[starrkopf]

Как общуваме с кучето?
Откъс от „Откровено за кучетата”

Може ли човек да общува с кучето така,че отношенията и посланията да са винаги добре разпознаваеми?
Със сигурност на мнозина стопани се е случвало да открият колко „умни” са кучетата им...Те определят това като невидима нишка ,съединяваща ги и можеща да проведе през себе си всичко желано.
Така ли е?

В ежедневието никой не се замисля,че по време на контактите си, ние използваме такъв вид комуникация,чрез която предаваме на кучетата послания ,изразени с думи ( вербална комуникация,макар другата страна да отвръща с по-друг вид : езикът на лаенето,скимтенето,въздишките,различните по сила прозявки и др.) и езикът на тялото – невербално (неречево) общуване.
Като човек занимаващ се със специфична сфера от кинологията,винаги ме е интересувало въздействието на невербалното общуване не само върху развитието и обучението,но и върху ежедневните отношения с кучетата.
И ако чрез вербалното общуване можем да прикрием или променим някои намерения (макар използвайки го неволно да внасяме и елементи от невербалното) като : „..хайде да излезем на разходка...”,при което наред с думите си „помагаме” и с различни движения ,то при невербалното общуване дори да желаем,не можем да
прикрием истинското си състояние – издават го рефлексите ни,неволните движения на тялото,ръководени от подсъзнанието ни.
Когато между човекът и кучето е създадена връзка основаваща се на взаимно доверие и разбиране,прехода от вербално към невербално общуване преминава почти незабелязано,именно заради вярната комбинация между тях.

Когато започвам подготовката на куче-помощник (макар,че винаги се старая невербалното общуване да е водещо в отношенията ми с всички кучета),искам то да вложи достатъчно смисъл в отправените послания,които на по-късен етап ще му помагат в ежедневието.
Въпреки наложения „набор” команди,едно такова куче не е сляпо за всичко случващо се около него и затова не си позволявам да излизам от контекста както на дефиницията за невербално общуване,така и от
границата на неговите индивидуални възможности.

Да вземем за пример една комбинация между невербална и акустична комуникация : когато искам кучето да се отзове на повикване ( дори без да използвам вокална помощ – „Ела!”),чрез езика на тялото аз го подканям,като същевременно плясвам два пъти с ръце.Усмивката на лицето ми,очите изразяващи радост,лицевите мускули,всичко го кара да насочи вниманието си единствено към мен.Наградата като лакомство също е важна,но тя е на последно място.Ако едно от тези условия не е ясно,кучето (както казват някои ) ще се направи на глухо и най-малкото, ще прехвърли вниманието си върху друг обект.
Друг не по-малко интересен момент : когато искам кучето да спре,да се върне назад,да смени посоката с нова,да прекрати определено поведение,да привлека вниманието му,дори да седне, аз плясвам само веднъж.
На пръв поглед не може едно послание да се възприема с толкова значения?...Читателят би помислил,че или кучетата, с които работя са необикновени,или аз съм „жестикулиращият” на кучетата...,защото малцина са правили опит за такъв вид общуване,а още по-малко са тези,даващи пълна свобода и вярващи на кучетата си.

Хората не се замислят(или не желаят да повярват) колко е лесно да имат такова отношение със своите четириноги приятели,първо защото някои биха видели в това своего рода ексцентричност,други липса на логика,тъй като природата ни е дарила с език и реч,а трети защото кучетата трябва да се командват...
Всеки може да постигне такъв резултат независимо от породата и ползвателността на кучето си ,стига да вижда смисъл.От позицията на човек отдавна убеден и видял красотата на това общуване,мога да пожелая всеки да изпита тази хармония – и ако го направи,още повече ще потвърди мнението,че кучето никога не е било същество лишено както от емоции,така и от аналитични способности.


Ако се замислим как е протекъл процесът на развитие,ще открием,че на даден етап ( всеки знае кога),невербалното общуване е господствало дори в отношенията с животните.И друго – животните прекрасно се разбират,макар понякога да не са от един вид.Защо?
След като едно коте може да предаде моментното си състояние на кученцето и двете да живеят в хармония и преди всичко в разбирателство,какво пречи човек да се възползва от този толкова стар „език” – невербалното общуване?

[Ариел]

Пречат липсата на "антенките" у човека.Не всички ги имат.Мога да добавя и още нещо-не ми се и налага да пляскам.Ако кучето е концентрирано и постоянно ме следи с поглед, знае всеки мой жест какво означава и при наличието именно на тази хармония, то изпълнява /угажда/ на желанията ми.Забележка- да не се бърка желание с прищявка.Командите са като част от ежедневието и имат за цел само подобряването на съжителството с четириногото-за мой и негов комфорт.

