[ivangog]

А дали не прекалявате с мъкненето по разни места и не претоварвате кучето с информация, което води до неприятни преживявания за него и по - големи проблеми в бъдеще. Защото ако сега се крие зад вас като усети силата си ще започне да напада . Като цяло на 5 месечна възраст принципа е по малко с хлебец както казва народа . Приятелски съвет от мен е водете го на едно и също място , оставете го да прави каквото иска първо от - по голяма дистанция с другите кучета с постепенно смаляване и без повод (това че е ограничен от повода го изнервя допълнително).Смятам че кучето ви е под голям стрес и не може да реагира адекватно на срещите а трябва да се има и в предвид че кучетата по полянките винаги са превъзбудени най - вече от кеф и много други фактори. Ако се стига до неприятни ситуаций наистина го друпнте назад и го успокойте . Успокояването НЕ е поощрение ! В същност примера с детето който starkopf даде е много адекватен и на място. Вчера попаднах по телевизията на едно предаване за проблеми при 4 годишни деца и психолози говореха за това как да реагират родителите . Мога да кажа че като слушах тях все едно че слушах starkopf как говори за моето куче (аз съм собственика на гореспоменатото куче Спартак). Поведението на малките деца и малките кучета е почти идентично (водим телефонен разговор с моя приятелка с малко дете и двамата едни и същи странични думи, не остави това отровно е, по тия жици тече ток и т.н.) имайте кучето си за малко дете и ще си улесните разбирането му. И мн важно да го мъкнете на най - различни места му е в повече в момента както все едно да храните новородено с месо.не го правете .Иначе поздравления за избора на куче , тази така заклеймена порода са чудесна компания и както можеш да го научиш да ви разтоварва и забавлява така в следващия момент ако стане нещо в тъмната улица можеш винаги да разчиташ на него да ти е гръб.

[sazo]

А дали не прекалявате с мъкненето по разни места и не претоварвате кучето с информация, което води до неприятни преживявания за него и по - големи проблеми в бъдеще. Защото ако сега се крие зад вас като усети силата си ще започне да напада . Като цяло на 5 месечна възраст принципа е по малко с хлебец както казва народа . Приятелски съвет от мен е водете го на едно и също място , оставете го да прави каквото иска първо от - по голяма дистанция с другите кучета с постепенно смаляване и без повод (това че е ограничен от повода го изнервя допълнително).Смятам че кучето ви е под голям стрес и не може да реагира адекватно на срещите а трябва да се има и в предвид че кучетата по полянките винаги са превъзбудени най - вече от кеф и много други фактори. Ако се стига до неприятни ситуаций наистина го друпнте назад и го успокойте . Успокояването НЕ е поощрение ! В същност примера с детето който starkopf даде е много адекватен и на място. Вчера попаднах по телевизията на едно предаване за проблеми при 4 годишни деца и психолози говореха за това как да реагират родителите . Мога да кажа че като слушах тях все едно че слушах starkopf как говори за моето куче (аз съм собственика на гореспоменатото куче Спартак). Поведението на малките деца и малките кучета е почти идентично (водим телефонен разговор с моя приятелка с малко дете и двамата едни и същи странични думи, не остави това отровно е, по тия жици тече ток и т.н.) имайте кучето си за малко дете и ще си улесните разбирането му. И мн важно да го мъкнете на най - различни места му е в повече в момента както все едно да храните новородено с месо.не го правете .Иначе поздравления за избора на куче , тази така заклеймена порода са чудесна компания и както можеш да го научиш да ви разтоварва и забавлява така в следващия момент ако стане нещо в тъмната улица можеш винаги да разчиташ на него да ти е гръб.
[/quote]My link

[sazo]

