[shifter]

Много се чудих дали да се обадя или не, но ще се обадя.
Първо и най-важно е, че магическа пръчица няма. Самият факт, че в няколко теми и в разстояние на няколко дни казвате, Marinka7, че "нищо не помагало" и "нямало решение" подсказва, че очакванията и представите ви се разминават коренно с реалността и именно в това е големият проблем. Не в хапането на кученцето и в нетърпимото му поведение.
Съжалявам за малко (или по-скоро много) надувковия тон, но... Кученцето не е играчка. Не е роботче с програмка и няма начин да се коригира нещо в поведението му от раз. Убедена съм, че знаете това, но между знанието на едно ниво и реалността на друго... болезнено е. Гадно е. Разочароващо е. Разбирам и съжалявам.
Така че първото и най-важно нещо е търпението. Повторение и постоянство му е майката, все едно дали кучето се учи да не хапе или да пиша в банята, или нещо друго. В света на живите същества нещата се случват за седмици, не за 1-2-3 дни.
Второто най-важно нещо е постоянството (повтарям се). Едно вече измислено (и правилно) правило не трябва да се променя, а да се наложи постепенно. И да не се отказваме, само защото вчера и днес още нямаме успех...
Казано по трети начин, на вас ви трябва добър треньор, който да Ви покаже къде бъркате, какви са нереалните очаквания към кученцето, които имате и да ви покаже как трябва да работите с него, за да постигнете истински резултати. С приказки по форумите няма да стане, за съжаление, и повечето съвети, които ще получите тук, ще навредят (започвайки от този за държането за врата например).
Иначе, връщайки се на темата за хапането, ще се осмеля да направя предположение:
- ако е магазинско или от зооборса, кученцето ви най-вероятно има проблеми със социализацията. Не е общувало с хора, а го взимате точно в момент, когато в кучилото започва борбата за доминантност и установяване на йерархически граници. Малките кученца на тази възраст могат да бъдат изумително злобни едно с друго, бият се, карат се, хапят се... игрите им често прерастват в играчка-плачка... когато мама е там, тя поставя граници на поведението им и се явява като авторитет. Когато мама не е там - бебетата ги взимат на 30-ина дена от нея и ги хвърлят в някоя клетка да се оправят сами, и скоро се разотиват по зоомагазините - най-първоначалната социализация изцяло отсъства. В аквариума в магазина се събират по 3-4-5 бебета от различни кучила, нито едно от тях нямащо подходяща социална подготовка за общуване със събратя. Войните, които водят там (ако не ги упояват да са кротки...), не подпомагат развитието на обществените им умения. Резултатът? В дома на клиента попада куче, което в най-добрия случай е "социално сакато" и не умее правилно да общува със съплеменниците си и с хората. В по-лошите случаи е с по-леки или по-тежки психически отклонения. Собственикът е онзи, който трябва да осигури "замяна" на ранното детско обучение, поне по отношение на социализацията спрямо хора, за да си осигури нормално ежедневие с това зооборсаджийско куче.
- ако кученцето е от истински развъдник или поне от грижовни стопани и е било социализирано нормално - от раждането си е пипано, взимано, галено и гушкано, не е отбито прекалено рано, общувало е с мама (и евентуално с други кучета) и най-вече с хора!!!, то тогава е много вероятно поведението му да е адекватно и то просто да минава нормална фаза в развитието си, присъща на всички бебета - изучаване на света с уста , на вкус и твърдост, детски игри, развитие на вокалния апарат (ръмжене, лаене...) и прочие. Както и упоменатите по-горе кученца, това социализирано животинче СЪЩО минава през фаза на установяване на граници, изпробване на авторитета и много други. Проблемът е дали собственикът тълкува правилно подаваните от него сигнали и реагира адекватно на тях. Ако тълкуванието е неправилно и реакцията не е "подходяща", кученцето се обърква и започват да възникват проблеми. Ще си позволя да направя сравнение с човешките деца - ако родителят няма представа какво да прави с растящото си дете, ще "произведе" психопат, хлапе с умствени отклонения, със социални затруднения и прочие придобити от неправилно общуване и отношение проблеми. Някои са ремонтируеми, други - не.
И, естествено, когато имаме лошо социализирано кученце и неподготвен за общуването кученцето си собственик, ситуацията бързо се влошава. Съдейки по темите и изказванията ви, Marinka7, имам чувството, че случаят е горе-долу такъв. Извинявам се, ако неправилно чета и тълкувам написаното от вас и това всъщност не е вярно.