[Flashback]

Може ли един въпрос?
Чета и ми е много интересно, защото вярвам, че именно така се прави - с общуване. Без значение дали с говорене или без, мисля си, че общуването се познава винаги, защото е различно от "Седни" и "Стани". Интересно ми беше да прочета, въпреки, че не съм специалист и нямам какво интересно да кажа.

Обаче ми е много любопитно за прозявките. Много пъти съм се чудила защо понякога, когато се прозяват, кучетата крещят и мучат. Аз ги приемам като обикновени прозявки и ентусиазирани прозявки , обаче ми е много интересно какво означава това.

[fnqkhhhzzz]

Много хубава теория. Чакам те да дойдеш пред блока,докато изминавам разстояние от 200 метра междублоково пространство с над 100 котки. Искам да видя,как точно с някой от методите ще се получи да привлека вниманието на кучето от котките към мен и да чуе какво му говоря :)

[starrkopf]

Flashback, в 11 February 2013 - 04:14 PM, написа:

Може ли един въпрос?
Чета и ми е много интересно, защото вярвам, че именно така се прави - с общуване. Без значение дали с говорене или без, мисля си, че общуването се познава винаги, защото е различно от "Седни" и "Стани". Интересно ми беше да прочета, въпреки, че не съм специалист и нямам какво интересно да кажа.

Обаче ми е много любопитно за прозявките. Много пъти съм се чудила защо понякога, когато се прозяват, кучетата крещят и мучат. Аз ги приемам като обикновени прозявки и ентусиазирани прозявки , обаче ми е много интересно какво означава това.

Вижте,как да общува всеки решава сам.Важно е не само човек да изпита (ако въобще е в състояние да го почувства,защото знаете какви „терци” има и как въздействат на кучетата си) определени емоции,но и кучето да показва спокойствие.А това зависи не само от породните характеристики,но и от средата (в която влиза и стопанинът).

Прозявките специално(защото съществуват още признаци ) могат да покажат моментното състояние на кучето.И ако едни „идват” след сън , други са индикатор за напрежение.Как се чувства човек веднага след края на кино прожекция – колкото и странно да прозвучи,но не малко зрители се протягат и прозяват.Някой ще кажат,че това е отегчение,други ще го свържат с дълго заседяване...И в двата случая така човек се успокоява.
Друг пример : час по математика.Кой ли ти слуша учителя,освен двама –трима...И когато часът свърши идва пак това,което описах по-горе – да не говорим ако всеки тайно се е надявал да не бъде изпитан.
Така и кучетата показват (чрез прозявките) стреса натрупан в следствие на някакво събитие.Освен това,според вълнението си те могат да допълнят поведението и с чесане,даже с изтръскване.
И ако стопанинът (а в много случаи и треньорът) са прекалили с натоварването ( а то може да има много измерения) и въпреки това нямат очи за кучето,започват „проблемите” : „...ти защо не идваш като те викат,а?”, или „...тъпо куче,едно препядствие от 50см не може да скочи?!...” . А то може ,но човека не знае защо кучето отказва и как да постъпи за да не го мисли за „твърдоглаво” или „доминантно”...

[starrkopf]

fnqkhhhzzz, в 11 February 2013 - 11:33 PM, написа:

Много хубава теория. Чакам те да дойдеш пред блока,докато изминавам разстояние от 200 метра междублоково пространство с над 100 котки. Искам да видя,как точно с някой от методите ще се получи да привлека вниманието на кучето от котките към мен и да чуе какво му говоря :)

Нямам идея какво куче имате,но ако желаете да споделите как преминава една такава „среща” ( защото причините могат да започнат от ловният инстинкт, желание за игра, опит за проучване на територия и ред други,докато се стигне до Вашето отношение),може да отговоря.
Моите кучета не им обръщат внимание – поведението ми им показва,че не са интересни,не им позволявам да душат където искат ( не бъркайте това със забрана за събиране на информация),а и те са свикнали с различни начини на движение –т.е. не се възбуждат от бързо преминаващи обекти.

[kalinka_in]

А имат ли кучетата настроения? Понякога ми се струва, че е изнервена - не изпълнява командите, за най - малкото нещо е готова да ме гризне и т.н

[cheshirecat]

Да, и аз съм се чудела дали кучетата имат настроения. И има ли такова нещо като " нервно куче " , не агресивно, ами нервно.. на мен ми звучи странно, но все пак не разбирам много и затова питам.