Кучето не го е страх от всичко,защо да не го води навсякъде като му е приятно на животното така се добива увереност.Кучето го е страх от кучета тук трябва да се внимава.Затова му казвам на човека постепенно да излага кучето на стресиращия фактор.Прочетете статията към която съм дал линк да видите,че това което съветвате е противопоказно.Кученцето незнам на каква възраст е било докато е живяло със шпица,но явно това го е стресирало и то като види куче прави неприятна асоциация.Успокояването не е поощрение за хората но от кучето се тълкува така.И точно щото много хора гледат на кучетата като на деца идват големите проблеми хранят ги от масата,пускат ги на леглата,успокояват ги когато са уплашени или агресивни.Познавам една дама която има куче,което лаеше хората при рески движения от тяхна страна,веднага след това тя го успокояваше,говореше му,не така моето момче и такива,даже му даваше награда за да го успокои.Всички и казвахме,че така не решава проблема ама тя не.Сега кучето се спуска на хора докато ги види на 10-15 м.че и повече и си го разхожда сама.Още не е ухапало човек ама като гледам и това ще стане.Като давата примери с деца не че е уместно ама примерно съм забелязал дете си удари коляното колкото по го успокояваш по ,,надува гайдата",ако се направиш,че не си видял даже няма да ревне,говоря като баща.И господин ivangog до неприятни ситуаций не трябва да се стига както сте писал,особенно на този етап.My link

[starrkopf]

sazo, в 19 June 2013 - 09:59 AM, написа:

Успокояването не е поощрение за хората но от кучето се тълкува така.И точно щото много хора гледат на кучетата като на деца идват големите проблеми хранят ги от масата,пускат ги на леглата,успокояват ги когато са уплашени или агресивни.Познавам една дама която има куче,което лаеше хората при рески движения от тяхна страна,веднага след това тя го успокояваше,говореше му,не така моето момче и такива,даже му даваше награда за да го успокои.Всички и казвахме,че така не решава проблема ама тя не.Сега кучето се спуска на хора докато ги види на 10-15 м.че и повече и си го разхожда сама.Още не е ухапало човек ама като гледам и това ще стане.

Можете ли да дадете пример как едно куче общувайки с друго разбира един успокоителен сигнал и какво е поведението му?Само така може да се съпоставят човешките и кучешките представи за това - какво е успокоението ?

[sazo]

starrkopf, в 19 June 2013 - 07:49 PM, написа:

sazo, в 19 June 2013 - 09:59 AM, написа:

Успокояването не е поощрение за хората но от кучето се тълкува така.И точно щото много хора гледат на кучетата като на деца идват големите проблеми хранят ги от масата,пускат ги на леглата,успокояват ги когато са уплашени или агресивни.Познавам една дама която има куче,което лаеше хората при рески движения от тяхна страна,веднага след това тя го успокояваше,говореше му,не така моето момче и такива,даже му даваше награда за да го успокои.Всички и казвахме,че така не решава проблема ама тя не.Сега кучето се спуска на хора докато ги види на 10-15 м.че и повече и си го разхожда сама.Още не е ухапало човек ама като гледам и това ще стане.

Можете ли да дадете пример как едно куче общувайки с друго разбира един успокоителен сигнал и какво е поведението му?Само така може да се съпоставят човешките и кучешките представи за това - какво е успокоението ?

Вижте кво не ми се изпада в безсмислени спорове,ако човека се двоуми кого да слуша от двама ни да се посъветва със специалист.Само ще го помоля да пише тук как е решил проблема си.Ако някой със мнение по въпроса чете темата да пише.Явно с вас двамата на глава не можем да излезем.Като твърдите,че работите в училеще за кучета кое е то и защо не качите видео матереал как се справяте с проблема защотo starrkopf i ivangog май е един и същи човек.5:

[Z. Peev]

Здравейте,

Информацията наистина започна да става противоречива, виждам различни мнения и това ме радва. В крайна сметка това е целта. Трудно ми е да преценя на кой източник да се доверя, затова ако кажа нещо накриво към нечие мнение, знайте, че не е от инат. Всички сте ми полезни.

Относно мъкненето, аз лично не виждам проблем в това, особено като го гледам как се радва на всичко - от самото пътуване, до запознанството с нови хора, миризми и т.н. Любопитен е, това е нормално. До такава степен, че като види колата иска да влиза в нея веднага, което ни коства няколко драскотини по лака :)) Вътре стои мирно, спокойно и даже си заспива на мястото, което му определихме. Малък е и се изморява, даваме му почивка, вода и т.н. В общи линии преди година, когато се консултирахме относно това, какво куче ни подхожда, ни препоръчаха стафордшир териер. Водим динамичен живот и сме напълно способни да осигурим необходимата физическа активност, наред с всички други условия за такова куче. Другият вариант беше кученце от приют. Но, както разказах, обстоятелствата се стекоха по гореописания начин. Не го бяхме планирали точно сега, но обикновено хубавите неща идват без предупреждение :)
Не разбирам много от кучета, не знам, какво означава човек да разбира много от кучета - гледали сме сетер и дакел, но и в двата случая не аз бях номер 1. В общи линии мога да преценя, кога нещо му е приятно, поне до там ми стига акъла :) И да, нашият обича да се шляе. Срещу някои хора е по-недоверчив, не съм установил някаква зависимост. Просто в началото ги ръмжи слабо, но после и с тях се сдушва и всичко е в релси.