[Marinka7]

shifter, в 29 July 2013 - 06:30 AM, написа:

Много се чудих дали да се обадя или не, но ще се обадя.
Първо и най-важно е, че магическа пръчица няма. Самият факт, че в няколко теми и в разстояние на няколко дни казвате, Marinka7, че "нищо не помагало" и "нямало решение" подсказва, че очакванията и представите ви се разминават коренно с реалността и именно в това е големият проблем. Не в хапането на кученцето и в нетърпимото му поведение.
Съжалявам за малко (или по-скоро много) надувковия тон, но... Кученцето не е играчка. Не е роботче с програмка и няма начин да се коригира нещо в поведението му от раз. Убедена съм, че знаете това, но между знанието на едно ниво и реалността на друго... болезнено е. Гадно е. Разочароващо е. Разбирам и съжалявам.
Така че първото и най-важно нещо е търпението. Повторение и постоянство му е майката, все едно дали кучето се учи да не хапе или да пиша в банята, или нещо друго. В света на живите същества нещата се случват за седмици, не за 1-2-3 дни.
Второто най-важно нещо е постоянството (повтарям се). Едно вече измислено (и правилно) правило не трябва да се променя, а да се наложи постепенно. И да не се отказваме, само защото вчера и днес още нямаме успех...
Казано по трети начин, на вас ви трябва добър треньор, който да Ви покаже къде бъркате, какви са нереалните очаквания към кученцето, които имате и да ви покаже как трябва да работите с него, за да постигнете истински резултати. С приказки по форумите няма да стане, за съжаление, и повечето съвети, които ще получите тук, ще навредят (започвайки от този за държането за врата например).
Иначе, връщайки се на темата за хапането, ще се осмеля да направя предположение:
- ако е магазинско или от зооборса, кученцето ви най-вероятно има проблеми със социализацията. Не е общувало с хора, а го взимате точно в момент, когато в кучилото започва борбата за доминантност и установяване на йерархически граници. Малките кученца на тази възраст могат да бъдат изумително злобни едно с друго, бият се, карат се, хапят се... игрите им често прерастват в играчка-плачка... когато мама е там, тя поставя граници на поведението им и се явява като авторитет. Когато мама не е там - бебетата ги взимат на 30-ина дена от нея и ги хвърлят в някоя клетка да се оправят сами, и скоро се разотиват по зоомагазините - най-първоначалната социализация изцяло отсъства. В аквариума в магазина се събират по 3-4-5 бебета от различни кучила, нито едно от тях нямащо подходяща социална подготовка за общуване със събратя. Войните, които водят там (ако не ги упояват да са кротки...), не подпомагат развитието на обществените им умения. Резултатът? В дома на клиента попада куче, което в най-добрия случай е "социално сакато" и не умее правилно да общува със съплеменниците си и с хората. В по-лошите случаи е с по-леки или по-тежки психически отклонения. Собственикът е онзи, който трябва да осигури "замяна" на ранното детско обучение, поне по отношение на социализацията спрямо хора, за да си осигури нормално ежедневие с това зооборсаджийско куче.
- ако кученцето е от истински развъдник или поне от грижовни стопани и е било социализирано нормално - от раждането си е пипано, взимано, галено и гушкано, не е отбито прекалено рано, общувало е с мама (и евентуално с други кучета) и най-вече с хора!!!, то тогава е много вероятно поведението му да е адекватно и то просто да минава нормална фаза в развитието си, присъща на всички бебета - изучаване на света с уста , на вкус и твърдост, детски игри, развитие на вокалния апарат (ръмжене, лаене...) и прочие. Както и упоменатите по-горе кученца, това социализирано животинче СЪЩО минава през фаза на установяване на граници, изпробване на авторитета и много други. Проблемът е дали собственикът тълкува правилно подаваните от него сигнали и реагира адекватно на тях. Ако тълкуванието е неправилно и реакцията не е "подходяща", кученцето се обърква и започват да възникват проблеми. Ще си позволя да направя сравнение с човешките деца - ако родителят няма представа какво да прави с растящото си дете, ще "произведе" психопат, хлапе с умствени отклонения, със социални затруднения и прочие придобити от неправилно общуване и отношение проблеми. Някои са ремонтируеми, други - не.
И, естествено, когато имаме лошо социализирано кученце и неподготвен за общуването кученцето си собственик, ситуацията бързо се влошава. Съдейки по темите и изказванията ви, Marinka7, имам чувството, че случаят е горе-долу такъв. Извинявам се, ако неправилно чета и тълкувам написаното от вас и това всъщност не е вярно.