Цитат

Така и кучетата показват (чрез прозявките) стреса натрупан в следствие на някакво събитие.Освен това,според вълнението си те могат да допълнят поведението и с чесане,даже с изтръскване.

И другият ми въпрос - той може би не е много по темата. Вашите кучета хапят ли си опашките и краката? За опашките може би е по - вероятно, но моят си гризе ноктите и си хапе краката. Понякога, просто докато си стои, се обръща и започва да хапе задните крака в областта на бедрото и подбедрото. По едно време бяхме решили, че може да има обрив, но кожата му беше розова.

[Printon]

cheshirecat, в 12 February 2013 - 10:11 PM, написа:

Вашите кучета хапят ли си опашките и краката? За опашките може би е по - вероятно, но моят си гризе ноктите и си хапе краката. Понякога, просто докато си стои, се обръща и започва да хапе задните крака в областта на бедрото и подбедрото.

Да, това се нарича Compulsive behavior Disorders (CBD) и най-напред трябва да се обърнете към специалист за медикаментозна терапия с постепенно сменяне начина на отглеждане на кучето.

Много могат да бъдат причините, поради които кучето да изпадне в това състояние и не е достатъчно само да кажете какво прави, а да се анализират причините, които са го довели до такава форма на поведение, която постепенно се превръща в патология.

Специално хапането в областта на бедрото е много характерно за кучета от породата доберман, което е причина при тях специално да се въведе и друго название на CBD.

[Printon]

cheshirecat, в 12 February 2013 - 10:11 PM, написа:

дали кучетата имат настроения. И има ли такова нещо като " нервно куче "

Да, кучетата имат настроения, чувства и емоции, но без да се пречупват 1:1 спрямо човешката форма на същите състояния.

В момента, в който започне да се отделя адреналин в количества извън нормата, може да се говори за "нервно куче". Но така просто да се заяви, че едно куче е нервно, агресивно и т.н. е некоректно.

[ShiBumi_GirL]

Преди повече от 10 год имах болонка,която си хапеше така бедрото.Въртеше се в кръг като тазманийски дявол.Докторите казаха,че го прави,защото е нервна.Още като я взехме на 5-6 месеца като дойде при нас си беше с този странен навик.

[starrkopf]

cheshirecat, в 12 February 2013 - 09:11 PM, написа:

Да, и аз съм се чудела дали кучетата имат настроения. И има ли такова нещо като " нервно куче " , не агресивно, ами нервно.. на мен ми звучи странно, но все пак не разбирам много и затова питам.

Цитат

Така и кучетата показват (чрез прозявките) стреса натрупан в следствие на някакво събитие.Освен това,според вълнението си те могат да допълнят поведението и с чесане,даже с изтръскване.

И другият ми въпрос - той може би не е много по темата. Вашите кучета хапят ли си опашките и краката? За опашките може би е по - вероятно, но моят си гризе ноктите и си хапе краката. Понякога, просто докато си стои, се обръща и започва да хапе задните крака в областта на бедрото и подбедрото. По едно време бяхме решили, че може да има обрив, но кожата му беше розова.

Предполагам сте виждала възторга на малките кончета (пък и на големите) при вида на свободата – ширналото се поле,което сякаш ги притегля?Те тичат,скачат и подмятат задниците си,защото никой не ги ограничава.Кучетата по същият начин изразяват емоциите си.Тръгнете с кучето си там,където ( в по-натоварена среда) знае, че изисквате повече концентрация,после направете същото,но на любимото му място за игра и ще видите разликата.
Или когато отнемат малкото,как майката започва да се суети,да скимти...

Да отговоря на въпроса за хапането – преди много години ме поканиха да обучавам кучетата на водеща (тогава) охранителна фирма.Когато отидох да видя кучетата,едно от тях (НОК) си беше изгризало цялата опашка и тя се мяташе (оголена и зачервена ),а то не я оставяше. Какво се беше случило – човекът отговарящ за тях напуснал и някакви хора ги хранели ( и се опитвали да пускат за кратко,но без това куче).Така и не разбрах в какво се изразява поведението му та е „наказано”,но те се отглеждаха в тесни клетки и най-вероятно това беше следствие от стрес.Аз не започнах работа,но моят пом.треньор постъпи във фирмата и се оказа,че наистина кучето има нужда от повече движение.Опашлето се облече,гадта толкова се беше привързала към новия водач,че той се принуди да го води навсякъде....
При Вас трябва (ако кучето продължава да се хапе) да забележите преди какво събитие го прави и да реагирате,но бъдете сигурна ,че не е обрив – вътрешното напрежение предизвиква чесане или хапане.На каква възраст е ?

