[Face]

Може ли куче, което примерно няма в рода си шампиони, да стане шампион ? Има ли такива случаи или самите развъдчици допускат за разплод само кучета с оценки перспективен и нагоре ?

[Face]

QUOTE=dog.bg,Sep 26 2004, 01:57 AM] Може ли куче, което примерно няма в рода си шампиони, да стане шампион ? Има ли такива случаи или самите развъдчици допускат за разплод само кучета с оценки перспективен и нагоре ? [/QUOTE]
Нещата са много дълги за обяснение, но ще се опитам в най-общ план :)
Шампионските титли на ридилтелите на едно куче не помагата по н икаквъв начин. Съдията оцена кучето според това как изглежда то а не по шампионските титли който имат неговите родитли и прародители. Така, че може куче което няма нито едно куче шампион в родословието си също да стане шампион. Всичко зависи от самото куче.
Развъждането се "развива" най-често в два варианта. Инбдидинг(близко родсво) и аутобридинг (без бизко родсвто). Според правилниците за развъждане и селекция до разплод се допуската само кучета който имат отлична или много добра оценка и след навършване на 15 месечна възраст.

това в общи линии, но нещата с равъждането са много сложни.
Ето една статия от сайта на бултериерите в коята има обяснения по въпроса. http://ebt.hit.bg

СЕЛЕКЦИЯ И РАЗВЪЖДАНЕ ПО ЛИНИИ - Пламен Чолаков
Важна форма в селекционно-развъдната работа се явява развъждането по линии. Линия се нарича група кучета от дадена порода, въведена от изявен родоначалник, отличаващ се с ценни наследствени качества, поддържани и развивани в няколко поколения. Целта на развъждането по линии е да се развият и затвърдят в породата ценните особености на най-добрите кучета за получаването на поколение с устойчива наследственост. В същото време развъждането по линии позволява да се разчлени породата на отделни неродствени помежду си групи от кучета и да се създаде система от връзки, изключваща случаен инбридинг.
Различават се генеалогични и селекционно-развъдни линии. Към генеалогичните линии се отнася цялото потомство на родоначалника независимо от качествата на кучетата. Селекционно-развъдна линия може да бъде призната само в случай, че преобладаващото количество животни в нея притежават определени качества. Съответно трябва да се реши и въпросът за отнасянето на дадено куче към една или друга линия. Нерядко за тази цел се взема предвид произходът на кучето по права мъжка линия (баща, неговият баща и т. н.). По майчина линия в родословието може да фигурира представител на друга линия. Без непосредствена оценка на кучето е невъзможно да се реши въпросът за преобладаващото влияние на единия или другия представител. Не трябва също така да се търси ориентировка по степента на генетично сходство, изчислено по формулата на Райт. Тази формула може да покаже относителната вероятност за проявена наследственост на родоначалника. Реална картина може да даде само конкретна оценка на кучето.
Затвърждаването на желаните белези става чрез вътрешнолинеен подбор с използване на родствено развъждане от различна степен. Най-често се прилага умерен инбридинг (родствено развъждане) в степен III - III и III - IV. Най-простият метод за определяне степента на инбридинг при животните, приет в качеството на международен стандарт, установява в какъв ред от родословието се срещат общи предци, приемайки за първи ред баща и майка, за втори ред деди и баби и т. н. 3а резултатите от преценката на дадено родословие се прави запис с римски цифри, първо от майчината страна на родословието, а след това от бащината страна. Ако кучета от дадени редове се повтарят и срещат само от едната страна (майчина или бащина), цифрите се разделят със запетая, а ако се срещат и от двете страни, се разделят с тире. Например наличието на общ предтеча в трети майчин ред два пъти и в четвърти бащин ред един път се обозначава така: III, III - IV.
В селекцията и развъждането на кучета е прието при отразяването на степента на инбридинг първата римска цифра да указва реда, в който се срещат общи предци от бащината част на родословието и след тире - редът, в който се срещат общи предци от майчината част. Затова показаният по-горе пример на инбридинг в кинологията ще има следното изражение: IV - III, III.