Напълно грешите ! Много сте далеч от истината ! :)

[Furia_S]

shifter
Както винаги
:-))))


Marinka7

И в какво точно греши shifter, смея да ви попитам? В значението на социализацията за кучето и ролята на стопанина, да не би? Айде малко по-полека с заявленията.

Цитат

Има си играчки и всичко , не знам на какво се дължи но винаги когато я взема хапе с сила и е ужасно .. Лошото е ,че няма решение

Няма МОМЕНТАЛНО решение. И никога не е имало. Възможно, вие не знаете, че кучето, раснало в неподходяща среда преди да попадне при вас, не знае какво да прави със всичките тези играчки. Вашата задача е да го научите да играе с тях. А това става единствено като играете много време с кучето си. Като казвам много - да е повече от 5 минути сутрин и обед. Дори с човешки бебета и малки деца няма светкавично решение, тук сега и веднага. Вече не сте на 7 години, на 20 сте и е редно да поемете ОТГОВОРНОСТ за кучето, което майка ви го подарила. А това означава да отговорите поне на въпросите, които са ви били задавани.
Ако си мислихте че да имаш куче декоративна порода е просто да го носиш в чантичка с панделки на врата - жестоко се лъжете - съвсем на скоро съдействах за осиновяване на 1-годишно мъжко чихуа, което влуди новите си стопани с истеричното си държание, цвилене, хапене и пикане по диваните.

Само че вашето куче не е на 1-година и не е лашкано по приемните семейства, а е само на два месеца. С малко повече търпение (и отърсване от гламурни представи за кученцета по реклами и филми) ще сте в състояние да се справите. Стига да искате. Просто е крайно време да се отърсите от някакви собствени заблуди относно виждането си "Аз и кучето ми декоративна порода".

А от колко време точно е при вас и на каква възраст ви е подарено?

[danah]

shifter, в 29 July 2013 - 06:30 AM, написа:

