Котката: "Разбираш ли какво ти казвам?"
#1
Публикувано: 17 October 2006 - 12:07 PM
Защото:
Общувайки отблизо с котешкия вид, ние бързо забравяваме, че неговите представители нямат нашите нужди, а какво остава за нашите навици. Казано накратко, ако по-често се вглеждаме в домашния си тигър и се стараем да го разберем, скоро ще установим, че в красивото създание, излегнало се грациозно върху канапето, свито на кравай във фотьойла, дремят инстинктите на неговите диви прадеди.
Когато котката трака със зъби - тя дебне в засада плячката
Когато домашният ни любимец застане пред прозореца и започне да издава озадачаващи звуци, би трябвало да сте сигурни, че той е съзрял птичка (врабче, гугутка /бтв, къде изчезнаха гугутките в София ? bl)/, гълъб) от другата страна на стъклото. Забележи ли евентуална плячка, колкото и да е сита домашната пантера в момента, хищническият инстикт тутакси я обзема и тя затраква със зъби, възпроизвеждайки мечтата си, а именно - да ги впие фатално в тила на жертвата.
Когато котката точи ноктите си на фотьойла - тя маркира своята територия
Котката остри своето "хладно" оръжие, т.е. ноктенца (аз пък имам един с ноктища! bl)), като отстранява посредством яростно драскане техния изхабен рогов слой. В същото време обаче, подобно на дивите си прадеди, котката бележи своята територия, полагайки върху нея неуловими за човешкото обоняние миризми, изпускани от жлезите, разположени под меката част на лапичките й.
Котката обикаля в луд галоп - тя "изпразва" батериите си b)
Подобни пристъпи на това, което може съвсем правилно да се охарактеризира като двигателна лудост, типични за четириного, отглеждано при сравнително тесни и ограничени апартаментни условия в големия град, съответстват на това, което известният етолог Дездмънд Морис нарича дейност "на празни обороти". Именно защото котката няма достъп до външния свят, в който да лолува и прилага нагледно прищевките си, тя изразходва излишъка си от енергия така, както намери за добре, независимо дали на нас това ни харесва и то точно в този "неправилно" избран от нея момент...
Котката души носи ви - тя ви казва "приемам засега да си мой приятел"
Нали знаете, срещнат ли се две котки, те не си подават лапички за да се запознаят и здрависат, а се душат. Същото прави и домашната ви любимка. Залепвайки влажния си нос към вашия, те се опитва да научи възможно повече за настроението ви в момента, като разчита на информацията, която й дава излъчваната от вас миризма - така че, който е напрегнат и нервен, далече от котката си, докато не му мине... Е, когато котката идва да потърка нослето си във вашия обонятелен орган, радвайте се - тя ви възприема като близко, макар и доста по-несъвършено от нея самата същество. Ами какво пък, човекът има още много да еволюира (това според разбирането на домашните ни тигри)!
Котката вади храната си от паничката и тогава я яде - пази я от чуждо посегателство
Любопитно, но в никакъв случай не и лишено от здрав разум, държанието на котката ви всъщност е интерпретация на навик, наследен от нейните прадеди - в природата дивите котки отнасят плячката си, за да я изядат далеч от очите на евентуален съперник.
Котката "меси" с лапички, настанила се блажено в скута или върху корема ви - тя ви възприема като нейна майка
Нали сте виждали, новородените котенца започват да правят това само около десетина минути, след като се появят на бял свят, но целта им е да стимулират млечните жлези на котката-майка. Колко хитра и съвършена е природата! При възрастните индивиди обаче, месенето е свързано с изживяване на приятна за тях ситуация. Е, ние едва ли ще разберем каква точно... Според повечето етолози обаче, с подобно поведение котките показвали, че възприемат господаря си като майка-заместител... r)
Превод и адаптация: alekian_yona
Той е специален, защото е един от първите станал 'благородник' и гордо носи името си Бритиш - това гръмко име, избрано от първите му господари - англичаните, защото е създаден, за да бъде независим, солиден, неукротим, излъчва стабилност и сила и толкова много нежност.
#2
Публикувано: 17 October 2006 - 12:20 PM
Много точно между другото
b)
#3
Публикувано: 17 October 2006 - 01:51 PM
Те са като усилвател на емоциите. Имат друг поглед върху нещата и усещат скритите послания. Ненапразно в кабинета си имам котарак придружител и помощник.