За да получа по-конкретни съвети, ще се опитам да задам и по-конкретна ситуация.
Разхождам го от Гео Милев до Борисова. По пътя пием вода. отиваме на поляната. Там има няколко кучета - всичките са по-големи и на размер и на възраст. Първо, докато е на повод го водим при тях и стопаните им. Нашият се бута зад мен. Клякам до него и го насърчавам да излезе напред, през това време подавам ръка към другите кучета, те идват. Нашият се поуспокоява. Пускам го от повода и едно от другите кучета се опитва да го подуши. Нашият се притеснява, подвива опашка, прибира ушите и тръгва напред, за да избяга. Тегли чертата и идва при мен. Другото куче като че ли губи интерес. Тогава нашия се обръща и тръгва след него. Подушва го и вече се чувства малко по-малко притеснен. След което другото куче отива да си играе, а нашият пак идва при мен, спира да обръща внимание на останалите и започва да си играе с мен. По някое време идва друго куче, нашият пак се свива, подвива опашка и сцената се повтаря.

Това е конкретен случай, не винаги нещата се развиват така, но е просто пример. Какво мислите?

Sazo, линкът към статията нещо не ми го отваря. Ако е онази, която пусна по-рано, нея я прочетох. Мерси!

По въпроса за специалиста, както казах, готови сме и на това при всички положения. Просто може би ще е на по-късен етап, когато се опознаем малко по-добре с кучето. Два-три месеца? Какво мислите? Или вече ще е късно?
Препоръки и насоки към някой конкретен също са добре дошли, по възможност някого, с когото имате личен опит и резултатите са налице.

[ivangog]

:) не сме един и същи човек това пък от къде ви хрумна?...
а З.Пеев изглежда знаеш как да се държиш с кутрето и си на прав път според мен.
Явно ти липсват малко знания който ще си набавиш с времето (виждам че си човек който търси и се образова) и всичко ще е наред :)
Само напред и без паника.

[sazo]

Z. Peev, в 19 June 2013 - 08:45 PM, написа:

Здравейте,

Информацията наистина започна да става противоречива, виждам различни мнения и това ме радва. В крайна сметка това е целта. Трудно ми е да преценя на кой източник да се доверя, затова ако кажа нещо накриво към нечие мнение, знайте, че не е от инат. Всички сте ми полезни.

Относно мъкненето, аз лично не виждам проблем в това, особено като го гледам как се радва на всичко - от самото пътуване, до запознанството с нови хора, миризми и т.н. Любопитен е, това е нормално. До такава степен, че като види колата иска да влиза в нея веднага, което ни коства няколко драскотини по лака :)) Вътре стои мирно, спокойно и даже си заспива на мястото, което му определихме. Малък е и се изморява, даваме му почивка, вода и т.н. В общи линии преди година, когато се консултирахме относно това, какво куче ни подхожда, ни препоръчаха стафордшир териер. Водим динамичен живот и сме напълно способни да осигурим необходимата физическа активност, наред с всички други условия за такова куче. Другият вариант беше кученце от приют. Но, както разказах, обстоятелствата се стекоха по гореописания начин. Не го бяхме планирали точно сега, но обикновено хубавите неща идват без предупреждение :)
Не разбирам много от кучета, не знам, какво означава човек да разбира много от кучета - гледали сме сетер и дакел, но и в двата случая не аз бях номер 1. В общи линии мога да преценя, кога нещо му е приятно, поне до там ми стига акъла :) И да, нашият обича да се шляе. Срещу някои хора е по-недоверчив, не съм установил някаква зависимост. Просто в началото ги ръмжи слабо, но после и с тях се сдушва и всичко е в релси.