Различават се следните степени на инбридинг:

1. Тесен инбридинг (кръвосмешение): I - II (майка и син); II - I (дъщеря и баща); II - II (полусестра и полубрат); II - II; II - II (сестра и брат); II - II; I - III (баба и внук); III - I (внучка и дядо).
2. Близък инбридинг: III - III, III - II, II - III, I - IV, IV - I.
3. Умерен инбридинг: IV - IV, IV - III, III - IV, I - V, V - I, IV - V, V - IV.

Дългогодишният опит и статистиката в селекцията и развъждането на различни породи кучета сочат, че умерен инбридинг на изявен индивид от типа IV - V, IV - IV и даже III - IV не дава видимо повишение на екстериорното ниво в сравнение със среднопородното.
Забележимо по-добри успехи се получават при аутбридингови (неродствено развъждане) връзки. При близък инбридинг от типа III - III се забелязва значително повишение на екстериорното ниво. При тези съчетания е сравнително вероятно да се получат високоекстериорни представители на породата, но за сметка на добрите качества на предците, осъществили този инбридинг. Връзки от типа II - III се явяват основни за предаване на генотипа на определен родоначалник за следващите поколения.
На това ниво на инбридинг са получени редица ценни високоекстериорни животни. Инбридинг от типа II - II, провеждан в експериментални връзки, достатъчно ясно изявява главно нежелателна наследственост, с някои успешни изключения.
Разчленяването на селекционно-развъдни линии и използването на инбридинг в различна степен на изявени производители се явява действен метод за усъвършенстване на дадена популация. Но все пак прекалено използване на вътрешнолинеен инбридинг е практически невъзможно. Обезателно се налага използване на удачни кросове между различни линии, на базата на които породата като цяло се обогатява, усъвършенства. Появяват се нови, изявени със своите качества представители, родоначалници на бъдещи линии.
Селекцията и развъждането в Българския шнауцер клуб има вече десетгодишна история. При по-широко представените породи - ризеншнауцер и мителшнауцер - вече можем да мислим за обособяване на линии в близко бъдеще. Новият генетичен потенциал поставя породите пред нови, крайно интересни връзки, резултатите от които ще наблюдаваме в близко бъдеще на наши и международни изяви.

Пламен Чолаков, главен селекционер на БШК

[Vabank]