Отиват на болното място при заболяване на стопанина. И казват, че гонят злите духове ;) ?
#4
Публикувано: 15 June 2009 - 06:30 PM
#6
Публикувано: 15 June 2009 - 09:04 PM
Това с дремещите инстинкти е точно така, независимо колко мило, гальовно и сладко е котето ни. Моят червен персиец, който преди 5 години ни напусна, веднъж улови гълъб на балкона. Беше много интересно, защото след като го е хванал и инстинктивно го е удушил, веднага се втурна в хола. Беше със широко разтворени зеници - явно от от уплах и изненада, а по муцуната му имаше пръски кръв. В първия момент се уплаших и реших, че се е ударил или някой го е уцелил, защото живеем на третия етаж и чак като излязох на балкона разбрах какво е станало в действителност. Не можах да повярвамна очите си, а именно, че моят сладук Пусик - най-милото, гальовно и приказливо коте на света, е направило подобно нещо. По-скоро бих го очаквал от другата ми котка - Рижа, която прибрахме от улицата и така да се каже беше с по-силни инстинкти.
Това с месенето също е така - когато му беше приятно, Пусик започваше да пръхти, леко забиваше нокти и после ги отпускаше. Странното при него беше, че имаше и чисто кучешки навици и обичаи - първо започваше с пръхтенето, после преминаваше към гризене на пръстите и ръката ми, естествено съвсем леко, след което лягаше, подвиваше врат, започваше леко да се върти по гръб и чакаше да започна да го чеша по тумбака и да му говоря, а той ми отговаряше.
От улыбки хмурый день светлей.
От улыбки в небе радуга проснётся
Поделись улыбкою своей,
и она к тебе не раз ещё вернётся.
#8
Публикувано: 23 June 2009 - 07:40 PM
#9
Публикувано: 24 June 2009 - 09:37 AM
#10
Публикувано: 23 September 2009 - 12:51 AM
след поредното измяукване сестра ми каза че котката иска да си лягат направо умрях от смях
ще видим нашета Киара какви ще ги върши тя е на 3 месеца и от 4 дни е при нас много съм щастлива че я взехме
това е на сестра ми а следващото е моето
#11
Публикувано: 30 September 2009 - 11:22 AM
А най-интересно е как си говори с баба ми. Защото те са по цял ден заедно, баба ми е трудно подвижна и не може да му изпълнява желанията, но той не пропуска, минавайки през нейната стая да й каже "как си бабче?", тя непременно му отвръща "ооо, Пепсе, наспа ли се?".. той казва "ааа, не, само ще ида да пийна вода", тя му казва "пийни си, баба, тя кака ти ти наля прясна вода", той пийва, отива към вратата на терасата поглежда я, поглежда баба ми и й казва "няма да можеш да ми отвориш, нали?". Баба му отговаря "Не мога, душко, кака ти ще си ти отвори", той измяуква "Няма проблем, разбирам, ще викна нея" и пристигайки към моята стая, в един глас чувам "Мяу, мяяяуууу, мяяяяяууу" и баба "Котето те вика да му отвориш врататаааа.... "
#12
Публикувано: 30 September 2009 - 04:42 PM
#13
Публикувано: 01 October 2009 - 10:39 PM
Ах, темата е невероятна, всичките от горепосочените изрази се срещат и при моята кукличка. Старото ми коте бе успяло да си хване врабче от балкона чрез този вид тракане и при-мъх-кване (думата си е моя). Не знам как го бе направила - как го е "омайвала" врабчето и как не се е изтърсила от балкона, та да го "убеди" да й падне в ноктенцата ... През нощта балкона бе отворен, а на сутринта "плячката" беше в хола на килима. Винаги съм се питала, защо толкова често носа й е в моя нос, ето че и аз научих ... Мебелите са безспорно "кардирани", не знаех, че е свързано с маркирането на територия и пряко с каквото и да е обонятелно общуване. Мислих, че просто си ги остри гадината ... А за "месенето" когато е в скута ми- класика, това продължава с часове и понякога е доста болезнено за мен!
Благодаря за прекрасната тема.
П.С. Рисуваните късометражни видеофилмчета са направо невероятни ...