Така ги намерих- набучени в снега като кокичета,отчаяни,треперещи,с почервенели от студения сняг малки лапички,гладни и неразбиращи какво става и защо изведнъж всичко хубаво на тоя свят,като топлината и млякото на мама вече ги няма....Плачещи,търсещи ....окаяна мокра купчинка за която обратното броене вече беше започнало.Девет мънички душички,чисти и невинни,излишни,непотребни,но все пак живи и вкопчени в живота с цялата сила на крехките си , прозрачни ноктенца...
![Прикачена снимка](http://forum.dog.bg/uploads/monthly_03_2013/post-115808-136238256912_thumb.jpg)
![Прикачена снимка](http://forum.dog.bg/uploads/monthly_03_2013/post-115808-136238254839_thumb.jpg)
Последва ,разбира се обичайното- търсене на подслон,на покрив,мазе,каквото и да е...безкрайни безплодни телефонни разговори,чукане по врати знаейки предварително че ще ти откажат,..дадена надежда...излъгана надежда...чакане...чакане...замръкнахме,ама пък успяхме да намерим кашонче,постелки,храна...и вече в късната вечер се случи и чудото- намери се временен подслон,докато реализираме точка 2 от плана.