[grigo009]

starrkopf, в 11 February 2013 - 02:59 AM, написа:

Как общуваме с кучето?
Откъс от „Откровено за кучетата”

Може ли човек да общува с кучето така,че отношенията и посланията да са винаги добре разпознаваеми?
Със сигурност на мнозина стопани се е случвало да открият колко „умни” са кучетата им...Те определят това като невидима нишка ,съединяваща ги и можеща да проведе през себе си всичко желано.
Така ли е?

В ежедневието никой не се замисля,че по време на контактите си, ние използваме такъв вид комуникация,чрез която предаваме на кучетата послания ,изразени с думи ( вербална комуникация,макар другата страна да отвръща с по-друг вид : езикът на лаенето,скимтенето,въздишките,различните по сила прозявки и др.) и езикът на тялото – невербално (неречево) общуване.
Като човек занимаващ се със специфична сфера от кинологията,винаги ме е интересувало въздействието на невербалното общуване не само върху развитието и обучението,но и върху ежедневните отношения с кучетата.
И ако чрез вербалното общуване можем да прикрием или променим някои намерения (макар използвайки го неволно да внасяме и елементи от невербалното) като : „..хайде да излезем на разходка...”,при което наред с думите си „помагаме” и с различни движения ,то при невербалното общуване дори да желаем,не можем да
прикрием истинското си състояние – издават го рефлексите ни,неволните движения на тялото,ръководени от подсъзнанието ни.
Когато между човекът и кучето е създадена връзка основаваща се на взаимно доверие и разбиране,прехода от вербално към невербално общуване преминава почти незабелязано,именно заради вярната комбинация между тях.

Когато започвам подготовката на куче-помощник (макар,че винаги се старая невербалното общуване да е водещо в отношенията ми с всички кучета),искам то да вложи достатъчно смисъл в отправените послания,които на по-късен етап ще му помагат в ежедневието.
Въпреки наложения „набор” команди,едно такова куче не е сляпо за всичко случващо се около него и затова не си позволявам да излизам от контекста както на дефиницията за невербално общуване,така и от
границата на неговите индивидуални възможности.

Да вземем за пример една комбинация между невербална и акустична комуникация : когато искам кучето да се отзове на повикване ( дори без да използвам вокална помощ – „Ела!”),чрез езика на тялото аз го подканям,като същевременно плясвам два пъти с ръце.Усмивката на лицето ми,очите изразяващи радост,лицевите мускули,всичко го кара да насочи вниманието си единствено към мен.Наградата като лакомство също е важна,но тя е на последно място.Ако едно от тези условия не е ясно,кучето (както казват някои ) ще се направи на глухо и най-малкото, ще прехвърли вниманието си върху друг обект.
Друг не по-малко интересен момент : когато искам кучето да спре,да се върне назад,да смени посоката с нова,да прекрати определено поведение,да привлека вниманието му,дори да седне, аз плясвам само веднъж.
На пръв поглед не може едно послание да се възприема с толкова значения?...Читателят би помислил,че или кучетата, с които работя са необикновени,или аз съм „жестикулиращият” на кучетата...,защото малцина са правили опит за такъв вид общуване,а още по-малко са тези,даващи пълна свобода и вярващи на кучетата си.

Хората не се замислят(или не желаят да повярват) колко е лесно да имат такова отношение със своите четириноги приятели,първо защото някои биха видели в това своего рода ексцентричност,други липса на логика,тъй като природата ни е дарила с език и реч,а трети защото кучетата трябва да се командват...
Всеки може да постигне такъв резултат независимо от породата и ползвателността на кучето си ,стига да вижда смисъл.От позицията на човек отдавна убеден и видял красотата на това общуване,мога да пожелая всеки да изпита тази хармония – и ако го направи,още повече ще потвърди мнението,че кучето никога не е било същество лишено както от емоции,така и от аналитични способности.


Ако се замислим как е протекъл процесът на развитие,ще открием,че на даден етап ( всеки знае кога),невербалното общуване е господствало дори в отношенията с животните.И друго – животните прекрасно се разбират,макар понякога да не са от един вид.Защо?
След като едно коте може да предаде моментното си състояние на кученцето и двете да живеят в хармония и преди всичко в разбирателство,какво пречи човек да се възползва от този толкова стар „език” – невербалното общуване?

