[Ne_umirai]

Здравейте.
Никога не съм писал във вашите форуми - единствено съм чел.
Надявам се да не съм сгрешил с мястото на публикуването на темата, но под форумния раздел има описание "Да живеем щастливо с нашия любимец" и искам да кажа, че аз живях щастливо с моя и продължавам да живея.

Не зная защо пиша тук. Може би така изразявам чувствата си за моя приятел, които няма как да изразя в семейството, понеже всеки е свел глава и плаче скришом от другия.

Имам куче ( дребна порора), която тази година ще направи 15 години, откакто е член на семейството.
Преди 4 години я оперираха от тумор, като отстраниха матката и всичко около нея. Тогава беше голям шок, но някак си с течение на времето свикнахме, че всичко е било за тогава и вече никога няма да има подобен проблем.
Миналата година се разболя от големите минусови температури и 1 месец я измъчвахме със системи, инжекции и хранене със спринцовка. Не зная как оцеля, но се справи, независимо, че лекарите ни предлагаха да я приспим - тя се справи. Това , обаче ни напомни за операцията преди няколко години и че вече е баба. Всеки си го мисли, но никой не споделя на другия - какво ще стане , ако си иде някой ден.

От един месец насам получи някаква топка в задната гърда. Помислихме, че е херния ( когато я оперираха ни казаха, че се е получила), тъй като увисна за минимален период. Ветеринаря каза тумор и понеже кашляше - най- вероятно разсейки. Сложи инжекции за сърцето ( да я облекчи ) и спря да кашля. Казах си СПОКО и миналата година ти казаха, че няма да успее, я веднага да отида на втори ветеринар. Ще я оперират, ще махнат каквото има и тя пак ще се радва на щастлив живот.

Заведох я на втори ветеринар. След първоначалния преглед бяха категорични - по-добре операция веднага и така, но нека първо да направят снимка и кръвна картина.
Почакахме малко. Аз ведър успокоявам всички и моят приятел ( не домашен любимец), понеже мрази ветеринарни клиники. Извика ни лекаря и от ведрото настроение нищо не остана.
Оказа се ,че има разсейки - сърце, бял дроб. От кръвната картина нещата сочеха на сърдечна недостатъчност и някакви увеличени белодробни (или чернодробни) ензими. Туморът е бил най-малкият проблем. Операцията е безсмислена.
Изпаднахме в шок - колко остава. Лекарят каза, че не се наема да каже. Може би месеци, година надявах се аз. Месеците и годината се оказаха няколко дни.
Вчера не хапна нищо.
Днес с мъка малко месо с хапчетата.
И не се сдържах, когато я изведох на разходка и тя залитна на поляната и падна. Разплаках се. Хората сигурно не доумяваха какво става. Най-вероятно някои ми се смееха, че плача за куче, а като се сетя, че дори не ми останаха приятели, които да са до мен за 15 години. А тя беше там... всеки ден... чакаше ме за разходка... или да легне при мен... или се сърди , че не и правя място, за да се настани удобно... или когато я спасявах от "ужасните" фойерверки на Нова година... Тя е част от семейството във всеки един аспект...

А сега стоя и чакам... днес ли ще е .. утре може би...вдругиден?.. или пък има чудотворни хапчета, които да спрат процеса? Гугъл- не...Клиники - няма смисъл...да дам 120 000 лв за клониране - първично хрумване.... просто чакаме и нищо не можем да направим...

Вече съм губил куче и знам, че това е цената за всички радости, които сме преживяли.

Но просто не искам да я пускам. Не искам да се прибера и да няма кой да ме посрещне. Не искам каишката й да виси на стената. Искам да има кой да ми пречи, когато шофирам. Искам да ми правят забележка, че лае много.

Не умирай...

[grigo009]

Целувай я, прегръщай я, и вярвай и не забравяй, че някога ще я видиш още по усмихната, лаеща, чакаща и даряваща безрезервна любов Пусни я...когато тя си реши и и дойде момента.

[vik28]

Здравейте.Съжалявам много за това което преживявате и Ви съчувствам искрено.Преди няколко години преживях същото.След 16 кратки години на щастие,разбирателство,игри,инциденти и т.н си отиде моята приятелка а аз не бях до нея в онзи момент,бях на тъпа командировка.Все още изпитвам огромна вина и не мога да си го простя....Вие сте заедно и имате възможността да бъдете до нея до последния и миг,приемете го като шанс буквално да сте с нея до край!Това ще Ви донесе успокоение,каквото аз нямам и до ден днешен,повярвайте.Няма момент в които да мисля за нея и да не плача(дори в момента) а изминаха 7 години,успокоява ме само погледа на кученцето което се осмелих да взема миналата година.Абсолютно отказвах да имам друго куче,защото ми се струваше като още едно предателство,но сега съжалявам,че не го направих по-рано.
Пиша Ви всичко това за да знаете,че не сте сами.Не само Вие плачете и страдате за кучето си.Който е обичал някога ще разбере а който не е,да не Ви пука,той е нещастен.
Раздялата е трудна но неизбежна,приемете я и бъдете силни!