Много се чудих дали да се обадя или не, но ще се обадя.
Първо и най-важно е, че магическа пръчица няма. Самият факт, че в няколко теми и в разстояние на няколко дни казвате, Marinka7, че "нищо не помагало" и "нямало решение" подсказва, че очакванията и представите ви се разминават коренно с реалността и именно в това е големият проблем. Не в хапането на кученцето и в нетърпимото му поведение.
Съжалявам за малко (или по-скоро много) надувковия тон, но... Кученцето не е играчка. Не е роботче с програмка и няма начин да се коригира нещо в поведението му от раз. Убедена съм, че знаете това, но между знанието на едно ниво и реалността на друго... болезнено е. Гадно е. Разочароващо е. Разбирам и съжалявам.
Така че първото и най-важно нещо е търпението. Повторение и постоянство му е майката, все едно дали кучето се учи да не хапе или да пиша в банята, или нещо друго. В света на живите същества нещата се случват за седмици, не за 1-2-3 дни.
Второто най-важно нещо е постоянството (повтарям се). Едно вече измислено (и правилно) правило не трябва да се променя, а да се наложи постепенно. И да не се отказваме, само защото вчера и днес още нямаме успех...
Казано по трети начин, на вас ви трябва добър треньор, който да Ви покаже къде бъркате, какви са нереалните очаквания към кученцето, които имате и да ви покаже как трябва да работите с него, за да постигнете истински резултати. С приказки по форумите няма да стане, за съжаление, и повечето съвети, които ще получите тук, ще навредят (започвайки от този за държането за врата например).
Иначе, връщайки се на темата за хапането, ще се осмеля да направя предположение:
- ако е магазинско или от зооборса, кученцето ви най-вероятно има проблеми със социализацията. Не е общувало с хора, а го взимате точно в момент, когато в кучилото започва борбата за доминантност и установяване на йерархически граници. Малките кученца на тази възраст могат да бъдат изумително злобни едно с друго, бият се, карат се, хапят се... игрите им често прерастват в играчка-плачка... когато мама е там, тя поставя граници на поведението им и се явява като авторитет. Когато мама не е там - бебетата ги взимат на 30-ина дена от нея и ги хвърлят в някоя клетка да се оправят сами, и скоро се разотиват по зоомагазините - най-първоначалната социализация изцяло отсъства. В аквариума в магазина се събират по 3-4-5 бебета от различни кучила, нито едно от тях нямащо подходяща социална подготовка за общуване със събратя. Войните, които водят там (ако не ги упояват да са кротки...), не подпомагат развитието на обществените им умения. Резултатът? В дома на клиента попада куче, което в най-добрия случай е "социално сакато" и не умее правилно да общува със съплеменниците си и с хората. В по-лошите случаи е с по-леки или по-тежки психически отклонения. Собственикът е онзи, който трябва да осигури "замяна" на ранното детско обучение, поне по отношение на социализацията спрямо хора, за да си осигури нормално ежедневие с това зооборсаджийско куче.
- ако кученцето е от истински развъдник или поне от грижовни стопани и е било социализирано нормално - от раждането си е пипано, взимано, галено и гушкано, не е отбито прекалено рано, общувало е с мама (и евентуално с други кучета) и най-вече с хора!!!, то тогава е много вероятно поведението му да е адекватно и то просто да минава нормална фаза в развитието си, присъща на всички бебета - изучаване на света с уста , на вкус и твърдост, детски игри, развитие на вокалния апарат (ръмжене, лаене...) и прочие. Както и упоменатите по-горе кученца, това социализирано животинче СЪЩО минава през фаза на установяване на граници, изпробване на авторитета и много други. Проблемът е дали собственикът тълкува правилно подаваните от него сигнали и реагира адекватно на тях. Ако тълкуванието е неправилно и реакцията не е "подходяща", кученцето се обърква и започват да възникват проблеми. Ще си позволя да направя сравнение с човешките деца - ако родителят няма представа какво да прави с растящото си дете, ще "произведе" психопат, хлапе с умствени отклонения, със социални затруднения и прочие придобити от неправилно общуване и отношение проблеми. Някои са ремонтируеми, други - не.
И, естествено, когато имаме лошо социализирано кученце и неподготвен за общуването кученцето си собственик, ситуацията бързо се влошава. Съдейки по темите и изказванията ви, Marinka7, имам чувството, че случаят е горе-долу такъв. Извинявам се, ако неправилно чета и тълкувам написаното от вас и това всъщност не е вярно.

[starrkopf]

Marinka7, в 29 July 2013 - 01:01 PM, написа:

Напълно грешите ! Много сте далеч от истината ! :)

Е,толкова знаем,толкова пишем....
Щом смятате,че в темата се включват хора желаещи на вас и кучето единствено неприятни моменти, приближете ги (към истината) и обяснете как се случват нещата.