За да получа по-конкретни съвети, ще се опитам да задам и по-конкретна ситуация.
Разхождам го от Гео Милев до Борисова. По пътя пием вода. отиваме на поляната. Там има няколко кучета - всичките са по-големи и на размер и на възраст. Първо, докато е на повод го водим при тях и стопаните им. Нашият се бута зад мен. Клякам до него и го насърчавам да излезе напред, през това време подавам ръка към другите кучета, те идват. Нашият се поуспокоява. Пускам го от повода и едно от другите кучета се опитва да го подуши. Нашият се притеснява, подвива опашка, прибира ушите и тръгва напред, за да избяга. Тегли чертата и идва при мен. Другото куче като че ли губи интерес. Тогава нашия се обръща и тръгва след него. Подушва го и вече се чувства малко по-малко притеснен. След което другото куче отива да си играе, а нашият пак идва при мен, спира да обръща внимание на останалите и започва да си играе с мен. По някое време идва друго куче, нашият пак се свива, подвива опашка и сцената се повтаря.

Това е конкретен случай, не винаги нещата се развиват така, но е просто пример. Какво мислите?

Sazo, линкът към статията нещо не ми го отваря. Ако е онази, която пусна по-рано, нея я прочетох. Мерси!

По въпроса за специалиста, както казах, готови сме и на това при всички положения. Просто може би ще е на по-късен етап, когато се опознаем малко по-добре с кучето. Два-три месеца? Какво мислите? Или вече ще е късно?
Препоръки и насоки към някой конкретен също са добре дошли, по възможност някого, с когото имате личен опит и резултатите са налице.

Статията е друга незнам що не се отваря,а за конкретния случай поощряваите го когато тругне след кучето(браво момче,точно така и др.),а не когато се сгушва при вас.По думите ви съдя,че кучето не е толкова стрсирано както бяха писали горе и самото то има желание да общува.Пак ще ви кажа излагайте го постепенно на стресиращия фактор(кучета),ако не можете да се справите вижте специалист веднага,по-добре на време отколкото да объркате кучето още.За софия вижте из форума някъде имаше кординати.

[starrkopf]

sazo, в 19 June 2013 - 11:40 AM, написа:

Вижте кво не ми се изпада в безсмислени спорове,ако човека се двоуми кого да слуша от двама ни да се посъветва със специалист.Само ще го помоля да пише тук как е решил проблема си.Ако някой със мнение по въпроса чете темата да пише.Явно с вас двамата на глава не можем да излезем.Като твърдите,че работите в училеще за кучета кое е то и защо не качите видео матереал как се справяте с проблема защотo starrkopf i ivangog май е един и същи човек.5:

Сега ( да не чуе дявола) остава и Simona 623 да се включи,та и пола да ми смените....
Прав сте,че не можем да мислим еднакво и поведението Ви го доказва . Когато човек е запознат с дадена материя (давайки примери или цитирайки някого),винаги особено ако го питат,той ще се аргументира.Нали наблюдавате кучетата,защо не искате да пишете?
Аз не Ви провокирам с нищо,просто пиша това,което знам. Да,имам училище и съм помогнал на много хора.А Вие гледам сте прегледал профила ми и пак не сте разбрал с какво точно ( и по какво) работя....

PS. Нека Мод. не приема следващото като намерение за омаловажаване на dog.bg :
Ако имате желание регистрирайте се и ще научите повече http://cynology.easydiscussion.net/

[sazo]

starrkopf, в 20 June 2013 - 01:06 AM, написа:

sazo, в 19 June 2013 - 11:40 AM, написа:

Вижте кво не ми се изпада в безсмислени спорове,ако човека се двоуми кого да слуша от двама ни да се посъветва със специалист.Само ще го помоля да пише тук как е решил проблема си.Ако някой със мнение по въпроса чете темата да пише.Явно с вас двамата на глава не можем да излезем.Като твърдите,че работите в училеще за кучета кое е то и защо не качите видео матереал как се справяте с проблема защотo starrkopf i ivangog май е един и същи човек.5:

Сега ( да не чуе дявола) остава и Simona 623 да се включи,та и пола да ми смените....
Прав сте,че не можем да мислим еднакво и поведението Ви го доказва . Когато човек е запознат с дадена материя (давайки примери или цитирайки някого),винаги особено ако го питат,той ще се аргументира.Нали наблюдавате кучетата,защо не искате да пишете?
Аз не Ви провокирам с нищо,просто пиша това,което знам. Да,имам училище и съм помогнал на много хора.А Вие гледам сте прегледал профила ми и пак не сте разбрал с какво точно ( и по какво) работя....