Много интересна тема, Комплименти Starrkopf
Стискам палци и много ми се иска да имам тази възможност да видя темата да се развие наистина от интерес и с желание от хора, които са разбрали за какво иде реч.А пък евентуално и от такива, които не са наясно, но имат желание да научат нещо.
Независимо как ще се развият събитията, за мен ще бъде удоволствие и обогатяване да продължите да пишете в тази насока

[simona623]

Смятам, че добре се разбираме с кучето ми, но има нещо, което ме притеснява и искам да попитам. Когато той иска да го галя или да си играем, идва и ми побутва ръката с муцуната си. До тук е добре. Ако не му обърна внимание или не се занимавам достатъчно с него, той започва да хапе ръката ми или краката, каквото му попадне. Това е единственото му действие, при което, като викна силно "не", той не се впечатлява. Аз ли не разбирам какво иска или какво? Как да му отвърна в тази ситуация?

[starrkopf]

simona623, в 13 February 2013 - 07:55 PM, написа:

Смятам, че добре се разбираме с кучето ми, но има нещо, което ме притеснява и искам да попитам. Когато той иска да го галя или да си играем, идва и ми побутва ръката с муцуната си. До тук е добре. Ако не му обърна внимание или не се занимавам достатъчно с него, той започва да хапе ръката ми или краката, каквото му попадне. Това е единственото му действие, при което, като викна силно "не", той не се впечатлява. Аз ли не разбирам какво иска или какво? Как да му отвърна в тази ситуация?

Знаеш,че не се впечатлява и въпреки това го правиш?! Обръщам се така към Симона,защото се познаваме,а и тя ще разбере следващите обяснения.
Онези дни едното ми куче (мъжко) поиска да играе (точно да играе-не друго) с една от кучките.Отиде до нея,побутна я с муцуна и се отърка в тялото й.Ясно е,че то имаше нужда от нещо друго освен да засвидетелства привързаност и близост.После се наведе напред (всеки познава тази поза на тялото с повдигнатото дупе),направи опит да "разчупи"ледовете,но кучката повдигна глава,отмести поглед от него,стана и седна с гръб към "мераклията"...
Начко (така се казва той) се отдалечи и дойде при мен.
А сега моето момиче,познай какво трябва да правиш,когато Бари повтори този "епизод".

[cheshirecat]

Цитат

При Вас трябва (ако кучето продължава да се хапе) да забележите преди какво събитие го прави и да реагирате,но бъдете сигурна ,че не е обрив – вътрешното напрежение предизвиква чесане или хапане.На каква възраст е ?

Ами моят скоро ще направи 10 месеца и аз като ShiBumi_GirL го наблюдавам откакто го взехме. Даже си дойде с този навик, защото мисля, че още първия ден забелязах да го прави. Иначе сега като се замисля си хапе опашката и краката само в определени ситуации и то не толкова често. По принцип се прибирам вкъщи към обяд и го изкарвам само за малко, тъй като по - дългите разходки са само вечер ( за сега тогава имам време ). После сядам да уча и той се върти около мен и тогава започва да прави тези неща, а по някога просто идва и заспива... дали не иска внимание?

[Flawless]

Като се замисля и ние с моето куче плавно преминахме от вербална към невербална комуникация. Въпреки че на мен ми харесва да му говоря и да го насочвам с гласа си, често проверявам дали без думи ще ме разбере и винаги ми е много приятно когато ме разбира. Когато почнах да се занимавам с кучето ми преди почти 4 години учехме гласовите команди и те винаги бяха съпроводени с някакъв жест, различен за всяка команда. Така с времето само жеста беше достатъчен. Сега когато имам и второ куче, което е по-възрастно се убеждавам, че за ученето на нови неща няма възраст. Тя е била в по-голямата част от живота си на улицата, което й е дало невероятен усет за нещата, наистина съм впечатлена, но страшно бързо схваща жестове и команди.

За повикването с пляскане: ние го научихме по време на игра с топка или нещо, което трябва да донесе като днес пляскането се е превърнало в силен сигнал за повикване, защото ако се занимава с някакво куче или е някъде не винаги повикването върши работа, но пък пляскането като че ли го изважда от онова състояние на "прави си каквото иска" и бързо се връща. Освен това той разпознава конкретен тип пляскане, а ако случайно чуе друг подобен начин на пляскане първо се оглежда дали съм до него и дали идва от мен. И сега и второто куче го е научило и също се ослушва за него. Друг е въпросът, че кучетата се учат едно от друго и това доста ми помага.