Имам чувството,че поради незнание ( а на по-късен етап от развитието на темата ) и от неудобство ,съзнателно вече се опитвате да отклоните опитите на пишещите .
Обаче......, тъй като имам поглед върху форума ,бъдете сигурна,че много скоро ще изкарате от нерви някой ... И дано не му докарате предупреждение или бан .

PS. Към Админ и Модераторите : обособете някой раздел за такива потребители и ги оставете да си плачат на рамената . Да си се лъжат взаимно и да си вярват.
Ако искате ползвайте темата ми " Изгубени в превода..."

PPS. Маринке, имам три : 1+1+ 1, родени на 24.04.2013 . Как едно не ме ухапа така както вашето?

[koniarska]

Така ,като чета,не само аз, а и другите предполагам,ще рече човек,че съблезъб тигър гледа.
П.П. Ако желае може да качи видео да го видим това чудо на природата Майтапа настрани,наистина ако може нека качи клип.

[danah]

Цитат

PS. Към Админ и Модераторите : обособете някой раздел за такива потребители и ги оставете да си плачат на рамената . Да си се лъжат взаимно и да си вярват.
Ако искате ползвайте темата ми " Изгубени в превода..."

всичко което искам да кажа по темата събрахте в два реда

" Изгубени в превода..." xaxaxaxaxaxaxaxa

[sazo]

Ако момичето казва истината, не крие нищо и е опитало да се справи с проблема и нищо не е помогнало за мен има едно обяснение и ще я помоля да не се засяга.А именно наблюдавал съм кучета които реагират агресивно на хора с психични проблеми,ако е така не знам дали наистина проблема може да се реши.Другият вариант е както казахте просто обича да хленчи съчетано с неразбиране на кученцето.Хората тук зададоха различни въпроси аз на един не видях смислен отговор.

[Furia_S]

Мисля че става дума точно за неразбирането и невероятни заблуди. Момичето визира картинката: "Аз изглеждам сладурски с миличко кученце в чантичка" и не разбира че кученцето в чантичката си има своите изисквания, които явно не са задоволени никак.
Тоест, на кученцето все му е тая колко снимки са качени във фейса, примерно го казвам, и колко лайкове е събрала снимката му с коментарите от рода "Уиии, колко е сладинко" или "Гуш за кучик". Животното интересуват съвсем други неща, особено пък на тази възраст.
Още нещо не проумявам - тя твърди че нищо не е помогнало, обясняват й като Шифтер по-нагоре че трябва търпение, единствена реплика - ама грешите, ама не сте прави. И нито един вменяем отговор на зададени въпроси. Много странна реакция.

[matiu55]

Здравейте! И аз да добавя нещо.

Както са написали много потребители тук, кученцето скоро е взето от кучилото. Обикновено там играят като се ХАПЯТ МИРИНКЕ7 . Работата на стопаните е да го обучат, за да стане възпитано. Както е написал shifter (мисля, че беше той) трябва а спреш с тази твоя представа "Малкото кученце е лесно за гледане!". Разбери, че така или иначе това е живо същество с чувства и (много според мен) мозък. Ти трябва да си отговорната стопанка и да се докажеш като алфа на глутницата му. Кучето трябва да разбере, че то е бетата и такава ще си остане. То е изпуснало частта в кучилото, когато се борят за това кой е алфата.

Просто го обучи! Например за твоя проблем бих препоръчал нещо от сорта на това:

Ако кучето те хапе просто го игнорирай, а ако не те хапе го награждавай. И в никакъв случай не пише нещо от сорта на това - "Пробвах всичко но не стана!"

Номерът не е в това да го направиш един път, а да го повтаряш със седмици. Обикновено на 7-10 месеца кученцата се укротяват и почват най-много да облизват хората и да ги лаят.

Както съм писал и на други места в темата- Постоянство му е майката.

Айде късмет.