PS. Нека Мод. не приема следващото като намерение за омаловажаване на dog.bg :
Ако имате желание регистрирайте се и ще научите повече http://cynology.easydiscussion.net/

Вижте сега кво сте писали в профила си не ме интересува и аз мога да пиша,че съм карлсон ама да не съм.Питам ви как се казва училището не казвате,качете видео,не качвате,да не мислите,че хората ядат доматите с коловете.Примери съм дал и аргументи към тях,за разлика от вас.Напишете в търсачката ,,страх в кучето"да видим какво препоръчват хората,ако някъде пише,че кучето трябва да се успокоява в момент на стрес пуснете линк,ще ви черпя бира ако пиете.Навсякъде хората препоръчват никакво успокоение и контактуване с кучето.

[Z. Peev]

Само няма да се карате в хубавия форум :)

Ето какво се случи днес.
Изведохме го, разходихме го, отидохме на пица, хапнахме си с жената, той долу мирува, всичко беше екстра.
После пак разходка в парка, този път целенасочено - да си поиграем с кученцата :)

Лепнахме се на първата групичка - възрастен голдън, едно супер сладко териероподобно мелезче, кокер. Естествено шайката си играе. Нашият отива, идва териероподобният сладур и започва да обикаля нашия. Нашето се дърпа, та дърпа, накрая се посдушиха, страхът отстъпи място на безразличието.

Все повече си мисля, че ако другите кучета му бяха интересни, щеше да преодолее стреса по-лесно. Или по-точно, ако му бяха наистина интересни, след като се успокои, щеше да отиде и да общува с тях. Но това не стана точно така - ядохме джанки, душихме, тичахме, всичко друго, но не и да се поразиграем...
Киснахме 30-тина минути. Писна ни.

Отиваме по-нагоре в парка и хопала - една голяма група. Гледам в далечината един питбул си тичка сред останалите и си казах, ок, тук ще се бутнем :)

Питът беше вече голям, здраво и много симпатично куче. Не знам какво направи с нашия, но аз пръв път го видях да си играе с друго куче по този начин - пълноценен :) Тичане, лигавене, въргаляна - радост, та радост. Разбрахме се със стопаните му когато имаме възможност да се засичаме... И така...

Може би като темперамент си допаднаха, не знам, но наистина - преди не съм го виждал да се лигави с някое кученце по този начин. Хората са си го казали - краставите кучета се надушват :)

Доста съм доволен. Може би се притеснявам твърде много поначало, пък то време да си трябва.

[sazo]

Радвам се за вас г-н Пеев,първата крачка е направена,срещайте ги по-често с новият му приятел ,да играят на воля.А с течение на времето ще поиска и контакт с други кучета. тепърва ще има интерес

[starrkopf]

sazo, в 19 June 2013 - 11:40 AM, написа:

Вижте кво не ми се изпада в безсмислени спорове,ако човека се двоуми кого да слуша от двама ни...

Човек трябва да се уважава и да знае какво знае...
Четохте разказа на г-н Пеев,четохте че според него (?) не се е стигало до сериозни инциденти с шпица ( защо не го попитахте какво разбира той под сериозни инциденти)? Шпицът бил нахален,доминантен и кресльо – ами ако това поведние е заради мобинг ( знае ли се изобщо пък неговата история каква е – на шпица),естествено че стафчето ще е стресирано.И никой не е направил опит да прекъсне грубата игра (сега остава да се разбере,че кученцата са оставали и сами,без надзор),най- малко считайки че те сами ще се оправят???

