправяхме дупето му се олюляваше безконтролно наляво и дясно. При разтриването все пак крачетата му помръдваха, но това в последствие разбрахме, че се дължало на условен рефлекс и за съжаление не показва тъй очакваното от нас подобрение.

Нито за миг не сме губели надеждата си, че Рони отново ще стъпи на крачетата си, че ще бяга, както преди и че ще си бъде отново онзи палав и игрив Рони, който познавахме. Интересен факт бе, че той сякаш не осъзнаваше, че от кръстчето назад не чувства нищо и се опитваше всячески да става, ходи и дори скача, както и преди.

През всичкото това време бяхме на антибиотик и хапчета за предотвратяване на цистит. Малко трудно свикнахме принудително да го изпишкваме, защото трябваше, напипвайки, да намерим и притиснем с пръсти малкото му пикочно мехурче, затова първите дни след като си го взехме всяка вечер след работа ходихме при д-р Николов да ни изпишкват, но след няколко неуспешни опити и това се получи. При принудителното изпишкване в урината започнаха да се появяват червени кървави точици, което бе симптом за развитие на цистит и причина от принудителното притискане на стените на пикочният мехур, но взимайки хапчетата в края на втората седмица тези точици изчезнаха. Дългата десет сантиметрова рана на гърба от операцията бавно се затваряше и зарастваше и на десетият ден махнахме конците.

Внимателно и с надежда при всяко разтриване и движение на Рони следяхме дали няма самостоятелно да мръдне поне мъничко едно от крачетата си или опашката. По средата на третата седмица след операцията с радост установихме, че вече успява самостоятелно да се задържи изправен на задните си крачета, макар и олюлявайки се без да ги подгъва, както и че изчезна и спонтанното пишкане. Това ни даде надеждата, че вървим напред и нещата трябва да се подобрят. Междувременно не спирахме с физиотерапията разбирайки, че това е единственото нещо, което може да му помогне. В средата на четвъртата седмица Рони вече можеше да се изправя на задните си крачета и малко поизгърбен, поемайки цялата тежест върху предните да направи няколко стъпки, макар и все още влачейки задните си крачета както. В края на петата седмица за първи път го изкарахме навън с надеждата да събудим старите му навици да си вдига крачето и да ходи по голяма нужда. Първите излизания бяха кратки за по няколко минути в двора, като постепенно започнахме да увеличаваме времето за разходки.

Сега, когато пишем тези редове вече сме в края на шестата седмица след операцията и всяка сутрин и вечер се разхождаме по 15-20 мин. навън, вече самостоятелно пишка, вдигайки макар и трудничко задното си краче и ходи по голяма нужда, макар и не контролируемо, защото все още го прави и в къщи. Надяваме се в скоро време и този проблем да изчезне защото подобрението е очевидно най-вече защото вдигнахме и малкото си "знаменце" - опашката. Не знаем дали Рони ще може отново да си върне предишната подвижност, но сме благодарние, че може все пак сам да се движи и ходи.

Всичко лошо сякаш остана зад гърба ни благодарение на професионализма на д-р Василев и д-р Николов от Централна Ветеринарна Клиника – гр. София и гр. Бургас и техните екипи, които направиха всичко възможно да върнат радостта в очите ни, за което още веднъж искрено им казваме (а вярваме че и Рони ако можеше да говори), едно голямо БЛАГОДАРИМ!

Искаме с тези подробни редове да бъдем полезни с информация и да подкрепим всеки, който като нас се сблъска със същите трудности и да му вдъхнем увереност, че никога не трябва да се губи надежда, ако се чувстваш достатъчно отговорен за своя любимец защото както бяхме прочели някъде:

“Ти си неговият живот, неговата любов, неговият лидер.
Той ще бъде твой - доверчив и верен, до последния удар на сърцето си.
Бъди достоен за това посвещение - дължиш му го !”

[/left][/center]

[violetka68]

Здравейте !Прочетох статията Ви и искрено Ви се възхищавам БРАВО страхотни хора сте .Аз имам подобен проблем описан подробно във форума и все още съм със свито сърце и не зная какво да правя, ако имате желание може да го прочетете .Все още сме на обезболяващи инжекции .Тук всичко ще ми струва около 2000 евро бихте ли ми казали колко пари е в София изследването заедно с операцията защото може би ще се наложи да се приберем за операция, моето кученце все още ходи .Благодаря!