Всеки клуб има различни правила за допускане на кучетата до разплод, 15 месеца възраст и минимум мн.добър като оценка е МИНИМУМЪТ, поставен от FCI в нейния правилник.
Що се отнася до титулованите родители и потомството им, освен инбридинга, споменат тук (мерси за хубавата статия!!! но доколкото аз знам, от няколко години вече се използват и арабски цифри, не само римски, които и аз самата предпочитам...), следва да се отбележат и вземат под внимание няколко фактора при планирането на една връзка:
1. Цялостен потенциал на планираното кучило:
- титлите, получени не само от родителите, но и от предците назад (до умерена степен, естествено); в някои източници това се води като "шампионски сбор" (в груб превод) - брой на предците-шампиони. Колкото по-висок е този сбор, толкова по-добър шанс има животно с такова родословие да бъде по-качествено. Пак на база на този сбор може да се говори и за тип на развъждането (това след малко). Много добър е шампионски сбор над 50%, особено за България, т.е. за родословие с четири колена - 15 от 30 и нагоре. Сбор от над 19-20 от 30 вече подсказва извънредно силен произход. При това "пресмятане" трябва да се има предвид, че женските кучета са по-"стеснени" в изложбената си кариера и поради разгонване и разплод им е по-трудно да станат шампиони.
- брой на титулованите роднини, т.е. братя и сестри на упоменатите в родословието кучета (което рядко е възможно да се проследи за животни, родени извън страната, пък и дори за родените тук това евентуално може да знае само тесен специалист, занимаващ се с породата). Колкото повече такива роднини има, толкова по-добър е очакваният потенциал и на самите кученца.
- и, естествено, ако има такава възможност, добре е да се проследи какво потомство се е получавало при сходни връзки, примерно: от братя и сестри на родителите, от единия родител и сходен по произход втори родител и т.н.
След подобен оглед човек би трябвало да е в състояние да си изгради добра представа за ПОТЕНЦИАЛА на очакваното кучило.
2. Предпоставки на кучилото
В случая имам предвид доколко двамата родители са подходящи по тип, ако породата има вътрешнопородни типове; какви недостатъци имат родителите и техните предци; какви недостатъци имат онези предци, по които се получава инбридинг.
Информация за това (особено за недостатъците) също е доста трудно да се получи ДОРИ при немското овчарско куче...
3. Тип на развъждането (на самите родители и бъдещите кученца)
В случая тук ще "приложа" няколко умозрителни определения. Грубо казано, може да се разграничат няколко типа на развъждане:
- търговско, т.е. за бърза ликвидация на кучилото (най-често правено от развъдчици с контакти с търговци на кучета): произволни кучета, без титли, неводени на изложби, се пускат за поколение и малките се продават евтино. В родословията на такива "продажбени" екземпляри фигурират само по 1-2 шампиона и то в 3-4 пояс. Очевидно такива кучета са категория "домашен любимец"; дори кръстосано с виден шампион подобно животно трудно ще произведе висококачествено поколение.
- "не толкова" търговско развъждане - горе-долу същото нещо, но с малко по-качествени предци; най-често такива животни притежават любители на породата, подлъгали се по евтината стока и опитали се да измислят нещо по-добро за потомството на кучето търговско развъждане; или пък търговец-развъдчик, натъкнал се случайно на прилично качество кучета.
- развъждане за подобряване: женска с по-ниско качество и слаб произход се запложда на мъжки с високо качество. Полученото потомство е с по-добро качество, често дори изложбена класа, ако мъжкият е подобрител на породата. Кучетата от такава селекция са, може да се каже, гръбнакът на всяка развъдна дейност, т.е. материал, с който опитен човек може да работи правилно и с последващо заплождане на качествени партньори да получи още по-добро потомство.
- шампионско развъждане: женска и мъжки с много високо качество се събират, за да произведат потомство с възможно най-добър потенциал. Очевидно в този случай цените на кученцата ще са чувствително по-високи, но пък гаранцията за титли е също по-висока...
---
Май това беше, в много съкратен вид?
Естествено, майката и бащата-шампиони не произвеждат задължително и бебета-шампиони. Дори ако всичко гореизброено и куп неупоменати тук неща са взети предвид, полученото потомство може да бъде по-ниско качество от родителите си или направо несполучливо... и дори ако кучилото като цяло е добро, в него има и много хубави, и не толкова хубави бебета... И обратното, напълно е възможно родители без титли, но с хубав произход и качествен екстериор да произведат зашеметяващо добри кученца. Чисто теоретично е възможно и при кажи-речи смотани родители потомството да се окаже зашеметяващо, но си остава въпросът доколко това супер-потомство ще е в състояние да предаде изобщо нещо на своите кученца...
Освен това трябва да се има предвид и още едно важно нещо: ТИТЛИТЕ са лесно постижение, особено в нашите държави и особено при по-редките породи. При по-редките са лесни и в Западна Европа да речем. Лесно се прави куче-шампион, ако някой си го постави за цел. Така че шампионската титла не е гаранция непременно за невероятно качество... много по-важно е кучето-родител да бъде с правилни пропорции, правилно "отвсякъде"... което на свой ред е гаранция за правилно и качествено поколение.
Много ми се ще да дам някакъв смислен пример, но скромният ми опит ме подсеща само за такива, които все ще обидят някого, без да съм си поставяла това за цел, така че - без примери.
И: Край на съкратения вариант на лекцията:))))