И нали се наехте да му помогнете – защо не се информирахте как е живяло кученцето при предишните настойници,те ималили ли са кучета ( а дали пък не са го „социализирали” като г-н Пеев ,набутвайки го въпреки явното му напрежение сред различни кучета),я заради добрите намерения,я заради (защото така се прави) незнание...
Потребителят даде пример и ако съвета (колкото и насочващ да е ) се изчерпваше само с намирането на уравновесено куче,всеки втори от форума може да го даде. А защо да се разхождат двете кучета на повод,след като това ,стафчето, не е сигурно в себе си?Най-малкото което ще се случи е едното да тегли повода и тогава какво ще направят хората?
Кучетата не се оставят сами и не се игнорират – и при хората и при тях, контролът на поведението е задължителен.Кученцето във всеки момент може да поиска помощ и ако не я получи започва да губи доверие в стопанина.Но хора като Вас забравят, че са преминали през ясла,детска градина...Там децата кой ги направлява ,или те „четат” от книгата на живота сами?...И въпреки присъствието на лелки и учителки, някои отказват и плачат,когато ги водят... Отговорете си защо (като оставите настрана липсата на родителите) и тогава пак дайте съвет.

Физиологията и симптомите на стреса затова са обект на дългогодишни проучвания – за да се намали до минимум негативното въздействие върху психиката на кучетата.И не е нужно човек да е заринат със знания за да направи анализ на дадено поведение – щом кучето показва нежелание или прекалена възбуда,просто трябва да се види точно в кои моменти те се проявяват и да се реагира адекватно.

Сега щом поставяте въпроса кой да бил послушал г-н Пеев,нека той да прецени има ли разлика между двете мнения...

[sazo]

starrkopf, в 20 June 2013 - 07:19 PM, написа:

sazo, в 19 June 2013 - 11:40 AM, написа:

Вижте кво не ми се изпада в безсмислени спорове,ако човека се двоуми кого да слуша от двама ни...

Човек трябва да се уважава и да знае какво знае...
Четохте разказа на г-н Пеев,четохте че според него (?) не се е стигало до сериозни инциденти с шпица ( защо не го попитахте какво разбира той под сериозни инциденти)? Шпицът бил нахален,доминантен и кресльо – ами ако това поведние е заради мобинг ( знае ли се изобщо пък неговата история каква е – на шпица),естествено че стафчето ще е стресирано.И никой не е направил опит да прекъсне грубата игра (сега остава да се разбере,че кученцата са оставали и сами,без надзор),най- малко считайки че те сами ще се оправят???

И нали се наехте да му помогнете – защо не се информирахте как е живяло кученцето при предишните настойници,те ималили ли са кучета ( а дали пък не са го „социализирали” като г-н Пеев ,набутвайки го въпреки явното му напрежение сред различни кучета),я заради добрите намерения,я заради (защото така се прави) незнание...
Потребителят даде пример и ако съвета (колкото и насочващ да е ) се изчерпваше само с намирането на уравновесено куче,всеки втори от форума може да го даде. А защо да се разхождат двете кучета на повод,след като това ,стафчето, не е сигурно в себе си?Най-малкото което ще се случи е едното да тегли повода и тогава какво ще направят хората?
Кучетата не се оставят сами и не се игнорират – и при хората и при тях, контролът на поведението е задължителен.Кученцето във всеки момент може да поиска помощ и ако не я получи започва да губи доверие в стопанина.Но хора като Вас забравят, че са преминали през ясла,детска градина...Там децата кой ги направлява ,или те „четат” от книгата на живота сами?...И въпреки присъствието на лелки и учителки, някои отказват и плачат,когато ги водят... Отговорете си защо (като оставите настрана липсата на родителите) и тогава пак дайте съвет.

Физиологията и симптомите на стреса затова са обект на дългогодишни проучвания – за да се намали до минимум негативното въздействие върху психиката на кучетата.И не е нужно човек да е заринат със знания за да направи анализ на дадено поведение – щом кучето показва нежелание или прекалена възбуда,просто трябва да се види точно в кои моменти те се проявяват и да се реагира адекватно.

Сега щом поставяте въпроса кой да бил послушал г-н Пеев,нека той да прецени има ли разлика между двете мнения...