[KOKO_ko]

Ne_umirai, в 02 April 2013 - 11:10 PM, написа:

... Но просто не искам да я пускам. Не искам да се прибера и да няма кой да ме посрещне. Не искам каишката й да виси на стената. Искам да има кой да ми пречи, когато шофирам. Искам да ми правят забележка, че лае много.

Не умирай...

Колкото и да съжалявам за това, което преживяваш, си мисля, че е добре, поне в края на живота на кучето да спреш ДА ИСКАШ или ДА НЕ ИСКАШ.

Вземи, че поне му ДАЙ да си отиде спокойно от този свят, в който то САМО ТИ Е ДАВАЛО без да иска нищо насреща ...

[sim0nka]

Думите са излишни...... и не мога да си спра сълзите......
Бъди силен, каквато е и тя.. Мисля, че с всички трудности, през които сте минали заедно в последните години, е искала да те направи по-силен!

[fnqkhhhzzz]

KOKO_ko, в 03 April 2013 - 01:42 PM, написа:

Ne_umirai, в 02 April 2013 - 11:10 PM, написа:

... Но просто не искам да я пускам. Не искам да се прибера и да няма кой да ме посрещне. Не искам каишката й да виси на стената. Искам да има кой да ми пречи, когато шофирам. Искам да ми правят забележка, че лае много.

Не умирай...

Колкото и да съжалявам за това, което преживяваш, си мисля, че е добре, поне в края на живота на кучето да спреш ДА ИСКАШ или ДА НЕ ИСКАШ.

Вземи, че поне му ДАЙ да си отиде спокойно от този свят, в който то САМО ТИ Е ДАВАЛО без да иска нищо насреща ...

Много ТЪПО изказване!

[ShiBumi_GirL]

Всъщност мъдро изказване.
Защо да се мъчи кучето излишно нека си отиде без болка.
Казвам го от личен опит с мое куче не го пускахме дълго време да си иде достойно и без страдания.2 седмици ни отне взимането на това тежко решение-въпросите висящи без отговор....дали ще се оправи или няма,кой аз аз ,че да взимам такова решение да не съм Господ да отнемам живот,как да отнема живота на най-доброто си приятелче и още.....
Преглътнете и го пуснете да си иде
ПС:Кучето си отиде от разсейки въпреки операция на рак на млечна жлеза,бъбреците отказаха да функционират,напикаваше се,не можеше да стои на крака и падаше в обствената си урина и след това изпитваше вина,че го е направила вкъщи,а знае,че се върши на вън,а не може.Спря да се храни и докрая беше на някаква енергийна паста,която със зор тъпчехме в отпуснатото телце.
Когато дойде време за инжекцията доктора я забоде и кучето издъхма мигновено.За наша и на доктора огромна изненада не беше вкарал никакво количество от препарата.Тогава ме заболя най-много ,че измъчихме животното докрай и с последни сили

[LG9]

Никой от семейството нямаше сили и аз трябваше да взема решението да приспим нашето 2-годишно куче.

Идва момент, когато няма да мислите за прекараното време и за невъзможната раздяла, а единствено как да го избавите от мъките. Предполагам, че решението се пада обикновено на този, който най-много се е грижил и обичал. Единствено мога да ви кажа, че сами ще разберете кога ще дойде този момент.

[fnqkhhhzzz]

Толкова ли ви е малко сивото в главите,че не разбрахте човека какво има в предвид. Пред него няма дилема за приспиване или не. Дори и да реши да го приспи...човека емоционално не може да пусне кучето... а бе к'во ви обяснявам..

[ShiBumi_GirL]

За мен това е егоистична постъпка.Не искам да го пусна да си иде.Гледай го тогава как бавно гасне в болка и страдание.Вместо да избави животинчето от болката,а и себе си гледайки го как с отива бавно без да може да направи нищо.

[Furia_S]

fnqkhhhzzz, в 05 April 2013 - 08:11 PM, написа:

Толкова ли ви е малко сивото в главите,че не разбрахте човека какво има в предвид. Пред него няма дилема за приспиване или не. Дори и да реши да го приспи...човека емоционално не може да пусне кучето... а бе к'во ви обяснявам..

