(Cane da Pastore Bergamasko, FCI No. 194)
Снимките са ми предоставени от Г. Сикард (САЩ)

Предалпийските долини на Италия се славят със суровия си климат, трудна достъпност и бедна за обработване земя. Основният поминък на местното население е овцевъдството. Непосредствен дял за облекчаване тежкия труд на пастирите имат кучетата. Все още не е установено от кога е повяването им по тези земи. В ранните литературни източници се споменава за алпийско куче, за овчарка на Валез и др. Единственият общ елемент в оскъдната литература се отнася за космената покривка. Тя винаги е описвана като много дълга, гъста и сплъстена. Популацията на тези кучета е най-многочислена около град Бергамо, откъдето идва и названието им.
Бергамското Овчарско Куче спада към мезоцефалния тип от групата на лупоидите. То е със средни размери, здраво тяло и пропорционална конструкция. Погледът е проучващ, изпълнен с твърдост и достойнство, без проява на страх или покорство. Идеалната височина за мъжките е 60 см, а за женските - 56 см. Височината на тялото е равна на неговата дължина. Теглото варира от 26 до 38 кг. Импозантният вид на Бергамското Овчарско Куче се дължи на особения вид на космената покривка. Най-отдолу е разположен къс и гъст подкосъм. Следващият тип влакна се наричат кози. Те са дълги и груби. Над тях се спускат много дълги влакна, които обгръщат цялото тяло и образуват кичури. Те придават основния характерен белег на породата. Кичурите са широки в основата си и не падат по време на линеене. С всяка измината година стават все по-дълги. При 6-7 годишни кучета дължината им е 30-40 см. При по-възрастни екземпляри достигат до земята. На настоящия етап, освен като помощник в овцевъдството, Бергамското Овчарско Куче все по-вече се популяризира като домашен компаньон и пазач на жилището.

Николай Атанасов
http://www.cynology.info