1)5 неща които трябва да знаете за вашето куче 1.Кучетата не са хора.те нямат същите потребности като нас и възприемат света по различен начин.Кучетата не се впечатляват от модата,скъпите играчки,големите къщи или каквото и да било друго,което е от значение за нас.Това от което се нуждаят са редовните упражнения,истински водач на глутницата и обичта,която заслужават. 2.Обичта,проявена в неподходящото време,може да възпита в кучето страх и неуравновесен разсъдъкНикога не изразяваите обичта си пред обезсърчено,нервно,напрегнато,агресивно или неспокойно куче.Това няма да го накара да се чувства по-добре и просто ще затвърди отрицателното му поведение .Проявете обич към кучето си след като си е изпълнило упражненията си и се е нахранило,когато е променило поведението си от нежелано към желано,спазва правилата и изпълнява командите ви или е станало послушно и покорно. И продължавате да давате примери с деца,значи ще дойдете на мойта че всеки втори във форума би му дал този съвет който аз дадох.Само вие наопъки.Хората са си решавали проблема открай време по този начин,сега се появявате вие и казвате,че не е правилно това,а трябва да правят точно обратното.При положение,че методът е изпитан за какво да се аргументирам аз , аргументирайте се вие като можете.Още чакам за линк от вас,за име на училището ви,за материал как се справяте с проблема или само чешете пръстите си по форумите.Като ви се спори спорете на други теми,не си правете експерименти с хората и техните кучета.

[starrkopf]

sazo, в 20 June 2013 - 11:13 AM, написа:

.Това от което се нуждаят са редовните упражнения,истински водач на глутницата и обичта,която заслужават.

Не знаете значението на израза : "...човек трябва да се уважава и да знае какво знае..."
Бъдете сигурен,че след този железен аргумент (преписан ,без грам разбиране от статията), ще видите мнението и на други потребители за Вас.

За мен и работата ми има много информация и тук http://cynology.easydiscussion.net/ и в нета и в dog.bg , .....но няма кой да чете.


PS. Именно защото хората са си "решавали" проблемите така, кучетата са на този хал...

[sazo]

А вие прочетохте ли другата част на статията,а господин научен,, капацитет".Кучетата не са хора и нямат техните нужди,обичта проявена в неподходящото време може да възпита в кучето страх и неуравновесен разсъдък.Кучетата са на този хал от такива като вас и от вашите експерименти.И ако си мислите,че сте много умен ще ви кажа колко точно 3 пъти повече от дюшек.И тъй като по-умните отстъпват спирам да пиша в тази тема.

[starrkopf]

sazo, в 20 June 2013 - 12:51 PM, написа:

А вие прочетохте ли другата част на статията,а господин научен,, капацитет".Кучетата не са хора и нямат техните нужди,обичта проявена в неподходящото време може да възпита в кучето страх и неуравновесен разсъдък.Кучетата са на този хал от такива като вас и от вашите експерименти.И ако си мислите,че сте много умен ще ви кажа колко точно 3 пъти повече от дюшек.И тъй като по-умните отстъпват спирам да пиша в тази тема.

Когато човек не знае какво да напише,това е естественото му поведение....Виждате ли колко лесно се разпознава безсилието?
Нима имам вина ,че не знаете нито структурата и отношенията при вълците (затова и пишете наизуст за водачи),нито значението на думичката социален контакт и партньорство?
И защото не знаете,сменяте стила на писане - увереността се изпарява и отстъпва място на раздразнението. Само че не аз Ви принудих да пишете неща ,които не са Ви ясни,нали?Сърдете се на себе си,не обвинявайте другите.
Наричате ме умен като дюшек - и аз можех да направя ( и то много отдавна) констатацията,че сте плосък като речен камък,но (понеже знаех какъв ще е изходът от всичко това) предпочетох да плувате по течението... Такива плувци и една "дължина" не издържат.

[Z. Peev]

Малко развитие и тук.

Нашето страхливо кученце, което не искаше да си играе с никого и бягаше от всяко четерикрако животно, има сериозен напредък.
Сега си тича с останалите и му е приятно да общува с тях. Истинско удоволствие е да го гледам как се въргаля със себеподобните си. Разбира се, още сме на тръни да не стане нещо непредвидено...

В общи линии прилагаме схемата: отиваме на поляната, пускаме го от повода и го оставяме да се оправя сам. Привиден игнор и само го наблюдаваме с крайчето на окото.