Голямата отговорност на Стопанина пред неговото куче е И в това включително да му спести агония. Ако няма лек, няма надежда и животното се мъчи от страшни болки - най-отговорно е от страната на стопанина да го евтанизира. Най-малкото ТОВА дължи на приятеля си, който вече няма никаква надежда, а само болка, болка, болка...
В нашето семейсто от сега го обсъдихме този въпрос: ако нашите животни се измъчват от неизлечима болест, ако сме опитали всичко възможно, но надежда няма... То е най-милосърдно да му спестим мъките. За себе си от сега знам че ще искам да присътствам и ще държа до последно муцуната на старото ми куче в дланите си. Да си отиде редом до стопанката си, спокоен...


Вижте, всички от нас искаме животните ни да си отидат тихо и безболезнено - просто да заспат и да не се събудят. Да не се мъчат. Да не ги боли. Но ако един ден се случи най-лошото, точно аз ще трябва категорично да помогна на моя приятел да си отиде без мъки и агония. Дължа му го.

[KOKO_ko]

fnqkhhhzzz, в 04 April 2013 - 08:52 PM, написа:

KOKO_ko, в 03 April 2013 - 01:42 PM, написа:

Ne_umirai, в 02 April 2013 - 11:10 PM, написа:

... Но просто не искам да я пускам. Не искам да се прибера и да няма кой да ме посрещне. Не искам каишката й да виси на стената. Искам да има кой да ми пречи, когато шофирам. Искам да ми правят забележка, че лае много.

Не умирай...

Колкото и да съжалявам за това, което преживяваш, си мисля, че е добре, поне в края на живота на кучето да спреш ДА ИСКАШ или ДА НЕ ИСКАШ.

Вземи, че поне му ДАЙ да си отиде спокойно от този свят, в който то САМО ТИ Е ДАВАЛО без да иска нищо насреща ...

Много ТЪПО изказване!

Твоето е остро, нали умнико ...

[fnqkhhhzzz]

Тебе като толкова те сърбят пръстите що не си ги завреш някъде,вместо да наводняваш всяка една тема?

[Furia_S]

fnqkhhhzzz, в 06 April 2013 - 08:46 PM, написа:

Тебе като толкова те сърбят пръстите що не си ги завреш някъде,вместо да наводняваш всяка една тема?

Моля те, престани. Темата е сериозна и болезнена за многото стопани на умиращи кучета тук. И аз съм една сред тях. Спрете вашите плюнки и свади, до гуша ми дойде от вас, де що има сериозна тема гледате да я осерете.
Поне тази тема я оставете на мира!

Става дума за умиращо куче и колкото да не ни се иска трябва да го пуснем. Емоционално, ментално, физически - няма значение. И нека сме му благодарни на това животно задето то беше до нас. Най-малкото това му дължим. Ако моето Рижаво Сърце ще ми се наложи да го евтанизирам........ Не бих искала да го споделя тук, за да не ме налазят виртуални пиявици.

[Ариел]

Човече, ясна ми е болката и очакването на ужасния ужас- да се разделиш с твоето скъпоценно, особено след толкова години заедно.Позната ми е и другата, още по-жестока болка, заради раздяла с "детенцето ми", ненавършило 3 години, в разцвета на силите си.Да си повтаряш постоянно "Защо, защо точно него, толкова млад и жизнен, откъде се появи тази ужасна болест токова рано?".Повярвай ми, имаш спомени повече от десетилетие.И нещата са си следвали своя естествен ход.На мен, а и на друг мой съфорумец, писал малко по-нагоре, раздялата бе ненавременна, шокираща- да те напусне младо и в зората на живота си.Ти кое би предпочел?Дай му, ако вече не е фатално късно, своята обич и спокойствие, пусни го да си иде в мир, защото то чувства не изпитва, но със сигурност твоята мъка му се отразява още по-зле.Сбогувай се с прятеля си, сякаш той заминава неизбежно там, където си знаеп, че рано или късно ще тръгне.При теб, за щастие, късно.Съпричастна съм с твоята болка, но колкото и банално да ти звучи, с това, което не можеш да промениш, е добре да се примириш философски.Иначе страданието ти ще е още по-голямо.

[KOKO_ko]

fnqkhhhzzz, в 06 April 2013 - 10:46 PM, написа:

Тебе като толкова те сърбят пръстите що не си ги завреш някъде,вместо да наводняваш всяка една тема?

Само това ли роди пулсиращата ти простотия? Дори не разбираш написаното от хората. Тъжно.

[zlatabani4ka]

Той човека си знае, преживява и тук не е момента да се напада или да се казва какво да прави...и за съвет е трудно просто можем да кажем колко съжаляваме,единственото нещо е че все пак не е куче на 2-3 години и явно е било обичано, така че...само мога да кажа че явно му е дошло времето!