Z. Peev, в 10 April 2014 - 12:38 PM, написа:
Вместо да задълбавате, кое колко точно приличало на питбул, мотивирайте хората да се грижат за неродословни кучета, независимо от фенотипните им качества.Ако някой се откаже от осиновяването, защото кучето няма родословие, значи просто не е подходящ кандидат. Мотивирайте хората да се грижат за питоподобни, та какво, като приличало на лабрадор, майната му, нали и то е живо същество. То на лачено и баба знае :) Според мен, в това, да приютиш куче, което никой друг не иска, има много достойнство и е признак за отговорно отношение и осъзнаване на ангажимент, упоритост и други качества, които контакта с "породата" питбул би трябвало да зисква и възпитава у стопаните.
Поздрави!
С всичко написано от теб съм съгласна на 100%, единствено тук мога да поспоря.
Идеята е следната. Ти искаш куче, нямаш понятие от породи, но било модерно да си вземеш питбул, щото си голямата работа. Примерно. Гледаш реклама на някакъв питбул клуб с родословни кучета за по 150лв и си викаш "Що да взимам от обявата в нета, като тука е родословно и е на същата цена, сигурно е баш питбул, на далавера съм!". Купуваш без проблем, дреме им какъв си, стига да обещаеш на думи, че няма да му режеш ушите и няма да го кастрираш. (щото трябва и то да се размножава, нали... на база клубно членство, не качества и вид)
Да, ама родословие нещо няма... Ок, дреме ти отново, нали си имаш питбул, прежалваш хартийката.
Да, ама времето минава... кучето расте... и виждаш, че не прилича на питбул. Някак вече не си "голямата работа с питбула".
Колко % вероятност има ей такива хора да изхвърлят питоподобното?
1. Много е хубаво да се насърчава осиновяването на изоставени или родени на улицата кучета, независимо дали имат порода или не.
Но в никакъв случай не бива да се насърчава развъждането на едро на такива кучета - представяни за порода, към която не принадлежат, дадени на хора, които не са били проверени, защото тези животни са потенциалните изоставени след време.
Тук става малко "Вие ги създавайте, няма да ви пречим, пък ние после ще ги обираме от улиците, щото си нямаме друга работа".
2. Докато този човек е отглеждал това неприличащо клубно кученце, едно друго куче се е оказало в изолатора. Питбул. Далеч "по-истински" от клубния. Хипотетично умира в изолатора, защото за него няма стопанин. Хипотетично го вадят доброволци/организации и по-натам историята е ясна. Може да звучи крайно, но е факт - стопаните не са неизчерпаема бройка, когато популацията неспирно расте. Не популацията на порода, популацията на безпородни, какъвто този клуб произвежда. Човекът, който е можел да вземе изоставения питбул, е взел клубното мелезче. Как печели породата от тая работа, как печелят родените на улицата безпородни бебоци?
Заяждам се за това конретно куче и настоявам да видя родословието му, защото неговият случай беше точно такъв. Произведено от клуба и продадено за питбул. Внезапно взе, че порасна, не знам какво стана с купувача, но се оказа, че клубното пак търси дом. Новият му стопанин искаше да осинови питбул, изоставен в изолатор. Убедиха го, че е по-добре да вземе "клубното". Онова в изолатора беше на косъм да умре... За него се погрижи жена, на която не й трябват още кучета, но трябваше да го спаси. Колко други ще измрат, докато тия измамници си продават лабрадороподобните...