Все още има кучета, от които просто го е страх, обикновено това са по-"груби" в игрите и по-възрастни кучета. С тях внимаваме много. На няколко пъти се случи кученцето да си играе с някое другарче, всичко да е ОК и изведнъж в играта да влезе някой едър и груб пес и да им развали рахата. В този случай нашият просто бяга с подвита опашка. Това обаче доста го стресира, макар и краткотрайно и наистина избягваме подобни ситуации до колкото можем. За сега нашият е винаги доминиран в игрите, освен ако партньорът му не е някое значително по-малко куче.

Междувременно разбрах и повече подробности около отглеждането му преди да дойде при нас и много неща се изясняват - почти не е извеждан на разходки, а само за да си върши физиологичните нужди. Съответно почти не е имал контакт с други кучета... После на 3 месеца, 3 месеца и нещо попада при хората с шпица, за който разказах. Шпицът действително го е тероризирал, включително и в ситуации, където са били умишлено затворени заедно на терасата, за да се научат да се спогаждат... Няма да коментирам това... Сещате се, какво се е случвало... Всичко се навърза.

Сега се радвам за и на малкия пес...
Дано да върви все така, както е тръгнало - на към по-добре. Ще дадем всичко от себе си :)

П.П.
И понеже преди беше станало дума за разкарването на кучето насам-натам и как това му се отразява.
Вече определено вярвам, че Алекс обожава да пътува. Водихме го на море, малко на планина, а утре заминаваме на тренировъчен лагер с идеални условия за куче и разбира се - много нови хора, което вярвам, че ще му се отрази добре. Държи се добре с непознати, с няколко изключения, които ще изкоментирам, защото просто са ужасно дразнещи за самия мен и държа да споделя:
- приятелката ми го разхожда и се появява някакъв олигофрен, който започва умишлено да го дразни, заставайки пред него и посягайки му с ръка, като същевременно дрънчи с ключовете си... Що за дебил трябва да си... "Да свиква, нали е питбул...." бил отговора на молбата на момичето да не закача кученцето ни. Реакцията е била солидно облайване, но не е атакувал. Плюли си на петите и си тръгнали.
- В парка: Поредният дебил, който при вида на "бойно куче" започна да го дразни. Този път аз бях с палето и до облайване не се стигна. Само аз поизлаях :-Р
- Съседът ни, който след обилна доза трополене се качи да ни се кара, също беше облаян. Бързо свалихме напрежението в кучето, което не възприе добре някакъв непознат и агресивно настроен субект да стои на входа на апартамента и да повишава тон.

Изобщо, от време на време ръмжи по хора, които рязко идват към него. Предполагам, че е нормално и работим върху редуцирането на това поведение. Иначе е доверчив, но си "брани" позицията, било то когато в колата влезе някой непознат за него, или пък някой мине покрай плажния чадър. Разбира се, ние не толерираме това. Мисля, че общуването с различни хора в различни ситуации ще е полезно за да се потисне още повече желанието да "брани" (не знам дали е коректно да се изразявам така). Естествено, ако става дума за някаква екстремна ситуация, надали нещо ще е в състояние да го успокои, но тук си говорим за ежедневното му поведение.

Пак стана дълъг постинг, дано не съм ви досаден.

Поздрави!

[starrkopf]

Z. Peev, в 10 August 2013 - 10:44 AM, написа:

Междувременно разбрах и повече подробности около отглеждането му преди да дойде при нас и много неща се изясняват - почти не е извеждан на разходки, а само за да си върши физиологичните нужди. Съответно почти не е имал контакт с други кучета... После на 3 месеца, 3 месеца и нещо попада при хората с шпица, за който разказах. Шпицът действително го е тероризирал, включително и в ситуации, където са били умишлено затворени заедно на терасата, за да се научат да се спогаждат... Няма да коментирам това... Сещате се, какво се е случвало... Всичко се навърза.

Сега се радвам за и на малкия пес...
Дано да върви все така, както е тръгнало - на към по-добре. Ще дадем всичко от себе си :)

Не искам да се връщам към стари мнения,но се оказа че съм прав,нали? По-важното е,че имате успех и ако продължите така , кучето ще расте в нормални условия . И ... давайте му свобода ,нека да проявява емоциите си . А такива " учители" като споменатите ,просто отсвирвайте. Не сте си намерил нервите на улицата...