ShiBumi_GirL, в 24 March 2013 - 05:30 PM, написа:
Цитат
Т.е идеята ти е да й домъкнеш кученце на главата без тя да ти е разрешила и да знае?
Да, но няма да е скоро, защото ще говорим още много пъти От седмица /откакто започнах отново да мрънкам/ се държа отговорно и зряло Тя обаче все още е на същото мнение и няма никакви намерения да го промени
Давам малък пример с котката, която баба и дядо спасиха от кучета:
"Имаше едно малко коте оцветено в бяло и черно - много сладко, което всеки ден посещаваше малкия ни двор и чакаше храна. Играх си с него, давах му храна, много се привързахме. Един ден дядо каза, че някакви кучета са я нахапали и опашката й е ранена. Тук става гадната част - беше оръфана до кост Оттогава не харесвам агресивните кучета. Заведохме я веднага до ветеринара и се наложи операция, за която доброволно платиха баба и дядо. Седмица след операцията приехме котето в нашия апартамент /при мама и тате/. Мама не искаше естествено, но беше принудена. Много се привърза към него и го заобича. Е, все още се отнасяше с леко пренебрежение обаче си личеше, че вече я възприема като член от семейството. После баба и дядо решиха да я вземат при тях. Не след дълго претърпя втора операция... и т.н., но за щастие е още жива и здрава. " - искам да им дотреса кучето, като подарък от приятел, защото това е единствения начин да го приеме /е, говорили сме за това и тя се измъква с думите "Или кучето, или аз", "Еми ако ти донесат куче на рождения ден ще те изхвърля заедно с него "/....