[Vabank]

Ами, хм, и аз не го открих въпросния източник.
Вариантите са 2:
- имало е такова нещо, но е отпаднало междувременно, без познавачите в БРФК да усетят... или още го има, но в някоя допълнителна хартия, която не е пусната на обозрение в нета
- няма такова нещо, ами някой в БРФК - В.Пеев да речем - си го е измислил и го е приписал на ФЦИ за по-авторитетно.
В последното обаче се съмнявам, щото имам спомен за някакви хартии, размахвани по време на дискусии по този повод в развъдната комисия на БРФК...
--
Ако обаче вече няма такова задължително изискване, ще плясна с ръце и ще се прегърна.
По който повод да питам: къде и по какъв повод предстои да се дискутира това условие? Че някои клубове напъват правилото да се промени, това знам. Но не се сещам кой има правомощията дори и в БРФК РЕАЛНО да вземе решение...

[anabell]

moeto mnenie e i pone tova koeto sam vidiala po izlojbi izvan bg. 4e v ozenitelnia list na ku4eto mi pishe samo nomera na TATOO ili PK nomera na rodoslovieto ... sadiata ne triabva i e zabraneno da znae koi sa roditelite kakvi sa i kakvi titli imat za da ne e pristrasten i da ne se povliae v ozenkite si...

[Marten BG]

По скоро всичко се основава на няколко неща: достатъчно вярна и пълна статистика,много наблюдения,анализ и ....различни отговори с вариации от майката Природа.
Разбира се,има закономерности и опит в кинологията от много години който не е за пренебрегване,но: много рядко съм виждал публикации на развъдчици за етапите на селекция,вариантите на подбор и най вече- наблюдаваните междинни резултати.По скоро се ограничават до няколко израза,след като получат резултата,като най общия от тях е: много заплождам,много бракувам.Разбира се,в рамките на ясни,по широки правила,мисля че публикувани отдавна от Опенхаймер.
Независимо от използувания подход на даден развъдчик,възможно най вярното решение при оценка на възможна двойка за заплождане е да се проследят резултатите му назад в родословията и настрани.Най добре е това да е съчетано със снимков материал,личен оглед и преглед на оценъчните листи.Титлата Шампион е в зависимост от конкуренцията,докато оценката "отлично" е в зависимост от забелязаните от даден експерт недостатъци.Прави се преглед на оценките ,давани от повече от един експерти.

[Marten BG]

Цитат

Може ли куче, което примерно няма в рода си шампиони, да стане шампион ? Има ли такива случаи или самите развъдчици допускат за разплод само кучета с оценки перспективен и нагоре ?

Ще се опитам сега да отговоря на конкретния въпрос,цитиран тук.
Приемам,че развъдната дейност има за цел игнориране на недостатъци и натрупване на предимства в следващото поколение.Също така,няма идеално куче и не може да има,тоест при всеки екземпляр има определени недостатъци.В тази връзка, заплождане на кучета Шампиони не гарантира пълен успех,именно поради възможното натрупване на еднакви недостатъци.Предполага се,че при Шампионите общия брой недостатъци е по малък и се доближават до идеала на породата,само че не знаем в предната връзка,развъдчика кои е коригирал и е възможно " да изскочат" през поколение.
При правилна селекция е възможно куче,което няма такива титуловани родители да стане титуловано.Вероятността се увеличава,ако се постараем да получим експертна оценка на родители и прародители ,както и причините те да не са получавали отлични оценки на изложбите.
Следователно : на въпроса не трябва да се отговори общо, а да се подходи методично и оцени конкретното родословие и конкретното куче.
Безразборно използуване на инбридинг,крос..дава и такива резултати- многообразни.